Мотиви към присъда от 16.12.2020
г., постановена по
н.о.х.д.
№ 320/2020 г., по описа на РС-
Ихтиман, 5-ти състав
С обвинителен акт Районна прокуратура - Ихтиман е
повдигнала обвинениe срещу подсъдимия И.А.Х., за това че на
30.12.2019 г. около 23,55часа в гр. Ихтиман,
по ул. „Г. Р.“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „***“,
модел „****“ с рег. № СО****ВТ, след употреба на наркотични вещества - кокаин,
който е включен в Списъка І от Приложение 1, към чл.3, т.1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз
основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б,
ал. 3 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда
на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита извършеното
престъпление за доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, проверени в хода на
съдебното следствие, които се подкрепят и от направеното самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието
лишаване от свобода бъде индивидуализирано в минималния предвиден от закона, а
наказанието глоба в размер на 1000 лв. предвид обществената опасност на
подсъдимия и на конкретното деяние.
Служебният
защитник – адв. Д.Н., пледира за справедливо наказание.
Подсъдимият Х.
изразява съжаление за случилото в право на лична защита. В последната си дума моли
наказанието лишаване от свобода да не бъде изпълнявано ефективно.
Подсъдимият И.Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като съдът с протоколно определение от 26.11.2020 г. по реда на чл. 372, ал. 4
от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от
събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил,
че при постановяване на присъдата самопризнанията ще бъдат използвани, без
да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, която изцяло бе призната от подсъдимия
и се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а
именно:
Подсъдимият
И.А.Х. е роден
на ***г***, ЕГН **********, с адрес ***,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, трудово
ангажиран.
На 30.12.2019 г. полицейските служители при РУ – Ихтиман – свидетелите А.П.
и Д.Е. били на работа нощна смяна, съгласно утвърден график. Около 23,55 часа
се намирали на ул. „Г. Р.“ в гр. Ихтиман, по която извършвали обход. По същото
време двамата забелязали движещ се по улицата лек автомобил „*** – ****“ с рег.
№ СО ****ВТ, който криволичел по пътното платно, тръгвал и спирал
рязко. Свидетелите П. и Е. решили да извършат проверка, като подали светлинен и
звуков сигнал на водача да спре, при което той се подчинил. По време на
проверката служители установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия И.А.Х.,
който представил свидетелство за управление на моторно превозно средство
издадено от Кралство Великобритания, а заедно с него пътували свидетелите Д.М.К.
и Й.Н.А.. При разговора във връзка с проверката на документите и моторното
превозно средство, водачът Х. се държал неадекватно и превъзбудено, като
отговарял неразбираемо на въпросите на полицейските служители. Същевременно
същият не миришел на алкохол и това поордило съмнение у свидетелите П. и Е., че
подсъдимият Х. е под въздействието на наркотични субстанции.
Подсъдимият Х. и автомобилът били транспортирани до РУ – Ихтиман, за
извършване на тест за употреба на наркотични вещества. Тъй като към този момент
управлението не разполагало с необходимото техническо средство, свидетелят К.
К.дежурен ОДЧ потърсил съдействието на
РУ на МВР – Самоков, откъдето били изпратени полицейските служители при РУ – Самоков – свидетелите Х. А.и С.Н., с
техническо средство дрегер „Drugtest 5000“,
с фабр. номер ARJF-0063. Тестът за употреба на
наркотични вещества на подс. И.Х. бил извършен от свидетеля С.Г.Н. с техническо
средство дрегер „Drugtest 5000“, с фабр. Номер ARJF-0063, като уредът отчел положителен резултат за употреба
на наркотично вещество – кокаин. Тестването било извършено посредством тампон,
с който била обрана слюнка от устната кухина на подс. Х., в присъствието на
свидетелите А.П., Д. Е. и Х. А..
За извършената проверка и установеното деяние свидетелят А.П. съставил
на подс. И.А.Х. АУАН Бл.№ 672704 /
30.12.2019 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , който водачът
подписал без възражения и получил екземпляр. За установеното деяние свидетелят А.П. съставил на подсъдимия И.Х. Талон за
изследване № 0056028, който последният подписал, като заявил, че приема
показанията на техническото средство, а именно: употребата на наркотично
вещество кокаин и отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Фактическите изводи, включени в предмета на
обвинението, се подкрепят от обясненията на подсъдимия, събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и изготвените за приобщаването им
доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетелите, талон за
изследване № 0056028, АУАН № 1913/30.12.2019 г., справка за техническа годност
на апарат за установяване на употреба на упойващо и наркотично вещество Drager Drug Test
5000, с идент. № ARJF 0063, копие от изпълнително дело № 22060022472/2006 г.
на публичен изпълнител при НАП, справка за изтърпявани наказания и справка съдимост.
Описаната фактическа
обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и
съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, подробно
посочени по горе.
По делото, по
отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението
от страна на подсъдимия няма други противоречия между доказателствата, което
позволява категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа
обстановка, която е възпроизведена и в обвинителния акт, описаните факти, които
подсъдимият призна изцяло.
От правна
страна:
Съдът намира от правна страна, че подсъдимият И.А.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна на 30.12.2019г. около 23:55 часа в
гр. Ихтиман, по ул. „Г. Р.“ управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „****“
с рег. № СО****ВТ, след употреба на наркотични вещества.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимият съзнавал, че употребил наркотично вещество, съзнавал е, че
впоследствие предприема управление на МПС и пряко целял това.
Не може сочи на липса на субективна съставомерност,
твърдението на жалбоподателя, твърдението, че е употребил кокаин няколко дни
преди деянието. Дори подобно твърдение да бъде кредитирано, то не се отразява
на субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият е многократно осъждан
за престъпления свързани с употреба на наркотични вещества. На същия е било
добре известно обстоятелството, че след приемане наркотични вещества, те са
активни за по-дълъг период от време в организма в сравнение с алкохола, което
налага да не се предприема управление на МПС за значително по-дълъг период от
2-3 дни. В случая като е предприел такова, подсъдимият при условията на пряк
умисъл е извършил процесното престъпление, тъй като е бил наясно за скорошната
употреба на наркотично вещество, за дългия период на въздействие върху
организма и че все още е бил под въздействието на такова. За последното сочат и
показанията на полицейските служители, извършили проверката, описващи
хиперактивността на подсъдимия.
При установяване употребата на наркотични вещества е
спазен надлежният ред, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата концентрацията
наркотични вещества се установява посредством тест. Подсъдимият е изпробван с тест
Drager Drug Test 5000, с идент. № ARJF 0063. В изпълнение на чл. 3 от Наредбата след установяване
на употреба на наркотично вещество е съставен Талон за изследване № 0056028, който
подсъдимият е подписал без възражения.
Настоящият състав намира, че допуснатото нарушение на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от страна на полицейските
служители е несъществено и не се отразява на доказаността на обстоятелството,
че подсъдимият е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества и на
надлежното установяване на посоченото обстоятелство. Това е така доколкото от
показанията на свидетелите Е. и П. еднопосочно се установява, че подсъдимият е
отказал категорично извършване на кръвна проба. По делото не се твърди, липсват
и индиции, че подсъдимият е имал желание да предостави кръвна проба, но е бил
възпрепядстван. При това положение, дори същият да е бил транспортиран до ФСМП
– Ихтиман за извършване на кръвна проба, предвид нежеланието му за предоставяне
на кръвна проба, отново на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата следва да бъдат
приети показанията на техническото средство Drager Drug Test 5000, с идент. № ARJF 0063. Липсват и доводи, че подсъдимият не е употребявал наркотични вещества,
напротив в дадените в съдебно заседание обяснения същият излага, че е употребил
такова няколко дни преди деянието. Поради това допуснатото от полицейските
служители нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредбата не може да се разглежда като
съществено и не се отразява на надлежното установяване на употреба на
наркотични вещества от подсъдимия.
Кокаинът е включен в Списъка І от Приложение 1, към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите/ ЗКНВП/.
С оглед на изложеното са изпълнени всички признаци на
процесното престъпление от обективна и субективна страна.
Относно наказанието:
С Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2015 г., ОСНК на ВКС е изяснено, че правният институт по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл. 55 от НК или чл. 58 от НК. Тези разпоредби
са част от правилата за определяне на наказанието в общата част на НК, към
които препраща чл. 58а, ал. 1 от НК.
Допустимо е разкритите в наказателното производство
смекчаващи обстоятелствата да са изключителни или многобройни по начин, че и
най-лекото, предвидено в особената част на НК наказание се оказва несъразмерно
тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно следствие, на
основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за прилагането на един от
двата правни института - по чл. 55 (чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК).
По настоящото дело смекчаващи отговорността
обстоятелства са относително младата възраст на подсъдимия и трудовата му
ангажираност. Отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото му съдебно
минало. Същият е многократно осъждан, включително за престъпления, свързани с
наркотични вещества.
Установените смекчаващи обстоятелства не са
многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, което прави обсъжданият
институт неприложим. Констатираните смекчаващи обстоятелства са достатъчно, за
да обусловят приложение на наказание, съобразно установения в санкцията
минимум, но са в рамките на обичайното и не следва да бъдат надценявани. Това
налага определяне на наказанието по реда на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал.
1 от НК.
Смекчаващите обстоятелства, както и конкретната
обществена опасност на деянието – съответна на типичното за конкретния вид
престъпление, налагат наказанието да бъде определено към минимума, предвиден в санкцията
на норма на чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК, така определеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета, като на
подсъдимия бъде наложено лишаване от свобода за 8 месеца.
Невъзможно е да бъде удовлетворено желанието на
подсъдимия наказанието лишаване от свобода да не бъде изтърпяно ефективно, тъй
като същият е осъждан за престъпление на лишаване от свобода по НОХД №
3814/2007 г. по описа на Софийския районен съд.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да
бъде постановено така определеното наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Воден от изложените фактически и правни съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………
/ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ/