Решение по дело №1293/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмет на Община Варна, срещу Решение № 561/27.04.2024 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 5523/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 013/09.02.2023 г., издадено от Заместник-кмет на Община Варна, с което, на основание на чл. 183 ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП е наложена глоба на В. Б. Н., [ЕГН], за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че при издаване на процесното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че нарушението е описано пълно и точно и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Излагат се съображения, че размерът на наложената глоба е предвиден в закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди издаденото НП. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. Б. Н., чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. В отговора са изложени съображения за неоснователност на жалбата и е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което пледира за потвърждаването му.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред РС-Варна е образувано по повод на постъпила жалба от В. Б. против НП № 013/09.02.2023 г., издадено от Заместник-кмет на Община Варна, с което, на основание на чл. 183 ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП й е наложена глоба за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП. НП е издадено по повод постъпил сигнал за неправилно паркирали автомобили на 10.01.2023 г. около 13:40 часа, при което служители при сектор „Общинска полиция“ – Варна са извършили проверка на кръстовището на площад „Екзарх Йосиф“ и ул. „27-ми юли“. Полицейските служители са констатирали на място, че лек автомобил „*****“ с рег. № [рег. номер] престоява в описаното кръстовището и създава пречки за преминаване на другите участници в движението. В последствие служители са снели самоличността на водача на превозното средство и са установили, че това е В. Н.. На същата дата за констатираното нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е съставен АУАН №00002019, въз основа, на който на 09.02.2023 г. е издадено процесното НП.

При така установената фактология, ВРС е приел от правна страна, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че въз основа на изготвената в хода на съденото производство съдебно – графологична експертиза се установява, че в полето нарушител на АУАН положеният подпис не е изпълнен от В. Н., от което съдът е извел извод, че процесният АУАН не е предявен, съответни препис от него не е връчен на нарушителя. ВРС е приел, че по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Въззивният съд е констатирал наличието и на друг порок на издаденото НП. Посочил е, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че правното основание за издаване на НП е чл. 183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, а в диспозитива на е посочена санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП, като е приел, че по този начин е ограничено правото на защита на лицето, съответно съдът е лишен от възможността да осъществи контрол за законосъобразност. Счел е, че посочените пороци не могат да се отстранят в съдебна фаза, поради което следва процесното НП да бъде отменено. Независимо от изложените съображения въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното от Н. нарушение, но предвид допуснатите процесуални нарушения е отменил НП.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съответстваща на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до верен правен извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, който изцяло се споделя от касационната инстанция.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство действително е допуснато съществено процесуално нарушение. Видно от събраните пред ВРС доказателства съставеният АУАН № 00002019/10.01.2023 г. не е предявен, респ. връчен на наказаното лице, което е нарушение на предвидения в чл. 43 ал. 1 от ЗАНН ред. За да бъде АУАН законно предявен, съгласно горецитираната разпоредба, той следва да се връчи на нарушителя. Въззивният съд с категоричност е установил от приетата и неоспорена от страните съдебно – графологична експертиза, че подписът, положен за нарушител не е изпълнен от Н..

Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице и затова допуснатото процесуално нарушение е съществено. То е ограничило правото на лицето да организира защитата си още в началния етап на административнонаказателното производство, като наведе възражения срещу акта и ангажира съответните доказателства. В конкретния случай ненадлежното връчване на акта съществено е опорочило административнонаказателното производство, защото административнонаказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление, а да върне акта на актосъставителя съгласно чл. 52 ал. 2 от ЗАНН.

Изцяло се споделят изводите на ВРС и по отношение на това, че е налице противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на оспореното НП. Както правилно е посочил въззивният съд, в обстоятелствената част на НП посочената санкционна разпоредба е чл. 183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, а в диспозитива на наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП. С оглед строгата формалност на административнонаказателния процес, това противоречие между мотиви и диспозитив на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като създава неяснота у наказаното лице. Тази нередовност на НП не може да бъде отстранена, дори и деянието да е безспорно установено и да няма съмнение относно самоличността на нарушителя. Това е така, тъй като при налагане на административното наказание, т.е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и след като ги е изложил в мотивите, да посочи точно и ясно санкционната разпоредба, в диспозитива на НП. С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав, счита че правилно въззивният съд е приел, че правото на защита на наказаното лице е било нарушено.

По изложените съображения настоящият тричленен съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде уважено. Съдът намира, че е налице хипотезата, предвидена в чл. 38 от ЗА, тъй като от адв. З. от АК - Сливен е оказал безплатна адвокатска помощ на В. Н., но доколкото същото се изразява единствено в изготвяне на отговор по касационната жалба, съдът намира, че справедливото възнаграждение, с оглед положения труд от адвоката, е в размер на 100.00 /сто/ лева.

На основание чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 561/27.04.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 5523/2023 година.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. И. З. при АК – Сливен, адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.