Разпореждане по дело №43/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е допустима въззивна жалба от С. Д. А. против Решение № 203/15.07.2010 г. на С. районен съд. Иска се отмяната му и уважаване молбата и по чл.547 във вр. с чл.542 ГПК във вр. с чл.73 и чл.45 от Закона за гражданската регистрация.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът поддържа жалбата.

Прокурорът предлага жалбата да се уважи.

От О. Б. не е даден отговор по чл.263 ГПК или друго становище по жалбата.

Съдът установява следното:

С обжалваното решение С. районен съд отхвърля молбата на С. А. да бъде признато за установено спрямо О. Б., че е родена на . г., както и О. Б. да бъде задължена да отрази тази промяна в акта и за раждане, където да се впише, че е родена на.. г.

Решението следва да се потвърди.

Според представеното удостоверение за раждане от 17.05.2010 г., издадено въз основа на Акт за раждане № . г. на Кметство с.З., общ.Б., С. А. е родена на . г. Жалбоподателката твърди, че не това е рождената и дата, в акта за раждане е допусната грешка – тя е родена всъщност на .. г., за което има съставен акт за раждане №.., и тази грешка следва да се поправи чрез производството по настоящото дело.

Според Акт за раждане № ., съставен на 27.01.1955 г., том , стр. от регистрите за населението на Народния съвет на с.З., А. околия, на 23 януари 1955 г., в с.З., е родено дете от женски пол с имена: “А. М. А.”, чиято майка е Р. М. А., по баща – С. А., а бащата е М. А. А.. Записано е в акта, че роденото дете е второ на майката. За обявител на раждането е посочен бащата на детето, като актът е подписан от обявителя и от длъжностното лице-съставител.

Жалбоподателката твърди, че този акт удостоверява именно нейното раждане.

Според О. Б., този акт е съставен за раждането на сестра на жалбоподателката, със същите имена, като нея, която умира скоро след това.

Видно от Акт за смърт № ., съставен на . г., записан в регистъра за населението в том.., стр., на Народен съвет с.З., А. М. А., родена на .г., дете на М. А. А.и Р. С. А., умира на 8 май 1955 г., т.е. на възраст от по-малко от пет месеца. За обявител на смъртта е записан отново бащата на детето, като за действителността на смъртта длъжностното лице-съставител на акта, посочва, че се е удостоверил от обявителя.

Според Акт за раждане № ., съставен на . г., том ., стр.. от регистрите за населението на Народен съвет с.З., на 10.07.1956 г. е родено дете от женски пол, с имена: “А. М. А.”, като тези имена са зачертани и върху тях са изписани имената: “С. Д. А.”, от майка Р. М. А./Р. С. А./ и баща М. А-. А./Д. А. А./. Отбелязано е, че роденото дете е второ по ред на майката.

На мястото за “обявител” е попълнено: “писмено съобщение № 56 от 13.07.1956 г.”, като раждането и полът на детето са удостоверени от участъковата акушерка Х. Д.. На мястото за обявител не е положен подпис.

От извлечение от регистъра за населението на с.З. от 1958 г. – л.26 и 27 от въззивното дело, се установява, че родителите на жалбоподателката имат родена през 1952 г. дъщеря – Х. /М./А. - първо дете, а като второ тяхно дете там е записана Асие А./С. А./, родена на . г.

От извлечението от регистъра за населението на същото село от 1946 г. /л.29 от въззивното дело/ обаче се вижда, че за семейството на бащата на жалбоподателката, след неговия брат, сестра, майка и съпруга, е отбелязано раждането през 1952 г. на Х. /М./ А. - най-голямата сестра на С. А., след това раждането на “А. М. А., родена на . г., със съставени за нея Акт за раждане № . г. и Акт за смърт № .. г., като клетката с името и е зачертана. В следващата клетка от таблицата е записано детето на М. и Р. А., родено на . г. – А. М. А. - жалбоподателката С. А., като е съставен Акт за раждането и № . г. Обяснимо е защо и двете деца с еднакви имена са записани в актовете за раждане като второ дете на майката – починалата А.А. е второ дете след Х./М./ А., като след смъртта на родената през . г. А. следващото дете със същите имена-жалбоподателката, родено след смъртта на сестра си, се явява отново второ живо дете на майката.

От извлечението от Главната класна книга № 8 на Народно основно училище с.З. за учебната 1963/64 година се установява, че през тази учебна година в І- ви клас под № . е записана С. Д. А., родена на .. г., като тя е в този клас за първа година, т.е. при навършена възраст от седем години. За децата от паралелката, които не са родени, както мнозинството, през 1956 г., а съответно – през 1954 и 1955 г., изрично е посочено, че са в този клас за трета или втора година. През учебната 1964/65 г. С. А. е записана под № 51 във ІІ-ри клас. От съпроводителното писмо № . г. на ОУ”СВ.св.К. М.”-с.Д., където се пази документацията на училището от с.З., става ясно, че С. А. е открита като записана за първи път през учебната 1963/64 г., като несъответствието в посочените по-ранни години в писмото на съда е причина за по-късното изпращане на извлечението класната книга.

В писмо от Кметство с.З. с изх. № 174/11.10.2010 г., кметът прави извод, че посоченото в акта за раждане № . г. писмено съобщение на участъковата акушерка е от Здравната служба в селото.

Според записванията в трудовата книжка на жалбоподателката, л.9 от делото на РС, тя постъпва на работа в “С.”-С. на 01.04.1972 г., т.е., когато почти е навършила 16 години.

Свидетелите К. и Б. обясняват, че знаят от своите родители, че жалбоподателката била: с девет години по-малка от родения през 1946 г. св.К, и с пет-шест месеца по-голяма от родения през м.август 1955 г. св.Б.. Свидетелите не знаят тя да е имала сестра, която е починала.

При така установените факти се налага извод, че молбата за поправка на грешка в акта за раждане на С. А. е неоснователна. От обсъждането в съвкупност на актовете за раждане, извлеченията от регистрите за населението за 1946 г. и 1958 г. и от Главната класна книга № 8 на училището в с.З., категорично се установява, че жалбоподателката е родена именно на посочената в нейния акт за раждане дата – . г. Актът за раждане с № .. г. за детето А. М. А. се отнася за нейна сестра, родена на посочената дата и починала на около петмесечна възраст на 08.05.1955 г., преди раждането на С. А.. Явно родителите на жалбоподателката, при раждането и на 10.07.1956 г. са решили тя да носи имената, които е имало починалото им преди това дете. Данните от актовете за раждане и акта за смърт и регистрите за населението са еднопосочни. Че жалбоподателката е родена през 1956 г. се потвърждава и от факта, че именно през 1963/64 г., когато е на седем години, постъпва в първи клас за първа година. Свидетелските показания не могат да опровергаят установените от официалните документи данни, още повече, че свидетелите възпроизвеждат неща, които са чували от своите родители.

Актовете за раждане и смърт са редовни, жалбоподателката не установява да са издадени в разрез с императивни изисквания на ЗЛС или Правилника за водене регистрите за гражданско състояние. Свързаното обсъждане разпоредбите на чл.13 и 14 от правилника сочи, че не се явява ненадлежно издаден актът за раждане с № 125, след като раждането може да се обяви не само и единствено от бащата на детето, а в случая може да се заключи, че раждането на жалбоподателката е станало в здравно заведение, като е изпратено писмено съобщение до длъжностното лице по гражданското състояние и то се е удостоверило за раждането и пола на детето от посочената в акта участъкова акушерка. Актът за смърт № .. също е издаден съобразно изискванията на чл.38 и 39 от правилника, и на общите правила по Глава Първа.

Обстоятелството, че С. А. започва работа на 01.04.1972 г. не означава, че е родена през .г. От чл.112 от Кодекса на труда от 1951 г., в редакцията, действаща към 1972 г., се забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16-годишна възраст, а при изключителни обстоятелства с разрешение на инспекцията по труда могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16-годишна възраст, както и да се разрешава полагането на нощен труд от лица, навършили 16-годишна възраст. Когато започва работа на 01.04.1972 г., на А. и остават само четири месеца и десет дни до навършването на 16-годишна възраст, т.е. през годината, когато започва работа, тя навършва и необходимата според КТ възраст. Обстоятелството, че не е спазена стриктно законовата разпоредба от съответния работодател /а може и да е спазена, да е дадено съответното разрешение от инспекцията, но няма за това доказателства/ изобщо не може да обоснове извод, при наличието на обсъдените по-горе документи, че е родена на твърдяната от нея дата – 23.01.1955 г.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203/15.07.2010 г. по

гр.дело № 626/2010 г. на С. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, което за жалбоподателката да се извърши чрез пълномощника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.