Решение по дело №158/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 90
Дата: 21 септември 2023 г. (в сила от 21 септември 2023 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20233500500158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Търговище, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500158 по описа за 2023 година



Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от на ищеца „Ню Проджектс Консулт”ООД-
гр.София, ЕИК ********* против решение №231/10.05.2023г., постановено по
гр.д.№1664/2022г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен
предявения от него против ответника ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с.Д.,
общ.Търговище, ЕИК ********* установителен иск по чл.422 от ГПК за
съществуване на вземане, за което е издадена заповед №635/01.11.2022г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ №1392/2022г. по описа на РС-
Търговище за сумата от 129.14лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получени доставки
на плодове през м.септември 2019г. С доводи за нарушения на закона и
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на
предявения установителния иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва допустимостта и основателността на въззивната жалба и моли
за потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение.
1
Въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата 129.14лв. с ДДС е обоснован с
обстоятелствата, че през м.септември 2019г. ищецът доставил плодове на
ответното училище, погрешно считайки, че действа в съответствие с
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти в учебните заведения -
Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС
№251/27.09.2016г., както и договор за предоставяне на услуги №12-П-Т от
04.04.2018г., за което е подписан двустранен протокол и е издадена фактура
фактура **********/30.09.2019г., но стойността на плодовете не му била
заплатена и по този начин ответникът без основание се е обогатил за негова
сметка.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва предявения иск с възражения, че няма задължение за заплащане на
доставката по посочената регламентация, позовавайки се и на 3-годишна
погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представената документация, от 16.10.2018г. ищецът е
одобрен за доставчик на плодове за учебни заведения, съобразно Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения -Схема
„Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС №
251/27.09.2016г., но видно от приложените актове за одобрение с
приложенията им, ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с.Дралфа, общ.Търговище,
код 2500111, не е включено в доставките за 2019/2020 учебна
година.Независимо от това, през м.септември 2019г. ищецът доставил
плодове на ответното училище, за което е подписан двустранен протокол и е
издадена фактура №**********/30.09.2019г., но цената в размер на 129.14 лв.
на плодовете не му е заплатена.
2
При така очертаната фактическа и правна рамка на спора, касае се за
извъндоговорни правоотношения, като следва да се прецени дали ответникът
без основание се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходи за
описаната продукция, която отговорност е ограничена до размера на
обедняването на ищеца-чл.59 от ЗЗД.
Макар в случая ищецът да не е установил разходите си за придобиване
на плодовете, на чиято стойност се равнява обедняването му, то несъмнено е
налице намаление на неговото имущество.Липсва, обаче, обогатяване от
страна на ответника, не само поради обстоятелството, че предишните
доставки са по схема, финансирана с европейски средства и същият е
съдействал само за правилното разпределение на плодовете между децата, т.е
осъществявал е организационно-техническа дейност по схемата, но и поради
невъзможността да се направи извод, че си е спестил разходи за сметка на
ищеца, които е бил длъжен да направи.Напротив, задължението на ответника
да осигури плодове на децата не е неотменно и безусловно.При липса на
средства същият е в невъзможност да изпълни посоченото изискване,
задължението може да бъде и виновно нарушено, за което се следва
административна отговорност на ръководителя на учебното заведение,
ответникът може да осигури средства по общия ред на финансиране на
учебните заведения, а не по предлагания от ищеца начин, съществува
възможност за дарение на средства или плодове от трети лица, плодовете
биха могли да са от друг вид, количество и качество, както и на по-ниска
цена.При тези обстоятелства, не е възможно да се приеме, че със сигурност
ответникът си е спестил посочения разход за сметка на ответника, поради
което фактическият състав на неоснователното обогатяване не е осъществен и
предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.59 от ЗЗД е неоснователен.
Разноски от въззиваемата страна не са направени и не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №231/10.05.2023г., постановено по гр.д.
№1664/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4