Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №123 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231610200089/2023г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №12-230005/06.03.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „СЕТАТЕХ“ ЕООД [населено място] на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Янкуловска, го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, алтернативно поддържа да се намали размера на наложената имуществена санкция към минимума предвиден в закона. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си адвокат Янкуловска, поддържа жалбата си и развива доводи в писмена защита, като претендира и разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт К., оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.43 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая законосъобразно по отношение на касатора е ангажирана наказателна отговорност за установеното нарушение на чл.43 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Изцяло съответно на приложимия материален закон е прието от въззивния съд, че именно касатора, който има качеството на работодател, е извършил описаното нарушение. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Ш. и свидетеля К. правилно са кредитирани от въззивният съд, тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото доказателства. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на въззивният съд и счита за необходимо да отбележи, че те са ясни, последователни и обосновани на събраните по делото доказателства.

Правилно е прието от въззивният съд, че размера на наложената имуществена санкция е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като е към минимума предвиден в санкционната разпоредба. Следва да се посочи, че коригиращи мотиви от настоящата съдебна инстанция следва да се посочат към обстоятелството, че въззивният съд е следвало да установи маловажност на случая в съответствие с разпоредбата на чл.415в от КТ, а не съобразно общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, но крайният резултат в случая не проверка за маловажност не се променя, тоест решението следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №123 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231610200089/2023г. по описа на Районен съд Берковица.

ОСЪЖДА „СЕТАТЕХ“ ЕООД [населено място], [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.