Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1660 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.К.Б.
срещу „С.а.“ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от непозволено увреждане, настъпило на 26.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и 1 870
лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 26.06.2017 г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност предявява исковете срещу
Столична община.
Ищецът твърди, че на 26.06.2017 г. управлявал мотоциклет „Ямаха“
по бул. „Климент Охридски“ в посока от бул. „Г. М. Д.“***. На 10 м след
кръстовището с бул. „Г. М. Д.“ Б. усетил, че пътната настилка е хлъзгава,
изгубил контрол над мотоциклета и самокатастрофирал. За лечение на получените
увреждания бил настанен в УМБАЛ „Св. Анна“, където на 27.06.2017 г. претърпял
оперативно лечение. Вследствие увреждането Б. изпитвал затруднения в движението
на лява ръка, дискомфорт, невъзможност да упражнява професията си и да извършва
обичайни ежедневни дейности.
Дрехите на ищеца били мазни и впоследствие се установило,
че на пътя е изтекло моторно масло от двигателя на аварирал автобус на „С.а.“
ЕАД.
Поради това ответникът следвало да понесе отговорността
за вреди, причинени от необезопасяване на пътната настилка от възникналата
авария.
В случай, че искът срещу този ответник бъде отхвърлен,
тъй като отговорност следва да понесе не собственикът на вещта, а собственикът
на пътното платно, моли исковите суми да бъдат заплатени от Столична община.
Ответникът „С.а.“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва
причинната връзка между разлятото на пътя моторно масло и претърпените от ищеца
вреди. Оспорва и твърдението, че именно от управляван от И.Д.А. автобус е
изтекло масло на пътя. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Третото лице помагач на страната на ответника „С.а.“ ЕАД -
И.Д.А. не изразява становище по предявените от ищеца искове.
Ответникът Столична община оспорва иска с твърдения, че
не е легитимиран да отговаря, тъй като вина за настъпване на произшествието има
служител на „С.а.“ ЕАД. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева счита за завишено.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от М.К.Б. срещу „С.а.“ ЕАД, *** община за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от получени увреждания при произшествие, причинено от изтекло на
пътната настилка моторно масло от двигателя на автобус на „С.а.“ ЕАД *** и за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените увреждания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя е
безвиновна по своя характер. За реализирането й следва да се установи, че
вредите са причинени от лице, на което ответникът е възложил определена работа
и при или по повод нейното изпълнение е реализирано противоправно деяние, от
което са произтекли вредите.
В приложение на
нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Д., който е бил
очевидец на произшествието на 26.06.2017 г. Свидетелят разказва, че като
пешеходец е чакал да пресече бул. „Климент Охридски“ на зелен сигнал на
светофара в посока бензиностанция „ОМВ“. Забелязал, че непосредствено след
кръстовището, преди спирката на метростанция „Г. М. Д.“ е спрял аварирал
автобус, от който изтекло значително количество гориво-смазочни материали
(ГСМ). Следата идвала от бул. „Г. М. Д.“***. Течността се стичала на силна
струя по цялото пътно платно. Следите от ГСМ били по крайна лява лента и
стигали до мястото, където автобусът спрял. Сред колоната от автомобили бил и
моторист, който се движил бавно. По спомени на свидетеля мотористът се движил в
средна пътна лента, тъй като дясната била заета от авариралия автобус. В
момента, в който мотористът стъпил с предна гума върху смазочната течност
гумата поднесла и мотористът паднал на лявата си страна. Шофьорът на автобуса
не поставил знак за опасността.
Въз основа на
данните от констативния протокол за ПТП и показанията на свидетеля Д. е
изготвена авто-техническа експертиза. При описване на механизма на
произшествието вещото лице е посочило, че поради широка следа от разнесена
върху пътната настилка течност от ГСМ (която е с нисък коефициент на
сцепление), настъпило странично плъзгане на предна гума на мотоциклет „Ямаха“.
Това довело до падане на мотоциклетиста на лявата страна, при което настъпили
телесни увреждания. Като причина за падането вещото лице сочи ниския коефициент
на сцепление, комбинирано със задействане на спирачките. Според инж. А.Б. е
имал обективна възможност да види ясно следите от течността на ГСМ и да вземе
мерки за избягване занасянето на мотоциклета. Като причина за настъпване на
опасността се сочи разлятата течност от ГСМ, направила асфалтовата настилка
хлъзгава и опасна за движение на двуколесни МПС, които лесно губят напречна
устойчивост на движението си. Вещото лице сочи, че мотоциклетистът също не е
предприел своевременно марки за безопасно движене по опасен пътен участък.
В съдебно
заседание вещото лице допуска мотоциклетистът да не е видял следите, ако пред
него е имало автомобил.
При така описания
механизъм на настъпване на произшествието съдът приема, че първопричина за
инцидента е разлята течност от ГСМ на пътното платно, чийто източник е аварирал
автобус на „С.а.“ ЕАД. Количеството й е било значително, а началото й е от преди
левия завой в посока от бул. „Г. М. Д.“***. Консистенцията на ГСМ и ниският
коефициент на сцепление са поставили в опасност движението по пътното платно. Безспорно
е, че мотоциклетистът се е движил в колона с други автомобили. Това е направило
практически невъзможно за водача М.Б. да възприеме опасността по начин да
реагира своевременно. Появата на течността на платното за движение е било неочаквано,
непредвидимо и трудно разпознаваемо препятствие. При този механизъм на ПТП
съдът приема за безспорно установено противоправно поведение на длъжностни
лица, служители на „С.а.“ ЕАД, допуснали настъпване на аварията, при която на
пътното платно се е разляла течност от ГСМ, намалила сцеплението между
настилката и гумите на останалите превозни средства по начин да затрудни
тяхното управление. Без значение е дали водачът на автобуса И.А. е знаел за
неизправността или аварията е възникнала внезапно по време на движение на
превозното средство. В причинна връзка с изтеклото от автобуса гориво е настъпилото
занасяне на управлявания от М.Б. мотоциклет и отклоняването му наляво, последвано
от падане на мотоциклетиста на лявата страна и получаване на телесни увреждания
от това.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между полученото от ищеца увреждане
и произшествието на 26.06.2917 г.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира, са
причинени именно от инцидента на 26.06.2017 г. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, М.Б. е получил счупване на лявата мишична кост
в долния й край в областта на лакътната става. Това довело до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. При
първото оперативно лечение фрактурата на левия горен крайник е била фиксирана с
плака с пет винта, заплатени от пациента. Б. търпял болки и страдания за около
четири месеца, като през първите два от тях болките били с по-интензивен
характер. Около един месец ищецът носил гипсова имобилизация, след което провел
курс физиотерапия и рехабилитация. Оплаквал се от изтръпване на четвърти и пети
пръсти на лява ръка, усещане на слабост в крайника и намалена способност за
захват с нея. На 24.04.2018 г. металната остеосинтеза била отстранена, но
оплакванията продължили и на 12.12.2018 г. се провело оперативно лечение за
освобождаване на засегнат нерв. Въпреки това изтръпванията и слабостта в лявата
ръка останали. След втората и третата операция М.Б. продължил да търпи болки
около 30 дни, като през първите 15 от тях болките били с по-висок интензитет. При
прегледа на 30.03.2021 г. споделил, че болките при физическо натоварване
продължават. Вещото лице е установило, че е налице ограничен обем движение на
лява лакътна става, изразяващ се в дефицит в изправянето от 20 градуса и
ограничено свиване от 95 градуса при норма 145 градуса. Констатирана е и
хипотрофия на мускулите на дланта на ръката и слабост на захвата.
При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява и показанията
на свидетеля А.Б., съпруга на ищеца. Тя разказва, че след като М. й се обадил,
че е катастрофирал, отишла на мястото на инцидента. Съпругът й седял на
тротоара с подута и неподвижна ръка. Закарала го в Окръжна болница, където се установило,
че има много тежко счупване и е необходима операция на левия горен крайник. Заплатили
поставяне на имплант и на следващия ден Б. претърпял оперативна интервенция. След
като го изписали от болничното заведение домашното лечение продължило няколко
месеца, през който период пострадалият ползвал отпуск по болест. Приемал обезболяващи
и кръворазреждащи медикаменти. Б. изпитвал затруднения в хигиенно-битовото си
обслужване до премахване на импланта през април 2018 г. За него грижи полагала съпругата
му. При втората операция се установило, че има засегнати нерви. Движението на
крайника било ограничено. Тежестта на счупването пречило за настъпване на пълно
подобрение. След премахване на импланта започнали рехабилитации. През декември
2018 г. се наложила трета операция за връщане на чувствителността в пръстите на
лявата ръка. Тя обаче се оказал неуспешна. По тази причина Б. не могъл
пълноценно да упражнява трудовите си функции на ключар, нито да шофира на дълъг
път.
При тези данни и
предвид даденото от вещото лице – медик заключение, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 15 000
лева. Съдът съобразява възрастта на пострадалия, неговата трудоспособност и
здравословно състояние преди 26.06.2017 г. В резултат на инцидента животът на
ищеца трайно се е влошил. Лечебният процес е изисквал три оперативни
интервенции, като след всяка от тях Б. е търпял интензивни болки и страдания. Засягането
на нерва е направило невъзможно пълното възстановяване и пълноценно упражняване
на трудова дейност. Постоянна и необратима последица е ограниченият обем в
движение на лакътната става. За 54-годишния мъж, който не е имал здравословни
проблеми до произшествието, е било изключително трудно да понася болките и
негативното им отражение върху начина си на живот. В продължение на 10 месеца
той е разчитал на съпругата си за хигиенно-битово обслужване, съпътствано с
естествено притеснение и неудобство от това, и чувство на непълноценност.
Сумата от
15 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.06.2017
г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
В причинна връзка
с произшествието са сторените от М.Б. разходи за закупуване на медицинско
изделие на стойност 1 870 лева. Заплащането на остеосинтезния материал се
установява от приетата по делото фактура от 27.06.2017 г., а необходимостта й
за правилно и своевременно лечение на фрактурата - от заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Върху сумата от 1 870 лева ответникът
дължи законна лихва от датата на извършване на разхода – 27.06.2017 г.
Предвид
основателността на исковете срещу главния ответник „С.а.“ ЕАД, не е налице
условието за разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу Столична община.
Представителят на
ответника „С.а.“ ЕАД е възразил срещу претендирания от ищеца адвокатски хонорар
в размер на 1 430 лева. Това възражение е неоснователно. Сумата от
1 430 лева представлява минималният размер на хонорара за правна защита и
съдействие по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лева. Следва да се съобрази и обстоятелството, че е предявен и
обективно съединен иск за репариране на имуществени вреди в размер на
1 870 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат
разноски в размер на 992.40 лева, а на адв. В. К., оказал правна защита на М.Б.
– 756.95 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Право на разноски
има и ответникът. Съобразно отхвърлената част от претенцията, на „С.а.“ ЕАД се
дължат 94.13 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, „С.а.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
получени увреждания при ПТП на 26.06.2017 г., ведно със законната лихва от
26.06.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, „С.а.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1 870 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП на 26.06.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С.а.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 992.40 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв, „С.а.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на адвокат В.
С. К., с адрес *** сумата от 756.95 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.К.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „С.а.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** сумата от 94.13
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на И.Д.А., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на „С.а.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: