Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
град Пловдив, 07.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №2866 по описа за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е
образувано по касационна жалба на М.В.М., с ЕГН **********, срещу Решение № 1867
от 02.10.2022г. по АНД № 174/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030- 012055/10.12.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която
на М.В.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.119, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.179, ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe - М.В.М. не се явява, не се представлява. В писмена
молба по делото адв.Д. като пълномощник на касатора поддържа касационната жалба,
претендира разноски.
Ответникът - ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив не се представлява.
Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
неоснователна.
За да обоснове
крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд
Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на М.В.М. на вмененото му
нарушение на ЗДв.П, а от друга че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно –
наказателното производство. Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентния за това орган
и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити,
а въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и процесното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания на М.В.М. са наложени описаните административни
наказания. Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени изискванията на
чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно е
квалифицирано описаното нарушение със съответната му цифрова квалификация и правилно е съотнесено
към съответстващата санкционна разпоредба.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
С касационната жалба не се обосновават възражения и не се ангажират
доказателства водещи до извод за пороци в административно наказателното
производство. Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по
делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно
решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му
законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на
процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния
съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им
излагане не е необходимо, а и с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е
предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата
обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено
установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото,
в това число и разпита на актосъставителя.
Както правилно е посочил първостепенният съд, нормата
на чл.119 от ЗДП въвежда безусловно задължение за водачите на МПС да пропуснат
движещите се по пешеходна пътека пешеходци. В процесния случай това не е сторено, защото Л.Д. не само
е бил стъпил на пешеходната пътека, но и е бил преминал средата на пътното
платно.
Решаващите мотиви на съда са изградени именно върху
това субективно възприятие за водача на МПС, за който не е имало никакво съмнение, че пешеходът
желае да упражни правото си на предимство.
В аспекта на безусловното задължение да пропусне
пешеходеца, касаторът е отнел
предимството му, като го е блъснал, в резултат на което пострадалият претърпял
телесни увреждания, представляващи болка и страдание, без причиняване на
разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, т.е. лека телесна
повреда. Доводите в касационната жалба съдът намира за неоснователни, а както и
по-горе се посочи, фактическата обстановка и механизма на извършеното нарушение
са обективно и всестранно установени, на което са непротивопоставими
възраженията за неустановеност на фактите и обстоятелствата по делото.
По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че
районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни
основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1867 от 02.10.2022г.
по АНД № 174/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: