Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ граждански състав в
открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.
при секретаря П.И. и с
участието на прокурора…….., изслуша докладваното от съдия Д.
*** по описа за 2007 г. и въз основа на данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 99 ал. 1 от СК.
Постъпила е искова молба
от И.Х.И. *** ЕГН **********
против С. Славчев А., в която се твърди, че с ответницата са сключили
граждански брак на 24.09.1978г. в гр.Априлци, обл.Ловешка, като от брака си нямат
ненавършили пълнолетие деца. Твърди се, че до 2000 г. страните са живели в
семейното жилище на ул.”Майска” № 23 в гр.Плевен, където ищецът е работил в
изградените от него два гаража и се е занимавал с авто тенекеджийскво. Твърди
се, че до този период вече са били изградени отношенията със съпругата му,
които са показали, че имат дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
Твърди, че от страна на ответницата е било допуснато неправилно възпитание на
децата им, че синът му Станислав е проявявал непристойно поведение към ищеца,
че заедно със съпругата му са се разпоредили с автомобили оставени за ремонт от
ищеца, че е пиляла семейно имущество за задоволяване на пристрастията на сина
им.Твърди, че от шест години ответницата живее в Италия, че през 2000 г. е бил
бит и изгонен от семейното жилище, че се е наложило да живее по улиците, че
вследствие на това е получил инсулт, който е довел до 95 % инвалидност.Моли
съда да на основание чл. 99 ал.1 от СК моли съда да постанови решение, с което
да го прекрати с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина
на ответницата, със законните от това последици, да предостави ползването на
семейното жилище на ищеца, да постанови след развода ответницата да носи
предбрачното си фамилно име, както и да му заплати направените по делото
разноски
Ответницата С.А., редовно призована се явява в съдебно
заседание и изразява становище, че не желае прекратяване на брака.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак от 30.10.07г..е видно,
че страните са сключили такъв на 24.09.1978г.
с акт № 31 от същата дата в гр.Априлци.По делото не се спори,че от брака
страните нямат ненавършили пълнолетие
деца.
За изясняване на спорния по делото въпрос, а
именно дълбоко и непоправимо ли е разстроен бракът между страните и чия е
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са събрани гласни
доказателства.
Видно
от показанията на св. Цв. Драгнева- сестра на ищеца е, че страните са се
разделили през 2005, когато ищецът е поискал да живее в Априлци в бащината си
къща и не е искал повече да живее в Плевен.Според свидетелката в тази къща
ищецът е живял до 22.04.07г., когато е получил инсулта. Свидетелката твърди, че
лице с името Сана Емилова е била любовница на брат и още преди това и в момента
тя се грижи за ищеца. Свидетелката твърди, че през периода на боледуването на
ищеца непосредствено след получаването на инсулта за него се е грижила
свидетелката, другата им сестра и нейни близки. Свидетелката твърди, че
съпругата на ищеца- ответницата С. е отишла да работи в Италия със съгласието
на съпруга си и че е изпращала пари от там.Според свидетелката страните са
живели добре, че за детето Станислав се е грижила ответницата, и че за първи
път е видяла пълномощника на ищеца в болницата, който се е карал с нея.
Свидетелката е категорична, че докато ответницата е била в Италия, Сана е
живяла в бащината им къща с брат и.Според свидетелката дори след инсулта с ръка
брат и е показвал, че иска да доведат сина му Станислав да го види. Св. Ст.
Боев- приятел на ищеца твърди, че от 2000 г. ищеца си е тръгнал доброволно от
домът си и е отишъл да живее в Априлци, където е заживял с жената, с която е в
момента- Сана. Според свидетеля, твърдението в исковата молба че децата на
ищеца са го гонили с брадва от домът му не отговаря на истината, както и че не
се е оплаквал да има лоши отношения с децата си. Според свидетеля страните не
са имали конфликти, а дори и сега ответницата иска да живее със съпруга си.Св.
Ст.И. – син на страните в показанията си пред съда твърди, че е в добри
отношения с баща си, и че майка му е заминала за Италия със съгласието на баща
му.Свидетеля твърди, че за баща му след инсулта са се грижили двете му лели, а
след това свидетеля го е докарал в Плевенската болница за да му се направи
операция.Свидетеля твърди, че лицето Сана Емилова не допуска близките му-
лелите и майка му до баща му. Св. Цв.Тодорова съседка на ищеца в гр.Априлци
твърди, че ищецът е идвал в Априлци в бащината му къща със Сана още преди да се
разделят със съпругата му, че след като
ищецът се е разболял Сана е започнала да идва открито в Априлци.Според свидетелката
не е имало конфликти между страните по делото.Св. С.Драганов в показанията си
пред съда твърди, че И. и С. са живели най-напред в Априлци и едва след това са
се преместили в Плевен, че ищецът е живял със Сана още докато е бил със С. през
2004-2005г.Свидетеля твърди, че И. е получил инсулт в неговата къща и той е бил
човекът който му е оказал медицинска помощ, че след това е извикал личния си
лекар, който му е премерил кръвното и му е сложил инжекция, след което ищецът е
бил закаран в болницата в гр.Троян. Свидетеля твърди, че в болницата за ищеца
са се грижили свидетеля и двете му сестри, че сестра му Цветанка е платила
осигуровките.Свидетеля твърди, че за първи път е видял пълномощника на ищеца
след инсулта, който е заплашил близките на ищеца че ще разбие вратата и ще
влезе в къщата за да вземе някакви вещи на ищеца. Свидетеля твърди, че сестрата
на И.-*** за да го гледа, но са и казали че няма нужда и тя се е
прибрала.Според свидетеля когато са отишли в болницата в понеделник да вземат
ищеца и да го закарат в Априлци са установили, че ищеца е бил изписан в неделя,
и оттогава не допускат близките му до ищеца дори да го виждат. Свидетеля твърди
че синът на ищеца е заплатил превозването му от болницата в Троян в болницата
Плевен, както и е заплатил направената операция. Според свидетеля страните не
са имали конфликти по време на съвместния си живот и винаги са идвали в Априлци
с децата си. Св. М.Драганова-сестра на ищеца в показанията си пред съда
заявява, че страните са се разделили прем месец юли 2005г., когато ищецът е
започнал да води в Априлци любовницата си, която се казва Сана. Свидетелката
твърди, че съпругата на ищеца е заминала по-късно за Италия, че не са имали
конфликти с нея по време на съвместния си живот. Според свидетелката ищецът е
бил в много добри отношения с децата си, както и че синът Станислав и сега иска
да се грижи за баща си, но Сана не ги пуска да видят ищеца. Свидетелката
твърди, че пълномощника на ищеца е ходил да ги заплашва, искал е да продава
къщата, имоти, земи на брат и. Според свидетелката брат и никога не се оплаквал
от съпругата се, както и че през 2005г. ищецът е отишъл в Априлци със Сана.
По
делото е разпитана и друга група свидетели. Св. Р.Илиев твърди, че страните от
доста време не живеят заедно,а поне от две- три години ищецът живее като скитник.
Свидетеля твърди, че до едно време страните са били добро семейство,ищецът се е
грижел за децата си, но според свидетеля ищецът му е казал че е бил изгонен от
домът си в Плевен.Свидетелят твърди, че миналата година ищецът е идвал да го
моли да прави коли в гаража му, спал е , хранил се е у свидетеля. Според
свидетеля, ищецът не е злоупотребявал с алкохол и се е грижел за децата си.
Свидетелят твърди, че ищецът му е казал че не го пускат в домът му.
Св. Санка Филипова в показанията си
пред съда твърди, че познава страните от 20 г., че в момента не жинеят заедно
поради това че ищецът е изгонен от домът си. Свидетелката твърди, че ищецът е
живял вс.Ясен от пет или шест години, че се е оплакал че съпругата и синът му
са продали чужди коли и се е притеснявал собствениците им да не го търсят.
Свидетелката твърди, че е била с ищеца, когато е получил кръвоизлив и е
присъствала при закарването му в болницата, а сега му е болногледачка.Свидетелката
твърди, че сестрите на ищеца са искали да го уморят и затова са го задържали в
Априлци, а не са го изпратили в болницата. Св. Кр.Мирчевски твърди, че ищецът е
имал разправии със съпругата и сина си за коли, които ги няма, че ищецът е
заявил че има заведени дела срещу него за колите от негови клиенти.
В
допълнителен разпит св.М.Драганова заявава, че ищецът се радва да ги види, но
Сана ги спира и не ги допуска до него. Свидетелката заявава, че никой не е
съдил ищеца за коли, че ги няма, че ответницата и синът и не са продавали коли
за скрап. Според свидетелката ответницата е заминала за първи път за Италия
след първото заседание по делото и че ищецът е поддържал връзка с едини яси
син, който е платил линейката от Априлци дотук.Свидетелката заявява, че преди
да се разболее брат и е имал желание да се събере със семейството си. Това
твърди в показанията си и св. Цв.Драгнева- сестра на ищеца.
По
делото е назначена комплексна съдебно медицинска експертиза, от заключението на
която е видно, че на 14.11.2007г. не е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, предвид факта, че при него вследствие
на прекаран мозъчен инсулт на 22.04.2007г. е налице интелектуално мнестичен
упадък с тежка моторна афазия и частична сензорна афазия с невъзможност за разбиране
на писмен текст.По делото е назначена нова тройна комплексна експертиза, от
заключението на която е видно че към 14.11.07г. И. Христв наред с двигателната
инвалидизация и когнитивните психични разстройства по органичен тип- /паметови,
интелектуални, волеви, мисловни, емоционални/ е бил с тежък речев
дефицит-невъзможност да говори, чете и пише, следователно към тази дата
той не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да изрази воля
да развод със съпругата си и не разбира последиците от прекратяване на брака.
Според ВЛ към настояшия момент има подобрение в състоянието на ищеца, има
спонтанна реч, на отделни думи, изречения и изрази, четенето също е частично и
на ниско ниво, справя се добре с прости и кратки изречения, разбира елементарни
текстове. В присъствието на ВЛ съдът е попитал ищеца желае ли развод и ищецът е
уговорил че желае развод. Според ВЛ д-р К., в момента ищецът разбира както е
попитан.
Съдът
дава вяра на показанията на първата група свидетели, поради това,че същите имат
преки впечатления от брачния живот на страните, поради това,че са близки на
ищеца и съпругата му- сестри и приятели и от които е видно, че ищецът от дълги
години е установил извънбрачна връзка с лице на име Сана, която е живяла с
ищеца в къщата му в Априлци преди съпругата му С. да замине за Италия. При така
събраните доказателства, съдът намира,че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, независимо от желанието на
ответницата да запази брака си.Ищецът в последното съдебно заседание заявява,
че желае развод, и ВЛ д-р К. заявява, че в този момент той разбира свойството и
значението на извършеното.С оглед на
изложеното по-горе съдът намира,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има ищеца, който с поведението си е допринесъл за настъпилия разрив в
отношенията със съпругата си и настъпилото отчуждение между тях, което е довело до
разпадане на техния брак. Установявайки извънбрачна връзка със св. Сана той е пренебрегнал съпружеските си задължения,
към ответницата с което е извършил брачно провинение и е спомогнала за
отчуждението и раздялата между тях. По делото не са представени доказателства,
че ответницата е имала каквото и да е противобрачно поведенеи, напротив от
събраните по делото доказателства се установява, че тя е замила в чужбина за да
осигурява издръжка на семейството си със знанието и съгласието на ищеца. Обстоятелството,
че в момента съпругата му не се грижи за ищеца съдът намира, че е без значение
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като от
събраните гласни доказателства е видно, че тя се е завърнала в България след
инсулта на съпруга си, а по-късно лицето с което той е установил извънбрачна връзка
не допуска както съпругата му, така и сестрите и синовете му до ищеца.В
подкрепа на пози извод са многобройните жалби подадени до РП Плевен, преписи от
които са представени по делото, с които близките на ищеца са търси и съдействие
за осигуряване на достъп до него, но който са приключили с отказ да се образува
предварително производство поради това, че липсва престъпление. Установените
брачни нарушения от страна на съпруга от една страна установяват обективно
разстроени отношения, а от друга се отразяват върху основите на брака- доверие,
взаимност, привързаност и уважение. Поради изложеното съдът приема,че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, като вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има единствено ищеца.
От събраните
по делото доказателства се установява,че
по време на брака страните са живели в гр. Плевен, ул.”Майска” № 23.От
представения нотариален акт № 100 том V
дело № 900/1983 г. е видно, че ответницата е придобила на 10.10.1983г. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане –
¼ ид.ч. от къща, ¼ ид.ч. от шапрон и гараж построени върху
отстъпено право на строеж върху държавна земя съставляващо парцела пл.№ 1440 в
стр. кв. 567 от 180 кв.м. представляващо
¼ ид.ч. от дворно място, цялото от 720 кв.м. от дворното място срещу
задължението на С.С.И. да поеме гледането и издръжката на дядо си Борис Х.
Ангелов докато е жив. Съгласно чл. 107 ал 1 от СК при допускане на развода,
съдът предоставя ползването на семейното жилище,на единия от съпрузите когато
то не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, като взема предвид
интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. С
оглед приетото, по-горе, че вина за прекратяване на брака има ищецът съдът
намира, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на
съпругата С.И..
След
прекратяване на брака ответницата следва
да носи предбрачното си фамилно име А.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 24.09.1978г с акт № 31 от 24.09.1978
г. в гр.-Априлци област Ловешка граждански брак между И.Х.И. ЕГН ********** и С.С.И. ЕГН ********** поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпруга И.Х.И..
ПРЕДОСТАВЯ
на осн. чл. 107 ал.1 от СК ползването на семейното жилище- находящо се в
гр. Плевен, ул. „Майска” № 23 на съпругата С.С.И..
След
развода на жената да носи предбрачното си фамилно име-А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ПОС в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: