РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. гр. Хасково, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200629 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. П. К., действаща като ЕТ „*****а“ град
Хасково срещу Наказателно постановление № 2 от 03.06.2022 г. на Кмета на
Община Хасково, с което на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 237, ал. 2, т. 1
от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че
същото било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
при въвеждане на описанието на фактическата обстановка в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
възразява се по отношение компетентността на актосъставителя и наказващия
орган, за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като се
излагат конкретни съображения в тази насока. Жалбоподателят счита и че
описаното нарушение, вменено в отговорност на едноличния търговец, не
1
било извършено, като не било доказано по несъмнен начин, а фактическата
обстановка била останала неизяснена, поради несъбиране на относимите
доказателства, като развива подробни аргументи и относно тази група доводи.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от упълномощения по делото
представител – адв. А. К. от АК – Пловдив, чрез която заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – юриск. Х. В. заявява, че оспорва жалбата и в хода по същество
аргументира тезата за неоснователност на същата, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. При
условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, което е легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.12.2021 г. била извършена, от работна група в състав свид. В. В.
С., на длъжност „главен специалист“ в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция
„АГСИ“ към Община Хасково, Е. Н. С. и свид. И. С. А., двамата също на
длъжност „главен специалист“ в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“
към Община Хасково проверка на строеж: „Реконструкция на съществуваща
канализация“ в сутеренно помещение, намиращо се северно от подобект с
идентификатор 77195.712.6.2.131 от Кадастралната карта на град Хасково в
сграда с идентификатор № 77195.712.6.2 по КК на град Хасково с
административен адрес: бул. „*******, със собственик жалбоподателя С. П.
К., действаща като ЕТ „*******“. Установено било, че строежът е V – та
2
категория, като бил премахнат съществуващ хоризонтален клон ф150 на
канализацията, минаваща в източната част на помещението, като и
ревизионните шахти към него. Изпълнена била окачена канализация с нова
канализационна тръба ф110 по северния ограждащ зид, преминаваща по
източната стена с обща дължина 14.50 метра. Установено било, че
извършената реконструкция променяла своето трасе във вертикала, материал
и диаметър от съществуващата канализация. За строежа не били представени
строителни книжа. След като достигнали до извод за допуснато нарушение по
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, членовете на работната група съставили Констативен
акт № 118 от 06.12.2021 г. по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. На същата дата –
06.12.2021 г., бил съставен от свид. В. В. С. срещу жалбоподателя, в
отсъствие на С. П. К., Акт за установяване на административно нарушение №
6 от 06.12.2021 г. за нарушение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за това, че в
качеството й на едноличен търговец и собственик на подобект „сутеренно
помещение“ съгласно Нотариален акт № 73, том V, рег. № 3407, нот. дело №
523 от 2001 г., намиращо се на посочения по – горе адрес е извършила
незаконен строеж „Реконструкция на съществуваща канализация“,
представляваща обща част от сграда с идентификатор 77195.712.6.2. по КК на
град Хасково. След предявяването му впоследствие, жалбоподателят
подписала съставения АУАН, а в съответната предвидена за графа
възражения или обяснения графа вписала, че не била съгласна с направените
констатации, за което щяла да представи допълнително възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения
срок от връчването на екземпляр, осъществено на 19.01.2022 г., според
отразеното в приложената разписка и в тях се развиват конкретни
съображения за несъответствие на констатациите с действително
осъществената фактическа обстановка, вкл. относно датата на извършване на
проверка на място и за допуснати съществени процесуални нарушения.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган
възприел следната фактическа обстановка: ЕТ „*******“ град Хасково, във
функциите си на възложител, изпълнила строеж: „Реконструкция на
съществуваща канализация“ в сутеренно помещение, намиращо се северно от
подобект с идентификатор 77195.712.6.2.131 от Кадастралната карта на град
Хасково в сграда с идентификатор № 77195.712.6.2 по КК на град Хасково с
3
административен адрес: бул. „***** № ***, с което си деяние нарушила чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, за което бил отразено в Констативен акт № 18 от 06.12.2021
г. по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. След което продължил: Нарушението е
констатирано с Акт № 6/06.12.2021 г. по Закона за административните
нарушения и наказания, който е получен лично от С. П. К. – управител на ЕТ
„********“ град Хасково“ на 19.01.2022 г., и след като приел подаденото
възражение за постъпило след срока, а нарушението за безспорно установено,
както и самоличността на нарушителя и неговата вина на основание чл. 239,
ал. 1, т. 6 и чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ наложил процесната административна
санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. В. С. и И. С. А.
относно обстоятелствата, за които имат спомен, свързани начина на
извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в
хода на същата и относно следващата група факти, отнясящи се до
процедурата по съставяне, предявяване и връчване на процесния акт за
установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройството на
територията, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон. По силата на чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ кметът на общината налага
имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец, както
следва: т. 1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта
до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000
до 20 000 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално
основание. Необходимо е най – напред да се направи уточнението, че са
допуснати пропуски по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на
4
процесния АУАН в отсъствие на жалбоподателя, след като не са били налице
предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това. В дейността по отпочване на
административнонаказателното производство е необходимо да се отбележи,
че действително актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен в отсъствие, но впоследствие предявен и връчен на лицето, сочено в
него като нарушител и привлечено към отговорност, поради което визираният
процесуален пропуск не е довел до такова накърняване правото на защита в
пълен предоставен от закона обем в аспекта на узнаване за съставяне на акта
и осигуряване на възможност за подаване на възражения срещу него, което да
обоснове характеризирането на това нарушение като съществено.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче,
формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба –
да се посочи дата на деянието и опише, макар и лаконично, нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено от гледна точка дадената правна
квалификация, след като по отношение на датата на извършването му не са
вписани ясни твърдения. Включително такива, че то се осъществява и към
момента на извършване на проверката, за да се приеме, че датата на
установяване съвпада с тази на неговото извършване, макар по своята
същност се различават една то друга. Тези твърдения е необходимо да водят
недвусмислено към извод за датата на деянието, доколкото изискването по
чл. 42, т. 4 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението, в
какъвто смисъл следва да се разбира тази норма, не е самоцелно. То включва
в себе си необходимостта описанието на нарушението да съдържа твърдения
за всички съставомерни признаци от обективна страна, които да се изложени
по ясен и разбираем за нарушителя начин, без вътрешни противоречия.
Такава неяснота в случая е налице и с констатирания пропуск е допуснато
ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител.
На следващо място, издаденото наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но то не
отговаря на реквизитите по чл. 57 от ЗАНН от гледна точка необходимото
съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че в процеса на
реализиране на отговорността, наказващият орган е въвел словесно описание,
в което се проявяват непреодолими дефицити в съдържанието на
санкционния акт най – напред от гледна точка необходимите твърдения
5
относно датата на извършване на нарушението, съобразно изложеното
относно процесния АУАН, без да може от тях да се изведе недвусмислено
датата на осъществяване на деянието. Нещо повече, описаната фактическа
обстановка в наказателното постановление е спестен основен съставомерен
признак на деянието, а именно, че се касае за незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, към който препраща наказващата норма или най – малко
такива, че строежът е извършен без да е разрешен по реда и на основанията в
ЗУТ, което само по себе си съставлява непреодолим пропуск, защото този
недостатък е лишил съдържанието на санкционния акт относно необходимото
описание на формата на изпълнителното деяние, съобразно изискванията на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която
наказваща норма е приложена от наказващия орган. Тези особено съществени
пропуски, препятстват упражняването на правото на защита, а така също
изначално, и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Затова
всеки един от процесуалните пропуски, изброени по - горе съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените и се явява
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт без да се обсъждат
доводи по същество, което впрочем не би било и възможно при липса на
индивидуализация на нарушението, която да позволи обсъждането на
въпросите за отговорността по същество.
Що се касае до наложената санкция прави впечатление, че
отговорността на С. П. К. е реализирана в качеството й на ЕТ „********“ град
Хасково, но с процесното наказателно постановление, на основание чл. 239,
ал. 1, т. 6 и чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в това й качество й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което е недопустимо, дори от буквалния прочит на
приложената санкционна норма, която предвижда възможността кметът на
общината да наложи имуществена санкция на юридическо лице или на
едноличен търговец - извършител, възложител или строител на строеж от
четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 в размер
от 5000 до 20 000 лева, но не и административно наказание глоба, или погазен
е принципът на законоустановеност на санкцията по чл. 13, ал. 1 от ЗАНН,
относим за административнонаказателно - отговорните лица и на този по чл.
83, ал. 1 от ЗАНН предвиждащ основание за реализиране на обективна и
безвиновна отговорност в предвидените в съответния закон, указ,
6
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи, в които на юридически лица и еднолични търговци, може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени разноски
за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид
представените доказателства, че е налице доказателство за оправмощаване от
жалбоподателя на адв. А. Д. К. и за заплатено възнаграждение в размер на 700
лева, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от
25.07.2022 г., служещ като разписка на получената сума. В случая, в
съответствие с фактическата и права сложност на делото, която не надхвърля
обичайната за този тип производства, при това е приключило в едно съдебно
заседание, в което е даден ход на делото въпреки констатираното явяване на
адвоката, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се определи
по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от
2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно т. 2 от последната от цитираните разпоредба, при интерес от 1000
до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или 580 лв, с което ще
бъде удовлетворено и възражението на процесуалния представител на другата
страна относно размера на присъдените разноски, отправено своевременно и
надлежно пред съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2 от 03.06.2022 г. на Кмета на
Община Хасково.
ОСЪЖДА Община - Хасково да заплати на С. П. К., действаща като ЕТ
7
„********“, ЕИК: *********, град Х., бул. „********* сумата в размер на 580
лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение, за
упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п / не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8