№ 45
гр. Свиленград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100604 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу Н. К. Н., с която е
предявен иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от ЗЗДискр.
Ищецът иска от съда да установи по отношение на ответника, че последният е
проявил спрямо него дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на
признака „обществено положение“, изразяващо се в заплаха да го арестува, затова, че го
обидил.
Ищецът твърди, че на 02.02.2022г. посетил сградата на РУ на МВР – гр. Свиленград,
за да даде показания по негов сигнал срещу представител на местната власт, по който сигнал
работил ответника, в качеството му на служител на МВР. Ищецът имал конфликт с
ответника, поради което отказал да даде обяснения пред последния и поискал на негово
място да бъде определен нов служител. Ответникът се съгласил с ищеца, но започнал да му
обяснява, че последният не познавал правилата. Тъй като ответникът „продължавал да
мърмори“, ищецът му казал, че го счита за „един льольо“ и тръгнал да си ходи. Тогава
ответникът скочил като ожилен, излетял в коридора и заплашил ищеца, че ще го арестува,
задето го обидил. Ответникът крещял и се заканвал на ищеца на висок тон, в резултат на
което в коридора заизлизали служители от съседни кабинети. За описания случай ищецът
сезирал началника на РУ на МВР – гр. Свиленград със сигнал № 812102/07.02.2022г.
Деянието на ответника имало за цел да накърни достойнството на ищеца, да създаде
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда, като бъде стресиран и
накаран да „падне на колене“ и да моли за снизхождение, само и само да не го арестуват.
Поведението на ответника създало у ищеца негативни емоции и показвало пълно
неуважение към усИ.та на последния, които полагал в ролята си на гражданин – „да пусне
сигнал, да събере доказателства, да си губи личното време, за да даде показания …“. Затова,
ищецът счита, че в случая му е оказан тормоз от страна на ответника, основан на признака
„обществено положение“ – „лице, което се е явило на разпит в МВР“.
По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К.
Н., в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не е
1
извършил действия или казал думи, в разрез със забраните по ЗЗДискр. Твърди, че не е
оказал тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. спрямо ответника. Не познавал последния, а
имал контакт с него единствено в качеството си на служител на МВР, на когото била
възложена проверка по сигнал на ищеца срещу служител на Общинска администрация –
Свиленград. Оспорва твърденията, че е заплашвал с арест ищеца. Относно датата
02.02.2022г. подробно излага фактическа обстановка, която се различава от изложената
такава в исковата молба. Посочва, че на процесната дата действително бил обиден от ищеца
с думите „Ти не си никъв, бе льольо“, при което ответникът му заявил, че се намира в
поделение на МВР, пред полицейски служител, който изпълнява задълженията си по служба
и ако продължава да отправя обиди, може да бъде задържан за 24 часа. Ответникът твърди,
че по време на беседата е спазвал Етичния кодекс на служителите в МВР и не се е държал
неуважително, нагло или лицемерно, и не е вземал страна по случая. Цялостното поведение
на ответника и действията му в процесния случай били съобразени със задълженията му по
закон.
По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото и на основание на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за
безспорно установено, че на датата 02.02.2022г., в сградата на РУ на МВР – гр. Свиленград,
ищецът е обидил ответника с думата „льольо“. Безспорно е и обстоятелството, а и от
събраните по делото гласни и писмени доказателства (преписка с вх. № 2638/2022 год. по
описа на РП-Хасково, съдържаща материали по преписка № 81212-186/2022 год. по описа на
РУ на МВР-Свиленград), се установява, че на същата дата, ищецът е посетил сградата РУ на
МВР – гр. Свиленград, за да даде писмени обяснения по негова жалба, пред ответника, в
качеството му на инспектор в група „ПИП“ към сектор „Криминална полиция“ при РУ на
МВР – гр. Свиленград. Т. П. първо посетил инспектор И. Т. за снемане на сведение по
негова жалба, а след това и при инспектор Н., също за снемане на сведения. Тогава, между
П. и Н. е възникнал конфликт, който е станал достояние на колегите на последния, както и е
станал причина П. да подаде сигнал до Началника на РУ на МВР-Свиленград. В сигнала си
П. е посочил, че инспектор Н., на 02.02.2022 г., при посещението му в сграда на РУ-
Свиленград за даване на писмени обяснения, му е крещял и е възникнал конфликт между
тях. След постъпване на сигнала, Началника на РУ-Свиленград е издал заповед с № 351з-
118/09.02.2022 г., изменена и допълнена със Заповеди с № 351з-169/04.03.2022 г., 351з-
259/05.04.2022 г., № 351з-347/04.05.2022 г., въз основа на които е образувана проверка на
основание чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпили предварителни данни в сигнал
от Т. П.. В хода на проверката са били свалени сведения от полицейските служители И. Т.,
А. К. и Радостин Колев, които са потвърдили, че на 02.02.2022 г. е възникнал конфликт
между техния колега Н. Н. и Т. П., като виновен за конфликта е бил Т. П., който се държал
неуважително към колегата им и го е обиждал.
С влязло в сила Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
14.07.2022 година на Прокурор при Районна прокуратура – Хасково се отказва образуване
на досъдебно производство и се прекратява преписка с вх.№ 2638/2022 год. по описа на
Районна прокуратура – Хасково, като се приема, че „при възниквалия конфликти на
02.02.2022 г. в сградата на РУ-Свиленград между инспектор Н. К. Н. и Т. П., инспектор Н.
не се е заканил срещу личността на Т. П. с престъпление и не се е държал неуважително към
него... Установено, е че станалият конфликти на 02.02.2022 г. е бил по вина на Т. П., който
се е държал не уважително към инспектор Н. и го е обиждал. Инспектор Н. не е отвърнал на
обидите на Т. П., а е имал поведение, което е отговаряло на общоприетия етичен кодекс на
служителите от МВР.“.
От събраните по делото свидетелски показания не се установява различна от
съдържащата се в писмените доказателства фактическа обстановка.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.5 от ЗЗДискр., към проявите на дискриминация се приравнява и
тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., сексуалният тормоз,
подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, като това се явяват допълнителни хипотези, при които
засегнатите лица биха могли да търсят защита на своите права с предявяване на исковете по
чл. 71 от ЗЗДискр.
Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството за защита от
дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно
да се предположи, че той е жертва на дискриминационно отношение, изразяващо се в
тормоз, а когато той е направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника
да установи обратното, а именно, че не е нарушил забраните по ЗЗДискр.
С оглед посочените разпоредби и с оглед конкретните твърдения в исковата молба за
оказан тормоз, осъществяван по признак „обществено положение“, следваше в настоящото
производство ищецът да докаже, че твърдените действия от страна на ответника съставляват
тормоз по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДискр.
В тази връзка следва да се изясни, че в чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. са визирани отделни
хипотези на противоправни действия, респ. бездействия, като в първия случай е налице
типичната по определение дискриминация, която се дели на пряка и непряка, а във втория
случай е регламентирано извършването на тормоз от едно лице спрямо друго. Съгласно
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. След тази легална
дефиниция на общото понятие за тормоз, текстът на чл.5, ал.1 конкретизира, че тормозът на
основа признаците по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация,
преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се
смятат за дискриминация. Последното уточнение, възприето от законодателя, приравнява
тормозът, който притежава съответните признаци, на дискриминация. Този законодателен
подход на пръв поглед създава впечатление за приравняване на дискриминацията и тормоза
под обща легална дефиниция. Методът на законодателното препращане, обаче, в случая е
използван, за да се редуцира обхвата на понятието „тормоз“ до определени негови проявни
форми, извън които остават всички останали видове тормоз. Смисълът на разпоредбите се
разкрива чрез анализ на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, от които е видно, че при типичната
дискриминация е налице различно третиране по съответен признак на едно лице спрямо
друго, респ. други лица, докато при тормоза не е необходимо такова различно третиране
между две или повече лица. Затова се налага извода, че тормозът по чл.5 от закона
представлява самостоятелна форма на противоправно действие (бездействие), като за
доказване наличието на тормоз не е необходим случай на сравнение. Чрез тормоза се
постига накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него
дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на нормативно въведения
признак „обществено положение“. В закона липсва легална дефиниция на този признак. За
разлика от останалите изброени в закона признаци - пол, раса, народност, религия, етническа
принадлежност и т. н., този признак няма и не може да има изначално определено
съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се разглежда от гледна точка на
онези същностни белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат
еднаквото приложение на закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за
общественото му положение белег, като „лице, което се е явило на разпит в МВР“,
3
обусловил дискриминационно отношение към него, в случая е възможно да се интерпретира
от гледна точка на защитения от чл.4 от ЗЗДиск. признак „обществено положение“.
В обобщение, за да се обоснове извод за наличие на дискриминационно отношение,
представляващо тормоз, от страна на ответника спрямо ищеца, по посочения признак,
следваше да се докаже по делото, че са извършени от ответника твърдените деяния и че те са
довели до накърняване на достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това във всички случаи е
основано на признака „обществено положение“. Не се установи по делото такива деяния да
се били извършени от ответника, както и санкционирания от ЗЗДискр. вредоносен резултат,
който те да са причинила на ищеца.
Ето защо, съдът приема, че действията на ответника в разглеждания случай се
основават и са в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи процесните
отношения, като не са проява тормоз по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДискр.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е осъществил тормоз спрямо
ищеца, поради което искът с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от ЗЗДискр следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. *****, ж. к.
„******“ 1, бл. *, вх. *, ап. **, срещу Н. К. Н., с адрес: гр. **********, ул. „*********“ № *,
иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр.чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване на проявено
дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено
положение“, извършен от ответника спрямо ищеца на 02.02.2022г. в сградата на РУ на МВР
– Свиленград и състоящ се в се в заплаха да го арестува, затова, че го обидил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4