Решение по дело №5111/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1058
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20212120105111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105111 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на Ж. Й. Д., ЕГН – **********,
против „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХРИСТОВ БОТЕВ – 1937“ НЧ, ЕИК – *********, с която
са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ. С определение №
1828/19.07.2021 г. съдът е върнал исковата молба на ищцата в частта й, с която е предявен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за извършване на поправка в трудовата
книжка на ищцата на основанието за уволнение, като е прекратил производството по делото
по този иск, поради което на разглеждане подлежат само първите три искове.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който се
твърди, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХРИСТО БОТЕВ – 1937“ НЧ е регистрирано
под № 153 в публичен регистър на народните читалище. Към читалището има библиотека,
която е вписана в регистър на обществените библиотеки по реда на чл.10, ал.2 от Закон за
обществените библиотеки (за краткост Закона).
По силата на трудов договор № *** г. ищцата е назначена на длъжността „***“ при
ответника с месторабота читалище. Трудовият договор е безсрочен и е сключен на
1
основание чл.70, ал.1 от КТ, а именно – със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. Работното време е 8 часа, основното трудово възнаграждение е в размер на
750 лева, а допълнителното за придобит трудов стаж и професионален опит 1 % за всяка
година трудов стаж при същия работодател. Срокът на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор е 30 дни.
На 03.09.2019 г. на ищцата е връчена срещу подпис длъжностна характеристика на
„*** в читалището“. Според раздел III от нея „Изисквания за заемане на длъжността“,
служителят трябва да притежава висше библиотечно, друго висше образование с
библиотечна квалификация, полувисше с ДБИ.
Към момента на сключване на трудовия договор ищцата притежава: висше
образование по специалността „Българска филология“, образователно-квалификационна
степен магистър, с придобита професионална квалификация „магистър-филолог и учител по
български език и литература в средните училища“; висше образование по специалността
„предучилищна и начална училищна педагогика“, образователно-квалификационна степен
„магистър“. Преди сключването на трудовия договор тя придобива и следдипломна
квалификация „прогимназиален учител по английски език“. Средното си образование
ищцата завършва в Професионално училище по туризъм „Алеко Константинов“ – гр.
Поморие, специалност – кулинар.
Към момента на сключване на трудовия договор работодателят е наясно, че ищцата
не притежава нормативно изискуемото се образование за заемане на длъжността „***“, но я
назначава „поради спешна необходимост“, но само до появата на квалифициран служител за
длъжността (протокол от заседание на читалищното настоятелство, проведено на 02.09.2019
г.).
На 01.10.2020 г. трудовият договор е изменен по искане на ищцата, като основното
трудово възнаграждение се намалява на 375 лева, допълнителното трудово възнаграждение
е в размер на 3,75 лева, а работното време се променя от 8 часа на 4 часа от 12.00 часа до
16.00 часа.
Със заповед № *** г. на председателя на читалището трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ поради „липса на нужното
образование (квалификация)“. В заповедта е посочено, че ищцата притежава образование
„магистър, специалност Българска филология“ и е следвало да изпълнява задължения,
утвърдени в длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор. Със
заповедта е постановено да се изплатят на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за
неспазения срок за предизвестие и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Заповедта е връчена на 16.06.2021 г. при отказ от служителя, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели. Връчването по този начин на заповедта не се
оспорва от ищцата.
Месечното брутно трудово възнаграждение, служещо за база за определяне на
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, възлиза на 379,50 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Според чл.37, ал.1 от Закона, читалищните библиотеки са обществени библиотеки на
територията на населеното място. Те не са самостоятелни юридически лица и функционират
към народните читалища. Както вече се посочи, към народното читалище, ответник по
2
делото, функционира обществена библиотека. Според чл.39 от Закона, на длъжност
библиотекар в читалищна библиотека могат да се назначават лица, които притежават:
професионална квалификация, придобита във висше училище, обучението по която включва
най-малко 50 на сто дисциплини от библиотечно-информационния цикъл; средно
образование с професионална квалификация „***“. Следователно изискванията за тази
длъжност са нормативно определени.
Установи се, че ищцата не притежава средно образование с професионална
квалификация „библиотекар“, а такова със специалност – кулинар. На следващо място, тя
има висше образование, но не притежава професионална квалификация, придобита във
висше училище, обучението по която включва най-малко 50 на сто дисциплини от
библиотечно-информационния цикъл (няма доказателства за това).
Ето защо ищцата не притежава нормативно определените изисквания за заемане на
длъжността „*** в читалищна библиотека“.
Според т.1Б от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017
г., ОСГК основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложимо и когато
трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за
заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността
от съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно
при сключването, съгласно чл. 75, ал. 1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение,
което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези.
Ето защо читалището има право да прекрати трудовия договор на ищцата на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Заповедта препраща към длъжностната характеристика на
Д., в която са отразени изискванията за заеманата длъжност, и по-специално служителят да
притежава „друго висше образование с библиотечна квалификация“.
Според настоящия съдебен състав, няма пречка липсващото образование да бъде
посочено в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за
уволнение, стига той да е доведен до знанието на служителя (Д. е получила препис от
длъжностната характеристика) и да е приобщен към заповедта чрез съответно препращане,
което е сторено.
Ето защо е без значение дали се е провело заседание на училищното настоятелство на
11.06.2021 г., каквото възражение заявява ищцата.
Предвид изложеното искът да бъде отменена заповед № *** г. на председателя на
читалището като незаконосъобразна следва да бъде отхвърлен.
След като е отхвърлен главният иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове, а именно: да бъде възстановена Д. на заемната от нея предишна длъжност „***” в
ответното читалище; да бъде осъдено то да й заплати сумата от 2277 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото ищцата няма право на разноски. Тя е защитавана безплатно
от адв. М. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като е материално затруднено лице. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Смисълът на разпоредбата е,
че адвокатът има право на възнаграждение, когато по отношение на представляваната от
него страна са налице общите предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за
нея,
без да е нужно непременно да са й присъдени разноски с решението. В случая обаче
решението е неблагоприятно за ищцата (исковете са отхвърлени), поради което адвокатът
3
няма право да му се присъжда възнаграждение.
Тъй като Д. е освободена от заплащане на такси и разноски (аргумент от чл. 83, ал.1,
т.1 от ГПК) независимо, че предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ са
отхвърлени, то върху нея не следва да се възлага сумата, представляваща възнаграждение за
вещо лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза. Изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на това вещо лице не може да бъде възложено върху ответника, защото
исковете са отхвърлени, т.е. то остава за сметка на съдебната власт. На следващо място,
макар исковете да са отхвърлени, съдът не осъжда ищцата да заплати дължимата държавна
такса, защото освобождаването не е първоначално, а окончателно. Съгласно чл. 78, ал. 6
ГПК само при уважаване на иска следващата се такса се понася от ответника, който се
осъжда да я заплати по сметка на съда. В случая обаче исковете са отхвърлени, поради което
ответникът не може да бъде осъден да заплати държавна такса.
Ответникът е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Според
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
(такива искове са предявени от ищцата) възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ, т.е. не по-малко от 650 лева. Ето защо платеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди в неговата цялост.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ,
предявени от Ж. Й. Д., ЕГН – **********, против „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХРИСТО
БОТЕВ – 1937“ НЧ, ЕИК – *********, а именно: за признаване на заповед № *** г. на
председателя на читалището, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, за незаконосъобразна, за възстановяването й на заемната
от нея предишна длъжност „***” в „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХРИСТО БОТЕВ – 1937“ НЧ
и за осъждането на „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХРИСТО БОТЕВ – 1937“ НЧ да й заплати
сумата от 2277 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от
16.06.2021 г. до 16.12.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н.А. М. за присъждане в нейна полза
на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на ищцата Ж. Й. Д., ЕГН – **********.
ОСЪЖДА Ж. Й. Д., ЕГН – **********, да заплати на „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ
ХРИСТО БОТЕВ – 1937“ НЧ, ЕИК – *********, сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му.
Вярно с оригинала! ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: ____(П)______

4