№ 3518
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211100115349 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Д., с
ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. „*********, чрез адв. В. О. със съдебен адрес: гр.
София, ул. „*********, партер, ап. 2, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 500 000 лева /петстотин хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 22.07.2021г., причинено при управление на застрахован
при ответника лек автомобил марка „Фолксваген модел „Пасат" с рег. №: ********* , ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 23.12.2021г. (датата на исковата молба) до
окончателно изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 22.07.2021г., около 08:20 ч., пътувала по АМ Тракия в лек
автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№ *********. Тя пътувала на предна дясна
седалка с правилно поставен обезопасителен колан. Поради настъпило ПТП, водачът на
автомобила спрял в колона от автомобили на автомагистралата. Водачът на л.а марка
Фолксваген, модел Пасат с рег.№ ********* - Е. Г., движейки се с несъобразена скорост,
реализирал ПТП със спрелия в колоната от автомобили автомобил Ауди, след което
последвал удар и с автомобила, в който пътувала ищцата. В резултат от ПТП-то И. Д.
претърпяла редица травматични увреждания. Тя твърди, че след инцидента е била в
безсъзнание и без спомени за първите три дни след инцидента, изпитвала силни болки в
областта на главата и дясната раменна става, което наложило провеждане на медицински
изследвания, в т.ч. преглед от кардиолог, невролог. На 17.09.2021 г. й била поставена
диагноза „постравматичен стрес синдром“. Твърди, че след произшествието била
напрегната, тревожна, изпитвала слабост, главоболие, страх да пътува сама в автомобил,
изпитвала страх от затворени помещения, при което търпи неимуществени вреди - болки
страдания, чието обезщетяване иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва виновното поведение
на водача, управлявал застрахованото при него МПС, оспорва механизма на произшествието
и твърди, че е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение, който счита за завишен. Прави възражение за съпричиняване,
с твърдения за непоставяне на предпазен колан от пострадалата. Претендира разноски.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 01.09.2021 г. (л.21) се установява, че ищецът е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен
срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
От приетите доказателства (справка от информационната система на Гаранционния
фонд, л. 24-25), е видно, че за лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ , с рег. №
********* е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД с покритие към
деня на процесното ПТП.
Видно от влязлата в сила Присъда от 25.01.2023 г. по н.о.х.д. № 1992/2022 г. на ОС-
Пловдив (л. 375-377) подсъдимият Е. Г. е признат за виновен в това, че на 22.07.2021г. на
автомагистрала “Тракия” при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
“Фолксваген Пасат”, с рег. № *********, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като умишлено е причинил средна телесна повреда на И. Д. Д.
изразяваща се в: дифузна травма на главния мозък /травматичен субарахноидален
кръвоизлив и контузия на мозъка/, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; контузия на белия дроб, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на дясната ключица, причинило трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник.
От приетата по делото химикотоксикологична експертиза (л. 327-329) се установява,
че деянието е извършено от водача на МПС, след употреба на наркотично вещество-
тетрахидроканабинол.
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските
показания на свидетеля Й. Ц., механизмът на процесното ПТП е следният:
На 22.07.2021 г. по автомагистрала “Тракия” лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с
рег. № *********, управляван от Е. Г. Г., се е движел в посока към гр. Бургас. В района на
км. 111+800 е имало ПТП, поради което автомобилите, движещи се към гр. Бургас са били
спрели в две колони – върху дясната и лявата лента. В същата посока се е движел лек
“ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ". Поради високата скорост на движение на автомобила той е
ударил спрелия лек автомобил Ауди А4 отзад вляво, след което е ударил намиращия се от
ляво лек автомобил, в който се е намирала ищцата. Тя е била на предната дясна седалка с
поставен предпазен колан. Ударът е бил от дясно (странично) на лекия автомобил, в който е
била И. Д..
От представените медицински документи (л. 82 и следващите) и от заключението по
КСМЕ, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила съчетана травма - черепно-мозъчна,
гръдна и на опорно-двигателния апарат, изразяващи се в:
- Контузия на главата;
- Разкъсно-контузна рана парието-темпорално (теменно-слепоочно) вдясно;
- Контузия на мозъка;
- Минимална травматична субарахноидна хеморагия;
2
- Фрактура на дясна ключица в съседство с акромио-клавикуларната става;
- Контузия на гръдния кош и десния бял дроб с КТ данни за начални контузионно-
инфилтративни промени;
- Контузия на очната ябълка на дясното око и околоочната област.
Черепно-мозъчната травма е квалифицирана като средно тежка към момента на
приемането на ищцата в лечебното заведение. Мозъчната контузия е средностепенна по
тежест, с изразена общомозъчна симптоматика, флуктуираща до прекоматозно състояние,
наложило лечение в реанимационни условия. Фрактурата на дясната ключица е довела до
трайно затруднение на движението на десния горен крайник, тъй като дясната раменна става
е имобилизирана с ортеза за 30 дни. Контузията на очната ябълка на дясното око е
предизвикала болки и страдания за продължителен период от време, вкл. до момента на
прегледа от вещите лица (08.09.2022 г.).
След изписването на ищцата от лечебното заведение, в което тя е била приета по
спешност, лечението е продължило в домашни условия. На 28.08.2021г. е проведено
магнитно-резонансна томография /МРТ/ на глава, при която са установени множество
пунктиформени огнища в мозъчното вещество двустранно с размери 3-4 мм., описани като
несигнификантни огнища от вазогенно индуциран тип. Според вещите лица, при положение,
че тези огнища не са документирани при извършеното по спешност КТ изследване на главен
мозък, а се установяват 35 дни по-късно, следва да се приеме, че най-вероятно те имат
травматичен характер и са израз на една дифузна аксонална увреда на главния мозък в
резултат на процесното ПТП.
Периодът на възстановяване от получената при процесното ПТП черепно-мозъчна
травма продължава до 12-18 месеца, при липса на усложнения. В този срок ищцата е
изпитвала болки и страдания, интензивни в първите два месеца, умерени до шест месеца и
по-леки в останалия период. При извършения два месеца след травмата преглед от невролог
са описани оплаквания от главоболие, нестабилност, "прилошаване" със слабост в краката,
нарушение на съня.
Контузията на гръдния кош и десния бял дроб е възстановена в рамките на 30 дни,
протекла е с умерени болки и страдания и е отзвучала без остатъчни увреждания.
Фрактурата на дясната ключица е лекувана консервативно, с имобилизация на
дясната раменна става с ортеза за 30 дни. Поради продължаващи болки в дясната раменна
става и ограничени движения в същата, са проведени множество прегледи и лечения
физиотерапевтични, рехабилитационни и медикаментозни. По представените документи
лечението е продължило поне до 28.02.2022 г.
Към момента движенията в дясната раменна става на ищцата са ограничени и
болезнени за сметка на предно и странично отвеждане и задно завъртане. Тя има остатъчен
белег от зараснала рана в дясната теменна област на главата с размери около 3 см. До
изготвянето на заключението на вещите лица е продължавало дразненето и чувството на
сухота в дясното око, налагащи постоянно поставяне на гел в окото. Относно последиците от
счупването на дясната ключица - ограничени и болезнени движения в дясната раменна
става, перспективата за в бъдеще относно пълно функционално възстановяване е
неблагоприятна. Неблагоприятна е и прогнозата за пълно възстановяване на дясното око.
Към момента на първото заключение (14 месеца след ПТП) все още са продължавали
оплакванията от главоболие и замаяност продължават, т.е. оздравителният процес не е бил
завършил. Към този момент ищцата е продължавала да търпи болки и страдания с умерен
интензитет.
Получените от ищцата увреждания в резултат на процесното произшествие са могли
да настъпят както с поставен, така и без поставен предпазен колан, тъй като предпазните
колани са ефективни при челен удар, докато при страничен удар като процесния ползата от
тях е минимална.
По отношение на психичното състояние на ищцата, от КСМЕ се установява, че в
3
резултат на претърпяното ПТП И. Д. е получила травматични увреждания довели до
значителни промени във физическото и психичното й състояние. Непосредствено след
инцидента е развила Остра стресова реакция и Мозъчно сътресение. Продължителното
въздействие на психотравмиращите фактори, свързани с физическите увреждания и
провежданото лечение са довели до формирането на трайна личностова промяна по
органичен тип. Клиничните данни са дали основание на експерта да диагностицира ищцата
с Посттравматично стресово разстройство, което е възникнало след черепно-мозъчната
травма и тежка стресова реакция, застрашаваща живота и здравето на И. Д.. Това състояние
се характеризира с несистематизирани симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен
тип, страхови изживявания, преработка на психотравмения момент и отбягващо поведение.
В началото водещи са били когнитивните и соматичните симптоми, а по-късно по-
интензивни са психологическите прояви /раздразнителност, тревожност, лесна уморяемост,
повишена плачливост, нарушение в съня, депресивни оплаквания, безпокойство, липса на
мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо изчерпване/.
Продължителното въздействие на психотравмиращите фактори, свързани с физическите
увреждания и провежданото лечение водят до формирането на личностова промяна със
затруднения във функционирането й.
Още в първите дни след катастрофата е започнато лечение с болкоуспокояващи и
медикаменти подобряващи мозъчните функции, но за овладяване на симптомите,
характеризиращи различните етапи на развитие на Посттравматичното стресово
разстройство е било необходимо провеждането на комбинирано медикаментозно лечение и
психотерапия. По делото няма данни за такова лечение, поради което съдът приема, че то не
е било провеждано. Същевременно, ако такъв пълен курс на лечение е бил проведен за около
две години той обичайно завършва с оздравяване.
Видно от приетите по делото амбулаторни листове, епикризи и изследвания (л. 411-
439 и л. 445-453) и от допълнителната СМЕ (л. 454-459) оплакванията на ищцата са
продължили в периода 2023г. - 2025г., когато във връзка с тези оплаквания са извършени
множество медицински прегледи, изследвания и болнични пролежавания. Видно от
заключението на д-р Х. М. е, че при ищцата са налице невъзстановени увреди, изразяващи се
обобщено в Постравматична енцефалопатияс церебрастенен и вестибуларен синдром и
Адхезивен капсулит на дясното рамо. Тези болестни състояния са в резултат преживените
при процесното ПТП травми, основно черепно-мозъчна, и са в причинно- следствена връзка
с тях. Прогнозата за пълно възстановяване и възвръщане към здравословното състояние
преди произшествието е абсолютно неблагоприятна.
От показанията на св. Й. В. Ц. (живеещ на семейни начала с ищцата) се
потвърждават така установените увреждания, които ищцата е получила след процесното
ПТП. Установява се още, че тя докато е била в болницата дъщеря е полагала грижи за нея.
След като била изписана от болницата И. Д. била значително променена – била „друг
човек”. След това тя лесно се уморявала, не можела да вдига тежко, не можела да се качи на
високо, виел й се свят, забравяла, често плачела без причина. Първоначално имала нужда от
помощ вкъщи при ежедневните си дейности. Всичко това довело до социално отчуждаване и
загуба на контакти с приятели.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
4
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно
съдът е обвързан от присъдата по н.о.х.д. № 1992/2022 г. на ОС- Пловдив относно
извършването от ответника на процесния деликт от 22.07.2021 г., противоправността му и
виновността на ответника.
Не се спори, а се установи и от представените по делото доказателства, че
произшествието е настъпило в срока на действие на застраховка гражданска отговорност,
сключена между ответното дружество и причинителя на вредите. Така са налице всички
елементи от фактическия състав, поради което съдът следва да определи обезщетението за
причинените на ищцата неимуществени вреди.
По отношение на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат определени по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна
практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на
обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в
духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и
неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За да
определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да преценява
установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в
неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито например са
болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и
начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на
поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в
неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе
предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетите по делото експертизи, както и от показанията на св. Й. В. Ц., се
установяват болките и страданията на ищцата, както в периода на лечението , така и
впоследствие до настоящия момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете възрастта на ищцата към датата на ПТП (49 г.), както и вида и характера
на претърпените телесни повреди – съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна, на опорно-
двигателния апарат и контузия на очната ябълка на дясното око и околоочната област.
Периодът на възстановяване от получената черепно-мозъчна травма при И. Д. е продължил
повече от обичайните 12-18 месеца, през който ищцата е търпяла интензивни болни в
първите два месеца, умерени до шест месеца и по-леки в останалия период. Останалите
травми – гръдната и на дясната ключица, са се възстановили за период от около 30 дни.
Освен това следва да се отчете и наличието на трайни ограничения в движението на
раменната става, както и развитите в резултат на произшествието посттравматично
разстройство, посттравматична енцефалопатия с церебрастенен и вестибуларен синдром,
които са установени в хода на производството четири години след произшествието и
прогнозите за възстановяване от които са неблагоприятни.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към м.юли 2021г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 500 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на
5
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и
делинквента е формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г.
по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и
др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера
на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Недоказани са възраженията на ответника, че ищцата е съпричинила процесните
вреди, като е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Напротив,
единствените доказателства, събрани по делото, са в посока, че тя е била спазила
задължението си да постави колан. Поради механизма на удара обаче (страничен за лекия
автомобил, в който е пътувала) уврежданията не биха могли да бъдат предотвратени от
обезопасителния колан. Ето защо възражението на ответника не е основателно и така
определеното обезщетение не следва да се намалява.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред съда (23.12.2021 г.).
Съдът е обвързан от направеното искане и не може да присъди повече от претендираното.
Поради това, с оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната практика
на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищцата е била освободена от заплащането на такси и разноски за производството.
Тя е била представлявана безплатно от адв. В. О. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа
на договор за правна помощ от 22.08.2022 г. (л. 462). С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. В. О. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
6
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 24 650 лв. без ДДС.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
Предвид фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че
справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 10 000лв.с ДДС.Това е размерът на
възнаграждението, който следва да бъде съобразен при присъждане на разноските и на двете
страни по делото.
В съответствие с уважения размер на иска съдът намира, че от горепосоченото
адвокатско възнаграждение следва да присъди на адв. В. О. сумата от 3000лв. с ДДС.
Ответникът е доказал разноски в размер на 550 лв. за експертизи и 20 000лева лева
за адвокат (договора и платежното нареждане, л. 57-58). Още с исковата си молба ищцата е
направила възражение за прекомерност на евентуално заплатеното от ответното дружество
възнаграждение за адвокат. По изложените по-горе аргументи, касаещи възнаграждението
на процесуалния представител на ищцата, съдът намира, че на ответното дружество следва
да се определи възнаграждение в същия размер от 10 000лева с ДДС. Поради това в
съответствие с отхвърлената част от исковете на застрахователя следва да бъде присъдена
сумата от 7385,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо 6661,33 лева, от които 6000лв. за държавна такса и
661,33лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян С.П. и
К.Д.К. - изпълнителни директори, да заплати на И. Д. Д., с ЕГН:********** и адрес: гр.
София, ж.к. „*********, чрез адв. В. О. със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********,
партер, ап. 2, на основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 150 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътно -
транспортно произшествие от 22.07.2021г., причинено виновно от водача на л.а. марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ , с рег. № ********* , застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 23.12.2021г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 500
000 лева
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. В. О. сумата от
3 000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. „*********, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 7385,00 лв., представляваща направени по
делото разноски за вещи лица и за адвокат в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 6661,33 лева, от които 6000лв. за държавна
такса и 661,33лева - разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Е. Г. Г., ЕГН **********, като трето
лице - помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8