Решение по дело №568/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Областно пътно управление, гр.Хасково, депозирана чрез пълномощник и насочена против Решение № 206 от 20.12.2024г. постановено по а.н.д.№ 890 по описа за 2024г. на РС-Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото съгласно разпоредбите на чл. 13, ал.2 и чл.107, ал.2 от НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН. Съмненията на касатора произтичали от факта, че на няколко места в решението били споменавани свидетелски показания на служител на АНО –М. Г., които нямало как да е дал показания пред съда, предвид факта че още в първото заседание по делото съдът одобрил искането на АНО този свидетел да не участва в производството и да бъде разпитван.

Твърди се също, че съдът в мотивите си не изложил никакви съображения относно това налице ли са съставомерните признаци от състава на нарушението от обективна страна, издадено ли е НП от компетентните органи, както и мотиви подведена ли е действително приетата от съда за осъществила се фактическа обстановка под релевантния за време, място и лица закон, и законосъобразно и явно справедливо ли е наложеното административно наказание.

Така поради липсата на мотиви в съдебното решение, РС-Свиленград допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което имало за своя последица обезсилване на съдебното решение.

Изразява се и несъгласие с изводите на съда, че поради бездействие от страна на органите на ОПУ е пропуснат 3 - месечният срок за издаване на АУАН. Реалната причина била умелото укриване на нарушителя и използването на всякакви прийоми, за да се избегне среща с органите на Областно пътно управление. В тази връзка се твърди, че още на 09.07.2024г. на нарушителя било изпратено за връчване писмо,ведно с АУАН, но с писмо от 18.07.2024г. ОПУ били уведомени, че нарушителят не може да бъде открит и им бил върнат обратно АУАН, ведно с протоколи за посещение на адреса.

Твърди се също, че след като въззивният съд приел че са налични предпоставките на чл.34, ал.1 от ЗАНН, следвало да се произнесе с определение за прекратяване. Като вместо това образувал дело, провел административнонаказателен процес в съдебна зала и се произнесъл с решение по същество на спора съдът допуснал съществено процесуално нарушение.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнителни писмени бележки поддържа жалбата, като изрично посочва, че не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставена в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отменил наказателно постановление №ТКО-3 от 02.09.2024г. издадено от Директора на Областно пътно управление, гр.Хасково, с което за осъществено нарушение на 26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата, вр .с чл. 8, ал.1, и ал.2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата и на основание чл. 56, ал.3, т.1 вр. с чл. 54, ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл. 53, ал.1, предл.2-ро от Закона за пътищата, на „И.-05“ЕООД [населено място] е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева .

За да постанови този резултат районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е издаден при несъобразяване с нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН и извън законоустановения в същата тримесечен срок, считано от откриване на нарушителя.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Според чл.34, изр. второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014г. на Европейския парламент и на съвета от 16.04.2014г. Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Цитираният нормативен текст е ясен и конкретен. Административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния правен субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото противоправно деяние. Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние, съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото осъществяване лице, е резултат от съответно предприети действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

В случая визираната разпоредба не е била спазена, доколкото АУАН не е бил съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този извод се обосновава от факта, че нарушителя е бил установен на дата 12.03.2024г. при извършена от служители на ОПУ-Хасково проверка, за която е бил съставен Констативен протокол №1/12.03.2024г. Още на коментираната дата са били ясни съществените за установяване на нарушението, респ. и за ангажиране на отговорността на лицето обстоятелства. От съдържанието на горецитирания констативен протокол се установява, че към датата на съставянето му е бил известен нарушителят, както са били ясни датата, място и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Поради това именно от 12.03.2024г. е започнал да тече срокът за съставяне на АУАН. След като актът, въз основа на който е издадено НП е бил съставен на 26.06.2024г., то несъмнено коментираният давностен срок е бил изтекъл към тази дата. В подкрепа на извода, че нарушителят е бил открит на 12.03.2024г. са и показанията на свидетелите по делото пред районния съд – служители на ОПУ-Хасково.

Предвид гореизложеното към тази дата всички релевантни по случая обстоятелства вече са били известни за органите на ОПУ – Хасково и не са били налице пречки за съставяне на АУАН до дата 12.06.2024г.-сряда присъствен ден, когато е изтекъл коментираният давностен срок.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността съдът следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В случая, въпреки издаването на АУАН след тримесечния срок от откриване на нарушителя, производството не е било прекратено, с което е било допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на обжалваното пред въззивния съд НП. Това нарушение ограничава до голяма степен правото на защита на наказаното лице и не подлежи на саниране във фазата на съдебното обжалване.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че като е отчел допуснатото процесуално нарушение, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения са изцяло неоснователни. Районният съд е изложил подробни и надлежни мотиви, както касателно установената фактическа обстановка, така и относно наличието на процесуални нарушения съществено опорочили процедурата по издаване на НП. Последните безспорно се установяват, при което не е било необходимо съдът да излага мотиви по същество на спора. Действително не се установява по делото да е разпитван като свидетел едно от лицата посочени в решението като такъв, а именно М. Д. Г.. Това нарушение в случая не е съществено и не оказва влияние върху законосъобразността на оспорвания съдебен акт, поради това че изложената в решението фактическа обстановка се гради на показанията и на други разпитани по делото свидетели, а и се установява по несъмнен начин. Твърденията в касационната жалба, че причината за пропускане на срока за съставяне на АУАН се дължи на поведението на наказаното лице, не се споделя. На първо място цитираните в касационната жалба писма от 09.07.2024г. и 18.07.2024г., ведно с протоколи за посещение на адрес не са представени по делото, но дори и да би могло да се приеме, че същите съществуват, те единствено доказват че АУАН е изпратен за връчване с писмо от 09.07.2024г., а не е че съставен в законоустановения тримесечен срок - до 12.06.2024г. Последната дата несъмнено се установява от съдържанието на АУАН. Наред с това при установено от въззивния съд съществено процесуално нарушение същият разполага с правомощие да отмени оспорен пред него санкционен акт, но не и да прекрати съдебното производство. Последното е възможно само ако установена нередовност по жалбата не бъде отстранена в указан от съда срок или принедопустимост на жалбата. Да се сподели виждането на касатора, че в тази хипотеза(при установяване на съществено процесуално нарушение опорочаващо издаден НП) въззивният съд следва да прекрати образуваното пред него съдебно производство би означавало да се допусне незаконосъобразен санкционен акт да продължи да съществува в правния мир, което безспорно не е и не би могло да е целта на закона.

Поради това, касационната жалба е неоснователна, а оспореното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора, съдът не следва да се произнася по разноските в полза на ответника по касация, тъй като последния изрично е заявил, че не претендира такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206 от 20.12.2024г. постановено по а.н.д.№ 890 по описа за 2024г. на РС-Свиленград.

Решението е окончателно.