№ 63660
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110120518 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "** ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу М. К. А. за сумата от 300 лв., представляваща главница по
договор за 9 лв. за периода 07.06.2024 г. – 07.07.2024 г. и договорна неустойка в размер на 81
лв. за периода 10.06.2024 г. - 07.07.2024 г.
В т. 12 от заявлението - „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено, че
се претендира неустойка заради неизпълнение на задължение на заемателя да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от датата на сключване на договора, а именно банкова гаранция
или поръчител.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 81 лв., представляваща договорна
неустойка в за периода 10.06.2024 г. - 07.07.2024 г., следва да бъде отхвърлено, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В конкретния казус, предвид заявения от кредитора размер на главницата, отпусната с
договора за предоставяне на кредит от разстояние, а именно 300 лева, съдът приема, че
поставените от кредитора изисквания за предоставяне от длъжника на обезпечение и
начисляване на неустойка, в случай че не изпълни това изискване, са прекомерни и
противоречат на закона и добрите нрави – след като задължението за предоставяне на
обезпечение не бъде изпълнено от длъжника, като последица от това неизпълнение
кредиторът да получи претендираната неустойка. Само въз основа на твърденията на
кредитора, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, може да се направи категоричният
извод, че процесната неустойка, така, както е била уговорена, излиза извън присъщите по
закон обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото още към момента на уговарянето
, с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта , с нея се цели постигане на забранен
1
от закона правен резултат, а именно - цели се неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника. Неустойката се явява прекомерна и противоречаща на добрите нрави. В
противоречие с добрите нрави е и самото основание, при неизпълнение на което е уговорено
да се дължи неустойка – неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а
именно осигуряване на поръчители.
По изложените съображения заявление с вх. № 125438 от 09.04.2025 г., подадено от
"** ООД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед
за изпълнение за сумата в размер на 81 лв., представляваща договорна неустойка в за
периода 10.06.2024 г. - 07.07.2024 г..
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 125438 от 09.04.2025 г., подадено от "** ООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника М. К. А. за сумата в размер на 81 лв., представляваща
договорна неустойка в за периода 10.06.2024 г. - 07.07.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2