№ 573
гр. С., 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора М. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600561 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим В. М. В., редовно призован, се явява лично и
с адв. М. Х., редовно преупълномощена от адв. С. С. от АК – С., с
пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор М.
Р..
Частният обвинител И. Ж. И., редовно призован, не се явява, за него се
явява упълномощения му повереник адв. К. К. от АК – С..
СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба от адв. С. С. от АК – С., в качеството й на защитник на подсъдимия В.
М. В., срещу присъда № 98/08.06.2023 г. постановена по нохд № 1190/2023 г.
по описа на Районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимият В. М. В. е признат за виновен в
това, че на 29.07.2021 г. в гр. К., общ. С., на ул.”И. В.”, между кръстовищата с
1
ул.“В.“ и ул.“К. и М.“, причинил на И. Ж. И. - 39 години от гр. К. средна
телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на голямопищялната и
малкопищялната кости на дясната подбедрица, като е причинено „трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник”, поради което и на
основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на две години и
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 2019,20 лв. в полза на бюджета на Държавата по сметка
на ОД на МВР - С..
Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 260,00 лв. възнаграждение на вещите лица в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - С..
Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати на И. Ж. И. сумата от 800,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство, депозирана от подсъдимия чрез упълномощения му
защитник в установения от закона срок, се изразява несъгласие с така
постановения съдебен акт, който се определя като незаконосъобразен,
необоснован и неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се, че не е
било установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е нанесъл
умишлено удар с камък по крака на пострадалия и му е причинил телесното
увреждане. В тази връзка се сочи, че по делото няма свидетели - очевидци, а е
установено, че пострадалият е стрелял с газов пистолет по подсъдимия и
последният, за да се предпази, е хвърлил камък по него, скрит зад пазарска
маса и без да вижда къде хвърля камъка, като нито се е целил в пострадалия,
още по-малко в крака му и ако въобще е уцелен е случайно. Настоява се за
отмяна на присъдата във обжалваните й части и за оправдаване на
подсъдимия, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което
се навеждат конкретни съображения и възражения в подкрепа на
оплакванията за неправилност на атакуваната присъда. Като се поддържат
доводите в първоначалната жалба за липса на свидетели – очевидци, както и
за това, че подсъдимият е хвърлил камък по посока на пострадалия за да се
защити, без да е имал намерение да го увреди, в допълнението се заявява, че
всъщност очевидец на инцидента в действителност е имало – малолетно дете,
което не е била издирано и съответно разпитано. Обръща ес внимание на
факта, че е налице противоречие между твърденията на подсъдимия и
пострадалия, като неоснователно не са били кредитирани обясненията на
подсъдимия, въпреки тяхната по-голяма според защитата достоверност.
Изразява се несъгласие с безкритичното от страна на съда възприемане на
2
твърденията на пострадалия, като се навеждат доводи, с които неговите
показания се определят като противоречиви и недостоверни. В тази връзка се
сочи, че пострадалия не обяснява безпротиворечиво първо защо е спрял с
колата си и е бил на мястото на инцидента т.е. причината за срещата между
двамата, доколкото най-напред е заявил, че подсъдимият му свирнал да спре
и го видял на огледалата и спрял да говори и в този смисъл се изразява
недоумение защо тогава подсъдимия ще го мери с камък или плочка.
Коментира се и последващата теза на пострадалия, че е спрял за да си търси
някакви пари, които подсъдимият му е дължал, но се сочи, че пари на заем
подсъдимият не е взимал от пострадалия И.,а напротив - ставало въпрос за
пари, които пострадалият е искал от моя подсъдимия, защото считал, че
следва за свършена работа да му се плати повече от това, което е получил и
това е действителната причина той да се саморазправя с подсъдимия и
именно за това е възникнал инцидента между тях. Твърди се, че слизайки от
колата си с пистолет в ръка пострадалият е започнал да вика и да се заканва
на подсъдимия, който след изстрелите се е скрил зад първото възможно нещо
до него - пазарски маси. Акцентира се върху това, че в показанията на
пострадалия не било изяснено от коя страна в колата му е бил газовия
пистолет и как се е отзовал в ръцете на пострадалия, когато той вече е с
пострадал крак, как е взел пистолета за да стреля по подсъдимия, при
положение, че според самия пострадал той вече е бил ударен и паднал на
земята, как е стрелял с газовия пистолет от земята, въпреки че положението
му на земята, описано от него самия, не му дава тази възможност да се
придвижи до вратата на колата си за да вземе пистолета. Твърди се, че по
делото безспорно е установено, че подсъдимият се е скрил зад пазарски маси
до магазин в гр.К. след като по него е стреляно и оттам без да гледа накъде е
замерил с камък, който е бил подложка на крак на масата, зад която се е
скрил. Изразява се несъгласие с решението на съда да не приеме версията му,
че се пазил от стрелбата и се е самозащитавал спрямо отправено към него
нападение с пистолет, като не е знаел първоначално, че е газов. Сочи се, че
съдът е кредитирал заключението на тройната експертиза на лекари от П.,
които обаче не са извършили преглед на пострадалия и е извършена във
времето доста по-късно. Заявява се, че според заключението на тази
експертиза счупването може да стане както при стъпване и усукване на крака,
така и е възможно след удар с камък - в случая със част от тротоарна плочка с
размери 20 см/20 см. Възразява се, че в тази експертиза не участва специалист
- съдебен лекар, който да установи механизма на настъпване на счупването,
доколкото при първоначалната експертиза, извършена от съдебен медик и
специалист ортопед от гр.С.,вещите лица подробно са се запознали
непосредствено след инцидента със счупването на крака на пострадалия и са
дали заключение, че счупването е в следствие на усукване на крака при
стъпване и слизане от колата на пострадалия, а не от удар с камък. Обръща се
внимание, че са налице две различни заключения, като при това дори в
тройната експертиза е записано, че е възможно, но не и че безспорно
3
счупването на крака на пострадалия да се получи след удар с камък. По
отношение на останалите свидетели се сочи, че те се са присъствали и не
могат да кажат нищо относно причините за инцидента и механизма на
счупването на крайника на пострадалия, а възпроизвеждат версиите на
пострадалия респ. на подсъдимия. С оглед на това се обосновава теза, че
пострадалият И. е пострадал по друга причина, а не в резултат на удар
умишлено нанесен и целенасочен към крака му от подсъдимия т.е. че липсва
умисъл за причиняване на телесното увреждане, а е налице самоотбрана, ако
въобще бъзе преценено, че механизма на счупване на крака на подсъдимия е
от удар с камък /част от плочка/. Въз основа на това се настоява за отмяна на
присъдата на Районен съд - С. като неправилна и незаконосъобразна и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Претендират се и направените разноски.
В жалбата и допълнението към нея не са направени доказателствени
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямаме искания за доказателства, освен да се приемат
приложените медицински от адв. С..
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи представените от адв. С.
медицински документи, а имено копие от епикриза № 797, направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, служебна бележка от
06.11.2023 г., епикиза № 1266, амбулаторен лист от 06.11.2023 г., поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА същите към доказателствените материали по делото.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
4
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, възивната жалба е
неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразна присъда при спазване на материалния процесуален закон. От
събрания, проверен, в хода на съдебното следствие от първата инстанция
доказателствен материал по безспорен начин се установява, че подсъдимият
В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Основното възражение на защитата според мен
е относно механизма на получаване на телесната повреда. В тази връзка,
видно от заключението на приетата и приложена по делото тройна СМЕ №
440/2021 г., комбинацията от двата вида счупване, които е получил
пострадалия, сочи за директен механизъм на получаване на травмата, т.е.
директен удар с тъп предмет на дясната подбедрица, който е довел до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник. Предвид изложеното,
моля да потвърдите присъдата като правилна, законосъобразна и мотивирана.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз се присъединявам към
изявлението на представителя на ОП. Назначената тройна СМЕ, с три вещи
лица, специалисти в тази област, бяха категорични, че травмата е в резултат
на директен удар в тази област, т.е. тази травма е така наречената бампер
фрактура или характерна като удар с предна броня на автомобил, т.е.
хвърляйки подсъдимият плочка, попадайки в тази област на крака, на
доверителя ми, му причинява удара. Успоредно с това, като реакция от страна
на пострадалия се е получило и някакво усукване, но предхождащия удар е
причинил телесната увреда, за която той е изправен да носи отговорност. Има
разпитани много косвени свидетели, които са заварели на место пострадалия,
на които той е разказал какво се е случило едва ли не преди минути. Считам,
че вината му е доказана по несъмнен начин и ще моля да потвърди изцяло
присъдата на РС - С., като правилна и законосъобразна. Претендираме
направените разноски пред настоящата инстанция. В този смисъл Ви моля за
вашия съдебен акт.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, в жабата е поискано от съда да
отмени присъдата и да постанови нова оправдателна такава, но аз считам, че
по-скоро след отмяна на присъдата делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд със задължителни указания, тъй като в
първоинстанционното производство не са изследвани въпросите, относно
това дали деянието доколкото изобщо е извършено от моя подзащитен не е
извършено при условията на неизбежна отбрана. Също така неправилно
първоинстанционния съд е приел, че деянието е извършено умишлено. Да,
налице са множество свидетели, които свидетелстват за това, че пострадалият
е ударен с плочка. Налице са доказателства какво е последвало от удара с
5
плочка, но за мен от съществено значение е да бъде изследван въпроса,
относно това при какви обстоятелства подсъдимият е извършил деянието.
Има някакви доказателства за това, че същият не е искал да причини точно
такова нараняване на пострадалия. Имаме доказателства за това, че
пострадалият е имал пистолет. Имаме доказателства, относно това, че
подзащитният ми не е възприел правилно оръжието като газов пистолет.
Считам, че от съществено значение следва да бъдат изследвани тези въпрос:
Налице ли е неизбежна отбрана и умишлено ли е извършено деянието. В този
смисъл отново ще помоля след отмяна на присъдата делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. В. М. В..
ПОДС. В.: Нямаше свидетели никакви. Нито аз имам, нито И. има
свидетели. Не знам тези свидетели от къде ги намериха. Аз се изплаших от
пистолета, до смърт, щях да се напикая. Той като взе да гърми, дан, дан, 4-5
пъти, аз се скрих зад една сергия, където една жена продава зеленчуци.
Сергията е ламаринена. Не съм искал да му счупя крака. Той слезе от колата и
почна да гърми и каза: „Ще ти еба майката“. После ме попита „Насра ли,
уплашили се“.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. В. М. В..
ПОДС. В.: Моля за оправдателна присъда.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6