Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3069, 18.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На
25.06.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6362 по описа за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ж. к. „Тракия“, бл. 131, вх.
„Б“, ет. 4, ап. 13, представляван от ...... Е.Л.З., а също и от пълномощника му
..... Н.Ш., твърди, че сключил с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД договор за
имуществена застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел .......,
рег. № ........., рама № ..............,
във формата на комбинирана застрахователна полица № .............., по който
изпълнил задълженията си да плати уговорената застрахователната премия и
дължимия данък върху нея, както и да предостави автомобила за оглед на
застрахователя, като между 21:00 ч. на 10.08.2016 г. и 8:20 ч. на 11.08.2016 г.
гореописаният лек автомобил бил откраднат от лицето, което го ползвало към този
момент - И.А.М., от паркинга на ......... в гр. ........, за което още на
11.08.2016 г. били сигнализирани органите на реда и представител на
застрахователя, във връзка с което е образувана преписка щета № .............,
по която последният отказал плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът
счита отказа за неправомерен, поради което и тъй като към датата на настъпване
на застрахователното събитие действителната стойност на откраднатото имущество
възлиза на 13000 лева, той моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му плати застрахователно обезщетение в посочения размер ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 20.04.2018
г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 405, ал. 1
Кодекс за застраховането /КЗ/.
Ответникът „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Средец“, ул. „Георги Бенковски” № 3, представляван от пълномощника
му адвокат М.М., оспорва предявения иск, като твърди, че : не е настъпило
застрахователно събитие „кражба“; съгласно представената по преписката щета
страница първа от договор за продажба на изплащане стойността на лекия
автомобил се равнява
Продължение на решение по гр. д. № 6362/18 г. на РСПд
– стр. 2/5
на
11130 лв., поради което обезщетението по застрахователния договор не следва да
надвишава тази сума.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Видно от приетите като доказателства заверени копия на
документи, изпратени от ОД на МВР – ......., Отдел „Охранителна полиция“ с
писмо рег. № ........./09.01.2019 г. послужили за регистрация на МПС рег. №
........– Заявление № ......../19.02.2016 г., талон за движение част І .........,
Удостоверение за собственост № ........., фактура № ........./19.02.2016 г.,
Договор за покупко-продажба на МПС от 19.02.2016 г., Договор за продажба от
03.10.2015 г. и Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № ../04.01.2016
г. на Нотариус рег. № ..... – ............./листове от 84 до 90 от делото/,
преводите им български език /листове от 109 до 116 от делото/ и на Свидетелство
за регистрация част І № ......../19.02.2016 г. /лист 24 от делото/ ищецът се
легитимира като собственик на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел .......,
рег. № ........, който е закупен на 03.10.2015 г. от третото лице ........ в
...... и на 19.02.2016 г. е продаден от последното на „ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД,
което, от своя страна, още на същия ден е сключило с ...............договор за
имуществена застраховка на автомобила във формата на Комбинирана
застрахователна полица № .............. „КАСКО+“ с клауза „Пълно каско“, заверен
препис на която е представен с исковата молба /лист 10 от делото/, покриващ
риска според представения заверен препис на Общи условия за автомобилна
застраховка „Каско+“ /листове 12 – 19 от делото/ от настъпване и на следното
застрахователно събитие - кражба на цяло
МПС /раздел ІІ, чл. 2.3 във връзка с чл. 2.2, т. 2.2.1 от Общите условия/, като
ответникът не е оспорил, а и се установява от представения с исковата молба
заверен препис на Сметка № ............/19.02.2016 г. /лист 11 от делото/, че дължимата
по договора застрахователна премия е заплатена още в деня на сключването му, в
17.16 ч. Следователно в съответствие с чл. 351, ал. 3 КЗ постановяващ, че : „Освен
ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на
дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено
плащане на премията.“, както и на постигнатата договореност обективирана в
полицата, че застраховката е със срок на валидност от 17.09 ч. на 19.02.2016 г.
до 23.59 ч. на 18.02.2017 г. настоящият състав приема, че договорът за
имуществена застраховка е влезнал в сила на 19.02.2016 г. в 17.09 ч.
В унисон с твърдението на ищеца установява се от
приетите като доказателства по делото заверени преписи на Договор за продажба
на изплащане от 19.02.2016 г. и на Приемо-предавателен протокол от 19.02.2016
г. /листове 59 – 63 от делото/, а също и от показанията на ...... И.А., че след
датата на регистрацията му процесният лек автомобил е предаден на последния
Продължение на решение по гр. д. № 6362/18 г. на РСПд
– стр. 3/5
от
„ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД по силата на сключен помежду им договор за продажба на
изплащане на автомобила. Според показанията на ..... А., също така, както и
представения с исковата молба заверен препис на Постановление за спиране на
наказателно производство на Районна прокуратура - .....от 13.01.2017 г.
/листове 21 и 22 от делото/ на 10.08.2016 г. вечерта около 20.00 ч. той паркирал
моторното превозно средство на паркинг пред ........ в гр. ........ и на
следващия ден – 11.08.2016 г., около 8.00 ч. установил, че го няма, поради
което веднага се обадил в полицията, като по повод на сигнала му било
образувано д. п. № ... по описа на РУ на МВР – ...... за 2016 г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
194, ал. 1 НК, в хода на което е установено, че издирваното МПС е преминало в
00.23 ч. на 11.08.2016 г. през изхода на гр. .... на пътя за гр. ....., но
посоката на возилото не е установена, тъй като не е засечено от други камери,
като впоследствие наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал.
1, т. 2 НПК.
Съобразно изпратената на основание чл. 186 ГПК
информация от МВР – ГД „Гранична полиция“ с писмо УРИ ....../17.07.2018 г. /лист
64 от делото/ последният запис на данни за преминаване на процесния автомобил
през граничен контролен пропускателен пункт /ГКПП/ на Република България и с
дата 22.05.2016 г., когато същият е влезнал в Република България през ГКПП
.........
Въз основа на анализа на показанията на свидетеля и
съдържащата се информация в постановлението на РП – .....и в писмото на ГД
„Гранична полиция“, а също така, вземайки предвид и обстоятелството, че до датата
на приключване на съдебното дирене процесният лек автомобил не е намерен,
настоящият състав в съответствие с твърдението на ищеца приема, че същият е
откраднат, а от тук, тъй като кражбата е осъществена по време на действие на
застрахователния договор, че е настъпило покрито от него застрахователно
събитие.
А щом между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, покриващо риска и от кражба на застрахованото
имущество и ищецът е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, то в
момента на настъпване на застрахователното събитие в правната сфера на
ответника е възникнало задължение да обезщети ищеца за претърпените от него
вреди от същото до размера на застрахователната сума уговорена в договора – 13000
лв., което в случая е отказал да изпълни.
В чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени случаите, в които за застрахователя
възниква правото да откаже да изплати обезщетение: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в
Продължение на решение по гр. д. № 6362/18 г. на РСПд
– стр. 4/5
застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи,
предвидени със закон, като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника бе
да установи, че е налице някоя от изброените хипотези, което не бе сторено.
Нещо повече за осъществяването на някоя от изброените хипотези дори не бе
наведено и твърдение от него. Ето защо и предвид констатацията, че в срока на
договора е възникнало застрахователно събитие, то искът за реално изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение се
явява доказан по основание.
Според установената задължителна съдебна практика
размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество определена по
пазарната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, като
именно в съответствие с цитираната разпоредба е определена стойността на
вредите към датата на ПТП от вещото лице по допуснатата по делото съдебна
автотехническа експертиза, според което пазарната стойност на процесния
автомобил от 10.08.2016 г. до 11.08.2016 г. възлиза на 11098 лв.
Съдът приема посочената от вещото лице стойност за
отговаряща на действителния размер на претърпените от ищеца вреди, тъй като
същата е определена на база на техническите данни на конкретния автомобил,
периода на експлоатацията му и извършено пазарно проучване, като тя се
доближава и до тази, уговорена между ищеца и свидетеля по сключения помежду им
договор за продажба на автомобила на изплащане – 11130 лв., като се отчете и периодът
на експлоатацията му за времето от датата на сключване на договора през месец
февруари 2016 г. до датата на кражбата през месец август 2016 г.
Ето защо базирайки се на заключението на експерта
настоящият състав приема, че размерът на претърпяната от ищеца вреда възлиза на
11098 лв., до който искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран такъв от 13000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Делото не съставлява нито фактическа, нито правна
сложност, поради което искането на ответника за редуциране на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 лв. без ДДС или 1800 лв. с включен ДДС
до минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 920 лв. следва да бъде
уважено, като към тази сума, тъй като по делото са проведени общо 5 открити
съдебни заседания в съответствие с чл. 7, ал. ал. 8 от Наредбата, според
който : „При защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв.“, следва да се добавят още 300 лв. или крайният размер на
възнаграждението след извършеното намаление следва да бъде определен на 1220
лв. или 1464 лв. с включен ДДС. При това положение
Продължение на решение по гр. д. № 6362/18 г. на РСПд
– стр. 5/5
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1779.11 лв. разноски по производството съразмерно на уважения
иск /520 лв. държавна такса + 1464 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС
+ 100 лв. депозитни разноски х 85.37 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 176.73 лв. разноски съразмерно на
отхвърления иск /1104 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС + 80 лв.
депозитни разноски + 24 лв. разноски за превод на документи х 14.63 %/.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
„Средец“, ул. „Георги Бенковски” № 3, да заплати на „ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ж. к. „Тракия“,
бл. 131, вх. „Б“, ет. 4, ап. 13, представлявано от ...... Е.Л.З., сумата от 11098
лв., представляваща застрахователно обезщетение дължимо по сключен помежду им
договор за имуществена застраховка на лек автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН”, модел .......,
рег. № ........, рама № .............., във формата на Комбинирана застрахователна
полица № ............./19.02.2016 г. поради настъпване на покрит риск в срока
на действието му – „кражба на цяло МПС“, между 21.00 ч. на 10.08.2016 г. и 8:20
ч. на 11.08.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.04.2018 г., до окончателното й изплащане, като над уважения
до пълния предявен размер от 13000 лв. - отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
„Средец“, ул. „Георги Бенковски” № 3, да заплати на „ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ж. к. „Тракия“,
бл. 131, вх. „Б“, ет. 4, ап. 13, представлявано от ...... Е.Л.З., сумата от
1779.11 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ АУТО РА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ж. к. „Тракия“, бл. 131, вх. „Б“, ет. 4, ап. 13, представлявано от
...... Е.Л.З., да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Средец“, ул. „Георги
Бенковски” № 3, сумата от 176.73 лв. разноски по производството съразмерно на
отхвърления иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ