Р Е Ш Е Н И Е № 223
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 28.07.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
трети юли през две
хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №706 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл.294 от ГПК,
образувано съгласно решение №128 от 24.10.2019 г. по т.д.№2463/2018 по описа на
ВКС. С касационното решение е отменено въззивното решение №157 от 23.05.2018 г.
по т.д.№209/2018 г. на ПАС и е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на съда със задължителни указания.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от дружеството П.
ООД, ЕИК***, срещу постановеното решение №384 от 30.11.2017 г. по търг.дело №278/2016
г. на Окръжен съд С.З., с което са отхвърлени обективно съединените осъдителни
искове по делото за заплащане на сумата 29 892 лв. - стойност на заплатения от П. ООД на Л.ООД ремонт на
асансьорна уредба през гаранционния срок на съоръжението, и сумата от
1 206,40 лв. обезщетение за забавено плащане.
Жалбоподателят счита
постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон, със събраните по делото доказателства. В тази връзка посочва, че
нормативният акт, който урежда гаранционните срокове в процесния случай, е
Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите и минималните гаранционни
срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.
Моли да се отмени обжалваното
решение и се уважат предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът К.В.- М.ЕООД, ЕИК ***, е представил отговор,
в който счита въззивната жалба за неоснователна. Не е съгласен с направените
оплаквания, като според него гаранционните срокове за асансьорни уредби се
уреждат в договорите за тяхната доставка
и монтаж и не намира приложение
посочената наредба, съответно разширителното тълкуване на гаранционни срокове.
Позовава се и на специални нормативни актове, в които не са въведени
минимални гаранционни срокове за асансьори.
Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски.
Съдът,
след като разгледа делото, становищата на страните и събраните доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена на 22.12.2017 г., като постановеното решение е връчено на
жалбоподателя на 15.12.2017 г. Ето защо
е спазен предвиденият в закона двуседмичен срок за обжалване на решението и
въззивната жалба не е просрочена. Същата е подадена от надлежна страна да стори
това, както и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Видно от
исковата молба, ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове за
заплащане на стойността на заплатения от
него на Л.ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния срок на
съоръжението, и за обезщетение за забавено плащане.
Твърди, че е сключил с ответника договор
за проектиране, доставка и монтаж на един товарен асансьор в обект – Търговски
и офис център в гр.С.З. на 15.07.2009 г. В изпълнение на договора ответникът
проектирал, окомплектовал, доставил и монтирал асансьора. Съставени били
следните документи: протокол за изпитване 880 от 04.02.2010 г. и обобщен
доклад от оценяването му от 08.02.2010
г., декларация за съответствието от 17.02.2010 г. Сключен бил договор за технически надзор с Е.ЕООД на 05.02.2010 г., след което
съставен акт за първоначален технически преглед от 22.02.2010 г.
Твърди,
че е издадено разрешение за ползване на сградата, в която е монтиран
асансьорът, на 01.04.2010 г. След тази дата започнало използването на асансьора,
но се появили дефекти - спирал между етажите по време на движение. Уведомил
ответника с писмо от 19.01.2011 г. Впоследствие му предал хидравличен разпределителен блок-съставна
част от задвижващата хидравлика за ремонт, както и хидравлична станция и хидравлично
масло, за което са издадени приемо-предавателни протоколи от 22.05.2012 г. и
15.06.2012 г. За извършения ремонт била издадена проформа фактура от 13.06.2012
г. на стойност 380 лв., заплатена на ответника.
Въпреки
извършеният ремонт на хидравликата на асансьора, същият продължил да дава
дефекти, като пропада между етажите, спира движението си между етажите. На
практика станал неизползваем. Поради това
изпратил покана до ответника с Т.на Б.п.от 21.08.2013 г., с която го
уведомявал да изпълни задълженията си по чл.5,т.6 от договора и в срок от 24
часа да отстрани повредата. Поканата съдържала и предупреждение, че при
неизпълнение ще отстрани сам повредите, но ще претендира заплащането им от ответника. Поканата е връчена на
23.08.2013 г.
Поради бездействието на ответника, сключил с
договор с Л.ООД на 09.03.2013 г. за
ремонтни дейности по асансьорна уредба, за да се обезпечи нормалната
експлоатация на асансьора. Съгласно договора, изпълнителят се задължил да извърши преустройство, ремонтни дейности,
подробно описани в спецификация 1, неразделна част от договора. Всички дефекти
и необходимите дейности за отстраняването им са посочени в констативен протокол
от 09.03.2013 г. В резултат на договора и извършените работи въз основа на него
са извършени необходимите ремонтни дейности, като е издаден протокол за пуск и
настройка от 19.09.2013 г. За извършената работа била издадена проформа фактура
от 09.09.2013 г. Плащането на изпълнителя било извършено на две части, съгласно
фактури с дати 26.09.2013 г., 17.10.2013 г. и платежни нареждания.
На база тези фактически твърдения ищецът се позовава на
чл.20,ал.4,т.5 от Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите и
минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти
и счита, че гаранционният период на монтираната от ответника асансьорна уредба
започва да тече от датата на разрешението за ползване на сградата 01.04.2010 г.
и изтича на 01.04.2015 г. Тъй като не е изпълнил задълженията си по договора и не
е осъществена гаранционна поддръжка и обслужване на асансьора в гаранционния
срок, предявява обективно съединените
искове.
Ответникът
е подал отговор, в който не признава исковете.
Излага
доводи за неотносимост на разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. към
производството, въвеждането в експлоатация и гаранционния сервиз на
асансьорните уредби. Счита, че в
процесния случай намират приложение Закон за техническите изисквания към
продуктите – чл.32 от него, според който асансьорите са съоръжения с повишена
опасност, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства /обн., ДВ, бр. 94/2001г./ и
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьорите,
приета с ПМС № 75/01.04.2003г.
Счита, че дължимата от ответника по
силата на процесния договор престация – проектиране, доставка, монтаж и пускане
в експлоатация на асансьорна уредба, не може да бъде квалифицирана като
строително-монтажна дейност, легално дефинирана в § 1, т. 40 и т. 38 от ДР на
ЗУТ, за да бъде ангажирана гаранционната му отговорност на основание чл.160,ал.3 от ЗУТ за изпълнение
на строителни обекти.
Счита, че гаранционната отговорност
за монтажа на асансьора е уредена в договора и е определен 36 месечен
гаранционен срок, считано от предаване на асансьора. Тъй като между страните не
е съставен нарочен документ за предаване, този срок е започнал да тече от
датата на издаване на разрешение за ползване на сградата 01.04.2010 г. и е
изтекъл към м.август 2013 г., когато са
настъпили повредите. Неговото задължение да отстранява недостатъци на
асансьора е погасено. Липсва гаранционен
случай.
Оспорва обстоятелството, че е
уведомен през м.август 2013 г. за възникналите недостатъци на асансьора, тъй
като в договора са посочени адреси и
телефони за контакти с оглед кратките срокове за отстраняване на повреди, които
не са били използвани за уведомяване на тях за претендираната по делото
гаранционна повреда.
Възразява, че с договора е поета
гаранционна отговорност, като счита, че в чл.5,т.5 е уредена т.нар. законна отговорност на
ответника. В тази връзка е изложил доводи, че т.нар.законна отговорност дава на кредитора права по чл.195,ал.1, предпоследно
изр. от ЗЗД, която е обвързана от срокове, които са изтекли към предявяване на
исковата молба.
Счита и, че с договора от 09.09.2013
г. е поръчано преустройство на процесния асансьор, изменена е товароподемността
на асансьора, което е довело до промяна на техническите характеристики на
вещта, което не представлява отстраняване на повреди.
Счита и, че извършените при ремонта
преустройства са в нарушение на императивните изисквания за това, тъй като няма
данни за вписване в регистъра по чл.36 от Закона за техническите изисквания към
продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонт и преустройство на
асансьори на лицето-изпълнител Не е осъществен технически надзор, както
проверки и изпитвания в съответствие с
нормативно въведените съществени изисквания за тази дейност.
Въз основа на представените
доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по
сключен между тях договор за изработка и монтаж на асансьор. Възложената от
ищеца П. ООД работа е изпълнена от ответника К. В. – М. - ** ЕООД. Приета е от
възложителя. Сградата, представляваща Търговски и офис център, с монтирания в
нея работещ асансьор, е въведена в експлоатация на 01.04.2010 г.
Видно от сключения договор на
15.07.2009 г., страните са уговорили задълженията на изпълнителя в чл.5.
Съгласно чл.5,т.3, приели са гаранционен срок
за монтираните машини и съоръжения – 36 месеца след тяхното предаване.
Съгласно чл.5.5, съгласили са се дефектите и некачествените изпълнения да се
отстраняват за сметка на изпълнителя.
Когато са се появили в периода на гаранция, възникналите повреди се отстраняват
до 24 часа след уведомяването, съгласно чл.5.6.
По делото е налице произнасяне от
ВКС по материално правния въпрос за приложимостта на Наредба № 2 от 31.07.2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти, на ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които
производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към
съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни
ремонти. Даденото разрешение е, че посочената наредба и Законът за устройство на територията /ЗУТ/ намират приложение към
условията и сроковете, при които производителят и/или лицето, което монтира
асансьора /изпълнителят/, са поели към съответния инвеститор /възложител по
смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ или строител по чл. 163, ал. 1 ЗУТ в хипотезата
на сключен от последния като възложител договор за проектиране, доставка и
монтаж на асансьор в новопостроена сграда/ задължението за собствена сметка да
извършват гаранционни ремонти. Минималният гаранционен срок за завършен монтаж
на асансьор в новопостроен обект се определя с договора между възложителя и
изпълнителя и не може да бъде по-малък от пет години, считано от деня на
въвеждането на строителния обект в експлоатация /издаване на разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Клаузата на чл. 5, т. 3 от
договора, уреждаща 3-годишен гаранционен срок, противоречи на срока по чл. 20,
ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. /чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД/,
който срок е 5-годишен, считано от датата на разрешението за ползването на
обекта.
Съгласно чл. 160, ал. 4, изр. 2 ЗУТ
определените с договора между възложителя и изпълнителя за съответния
строителен обект гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти не могат да бъдат по-малки от минималните
срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочената разпоредба е императивна,
поради което клаузата на чл. 5, т. 3 от процесния договор е нищожна в частта за
предвидения 36-месечен гаранционен срок, поради противоречие с цитираната
императивна правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД, чл. 160, ал. 4,
изр. 2 и ал. 5 ЗУТ гаранционният срок за монтираните машини и съоръжения -
процесния асансьор по сключения на 15.07.2009 г. между П. ООД и К. В. – М. - **
ЕООД договор е 5-годишен и започва да тече от деня на въвеждане на строителния
обект в експлоатация. Разрешението за ползване на обект - Търговски и офис
център, находящ се в УПИ VІ-общ., кв. 117 по плана на гр.С.З., в който е
монтиран процесният асансьор, е издадено на 01.04.2010 г. Гаранционният срок е
започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 01.04.2015 г.
С
оглед гореизложеното неоснователни се
явяват възраженията на ответника за неприложимост на ЗУТ и
Наредба № 2 от 31.07.2003 г., както и за изтичане на уговорения гаранционен
срок в договора. Налице е гаранционен случай, тъй като страните могат да
уговарят гаранционна отговорност, както са сторили в случая. Срокът на гаранционната отговорност е
5 –годишен в съответствие с посочената императивна правна норма от ЗУТ.
Следващото възражение на ответника е свързано
с неуведомяването за настъпилите повреди в асансьора през м.август 2013 г. на
посочените в договора адрес и телефони. Видно
от приложената покана и обратна разписка към нея, изпълнителят е уведомен чрез т..
Услугата „т.“ е услуга за приемане,
предаване по факс и доставяне на съобщение по реда на препоръчаните
кореспондентски пратки на адреса на получателя срещу подпис. Услугата се
предоставя в пощенски станции с обособени работни места, на които са монтирани
факс апарати. Предоставя се чрез служебен формуляр, който се попълва от
подателя в пощенската станция. Има и допълнителни услуги, като услугата „Известие за доставяне“, при която
при доставяне получателят оформя с подпис и дата на доставяне известието, а то
се връща на подателя.
По делото са приложени служебния
екземпляр от поканата и известието за доставяне. Установява се, че в поканата
са посочени телефон и факс за изпращане на поканата. Същите телефон и факс са
посочени в договора между страните при тяхната индивидуализация. Ето защо, за
уведомяването през м.август 2013 г. са използвани посочените в договора от изпълнителя телефон и факс, като чрез тях
същият е бил уведомен за настъпилите повреди.
За отстраняване на повредите е
сключен договор от 09.09.2013 г., ведно със спесификация 1 към него, в която са
описани необходимите дейности за отстраняването им. От представения констативен
протокол от същата дата се установява, че е рамката на кабината е излязла от
релсовия път и се е опряла в стената, при което се е изкривила и асансьорната
уредба не е годна за експлоатация. Това налага укрепване с вериги, зъбни колела
за балансирано движение на кабината, както и сигнализатори за цилиндрите на
хидравличните станции, крепежи и конзоли за релсовия път. Изготвена е
спесификация 1, представляваща количествено стойностна сметка, приета от
страните като неразделна част от договора.
Необходимите работи са извършени, за което е изготвен протокол за пуск от 19.09.2013 г.
Относно извършените дейности от
третото лице са назначени две технически експертизи - пред първата и пред
настоящата инстанция.
Видно от констатациите на вещото
лице К., ремонтните дейности по договора от 09.09.2013 г. и спесификация 1 към
него, са действително извършени. Те са били необходими с оглед констатацията, че рамката на кабината е излязла от релсовия път
и е опряла в стената, при което се е изкривила, като в резултат на това
асансьорната уредба не е годна за експлоатация. Описани са в протокола за пуск
от 19.09.2013 г. Съдът възприема
тези констатации, които са на база оглед на място и доказателствата по делото. Въз основа на тях
следва да се направи извод, че е извършен ремонт с цел стабилизиране на
релсовия път и подобрения с цел плавно движение на кабината. Не се касае за
преустройство на асансьорната уредба.
Този
извод се потвърждава и от констатациите на вещото лице Б., назначен пред
настоящата инстанция. Извършените ремонтни дейности по договора и
спесификацията от 09.09.2013 г., и описани в протокола за пускане на асансьора,
не са преустройство по смисъла на
пар.1,т.3 от Допълнителните разпоредби на НБЕТНА, както и не се е
налагало изготвяне и представяне на документация. Товароподемността на
асансьора не е променена, тъй като се определя от площта на кабината и няма
данни за промяна в тази насока. Съществува
възможност описаните дефекти, довели до ремонта през 2013 г. да са от
претоварване или неизползване по предназначение на асансьора. Причините, довели
до смяната на възли и детайли, до монтаж
на конзоли и релсов път, е засядането на асансьора на 21.08.2013 г. Целта е
възстановяването на нормалната му експлоатация, укрепване на релсовия път. От
техническа гледна точка няма нарушения на първоначалния проект на асансьора.
Съгласно чл. 32 ЗТИП, асансьорите
представляват съоръжения с повишена опасност. За осигуряване на безопасната им
експлоатация се осъществява технически надзор за спазване на изискванията,
определени с наредби на Министерския съвет.
Приета е Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори /НБЕТНА/, която е специален подзаконов акт, уреждащ техническите изисквания,
правилата и нормите за безопасна експлоатация на асансьорите, редът за
осъществяване на технически надзор, ред за вписване в регистъра по чл.36 и за
издаване на удостоверения за поддържане, ремонтиране и преустройство на
асансьорите с цел правилното им монтиране, поддържане и използване по предназначение.
Съгласно пар.1,т.3 от Допълнителните и разпоредби, преустройство на асансьор е налице, когато
има изменение на товароподемността, височината на повдигане, масата на кабината
или скоростта на асансьора, или изменение на конструкцията на шахтата или
машинното помещение, или изменение в електрическата схема за управление на
асансьора или елементи от нея. В случая не се установява и няма данни за
изменение на масата на кабината и на конструкцията
на шахтата, няма смяна на захващащ механизъм. Извършено е поставяне на 80
бр.конзоли за релсов път, укрепване на рамката на кабината и поставяне на
вериги с ролки, които работи не с водят до преустройство по смисъла на
посочената разпоредба. Ето защо, не се доказва възражението за преустройство на
асансьора.
Няма и данни за нарушения на
техническите изисквания при извършването на дейностите през 2013 г. Не е
нарушен първоначалният проект за
асансьора с извършването на процесните дейности. За тези дейности не е било
необходимо изготвяне и представяне на документация, съгласно изводите на вещите
лица, които се потвърждават от правилата на наредбата. Следва да се посочи, че
освен определение за
преустройство, в наредбата се съдържат и определения за поддържане и ремонт на асансьори. Съгласно пар.1,т.5, поддържане са всички
дейности, извършването на които осигурява безопасно използване на асансьора
според предназначението му, както и на негови съставни части след монтажа и
през целия му жизнен цикъл, които дейности са изброени,
а съгласно пар.1,т.6, ремонт е подмяна на основна съставна част, като
повдигателен механизъм, кабина, табло за управление и др., с оригинална част
или подмяна на предпазно устройство с предпазно устройство със същите
технически характеристики, които има предпазното устройство, което се заменя. При така дадените определения,
извършените ремонтни дейности, описани по –горе, не попадат в обхвата на т.6.
Не са и преустройство. Те са в резултат на излизането на рамката на кабината от
релсовия път и опирането и в стената. Извършени са от изпълнителя по договора
от 09.09.2013 г., който е вписан към този момент в регистъра по чл.36 от Закон за техническите изисквания
към продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонт и преустройство
на асансьори под №ПД 215 от 07.12.2012 г., заличен със заповед от 20.04.2015 г. Регистърът е
публичен и всеки има достъп до него. Не е било необходимо да се извършват
технически предписания, тъй като не става въпрос за спиране на асансьора повече
от шест месеца или за замяна на повдигателен механизъм по чл.24,ал.1,т.4 и 5 от
наредбата. Установява се и, че е налице ревизионен акт №1 от 03.07.2015 г.,
съгласно който няма несъответствия и асансьорът е в експлоатация. При
положение, че за дейностите не е било необходимо изготвяне и представяне на документация, че
същите са извършени от регистрирано лице
в надлежния регистър към този момент, че впоследствие е констатирано, че няма
несъответствия с ревизионен акт, не се установява, че извършването на
ремонта не е в съответствие със
специалните изисквания за тази дейност. Фактите по регистрацията на асансьора в конкретния случай нямат значение.
Ето защо, не се установяват възраженията на ответника в тази връзка.
С оглед гореизложеното и тъй като
страните са уговорили гаранционна отговорност, както и е възникнал гаранционен
случай в рамките на 5-годишния гаранционен срок, ответникът е следвало да
извърши ремонтните дейности съобразно постигнатото съгласие в договора за това.
Той не ги е извършил. Те са извършени от трето лице по сключения договор от
09.09.2013 г. и спесификация 1 към него. Заплатени са от ищеца, за което същият
е представил фактури и два фискални бона към тях. От представената съдебно
счетоводна експертиза се установява и, че
фактурите са включени в дневника за покупки за процесния период, както и са разплатени по
банков път от разплащателните сметки на ищеца. Ето защо и тъй като е уговорено
дефектите да се отстраняват за сметка на ответника съгласно чл.5.5 от договора, основателно се
явява искането на ищеца да му се заплати стойността по фактурите, а оттук и
акцесорната му претенция за обезщетение за забавено плащане. Не до този
резултат е достигнал окръжният съд, поради което неговото решение следва да се
отмени, като се уважат исковите претенции.
На жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски. Същият е приложил списък по чл.80 от ГПК в
настоящото производство, в който са включени направените разходи пред окръжния
съд, пред апелативния съд и в обезпечителното производство. Общият им размер е
9 120,81 лв., които следва да бъдат присъдени. Съгласно касационното
решение, в настоящото производство следва да бъдат присъдени разноските за
касационното производство с оглед изхода на спора. Приложен е списък по чл.80,
съгласно който направените разноски са в общ размер 2 451,97 лв., които
също следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №384 от 30.11.2017 г. по търг.дело
№278/2016 г. на Окръжен съд С.З., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. ЕООД, ЕИК ***, да заплати на П. ООД,
ЕИК***, сумата 29 892 лв., представляваща стойност на заплатения от П. ООД на Л.ООД ремонт на
асансьорна уредба през гаранционния срок на съоръжението, ведно със законната
лихва, начиная от 10.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1 206,40 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
17.10.2013 г. до 10.03.2014 г.
ОСЪЖДА К. ЕООД да заплати на П. ООД направените разноски в общ размер на
9 120,81 лв. за първоинстанционото, въззивното и обезпечителното
производство, както и направените разноски в общ размер на 2 451,97 лв. за
касационното производство.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: