ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
гр. Ямбол, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско
дело № 20222300500331 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №9548 от 04.07.2022г. на Д. М. Д.,
подадена чрез процесуален представител- пълномощник адв. Р.Ж. против
Определение № 1330 от 28.06.2022г., постановено по гр.д. № 815/2022г. по
описа на РС- Ямбол, с което искането на ответника в първоинстанционното
производство Д.Д. за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение №
250 от 19.05.2022г. по гр.д. №815/2022г. по описа на РС- Ямбол в частта за
разноските е оставено без уважение.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради нарушения на материалния
закон, необоснованост на акта и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като се иска обезсилването му, алтернативно
отмяната му изцяло като неправилен, връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на първоинстанционния съд или постановяване на нов
съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционния, като се отхвърли
искането на М.Д. да присъждане на направените в производството пред РС-
Ямбол разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Искането за обезсилване на обжалвания акт поради неговата
недопустимост е мотивирано с това, че акта е постановен по инициатива на
съда, след като последния е издал друг съдебен акт със същия предмет, по
същото дело, който не е обезсилен или отменен. Твърди се, че и двата акта са
издадени от съда без направено искане за това от страните по делото за
постановяването им, в нарушение на принципа за състезателното начало,
заложен в ГПК. Твърди се, че с обжалваното определение съдът е разгледал и
уважил искането на ищеца за присъждане на разноски, без да обсъди
1
доводите на ответника за недължимост на такива, изложени в отговора на
исковата молба, поради което и се счита, че в обжалваното определение
липсват мотиви за постановяването му.
Доводите на жалбоподателя за неправилност на ревизирания акт се
свеждат до това, че разноските са присъдени в полза на законен представител
на страна, каквато специфична хипотеза не е уредена в процесуалния закон.
Твърди се, че за да бъдат присъдени разноски в полза на страна, то тези
разноски следва да са направени /произлезли/ от имуществения актив на
страната. Твърди се, че в настоящия казус ищец по делото е самото дете и по
делото не се твърди и не се доказва, че заплатените разноски за адвокат са
излезли от неговото имущество. Като самостоятелен аргумент в подкрепа на
твърдението за неправилност на обжалвания акт се сочи и това, че ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. В тази връзка се твърди,
че от същия не е поискано да заплаща издръжка в по- висок размер и той да е
отказал това. В случая причината за предявяване на иска за увеличение на
издръжката е обективното изменение на обстоятелствата, довело до
увеличение на разходните нужди на ищеца, като поведението на ответника
следва да се обсъжда във връзка с това бил ли е уведомен той за нарасналите
нужди на детето, ако те са от естеството на обичайните такива. Тълкуването в
обратен смисъл според жалбоподателя е проява на дискриминация по
отношение на правата на родителя, дължащ издръжка.
Жалбоподателят претендира съдът да приеме за установено, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, тъй като
преди това с него не са били провеждани разговори и не е искано /писмено
или устно/ заплащане на издръжка в по- висок размер, като такива
обстоятелства не се твърдят и от самата ищца в исковата молба. Според
жалбоподателя, предвид направеното от него признание на иска с отговора,
направените от страните разноски за адвокат следва да останат за тяхна
сметка така, както са направени.
В 1- седмичния срок по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор
на частната жалба от пълномощникът на ищеца М.Д., като непълнолетна
действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.К..
С отговора е направено искане въззивният съд да постанови
определение, с което да остави без уважение частната жалба като
неоснователна, като се претендират и направените разноски пред ЯОС.
Според изложеното в отговора на частната жалба не са налице основания за
обезсилване или отмяна на обжалваното определение, като се излагат
съображения, с които се споделят изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, довели до постановяване на обжалваното определение.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, както и
материалите по гр.д. № 815/2022г. по описа на ЯРС, приема за установено
следното:
Гражданско дело № 815/2022г. е образувано по искова молба от
М.Д.Д., със знанието и съгласието на майка си и законен представител С.Х.К.,
с която против ответника Д. М. Д. е предявен иск с правно основание чл.150
от СК- за увеличаване размера на присъдената на ищцата издръжка по гр.д. №
4144/2018г. по описа на ЯРС от 220.00 лева на 300.00 лева.
2
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е направил
признание на иска. Поради това и тъй като с поведението си не бил дал повод
за завеждане на иска, с отговора ответникът е направил искане на основание
чл. 78, ал.2 от ГПК разноските по делото, касаещи заплатено адвокатско
възнаграждение и от двете страни, да бъдат възложени на ищцата.
С Решение № 248 от 19.05.2022г., постановено при признание на
иска от ответника в хипотезата на чл. 237 от ГПК, съдът е изменил на
основание чл.150 от СК размера на определената по гр.д. №4144/2018г. по
описа на РС- Ямбол издръжка, която Д.Д. се е задължил да заплаща в полза на
ненавършилото пълнолетие дете М.Д., действаща лично и със знанието и
съгласието на нейната майка С.К., като е увеличил същата от 220.00 лева на
300.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска- 24.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства. С решението съдът е
осъдил ответника да заплати дължимата се държавна такса.
Видно от мотивите на решение, решаващият съд е приел, че
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, като е изложил доводи и е приел, че същите са
дължими на ищцата, но в диспозитива на решението си не се е произнесъл по
този въпрос.
С Решение № 250 от 19.05.2022г., постановено по гр.д. №815/2022г.
по описа на ЯРС, в производство по чл.247 от ГПК, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 248 от
19.05.2022г., като е осъдил ответника Д.Д. да заплати на ищцата разноски
пред първата инстанция в размер на 300.00 лева.
С Определение № 1330 от 28.06.2022г., постановено по гр.д.
№815/2022г. по описа на ЯРС, в производство по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът е
оставил без уважение искането на ответника за изменение на Решение № 250
от 19.05.2022г. в частта за разноските. За да постанови акта си, съдът е приел,
че разноските са своевременно поискани, представени са доказателства, че са
сторени в хода на процеса, като не е възприел доводите на ответника относно
това от чии патримониум са излезли тези разноски- от този на ненавършилото
пълнолетие дете или от този на неговия законен представител. Относно
твърдението на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, съдът е приел, че същите са подробно обсъдени в мотивите на
решението по съществото на спора.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че
частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Постановеното определение е валидно и допустимо, като не са
налице сочените от въззивникът основания за обезсилването на акта.
Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че по същото дело е
постановен съдебен акт със същия предмет, тъй като Определение № 1330 от
28.06.2022г. е постановено по искане на въззивника за изменение на
3
постановеното по делото решение в частта за разноските, каквато
процесуална възможност е предвидена в разпоредбата на чл.248 от ГПК,
както и са неоснователни доводите, че акта е постановен по инициатива на
съда в нарушение на принципа на състезателното начало, предвиден в чл.6 от
ГПК, тъй като данните по делото сочат на това, че производството по чл.248
от ГПК е открито по инициатива на ответника в първоинстанционното
производство.
Постановеното определение е правилно и законосъобразно.
От съдържанието на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е видно, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на две изисквания- с поведението си ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно
поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде
задължен да защити правата си по друг ред. Смисълът, вложен в разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждането на разноските не е
непременно изхода на делото, а поведението на ответната страна. В случая,
макар че ответникът е признал иска още в отговора на исковата молба не
може да се приеме, че със своето поведение не е станал причина за завеждане
на делото. По делото не са налице данни, въз основа на които да бъде изведен
извод, че ответникът доброволно преди завеждане на исковата молба е
изпълнявал задължението си да задоволява нарастналите нужди на
непълнолетното си дете. Тези нужди безспорно са нарастнали с порастването
на детето за периода от одобряване на спогодбата, постигната между
родителите на детето от 18.01.2019 година, с което е определен размера на
издръжката до датата на подаване на исковата молба по реда на чл. 150 ГПК
за изменение на размера на издръжката на 24.03.2022г. Касае е се за един
продължителен период от време- три години и два месеца, през който детето е
навършило почти 17 години и е безспорно както това, че неговите
потребности са се увеличили, така и това, че е настъпила трайна промяна в
социално- икономическите условия, при които е била присъдена издръжката
през 2019г., докато бащата е продължавал да заплаща определеният по гр.д.
4144/2018г. по описа на РС- Ямбол размер на издръжката. След завеждане на
исковата молба с правно основание чл.150 от СК на 24.03.2022г., връчена на
ответника на 04.04.2022г. до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционния съд на 17.05.2022г., по делото не са налице данни,
въпреки направеното признание на иска с отговора на исковата молба и
заявената готовност да заплаща на непълнолетното си дете издръжка в
увеличен размер от 300.00 лева, ответникът да е заплатил такава за периода
от датата на предявяване на иска до 17.05.2022г.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изведеният от
решаващият съд извод за неоснователност на възражението на въззивника,
съдържащо се и в частната жалба, относно това от чии патримониум са
излезли средствата, с които е заплатено адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата- от патримониума на непълнолетната ищца или от
патримониума на законният й представител. Обстоятелството, че ищцата е
непълнолетна е от значение за нейната процесуална дееспособност по
смисъла на чл.28, ал.2 от ГПК, който предвижда съдопроизводствените
4
действия от непълнолетните лица да се извършват лично от тях, но със
съгласието на техните родители, каквото в случая безспорно е налице. От
доказателствата по делото е видно, че ищцата е сключила договор за правна
помощ и е заплатила на адв. С. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, като при извършването на тези действия е действала със съгласието на
законния си представител- своята майка, поради което и сумата от 300.00 лева
при наличните по делото данни, че е заплатена и е поискана, включително и е
посочена в представеният по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, се
дължи на ищцата.
Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил
правилно определение,което следва да бъде потвърдено, а разглежданата
частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на насрещната въззиваема страна направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100.00 лева.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. М. Д. с ЕГН
********** от гр. **, депозирана чрез пълномощник адв. Р.Ж. от АК- Ямбол,
против Определение № 1330 от 28.06.2022г., постановено по гр.д. №
815/2022г. по описа на РС- Ямбол.
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., с
ЕГН ********** от гр. **, като непълнолетна действаща със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител С.Х.К., с ЕГН
**********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
100.00 /сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5