Определение по дело №1512/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК, вр. чл. 92, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. А. , процесуален представител на М. Л. Ж., против определение № 426/ 13.02.2023 . постановено по адм. дело № 1411/2022 г. на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е отхвърлена молба с вх.№ 17787/29.11.2022 г. за отмяна на наложената й глоба с определение № 3118/31.10.2022 г. в размер на 150,00 на основание чл.91,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.143а,т.2 и т.3 от АПК.

Твърди се, че определението е неправилно. Сочи, че не е осъществен състава на чл.143а,т.3 от АПК, тъй като изразеното становище за косвен натиск на съда, състоящо се в даване на невъзможни за изпълнение указания не представлява обида на съда по смисъла на посочената разпоредба. Счита, че изразяването на такова становище произтича пряко от задълженията й като процесуален представител. Моли съда да отмени оспореното определение.

Ответникът не изразява становище по частната жалба.

Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав приема частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С оспореното определение Административен съд - Варна е отхвърлил молба с вх.№ 17787/29.11.2022 г. на адв. М. А.-П., пълномощник на ищеца М. Л. Ж. за отмяна на определение № 3118/31.10.2022 г. в частта, с която й е наложена глоба в размер на 150,00 лв. на основание чл.91,ал.1 от ГПК във връзка с чл.143а,т.2 и т.3 от АПК. Глобата е наложена във връзка с неизпълнение на разпорежданията на съда и за обида на съда.

С определение №3118/31.10.2022г. съдът е върнал исковата молба на М.Л.Ж. и е наложил глоба на адв. М. В. А.-П. в размер на 150 лева за неизпълнение на разпореждания на съда и обида към съдебната институция. Първото нарушение е свързано с неизпълнение на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, а обидата се състои в употребата на израза, че съдът „указва косвен натиск, предназначен да разубеди и обезкуражи ищеца да продължи с жалбите си по Конвенцията и ЗИНЗС в даване на невъзможни за изпълнение указания“.

Подадена е молба с вх.№ 17787/29.11.2022г. от адв. А.-П. за отмяна на определението. В молбата е изложено, че употребения от нея израз не представлява обида, а становище на независим адвокат упражняващ правото си на свободен изказ. Сочи се, че липсата на съвпадение във вижданията на съда и адвоката не обуславя изразеното от адвоката несъгласие като обида към съда. Излага, че за да е налице обида, тя трябва да е насочена към личността на съдията, а не към институцията.

С определение № 426/13.02.2023 г. постановено по делото съдът е отхвърлил молбата в частта на наложената глоба за нарушенията по чл.143а,т.2 и т.3 от АПК. Приел е, че няма никаква разлика дали обидата е насочена към личността на съдията или към съдебната институция и в двата случая подобно поведение е укоримо от закона чрез налагане на глоба. Изложил е , че съдът не може вместо ищеца М.Ж. да извърши отстраняване на нередовността на исковата му молба, а това е първата и задължителна стъпка, за да се даде ход на съдебното производство. Приел е, че внушението, че съдът указва косвен натиск на ищеца е вид клевета, която не е въздигната от АПК и ГПК в нарушение, подлежащо на глоба, поради което се приема за обида по смисъла на чл.143а т.3 от АПК и чл.89 т.3 от ГПК. Посочил е, че съдът е наложил само една глоба, въпреки, че нарушенията са две: за неизпълнение на съдебни разпореждания по чл.143а т.2 от АПК и за обида към съда по чл.143а т.3 от АПК, макар че е можел да наложи глоба за всяко едно от нарушенията.

Определението е неправилно.

По силата на чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК участващите в съдебното производство лица са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. За нарушения при разглеждане на делото с нормата на чл.143а от АПК е предвидена глоба за страните по делото, за техните представители, за свидетелите и вещите лица за следните нарушения: 1. нарушение на реда в съдебно заседание; 2. неизпълнение на разпорежданията на съда; 3. Използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от администрацията и участващите в съдебното производство.

В конкретния случай глобата на процесуалния представител на ищеца е наложена за две нарушения: неизпълнение на разпореждания на съда и поради отправена обида към съда, изразяваща се в оценъчна квалификация с негативен смисъл. Същевременно първоинстанционният съд е наложил на адв. А.-П. само една глоба в размер на 150,00 лв. След като в случая е наложена само една глоба за допуснати две нарушения от процесуалния представител, то не може да се установи за кое точно нарушение е санкционирана адв. А.-П.. В АПК и ГПК не се съдържат разпоредби за кумулиране на наложените глоби за нарушения при разглеждане на делото. Приложим е общият принцип, че за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. Допуснатото от първоинстанционният съд нарушение е от категорията на съществените такива, защото не дава възможност на санкционираното лице да разбере за кое точно нарушение му се налага глоба а от друга страна води до невъзможност да се извърши адекватна преценка относно законосъобразността на оспореното определение.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че неизпълнение на разпореждане, с което е указано да се отстранят нередовности на искова молба, не може да се квалифицира като нарушение по чл.143а,т.2 от АПК. Цитираната норма предвижда, че съдът налага глоби за неизпълнение на неговите разпореждания. В случая първоинстанционният съд е приел, че има нарушение по чл.143а,т.2 от АПК , поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба от М. Л. Ж.. Това неизпълнение води до други неблагоприятни последици, тъй като е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, но не е такова за налагане на глоба.

Санкцията на чл.143а,т.3 от АПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и към съда като правораздавателен орган, включително чрез употреба на обидни изрази, устно или писмено. В практиката си ВКС е изяснил, че обида на съда по смисъла на нормата представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. В константната си практика ВАС приема, че обида отправена към съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК ( аналогична с чл.143а,т.3 от АПК) е поведение, с което се проявява подчертано неуважение към съдебния състав, ръководещ заседанието.

В настоящия случай касационната инстанция приема, че не е налице отправена към съда обида по смисъла на чл.143а,т.3 от АПК. Изложеното в молба с.д. 15949/26.10.2022 г., че съдът „указва косвен натиск, предназначен да разубеди и обезкуражи ищеца да продължи с жалбите си по Конвенцията и ЗИНЗС в даване на невъзможни за изпълнение указания“, не съдържат нецензурни и обидни думи и определения, не обективират грубо и явно неуважително отношение към съдебния състав или съда като институция, респ. не могат да се квалифицират като обида към съда. За да е налице обида на съда, следва не просто да са изложени твърдения за факти и обстоятелства, а те да са свързани с груби, явно неуважителни и унизителни квалификации за член на съдебния състав, целият съдебен състави или съда като институция. Критиката на страна в процеса към съда и неговите действия не трябва да надхвърля определени граници, а такова надхвърляне е налице, когато чрез обидни квалификации страната недвусмислено е демонстрирала спрямо конкретния съдебен състав крайно негативно отношение и неуважение. Използваните изрази от процесуалния представител на ищеца съставлява субективното виждане на страната по делото досежно дадените указания за отстраняване на нередовност на исковата молба и не могат да се квалифицират като обидни.

Предвид изложеното частната жалба е основателна и оспореното определение следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл.235,ал.1 от АПК, Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 426/13.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1411/2022 г. на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е отхвърлена молба на адв. М. В. А.-П., пълномощник на ищеца М. Л. Ж. с вх.№ 17787/29.11.2022 г. за отмяна на наложената му глоба с определение № 3118/31.10.2022 г. в размер на 150,00 на основание чл.91,ал.1 от ГПК във връзка с чл.143а,т.2 и т.3 от АПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на адв. М. В. А.-П., пълномощник на ищеца М. Л. Ж. с определение № 3118/31.10.2022 г. глоба в размер на 150,00 на основание чл.91,ал.1 от ГПК във връзка с чл.143а,т.2 и т.3 от АПК

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: