Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №.. от 16.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е: допусната да се извърши съдебна делба между всички страни по делото върху всички делбени имоти при конкретизирани права за всеки един от съделителите. Постъпила е жалба от ответника, чрез процесуалния му представител, против решението в частта, в която са допуснати до делба два от делбените имоти, описани в п.2 и п.3 от диспозитива на решението. Посочено е в какво счита, че се състои порочността на решението в обжалваната част. Излагат се доводи и съображения. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът за делба по отношение на посочените имоти. Постъпил е отговор на въззивната жалба от другите съделители чрез процесуалния им представител в законоустановенÞя срок. Заемат становище, че решението в обжалвана част е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи и съображения. Направено е искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението в обжалвана част. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в обжалваната част. Съображенията за този извод са следните: Иск за делба във фазата по допускането й. Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба е: двата делбени имота, описани в п.2 и п.3 от исковата молба, притежават ли се в съсобственост от страните по делото или правото на собственост върху тях е придобито от ответника чрез давносно владение. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд. От конкретните факти и обстоятелства, установени чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания, съдът прави обобщен извод: След възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху процесните земеделски земи на наследници на Д. Г. С., ответникът е установил фактическата власт върху два от тях, описани в п.2 и п.3 от исковата молба, и я е упражнявал явно и несъмнено с намерение да ги свои в продължение на повече от десет години. Във въззивното производство не са събирани доказателства. В.ГР.Д№152/2011 г. ВТОС От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, и от приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Всички лица, които са законни наследници на Д. Г. С., са конституирани като страни в делбеното производство. Обстоятелство, установено чрез Удостоверение за наследници – л.9 от първоинстанционното производство. Решенията на ПК, постановени по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ, какъвто е настоящия казус, имат конститутивно и вещноправно действие. Възстановяват правото на собственост върху конкретно определена земя и по отношение на конкретно определени субекти. Върху всички процесни земеделски земи правото на собственост е възстановено на наследници на Д. Г. С. с влязло в сила решение, постановено по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелство, установено чрез Решение – л.11от първоинстанционното производство. Влезлите в сила решения на ПК за възстановяване правото на собственост па реда на ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ са „титул” за собственост и притежават обвързващата доказателствена сила за придобиване правото на собственост. Тази обвързваща доказателствена сила може да бъде оборвана, като тежестта на доказване лежи върху този, който я оспорва. В настоящия казус ответникът твърди обстоятелства, оборващи обвързващата доказателствена сила на процесния „титул за собственост”. Твърди, че е придобил правото на собственост чрез давносно владение.Това твърдение настоящият състав счита за недоказано. За този извод съдът е мотивиран от следното: Придобито право на собственост не може да “се изгуби” с факта, че не се упражнява фактическа власт върху имота от всички съсобственици, а се упражнява само от един съсобственик, дори той да има намерение да свои. Съсобствениците ще „изгубят” правото си на собственост само, ако съсобственикът, упражняващ фактическата власт, го придобие по давност. За да се направи извод, че правото на собственост е придобито по давност от ответника по делото трябва да са доказани всички кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно: установено непрекъснато, явно и несъмнено своене върху целия имот; моментът, от който е започнало своенето; манифестиране на промененото намерение да се свои и частта на другите съсобственици; достигане до знанието на другите съсобственици на промененото намерение; изтичане на изискуемата се десет годишната придобивна давност, през който период съсобствениците не са се противопоставили. За да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност, не е достатъчно съсобствениците да не упражняват фактическата власт, а тя да се упражнява от един от съсобствениците, постоянно и непрекъснато, и с намерение за своене. Необходимо е по делото да бъдат установени такива факти и обстоятелства, конкретни действия, че да може да бъде направен обоснован извод за „манифестиране” на намерението за своене, и това „манифестиране” да е достигнало до съзнанието на съсобствениците и те да не са се противопоставили. Обратният извод би довел до „произволност” при прилагане на института на придобивната давност. По делото не са събрани доказателства, установяващи посочените обстоятелства. Не са установени конкретни действия, извършени от ответника, от които да може да се направи обоснован извод, че промененото му намерение да свои и частта на другите съсобственици е достигнало до знанието им. Друг би бил въпросът, ако ответникът се бе снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и съсобствениците да са узнали за това „типично манифекстиране” и да не са се противопоставили. Изложеното обосновава извод, че не е осъществен един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав на придобивната давност – установено владение върху двата процесни имота, достигнало до знанието на съсобствениците, и без тяхното противопоставяне. С оглед на изложеното ответникът не е придобил право на собственост върху процесните два делбени имота на твърдяното основание - изтекла в негова полза придобивна давност. Неосъществяването на основанието, от което ответникът твърди, че черпи права; придобитото и „не изгубено” право на собственост от другите съсобственици са обстоятелства, обосноваващи извод: процесните два земеделски имота се притежават в съсобственост от всички страни по делото. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито фактически и правни констатации изцяло приема и за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. По изложените съображения следва да бъде допусната да се извърши съдебна делба между всички страни по делото върху делбените имоти, описани в п.2 и п.3 от исковата молба, при права приети от първоинстанционния съд, които съответстват на правата им по закон. В.ГР.Д№152/2011 г. ВТОС С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №1109 от 16.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№3319 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната.. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |