Решение по дело №7624/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1301

гр. Варна, 28.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7624 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК***, с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на Я.Р.И., ЕГН**********, за сумата 3484.26лв. – главница по договор за банков кредит, сключен на 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.06.2017г. до окончателното й изплащане; за сумата 776.85лв. – възнаградителна лихва за периода 28.08.2015г. – 08.06.2017г.; за сумата 28.61лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2015г. – 08.06.2017г.; за сумата 120.00лв. – еднократна такса изискуемост  (изменени размери в о.с.з.).

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит от 11.03.2015г. „Б. Д.” ЕАД се задължило да предостави на Я.Р.И. кредит в размер на 3600.00лв., която сума била преведена в деня след сключване на сделката по сметка на кредитополучателя. Последният от своя страна се задължил да върне получената сума на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж 28-мо число на месеца, за който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план.

Твърди още, че длъжникът изпълнявал задълженията си до вноската с падеж 28.09.2015г., която останала неплатена в цялост. Непогасени останали и следващите вноски с падежи до 28.05.2017г. включително. Поради това на осн. чл.19.2. от ОУ към договора всички задължения до края на договора станали предсрочно изискуеми, считано от падежа на третата последователна неплатена цялостно вноска. С предявяване на исковата молба и получаване на препис от нея ответникът бил и уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост.

С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на всички месечни анюитетни вноски, формирани от останалата невърната главница и възнаградителната лихва върху нея за заявения период; законна лихва за забава върху главницата в заявен размер и период, както и еднократна такса за предсрочна изискуемост.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за пълна неоснователност на предявените искове. В тази връзка оспорва сключването на договора; усвояването на кредитната главница; размера на месечните вноски и условията за предсрочна изискуемост. Навежда и бланкетни възражения за „неравноправност” на клаузите на договора и ОУ по предсрочната изискуемост, лихвите и таксата, без да навежда конкретни твърдения в тази връзка. Прави и бланкетно и немотивирано оспорване подписите на ответника върху процесните договор, общи условия, погасителен план, промоционални условия и такси за потребление, без да навежда конкретни твърдения в тази връзка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и на становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На л.7-24 от делото са приобщени договор за кредит от 11.03.2015г., общи условия, пълен погасителен план, промоционални условия към него и списък на дължимите такси – всичките съставляващи приложения към договора, които съдържат подписи на кредитора и на длъжника. Подписите на последния в тези документи е оспорен, като във връзка с откритото производство по чл.193, ал.3 от ГПК е установено от СГЕ, че подписите са поставени от ответника. Така от изброените документи се установява, че по силата на договор за потребителски кредит от 11.03.2015г. „Б. Д.” ЕАД се задължило да предостави на Я.Р.И. кредит в размер на 3600.00лв. Последният от своя страна се задължил да върне получената сума на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж 28-мо число на месеца, за който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план.

Конкретно на л.16-20 от делото е приложен пълен погасителен план към договора, в който се съдържа цялостна информация за стойност, компоненти и падеж на всяко едно месечно анюитетно задължение на кредитополучателя. Този погасителен план съдържа автентичен подпис на длъжника и така свидетелства за цялостната му осведоменост и съгласие с тях.

Видно от приетото на л.25 извлечение, на 12.03.2015г. кредитната сума в размер на 3600.00лв., е била преведена в деня след сключване на сделката по сметка на кредитополучателя, в който смисъл е и приетата ССчЕ.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно, мотивирано и неоспорено, се установява, че уговорената крединта главница от 3600лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя на 12.03.2015г., чрез превод по негова лична банкова сметка. ***говор преди делото е извършено на 30.09.2015г. и с него са погасени частично дългове за възнаградителна и санкционна лихви за предходен период. След този момент други плащания не са регистрирани. Общият размер на неплатените задължения по кредита, след приспадане на всички извършени плащания, са както следва: главница – 3484.26лв., възнаградителна лихва – 776.85лв. и мораторна лихва – 28.61лв., за процесните периоди.  

От заключението по приетата СГЕ, което съдът цени като обективно, мотивирано и неоспорено, се установява, че подписите за „кредитополучател“ в процесните и представени по делото договор за кредит от 11.03.2015г., общи условия, пълен погасителен план, промоционални условия към него и списък на дължимите такси – приложения към договора, са изпълнени от ответника Я.Р.И.. Ръкописния текст в тях не е изпълнен от него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените искове по чл.430 ТЗ се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: Наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора (заемодателя) и ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на предсрочната изискуемост на неплатените анюитетни задължения; забавата на длъжника; размера на исковете.

По договора: Възникването на твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните по делото се установи по несъмнен начин от приобщените по делото договор за кредит от 11.03.2015г., общи условия, пълен погасителен план, промоционални условия към него и списък на дължимите такси – всичките съставляващи приложения към договора, които съдържат подписи на кредитора и на длъжника. Подписите на последния в тези документи беше оспорен, като във връзка с откритото производство по чл.193, ал.3 от ГПК беше установено от приетата СГЕ, че подписите са поставени от ответника. Ето защо тези документи манифестират несъмненото му желание за встъпване в разглежданото договорно правоотношение от кредитен характер, при условията, сроковете и особеностите, обективирани в самите документи, с които ответникът с подписа си е декларирал познаване и съгласие. В тази връзка възражението на ответника е неоснователно, като въпросът кое лице е изпълнило ръкописно имената на кредитополучателя е без значение, след като кредитополучателят сам е поставил подписа си под тези документи (и текста) с обективираното в тях съдържание. Договорът е доказан.

Изправността на кредитора относно задължението му за предоставяне на уговорените парични средства на кредитополучателя се установи по абсолютно несъмнен за съда начин от приетото извлечение от сметката на длъжника и от обективното, мотивирано и неоспорено заключение по приетата ССчЕ. Ето защо съдът приема тези обстоятелства за изяснени.

По забавата на длъжника: От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно, мотивирано и неоспорено, се установи още, че след усвояване на кредитната главница е извършил няколко редовни плащания на месечните му анюитетни вноски. Последното редовно плащане по спорния договор преди делото е извършено на 30.09.2015г. и с него са погасени частично дългове за възнаградителна и санкционна лихви за предходен период. След този момент други плащания не са регистрирани. Следователно още в края на 2015г. за кредитора е възникнало правото да се позове на предсрочна изискуемост на всички непогасени дългове по договора.

По предсрочната изискуемост: Правото на всяка кредитна институция да предвиди в общите си условия възможност предсрочна изискуемост на всички непогасени дългове по договора е нормативно гарантирана с чл.60, ал.2 ЗКИ, като условието е в ОУ да бъдат ясно посочени условията за това. В случая тези изисквания са налице (чл.19.2. от ОУ на ищеца), поради което и правомощието също е налице, противно на доводите на ответника.

В т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотези на искове по чл.422 ГПК ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва само след като потестативното изявление на банката достигне до длъжника. Това разрешение е обусловено от спецификите на производството по чл.422 ГПК. По осъдителни искове по общия ред обаче ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК няма отношение и не не намира приложение, с оглед спецификата на въпросите на ТР – заповедното производство и производството по чл.422 ГПК. Следователно при искове по чл.430 ТЗ не съществува никаква пречка за упражняване на потестативното правомощие на кредитора по чл.60, ал.2 ЗКИ с предявяване на исковата молба, след като в нея се съдържа такова изявление. В тази хипотеза узнаването за това изявление следва да се зачете от съда на осн. чл.235, ал.3 ГПК и да бъде взето предвид при решаване на делото, напълно аналогично с правомощията по чл.87 ЗЗД, упражнени с исковата молба (в този смисъл е трайната практика на ВКС на РБ, обобщена в Определение №736/15.09.2016г. по т.д. №2352/2015г. на ВКС и проведена в редица актове по чл.290 ГПК, в т.ч. Решение №178/12.11.2010г.

 по т.д. №60/2010г. на ВКС, 2-ро ТО; Решение №156/30.10.2012г. по т.д. №772/11г., 2-ро ТО и други). От което следва, че получената искова молба с приложенията, е достатъчно основание да се приеме за изпълнено настъпването на предсрочната изискуемост, при дела по чл.430 ТЗ, както в случая.

По мотивираните причини съдът намира, че предсрочната изискуемост на процесните вземания е настъпила с получване на искова молба с приложенията от ответника, поради което ищецът е материално легитимиран да получи пълния размер на всички останали неплатени задължения по кредита до крайната му дата, поради загубата на приемуществото на срока вследствие значимата забава и неизправност на длъжника.

По основателността и размера на исковете: По горните групи съображения съдът не споделя наведените от ответника възражения, като предявените искове намира за основателни, което налага уважаването им изцяло, доколкото техните размери съответстват напълно на изчислените от вещото лице по ССчЕ такива.

Съдът намира за нужно да отбележи, че дължимостта на сумите по делото произтича не само от подробно мотивираните правила на закона и практиката на ВКС по приложението им. В случая е ясно, че ответникът е получил в заем сума, която е престанал да връща, заедно с уговореното възнаграждение за ползването. С цялата си защита по делото ответникът се стреми да се освободи от дълга за връщане на остатъка от кредита, с което да постигне недопустимо обогатяване без основание. След като той сам и без доказана релевантна причина е престанал да връща заетата сума, като не е и инициирал разсрочване, предоговаряне или известен гратис, обичайно приемани от банките, доколкото те имат интерес от редовно обслужване, то длъжникът сам е причинил предсрочната изискуемост и следва да върне неоснователно задържаната чужда парична сума, уговореното възнаграждение за ползването й санкционната за забава лихва върху главница.

Възраженията за „неравноправност“ на клаузите на договора и на ОУ, направени с отговора на исковата молба, са бланкетни и не са обосновани с конкретни твърдения или доводи, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. В тази насока съдът с доклада е дал и указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, но безрезултатно. Всъщност възраженията са конкретизирани за първи път едва на етапа на устните състезания, когато преклузията за това вече е настъпила. Ето защо така заявените с отговора доводи не следва да се разглеждат.

Ако все се приеме друго следва да бъде маркирана и неоснователността на тези възражения. Първо в случая не се претендира кумулиране на еднакви по вид и основание акцесорни вземания, за да бъде то недопустимо, кумулират се лихви за забава върху главница с възнаградителна лихва върху главница, което не е недопустимо. Второ видно от съдържанието на договора за кредит и плана за погасяване по него, възнаградителната лихва и ГПР са под 15%, което изключва извод за тяхна прекомерност до степен на неравноправност. Останалите доводи на ответника са обсъдени при разглеждане отделните предпоставки на исковете.

По разноските: Предвид изхода по спора по спора, на ищеца се следват разноски в размер на 100.00лв. (юк хонорар), 289.37лв. (4% държавна такса),  160.00лв. депозит за ССчЕ и 539.20лв. депозит особен представител на ответник.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН**********, да заплати на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 3484.26лв. – главница по договор за банков кредит, сключен на 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.06.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 776.85лв. – възнаградителна лихва за периода 28.08.2015г. – 08.06.2017г.; сумата 28.61лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2015г. – 08.06.2017г.; сумата 120.00лв. – еднократна такса изискуемост, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН**********, да заплати на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 1088.57лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………