РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Монтана, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200591 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400052/ 09.04.2024г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Монтана на „М” ЕООД със
седалище и адрес на управление град Е, представлявано от управителя В. М.
Н. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че
нарушението е формално и се дължи вследствие на пропуск, който е
отстранен веднага след получаване на протокола от извършената проверка.
Представянето на документите твърди, че е доказателство че съществуват и е
индиция, че се намират в мястото на полагане на труд. По същество, чрез
пълномощник, поддържа доводите в жалбата и моли за постановяване на
решение, съобразно приетите доказателства.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка по документи на 26.02.2024г.,
административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е
подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.2 вр. с ал.3
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 19.03.2024г., в отсъствие на представител
на дружеството, който обаче е редовно призован за съставянето му, но не се е
явил, като препис от акта е връчен с обратна разписка на представляващ
дружеството.
В срока по чл.44 от ЗАНН няма подадени писмени възражения по така
съставения АУАН № 12-2400052 от 19.03.2024г.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че при извършена проверка по документи на 26.02.2024г., във връзка с
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
„модернизация на образователната инфраструктура – ремонт на ФСПГ В.
Левски“, находящ се в гр.Монтана, бул. Ал.Стамболийски №37. Служители на
2
въззиваемата страна констатирали, че представената при проверката оценка на
риска за обекта не обхваща всички етапи на договореното строителство (напр.
ремонт на скатен покрив, при което съществува риск за живота и здравето на
работещите), както и оценката на риска не е извършена съвместно с избраните
подизпълнители (напр. ЕДСГ ЕООД), от което се установява, че дружеството
в качеството си на работодател не е изпълнил задълженията си по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като не е оценил
всички етапи на договореното строителство, с което се застрашава живота и
здравето на работещите на обекта. Нарушението е описано в съставения
протокол № ПР 2408603 от 05.03.2024г., който е получен от представител на
дружеството на електронна поща.
Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2 вр. с ал.3 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи вменява задължение преди
започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа
строителят е длъжен да извършва оценка на риска, като тази оценка съгласно
посочената по-горе правна норма, трябва да обхваща всички етапи на
договореното строителство, избора на работно оборудване и всички
параметри на работната среда. Оценката на риска се извършва съвместно с
предварително обявените подизпълнители и се актуализира при включването
на нови в процеса на строителството, което е гаранция за опазване живота и
здравето на работещите на обекта.
В конкретния случай по време на проверката, извършена от контролните
органи се установява, че оценката на риска за обекта не обхваща всички етапи
на договореното строителство, както и не е извършена съвместно с избраните
подизпълнители. Деянието е правилно квалифицирано по чл.15, ал.2 вр. с
ал.3 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи и
твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение се явява
несъстоятелно, предвид събраните доказателства.
Впоследствие, след извършената проверка и съставен протокол от
05.03.2024г., жалбоподателя прилага съответните документи – правилник за
вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, на които е
извършен встъпителен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
3
противопожарна охрана. В писмо на л.82 от делото до ИТ Монтана, т.10 от
същото, дружеството е заявило, че в качеството си на работодател е
преразгледал и допълнил оценката на риска за обекта, като обхваща всички
етапи на договореното строителство и съвместно с избраните
подизпълнители. Гарантирано е правото на жалбоподателя да упражнява
правата си в административно наказателното производство, като ангажира
доказателства и упражнява ефективно правото си на защита. В случая обаче
обстоятелството, че работодателя е изпълнил дадените му указания от
контролните органи, не го освобождава от административно наказателна
отговорност, т.к. към момента на проверката са били налице нарушения по
реда на цитираната наредба.
От показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и С. Ш., които са такива
по установяване на нарушението, участвали на място при извършената
проверка, се установява, че изготвената оценка на риска не обхваща всички
етапи на договореното строителство и не е извършена съвместно с всички
подизпълнители.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и С. Ш.,
които са непосредствени участници в проверката на място и предават личните
си впечатления, техните твърдения намират опора в писмените доказателства
по делото.
Установява се по несъмнен начин, че жалбоподателя като работодател е
осъществил от обективна страна нарушение по чл.15, ал.2 вр. с ал.3 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително монтажни работи, за което е
ангажирана отговорността му, като в същото време не се установи
нарушението да е отстранено веднага след установяването му, за да се
приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
По възражението на наказания, че с протокола за извършена проверка е
даден срок за отстраняване на дадени предписания и не е изчакан да изтече
срока, а е съставен АУАН, съдът намира същото за неоснователно. АУАН е
съставен за това, че при извършената проверка е констатирано цитираното по-
горе нарушение на наредбата, за което се носи административно наказателна
отговорност. Съставения Протокол от проверка е индивидуален
административен акт, който може да бъде оспорен по реда на АПК, т.е. двете
4
производства, съставянето на АУАН и Протокола, са различни и независими
едно от друго.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници – от 1 500 до 15 000 лв. В случая наказващият
орган е определил размер на имуществената санкция в минималния размер
от 1 500.00 лева, предвид цялостните параметри, несъмнено отчитайки
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по
чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, свързано със здравословните и безопасни условия на труд.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор,
както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр.
второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.
5
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.2 вр. с ал.3 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително монтажни работи е доказано по
безспорен и категоричен начин от соченото за нарушител дружество и е
обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена
санкция” по реда и условията на чл.413, ал.2 от КТ. С оглед субективната
страна към извършване на административното нарушение, следва да се
отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83,
ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид
отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не
предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за
физическите лица.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 във вр. ал.5 от
ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
100.00 (сто) лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП).
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №12-2400052/
09.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Монтана,
с което на „М” ЕООД ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление
град Е, ул.А №Х представлявано от управителя В. М. Н. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00
(хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2
от КТ изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „М” ЕООД ЕИК: ХХХХХХХ да ЗАПЛАТИ на Дирекция
„ИТ” – гр.Монтана на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 (сто) лева за юрисконсултско
6
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7