Р Е Ш Е Н И Е
12.01.2021 год.
Номер
260008
Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 07 (седми) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 91 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.И.К. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №19-0323-001103/04.02.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-В.Преслав към ОД МВР гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения. Отрича
се извършване на нарушението.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
се явява лично в с.з, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло, като неправилно.
Същото поддържа и в представеното писмено
становище, след съдебно заседание наименовано „уведомление“.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: на 18.12.2019 г. след 10.50 часа, служителите на
РУ-В.Преслав, С.Н. и П.Д.при изпълнение на служебните си задължения по
безопасност на движението в гр.В.Преслав със служебен автомобил „Киа Сийд“ с
ДК№***, оборудван с камера 1 на АИС ВПК 2, се придвижили по ул.“Борис Спиров“
към кръстовището с ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.В.Преслав. На посоченото кръстовище свидетелите видели
паркиран в самото кръстовище лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***. В
автомобила нямало водач. След като установили, че автомобила е собственост на
жалбоподателя и че е паркиран в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗдвП, св.Н.
съставил на осн.чл.186, ал.3 вр. с ал.1 от ЗДвП Фиш серия Н с №649984 от 18.12.2019
г., с който на жалбоподателя за посоченото нарушение се налага „глоба“ в размер
на 50.00 лв. Закрепено било и уведомление на самия автомобил. Жалбоподателят е оспорил фиша, поради което и
на осн.чл.39, ал.3 от ЗАНН за установеното нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, св.Н.
– полицейски служител въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното производство в присъствието на св.М.В. и на
жалбоподателя съставил АУАН серия АА №390382/27.12.2019 г., който бил предявен
на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и да получи екземпляр от акта.
Отказът на нарушителя бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. Въз
основа на съставеният акт и след
отхвърляне на представените писмени възражения на жалбоподателя било издадено обжалваното
Наказателно постановление, с което за
извършено административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4, т.8 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели, писмените доказателства и вещественото доказателство
видеозапис от полицейска камера приложено на магнитен носител диск.
Показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили процесната
проверка и тези очевидци на нарушението, са логични и безпротиворечиви и
кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра. Свидетелските
показания от своя страна са в унисон с приобщените по делото писмени
доказателства- докладни записки, видеозапис от полицейска камера на служебен
автомобил и др.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР и Заповед
№812з-825/19.07.2019 г., изд. от Министъра на ВР.
Извън позоваването на
презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството пред районния
съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител лице
с докладната записка, видеозапис и свидетелските показания на актосъставителя и
полицейските служители от РУ-В.Преслав, установили нарушението. За съда
съществува задължението, разглеждайки делото като инстанция по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Както се
каза, в разглеждания случай констатациите в АУАН са оспорени още в момента след
неговото издаване от соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че
автомобила е паркиран правилно,
като не е налице разстоянието, което се твърди в АУАН по –малко от 5 м от
кръстовището, не били поставени и пътни знаци, които да забраняват паркирането,
твърди и че не му е връчен фиш за нарушението.
В акта за
установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство.
В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения,
включително и на процедурата по връчване на издадения на жалбоподателя Фиш
съгласно чл.186, ал.3 от ЗДвП, Фишът е издаден за
неправилно паркирано моторно превозно средство в отсъствие на нарушителя, на
собственика на моторното превозно средство, на моторното превозно средство е
закрепено уведомление, в което са посочени мястото и времето на нарушението,
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й
заплащане, чрез закрепване на уведомлението към моторното превозно средство е
връчен фиша. След като жалбоподателят е оспорил фиша му е съставен АУАН.
Свидетелите
лично са възприели извършването на нарушението от непосредствена близост, като
са категорични, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището, в самото кръстовище. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се
считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
По делото
като веществени доказателства е приложен и видеозапис от камера монтирана на
полицейския автомобил. При извършеният в съдебно заседание на осн.чл.156, ал.1
и ал.2 вр. с чл.125 и чл.126 вр. с чл.110 и чл.109 от НПК оглед на веществено
доказателство – видеозапис от полицейска камера, приложен на делото на магнитен
носител – диск, в присъствието на специалист технически помощник и
жалбоподателя се установи, че автомобила на жалбоподателя е паркиран в зоната
на кръстовището, т.е в самото кръстовище. Не е
налице разстояние от кръстовището, автомобила е паркиран в средата на у-образно
кръстовище образувано между ул.“Борис Спиров“ и ул.“Ал.Стамболийски“
в гр.В.Преслав. Замерването на каквито и да било разстояния, твърдени от жалбоподателя
е ирелевантно, т.к автомобила е паркиран в самото кръстовище.
Разпоредбата
на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях.
Понятието кръстовище е дефинирано в § 6, т.
8 от § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която това е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. По смисъла на § 6,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в понятието "път" се
включват и улиците, т. е. пътните платна и тротоарите към тях. Предвид
показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани,
съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят
действително е паркирал автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на
по-малко от пет метра от процесното кръстовище,
в самото кръстовище. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран
с обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира
и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер
за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище,
какъвто е и процесният случай. Административно-наказващият орган е наложил
"глоба" в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че
законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Оснаталите
сочени от жалбоподателя обстоятелства в жалбата, в многобройните му писмени
изявление до съда и в с.з са ирелевантни за делото.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното
нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл.
93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения
от този вид. Видно от справката за нарушител, поради множеството наложено на
жалбоподателя нарушение на ЗДвП, личната му обществена опасност е висока. В решенията си ШАС изрично посочва, че приложението
на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи
по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му,
съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило
процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението
на цитираната разпоредба. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на
цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват в достатъчна степен становището
му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се
счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени.
Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни
мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 150.00
лв. /чл.18, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и искането следва да
бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление
№19-0323-001103/04.02.2020 г., издадено от Началника на РУ-В.Преслав към ОД МВР
гр.Шумен, с което на К.И.К. с ЕГН **********, с
адрес *** за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК. Районен съдия: