№ 445
гр. К., 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело ***0225510101189
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове за издръжка и
намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс
/СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от
ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата заявява, че ответникът е баща на сина им Р. Р.
Р.. Сочи, че от *** г. заживели заедно с ответника в с. Т., общ. П.. Тогава той
работел в "Г." АД, с. Г., впоследствие в "А.", гр. К..
Твърди, че от началото на *** г. са разделени. Заявява, че ответникът
има проблеми със Закона, поради това че злоупотребява с алкохол. Осъждан е
за управление на МПС след употреба на наркотично вещество.
Сочи, че се е опитвала неведнъж да му говори, че това негово поведение
е неправилно, но в такива момента той ставал конфликтен спрямо нея,
започвал да крещи и да я заплашва. Поведението на ответника не се
променило и това наложило да се разделят. Заживяла при родителите си в с.
Г., а от близо две години живеела с В.А.Х. на адрес: с. Г., ул. „Г." 2. Освен
грижите за сина си, заявява, че работи в животновъдната ферма на В. - грижи
се за животните, дои овцете, почиства фермата.
Твърди, че от момента на раздялата с ответника последният не е
заплащал издръжка за сина им, нито я е подпомагал по друг начин. Всички
грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на сина им са поети от
нея.
Ищцата сочи, че през последните една-две години ответникът пътува и
работи в чужбина, като реализира доход около 2 000 лв. месечно и счита, че е
1
редно да отделя от тези средства за издръжка на сина им.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Р. Р. О. да заплаща издръжка за сина им Р. Р. Р., чрез нея,
като негова майка и законен представител, в размер на 180 лв. за една година
назад, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и да бъде
осъден да заплаща издръжка за в бъдеще в размер на 210 лв. месечно.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от адвокат Т. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Р. Ж., в
качеството му на особен представител на ответника, с който уведомява съда,
че до момента на подаване на настоящия писмен отговор не е осъществил
контакт с ответника Р. Р. О..
Счита предявения иск за допустим и частично основателен.
Възразява срещу размера на исковата претенция, тъй като счита същият
за прекомерен.
Предвид обстоятелството, че до този момент няма контакт с ответника
не представя писмени доказателства и не може да даде становище по
обстоятелствата и възражение срещу иска и обстоятелствата различни от
изложените по-горе. В случай, че до датата на делото осъществи контакт с
ответника ще направи допълнителни искания по доказателствата. В съдебно
заседение адвокат Р. Ж. моли съда да уважи частично предявения иск в
размер на 200 лева, а над този размер до претендирания 210 лева претенцията
бъде отхвърлена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща
процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно
защита правата и интересите на детето Р. Р. Р..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
акт за раждане № *** г. на община К., от което се установява, че ответникът
Р. Р. О. е баща на детето Р. Р. Р. и следователно е сред кръга на лицата
дължащи издръжка.
По делото е представена служебна бележка №***г. издадена от
директора на Детска градина „Д.“ – село Г.., от която се установява, че Р. Р. Р.
е записан и посещава детското заведение.
Представена е и декларация за семейно положение и имотно състояние
на М. А. Д.. От същата се установява, че не притежава недвижими имоти,
МПС или други заместими вещи на значителна стойност, не получава доходи
от свободни професии и от наеми и хонорари. Посочено е, че получава доход
в размер на 600 лева.
От представения по делото социален доклад се установява, че след
раздялата между страните през 2019г. Р. се отглежда от неговата майка и
съжителят й в жилището му в село Г.. Те задоволява основните му жизнени
2
потребности. За детето има осигурен дом, жилищно пространство, обувки,
дрехи и играчки. Предоставя му се адекватна медицинска помощ, при
възникнала необходимост. Р. има изградена силна емоционална връзка к.със
своята майка и близките по майчина линия. Детето е създало връзка със
съжителят на майка си и неговите близки. Установено е, че родителите на Р.
не комуникират и не желаят да поддържат никакви отношения. В социалния
доклад е посочено още, че ответникът живее и работи в Х. и изразява
готовност да заплаща издръжка на сина си в размер на 180 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Д.Г.Д.. Свидетелят Д. познавал М. и Р.. Знаел, че имат дете. Сега М. живеела
с В., който му бил съсед в Г.. Сочи, че за детето се грижели „само В., майка
му и М.“. Сочи, че не бил виждал бащата на детето. Не знаел да е търсил
детето, нито да му давал пари. „Близо година и нагоре не съм го виждал“.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната разпоредба размерът
на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към момента за страната е 710 лева
(Постановление № 37 на МС 24.03.2022 г.), т.е. размерът на минималната
месечна издръжка на едно дете е 177. 50 лева.
Към момента на приключване на съдебното дирене детето Р. Р. Р. е на
5 години, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща
му е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на детето Р. се полагат единствено и само от
неговата майка М. А. Д..
По делото няма обаче данни за доходите на ответника Р. Р. О.,
материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед
вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на
непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника
от задължението му да дава издръжка на сина си Р., съобразена с възрастта и
нуждите му. Още повече, че ответника М. се намира в трудоспособна възраст
и няма данни да има здравословни проблеми.
От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна
заплата за страната е 710 лева, т.е. размерът на минималната месечна
издръжка за едно дете е 177.50 лева.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
3
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Издръжката
на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им,
независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл. 143, ал. 2 от СК/, като
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната
заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг. 142, ал. 2 от
СК/. Предвид характера на задължението, предвидената с чл. 142, ал. 2 от СК
минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият
родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без
доходи. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид
установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да
се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
При определяне размера на издръжката дължима на детето, съдът взе
предвид възрастта му и нормалните нужди от храна, облекло, помагала и др.
потребности. Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето
Р. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 210 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание. При определяне размерът на издръжката съдът
съобрази, че ответника е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа
детето си. По делото няма данни ответникът да дължи издръжки и на други
лица. Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът живее в страна с по
- висок жизнен стандарт от Република Б. и получаваните от него трудови
доходи надвишават размера на средномесечните доходи за Република Б..
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на
издръжката, за минал период считано от 23.05.2021г. в претендирания
размер, тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили,
са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се
дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото
липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от
фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска
ответника да е давал издръжка на детето си. Не е спорно, че страните по
делото,са във фактическа раздяла от края на 2019г., като преките и
непосредствени грижи за детето се полагат от неговата майка.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче
пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договор за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л.
39). В този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати
4
посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете,
пълномощникът на ищеца по делото – адвокат Т. Д., има право на
възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или сумата от 300 лева.
Следва на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжката в размер общо на
302.40 лева.
Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по
производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимите разноски в размер на
300 лева за назначения по чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, следва
да бъдат възложени в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6
от ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. О., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
„Н.“ *** да заплати на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете Р. Р.
Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес село Г., община П., улица „Г.“ *** издръжка за
минало време в размер на 180 лева, считано от 23.05.2021 г. до 22.05.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Р. О., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
„Н.“ *** да заплаща на малолетното си дете Р. Р. Р., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. А. Д., ЕГН **********, с адрес
село Г., община П., улица „Г.“ *** ежемесечна издръжка в размер на 210 лева,
считано от 23.05.2022 г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. Издръжката ще бъде заплащана по бА.
сметка ***, ***, в валута BGN при „А. Б.“ АД, с титуляр М. А. Д..
ОСЪЖДА Р. Р. О., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
„Н.“ *** да заплати на адвокат Т. Д., с адрес град К., улица „***, партерен
етаж сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Р. О., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
„Н.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. сумата от 602.40 лева представляваща държавна такса
върху присъдения размер на издръжката и разноски за възнаграждение за
особен представител.
5
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6