Решение по дело №10124/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 10124 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.06.2018 г., постановено по гр. дело № 12525/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 31-ви състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С.В.М. против Г.Ф. иск по чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от телесно увреждане, причинено от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.07.2015 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. Братя Бъкстон с ул. Тулча с участието на неидентифицирано моторно превозно средство. Със същото решение на Г.Ф. е присъдена сумата 200 лева - разноски по производството.

Срещу решението на първоинстанционния съд е подадена въззивна жалба от ищцата, в която са направени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон, предвид установяването по делото на всички елементи от фактическия състав на деликта. Иска се решението да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият – ответникът Г.Ф., е подал отговор на въззивната жалба, в която поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена от страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същата е допустима, а разгледана по същество и частично основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Г.Ф. за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди, включва няколко правнорелевантни факти в съотношение кумулативност: делинквентът виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното му поведение; деликтната отговорност на собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС да е следвало задължително да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите; да са настъпили твърдените вреди и вредите да са причинени от водач на неидентифицирано МПС.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 от ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), се съсредоточава върху обстоятелствата дали е налице противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС и причинна връзка на вредите с противоправното поведение на виновния водач.

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.07.2015 г., съставен от младши инспектор при ОД на МВР – Варна, че на 15.07.2015 г. около 7.30 – 8.00 часа сутринта ищцата С.М., управлявайки велосипед X-Terra 26 по път с предимство - ул. Братя Бъкстон в гр. Варна, на кръстовището с ул. Тулча е ударена от неидентифицирано превозно средство, движещо се по ул. Тулча и навлязло в кръстовището след преминаване на пътен знак Б2 Стоп, от който удар съставителят на протокола е констатирал вреди на велосипеда, изразяващи в счупване на мост на предна спирачка и изкривена предна част, и причинена контузия на ищцата на ляво коляно. Удостоверените в така съставения протокол обстоятелства относно механизма на настъпването на ПТП и вредите, причинени от него на ищцата и управлявания от нея велосипед, се установяват и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, фактическите изводи на което настоящият състав на въззивния съд възприема за обективно и компетентно дадени от вещото лице. Експертизата, съобразявайки начина на регулиране на движението на пътните превозни средства на кръстовището на ул. Братя Миладинови и ул. Тулча в гр. Варна към момента на настъпване на процесното ПТП и причинените вреди на велосипеда – значително увреждане на кормило и предно колело (изключващи възможността за падане от загуба на равновесие на водача без ударно въздействие), изяснява по несъмнен начин по делото, че е налице причинен удар на ищцата при управлявания от нея велосипед от неидентифицирано МПС (при инициален контакт в предно колело на велосипеда от предна част на неидентифицираното МПС), което е навлязло в кръстовището при наличие за него на пътен знак Б2 и възможност на водача да възприеме движещия се по пътя с предимство велосипедист.

При прегледа, извършен на 15.07.2015 г. в 12.00 часа от лекар в Спешно отделение при МБАЛ Света Анна – Варна АД, е установено наличие на травма на ляв крак и лява ръка и е извършена рентгенография, като за терапия за предписани покой и компреси.

Този медицински документ и констативния протокол са изследвани от вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, фактическите изводи на която настоящият състав на въззивния съд възприема. Вещото лице изяснява, че травмата на ляв крак и ляво коляно са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота и могат да бъдат причинени от удара, в резултат от който тя е загубила равновесие и пада под тежестта на тялото си върху терена.

От показанията на св. Т.М.– живеещ във фактическо със съжителство с майката на ищцата, които преценени съвкупно с другите доказателствени средства (медицински документ и експертизи) и съобразно чл. 172 от ГПК, настоящият състав на съда ги възприема за достоверни и ги поставя във веригата от доказателствени средства за изводите си относно осъществяването на правнорелевантните факти по делото, се установява, че на 15.07.2015 г. сутринта на кръстовището на ул. Братя Бъкстон в близост до училище Стефан Караджа в гр. Варна ищцата, управлявайки велосипед за тренировка по водна топка, била ударена от автомобил. Прибрала се във вкъщи, плачейки от случилото се, като до асансьора на жилището й помогнали две жени, а от него я поел свидетелят. Свидетелят не е възприел произшествието, но същият е имал пряко наблюдение върху състоянието на ищцата и нейното лечение и вредите на велосипеда непосредствено след него. Дори свидетелят е възприел мястото на увреждането на ищцата веднага след прибирането й вкъщи, на което място той не е видял автомобил и хора, които да попита за случилото се, не е имало и спирачни следи. Свидетелят изяснява, че ищцата, която се намирала във ваканция, била много разстроена от случилото се, имало видимо охлузване по лявата страна на тялото – крак, ръка и рамо, като след прегледа й в Бърза помощ лечението се осъществявало в домашни условия, като тя била подпомагана от своите майка и баба и възстановяването й продължило около 2 месеца. Ищцата била тревожна след случилото се, имала неспокоен сън и изпитвала страх при доближаването си до път, като вече и не се качвала на велосипед.

Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелствата дали е налице противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС и причинна връзка на вредите с противоправното поведение на виновния водач.

Доказването в процеса се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на приложимата правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез косвени доказателствени средства, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (в този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и други). Изхождайки от тези правни съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че гореописаните доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на тях да се приеме, че ищцата С.М. е ударена от неидентифицирано МПС, водачът на което извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Деянието на водача на неидентифицираното МПС е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – същият не е пропуснал движещото се по път с предимство немоторно пътно превозно средство – велосипед, управлявано от ищцата, поради което и възраженията на въззиваемия в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти за мястото на увреждането и начина на регулиране на движението на пътните превозни средства на него, отразени в констативния протокол, който в тази си част се ползва с материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, и техническата експертиза, преценени заедно със значителното увреждане на кормилото и предно колело на велосипеда (при инициален контакт на предна част на автомобила в предно колело на велосипеда), изключващи възможността за падане от загуба на равновесие на водача без ударно въздействие, и увреждането на ищцата и вида на увреждането, установени от медицинския документ, експертизи и свидетелски показания, и липсата дори и на индиции за друг механизъм на настъпване на произшествието, водят до логичния извод, че увреждането на ищцата е осъществено от противоправно поведение на неидентифицирано МПС.

Установяват се по несъмнен и категоричен начин по делото и конкретните травматични увреждания на ищцата, причинени й вследствие на процесното ПТП (така събраните от първоинстанционния съд доказателства - лист за преглед, свидетелските показания и заключение на съдебно-медицинската експертиза) и изразяващи се в травма на ляв крак и ръка. При обсъждане на така установените правнорелевантни факти настоящият състав на въззивния съд приема, че неимуществените вреди – болки, страдания и неудобства, които ищцата С.М. е претърпяла от тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента – водача на неидентифицираното МПС. Следователно по делото по несъмнен начин е установен фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за отговорността на водача на неидентифицираното МПС, поради което доводите на въззиваемия в противния смисъл се явяват неоснователни.

За справедливото обезщетяване на неимуществените вреди при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на въззивния съд намира за съответно на сумата от 2000 лева. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от ЗЗД. С оглед вида на увреждането, периода на възстановяване, преживявания стрес от случилото се и младата възраст на ищцата С.М. към момента на настъпване на увреждането – 14 години, следва да й бъде определено заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочения размер от 2000 лева, като до този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 3500 лева – отхвърлен. Основателна по арг. от чл. 288, ал. 7 във вр. с ал. 1 от КЗ (отм.) се явява и акцесорната претенция за законната лихва върху дължимото обезщетение от 17.01.2017 г. – датата на отказа наФ.а да изплати обезщетението, до окончателното му изплащане.

С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено за сумата от 2000 лева. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2000 до пълния предявен размер от 3500 лева , първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените на въззиваемия Г.Ф. разноски за сумата над 85.71 лева. Право на разноски съобразно уважената част на исковата претенция и въззивната жалба има въззивницата-ищца, на която на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди сумата 891.43 лева, представляваща сбора на съответната част от разноските пред първата инстанция от 580 лева и пред въззивната инстанция – 311.43 лева. На въззиваемия следва да бъде присъдена сумата 42.86 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, определени съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, респ. на въззивната жалба.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 04.06.2018 г., постановено по гр. дело № 12525/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 31-ви състав, в частта, с която предявеният от С.В.М. против Г.Ф. иск по чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен за сумата от 2000 лева, и в частта, с която С.В.М. е осъдена да заплати на Г.Ф. сумата над 85.71 лева - направени по първоинстанционното дело разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ********, със седалище:***, да заплати на С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) сумата 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от телесно увреждане, причинено й от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.07.2015 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. Братя Бъкстон с ул. Тулча с участие на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2018 г., постановено по гр. дело № 12525/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 31-ви състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ********, със седалище:***, да заплати на С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 891.43 лева, представляваща разноски пред двете инстанции.

ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ********, със седалище:***, на основание на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 42.86 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.