Решение по дело №14349/2019 на Софийски градски съд

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

                            гр. София, 17.05.2021 г.

                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година,   в състав:

 

                                      Председател:  Росен Димитров

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14349 по описа за 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .

 ИЩЕЦЪТ, К.В.Д., ЕГН ********** твърди, че на 06.12.2012 г.  е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.354а,ал.1,пр.4 НК - за това, че на 05.12.2021 г., около 15.30 ч., в гр. София, на ул. ******разпространявал 15 грама хероин, без надлежно разрешително и е задържан за срок от 72 часа с постановление по пр.пр. 410703/ 2012 г. по описа на СГП , ДП № 2913/ 2012 г. по описа на 03 РУП-МВР.

Задържан е постоянно под стража с протоколно определение от 13.12.2012 г. по ВНЧД № 1313/2012 г. САС, като е освободен след около 9 месеца-на 29.08.2013 г., поради изтичане на максималния срок за въпросната мярка за неотклонение,като същата е изменена в „подписка“.

С присъда № 101 от 15.04.2014 г. по НОХД № 5132/ 2013 г., 3 състав по описа на СГС, ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 26.11.2014 г.

Твърди, че повдигането на обвинение, , задържането под стража за повече от 9 месеца, изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда, са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически страдания и болки,за които допринесли и нечовешките условия , където изтърпявал незаконната мярка „задържане под стража“. В тази нездравословна среда и липсата на двигателна активност довели до влошаване на предхолното заболяване от менингит, което прераснало в церебелит .

Повдигнатото му обвинение  и наказателното производство затормозявало психиката на ищеца, водело до често безпокойство, напрежение, несигурност, силно главоболие, обостряне на заболяванията и невъзможност да се достигне ло пълен оздравителен процес. Постоянно изпитвал страх от несправедлива осъдителна присъда, тъй като в следствие на предходни осъждания вече е бил превъзпитан. Бил силно притеснен и от показанията на свидетелите, които според него съзнателно давали неверни показания.

С оглед на всичко изложено иска осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати  неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, задържането под стража и впоследствие мярката „подписка“, забраната да напуска пределите на страната отменена едва през 2018 год.  , в общ размер на 64 000 лв.  Претендира също и обезщетяване на имуществени вреди в размер на 5200 лв. изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му в наказателното производство.

Моли съдът да осъди ответника да заплати лихви върху горните суми считано от 03.11.2014 год. до окончателното ѝ изплащане.

ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, взема становище, че искът е неоснователен и недоказан по размер. Възразява,че на първо място претенцията за неимуществени вреди не е доказана, липсват доказателства за твърдените негативни последици,които не се предполагат ,а подлежат на доказване.

Оспорва и размера на иска за обезщетение на неимуществени вреди, който се явява прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като прави възражение за настъпила частична погасителна давност за времето преди 01.11.2016 год.

Моли съдът да отхвърли иска.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното. 

По делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно фактическата обстановка, че на 05.12.2012 год. К.В.Д., ЕГН ********** е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР  и на другия ден е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1,пр.4 НК по ДП № 2913/ 2012 г. по описа на 03 РУП-МВР. пр.пр.№ 410703/ 2012 г. по описа на СГП.

Впоследствие обвинението е преквалифицирано в такова по чл.354а, ал.2  във вр.с ал. 1 , пр.4 от НК във вр.с чл.29, ал. 1, б."Б" от НК.

След нарочен акт на САС от 13.12.2012 г. по ВНЧД № 1313/2012 г. САС е бил задържан под стража, като една на 29.08.2013 г. тази мярка е заменена с подписка.

С присъда № 101 от 15.04.2014 г., по образувано НОХД № 5132/ 2013 г., 3 състав по описа на СГС К.В.Д. е бил признат за невиновен за това , че на 05.12.2012 г. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК. По постановената присъда е постъпил протест.

С решение от 03.11.2014 г. по ВНОХА № 466/2014 г., 8 състав по описа на САС е потвърдена гореописаната присъда и същата е влязла в сила на 26.11.2014 г.

По делото е представено свидетелство за съдимост на К.В.Д.,от което се установява,че ищецът мгогократно е осъждан на различни наказания,вкл. лишаване от свобода за престъпления  основно свързани с разпространяване на наркотици. От справката на л.368 и 369 се установява,че срещу лицето К.В.Д. са висящи поне четири наказателно производства с квалификация чл.354а,ал.1 НК.

От заключението на приетата от съда съдебно психологическа експертиза се установява,че ищецът е преживял психически тежко задържането му под стража по процесното наказателно производство, абстрахирайки се и „забравяйки“ за предишните си осъждания и задържания, сякаш те са били нещо окончателно отминало,той вече е бил нов човек, който несправедливо е бил обвинен в престъпление и го приемал тежко.

От показанията на св. Н.С./бивша интимна приятелка на ищеца/ се установява, че след освобождаването му от ареста през 2013 год. бил напрегнат и подтиснат,не можел да спи нормално,бил затворен в себе си. Изпитвал страх,че ще бъде осъден по незаконното обвинение и дори се бил примирил с това. Само това обвинение го притеснявало,тъй като казвал,че го грози затвор от 5 до 15 години,а всички останали предишни присъди и разследвания не го притеснявали.

От правна страна съдът намира следното:

претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

В случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена оправдателна присъда .

Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от незаконното обвинение.

Ето защо искът се явява основателен.

Относно размера на иска: съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.ІІ на ППВС № 4/1968 год., е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта, винаги трябва да се свързва с обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

Анализирайки на доказателствения материал, става ясно, че ищецът е понесъл неимуществени вреди основно изразяващи се в страх и силни притеснения,че е обвинен в тежко престъпление и може да бъде осъден за голям срок лишаване от свобода,от 5 до 15 години,както заяви свидетеля буквално. Въпросното тежко наказание е предвидено в чл.354а,ал.2 НК,като квалифициран текст на общия такъв. На К.В.Д. е повдигнато обвинение по този текст по една причина, а именно че същия е имал многобройни предишни осъждания за държане и разпространение на наркотици,т.е бил е налице рецидив. При това положение за голяма част от страховете и притесненията вина носи самия ищец,тъй като неговите личностни качества са били определящи при правната квалификация на обвинението. Разбира си дори и обвинение по  общия текст за държане и разпространение на наркотици е достатъчно да предизвика тежки негативни психически преживявания, но в случая те са били свързани не само с факта,но преимуществено с конкретната тежест на обвинението.

На следващо място и без да се отрича възможността за поправяне и превъзпитание, да се твърди, че около година след дългогодишна поредица от престъпления и съответно осъдителни присъди за притежание и разпространение на наркотици, деецът е станал нов човек,нямащ общо с предишния е несериозно. Такова поведение е констатирано и в заключението на експертизата, с ясния коментар на експерта, че е налице опит да се отрече и неглижира миналото с многобройни обвинения и присъди за притежание и разпространение на наркотици и да се изведе на преден план страдание единствено от това обвинение,за което е бил оправдан.

По отношение на твърденията за лошите условия в ареста и начина , по който са се отразили и на психиката и на здравето му,съдът намира,че отговорността не е на Прокуратурата,доколкото условията в местата за задържане на арестанти не са под нейна юрисдикция.

Според съда основните вреди, които ищецът е претърпял от наказателното преследване се изразяват най-вече в повдигането на незаконно обвинение, от което у ищеца е създадена несигурност за бъдещето му, неизвестност как ще завърши производството и задържането му под стража за времето от 13.12.2012 г.  до 29.08.2013 г.,т.е. за 9 месеца и 15 дни. Този период очевидно е дълъг и изолирането на ищеца е довело до допълнителни психически и физически мъки и страдания.

С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 3 000 лв. - за незаконно обвинение и 10 000 лв. за незаконното задържане  под стража или общо за сумата от 13 000 лв., в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 65  000 лв. да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията за сумата от 5200 лв. представляващи имуществени вреди от незаконното обвинение изразяващи се в заплатен от ищеца адвокатски хонорар в съдебната фаза на наказателното производство е изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.Плащането на сумата е установено с договора на л.336 от делото,а възражението на ответника,че размера е прекомерен не се приема от съда с оглед сложността на делото и тежестта на повдигнатото обвинение.

Върху уважения размер на искът следва да се начисли законна лихва считано от 01.11.2016 год. до окончателното й изплащане. Преди цитираната дата претенцията за лихвата, която следва по принцип да се начислява от влизане в сила на оправдателната присъда, е погасена по кратката три годишна давност-чл.111,буква „В“ ЗЗД, в какъвто смисъл ответникът е направил своевременно възражение.

На ищеца е оказана адвокатска помощ ,за която е заплатил на двама адвокати общо 3300 лв. и за експертиза още 300 лв.,т.е. общо 3600 лв. При уважена претенция от 20% дължимото адвокатско възнаграждение е 660 лв. С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК ответникът следва да плати за един адвокат половината от адвокатското възнаграждение или сумата от 330 лв. Също следва да заплати и 60 лв. разноски по делото за експертиза.

По изложените съображения съдът

        

                                Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2 да заплати  на К. В.Д., ЕГН ********** ***, кантора № 3 чрез чрез алв. С.Х. и алв.Г.Г.по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата от 13 000 лв. - обезщетение за незаконно обвинение и задържане под стража, за което е оправдан по НОХД № 5132/ 2013 г., 3 състав по описа на СГС,както и обезщетение за имуществени вреди от 5200 лв.- разноски по наказателното дело, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 01.11.2016 год. до окончателното им изплащане и разноски в общ размер на 390 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер на неимуществените вреди до претендирания такъв от  65 000 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: