Р Е Ш Е Н И Е
№ 5387
гр. Варна, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18524 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Р.Д.Н., с ЕГН ********** и
адрес ***; К.Д.К., с ЕГН **********,***;
Ж.И.К., с ЕГН ********** и адрес ***;
С.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***;
Д.И.Г., с ЕГН ********** и адрес ***;
Б.П.Ф., с ЕГН ********** и адрес ***;
Й.П.В., с ЕГН ********** и адрес ***;
К.
М.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; Т.С.Р., с ЕГН ********** и
адрес ***; Л.С.И., с ЕГН **********
и адрес ***; Д.С.К., с ЕГН **********
и адрес ***; А.Б.В., с ЕГН **********
и адрес ***; И.М.Л., с ЕГН **********
и адрес ***; Л.А.Д., с ЕГН **********
и адрес ***; В.Г.В., с ЕГН **********
и адрес ***; К.И.К., с ЕГН **********
и адрес ***; К.И.М., с ЕГН **********
и адрес ***; Ц.П.П., с ЕГН **********
и адрес ***, чрез пълномощника им адв.П.В. *** и П.А. К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.А.А., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Й.А., с ЕГН ********** и адрес ***,; С.Й.А.,с ЕГН **********,***; Д.К.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Г.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Б.Г.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Т.Н.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Х.Н.,
с ЕГН********** и адрес ***; И. Й. И.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Р.Д.Д.,
с ЕГН *********** и адрес ***; К.Б.М.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Н.А.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Л.С.Т.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Х.Д.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** и К.И.Д.,
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника им адв. А.А. *** срещу „Т." ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от Д.В.С., с която са предявени субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни
квоти по *** ид.ч. за всеки от ищците на следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, област ***,
одобрени със Заповед № РД -18-03-1/12.02.2014 г. на Началник СГКК-Варна, с
административен адрес: с ***, п.к. ***, с площ от *** кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, с номер
по предходен план: *** /***/, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,
придобит по давност на основание чл.
79, ал. 1 от Закона за собствеността
и за
осъждане ответното дружество да предаде на ищците владението върху имота.
След предявяване на иска ищецът Н.А.Н. е починал на 12.12.2017г. и с определение от 03.05.2018г. като ищци по делото
са конституирани неговите наследници по закон Д.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес *** – съпруга, Я.Н.А., с ЕГН ********** и адрес *** и А.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***,
които заявяват, че подържат предявения иск и са придобили по наследство ***
ид.ч. от процесния имот, както следва за Д.Д.Н. – *** ид.ч., а за А.Н.А. и Я.Н.А.
по *** ид.ч.
Ищецът
Й.П.В. е починал на 11.10.2018г., като е оставил за свои наследници по закон
преживялата съпруга Л.Н.В. и децата му Н.Й.Г. и П.Й.В.. С определение от
06.11.2018г. като ищци по делото са конституирани Л.Н.В., с ЕГН **********
***, Н.Й.Г., с ЕГН ********** и
постоянен адрес *** и П.Й.В., с ЕГН **********
***.
С
уточняваща молба от 21.12.2017г. ищците са посочили гражданското си състояние
към твърдения от тях момент на придобиване на собственост, като предвид
задължителното разрешение дадено с Тълкувателно решение №3/2016г. от
29.06.2017г. на ОСГК на ВКС посочените с молбата съпрузи са необходими другари,
но не са задължителни такива и не следва да бъдат конституирани като ищци по
делото при липса на искане за това.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищците придобили собствеността върху процесния
имот с идентификатор № *** по КККР на с.***, общ.*** по силата на съвместно
осъществявано от тях явно, трайно, непрекъснато и несмущавано владение в
периода от ***г. до датата на предявяване на исковете – ***г.
Ищците твърдят, че до ***г. местоположението на
лодкостоянка „***“ било в м. „***“, района
пред днешния хотел „***“ – к.к. „***“, след което на основание заповеди
№ *** от ***г. и №*** от ***г. на Председателя на изпълнителния комитет на
Окръжен народен съвет Варна лодкостоянката била преместена в района на старата
пречиствателна станция на к.к. „***“ в местност „***“ („***“) където се
намирала и до момента. С първата посочена заповед било възложено на
техническите служби при Общински народен съвет Варна да оборудват лодкостоянка ***
съобразно изискванията на т.6 от съществуващата до него момент Заповед № *** от
***г., а с втората заповед били определени местата за лодкостоянки на лични
плавателни средства в селищата и местностите, упоменати в приложен към
заповедта списък, в който под т.6 било вписано: ***, местност „***“, което е
представлявало база на ПС на СТФ-Варна.
Ищците твърдят, че с течение на времето
изградили със собствени сили и средства път, ограда, водопровод, електропровод,
стационарни хелинги за изтегляне и домуване на лодките, бунгала и леки
постройки за съхраняване на рибарски инвентар. Също така укрепили терена с
подпорни стени и стъпала, благоустроили го засаждайки множество дървета, храсти
и цветя, пазили и се грижили за природата в него с грижата на добри стопани.
Стопанисваният от ищците терен бил с площ от
около *** декара, като във връзка с необходимостта от брегоукрепителни
мероприятия и благоустрояване ищците търсили съдействие и подавали множество
молби, становища и различни документи до различни отговорни институции.
През годините били правени различни проверки от
държавни и общински органи във връзка с ползването на базата.
По действащия кадастрален план към 80-те години
на ХХ-ти век ползвания от ищците терен попадал в местност „***“ и фар ***.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ бил изработен план
за земеразделяне на землището на с.Осеново, като по този план владения от
ищците имот обхващал имоти с №№ ***, ***
и *** в местност „***“, землище на с.***.
С решение
№ ***г. на ПК *** било възстановено правото на собственост на наследниците
на Н.Ц.М. върху лозе в съществуващи стари реални граници с площ от *** кв.м.,
представляващо парцел ***, масив *** в местност „***“, в землището на с.***,
който имот по плана за земеразделяне бил с №***.
С нотариален акт от ***г. К.Н.С. и Ц.Н.С. били
признати за собственици на имота. Ищците оспорили собствеността им, което
довело до предявяване на иск по чл.108 ЗС от Ц.Н.С. и Н.А.С. и К.Ц.Т., като
наследници на К.Н.С. срещу ищците. С влязло в сила на 29.09.2004г. съдебно
решение наследниците на Н.Ц.М. били признати за собственици на имота и Р.С.Р., С.Й.А.,
Н.Й.А., П.Д. Ф., К.И.М., В.И. Ж., Т.К.Г. и К.И.К. били осъдени да им предадат
владението на имот № *** /стар №***/.
С протокол за принудително изземване от ***г.
имота бил иззет от посочените лица от съдебен изпълнител. Ищците твърдят, че
въпреки съставеният протокол за принудително изземване, те не били реално
отстранявани от имота и продължили да го владеят със съзнанието, че имота е
частна собственост и намерение да го придобият по давност. Ищците поддържат, че
считано от ***г. до предявяване на
иска са упражнявали явно, трайно, непрекъснато и несмущавано владение и са придобили по давност собствеността върху
имот № *** по плана за земеразделяне землището на с.***, местност „***“, който
имот съставлявал южната част на процесния имот с идентификатор № ***.
С решение
№ ***г. на ПК *** било възстановено правото на собственост на наследниците
на Г.Т.П. /П./ върху изоставена нива в съществуващи стари реални граници с площ
от *** кв.м., представляваща парцел ***, масив ***, в местност „***“ в
землището на с.***, който имот по плана за земеразделяне бил с № ***.
С нотариален акт от ***г. А.Н. П., Т.Г. П. и Д.Г.
К. били признати за собственици на посочения имот, а на ***г. бил съставен
протокол за въвод във владение на възстановите собственици в имота.
Ищците твърдят, че не са предавали владението
върху имота и са отблъсквали претенциите за собственост и след постановяване на
решението на ПК *** продължили да владеят имота със съзнанието, че е частна
собственост и намерението да го придобият по давност.
Имот № *** съставлявал средната част от
процесния имот с идентификатор № ***.
С решение
№ ***г. на ПК *** било възстановено правото на собственост на Н.Т.П. /П./
върху изоставена нива в съществуващи стари реални граници с площ от *** кв.м.,
представляваща парцел ***, масив ***, в местност „***“ в землището на с.***,
който имот по плана за земеразделяне бил с №
***.
С нотариален акт от ***г. Н.Т.П. /П./ бил
признат за собственик на посочения имот.
Ищците твърдят, че не са предавали владението
върху имота и са отблъсквали претенциите за собственост и след постановяване на
решението на ПК *** продължили да владеят имота със съзнанието, че е частна
собственост и намерението да го придобият по давност.
Имот № *** съставлявал северната част от
процесния имот с идентификатор № ***.
По отношение на частта от имот с идентификатор
№ ***, която е образувана от имоти с
номера №№ *** и *** ищците твърдят, че са придобили собствеността въз
основа на осъществено давностно владение
върху него в периода след ***г., с
оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, според която до влизането и в сила придобивната давност не се зачита.
В последствие ищците узнали, че процесния имот
бил предмет на разпоредителни сделки сключени в изискуемата от закона форма:
С договор от ***г. Н.А.С. и К.Ц.Т. продали на „РВБ“ ЕООД поземлен имот № ***.
На ***г. „РВБ“ ЕООД
закупило от Д.Г. К. и Т.Г. П. поземлен имот № ***.
В същия ден дружеството придобило собствеността
и върху имот №***, като го закупило от Д.Н. А. и Т.Н.Г..
След справка в Търговски регистър ищците
установили, че „РВБ“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на ответното
дружество „Т.“ ЕООД, като капитала на ответното дружество представлявал апортна вноска на процесния имот с идентификатор № ***.
По посочения начин ответното дружество формално
разполагало с титул за собственост за имота и за ищците се явявал правен
интерес да установят със сила на пресъдено нещо, че са собственици на имота.
Ищците поддържат, че са придобили собствеността
върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
защото са осъществявали постоянно, явно и непрекъснато владение върху имота. В
хода на производството бил извършен въвод във владение от съдебен изпълнител и
владението на имота било предадено на ответното дружество, а ищците отстранени
от имота, което породило правен интерес от направеното искане за изменение на
исковата претенция и преминаване от установителен иск в иск с правно основание
чл.108 ЗС. Правят искания по доказателствата и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове като недопустими и недоказани.
Ищците не доказвали правния си интерес от
търсената защита, като не излагали твърдения всеки един от тях да е владял
конкретна реална част от процесния имот. Твърдения за придобиване по давност на
правото върху собственост върху идеална част от недвижим имот било допустимо
единствено в хипотеза, когато се твърди владение върху реална част от него,
която не може да бъде придобита в собственост поради несъответствие с
нормативните изисквания за обособяването ѝ като самостоятелен обект.
Налице било и противоречие между петитума на исковата
молба, с искане за установяване на собственост върху имота при равни квоти
между ищците и твърденията в обстоятелствената му част, че част от ищците са
владели имот № ***, а друга част от ищците са владели имоти с №№ *** и ***
Процесния имот с идентификатор № *** бил
придобит от ответното дружество чрез внасянето му под формата на непарична вноска
от „РВБ“ ЕООД.
„РВБ“ ЕООД придобило собствеността върху имота
по силата на договори за покупко-продажба обективирани в съставени през ***г.
нотариални актове.
Ответника твърди, че от момента на придобиване
на имота от „РВБ“ ЕООД, а именно от
датата на покупко-продажбата на всеки от трите съставляващи го имота, обединени
в последствие, търговското дружество е упражнявало всички законови правомощия
като негов собственик. Предприети били действия по промяна на предназначението
на имота, тъй като целта на дружеството била да укрепи брега и да го
облагороди. Действително на място в имота били намерени рибарски колиби, но
част от тях били изоставени, а в другите където били намерени хора, същите били
запознати с обстоятелствата, че новият собственик на имоти с №№ ***, *** и ***
е „РВБ“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че за
дружеството предстояло да бъдат извършени редица правни и фактически действия,
за да бъде променено предназначението на имота, било договорено, намерените в имота лица да останат да ползват същия до
започване на строителните работи.
Предвид уговорката,макар и вече да имало
образувани изпълнителни дела по издадени изпълнителни лист за предаване на
владение действията по тях били спрени.
С постановяване на съдебните решения по адм.д. №2023/2004г. по описа на Варненски административен
съд, влязло в законна сила на 20.07.2009г. и адм.
Дело № 1474/2004г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 22.12.2008г.
били отхвърлени жалбите на лица ползващи към този момент имотите, срещу Заповед
на кмета на община Аксаково за изземване на имотите, като при това положение
лицата били напълно наясно, че трябва да освободят имотите и че собственик на
същите е търговското дружество „РВБ“ ЕООД.
В периода от 2006 до 2007г. „РВБ“ ЕООД
извършило редица действия, свързани с предприетата от дружеството инвестиция за
облагородяване на района, в която се намира процесния имот.
Предвид естеството на проекта за облагородяване
на района във връзка с изготвените проекти и урегулиране на имота нееднократно
било извършвано трасиране на имота, за което били съставени протоколи на ***г.,
***г. и на ***г.
На ***г. било издадено разрешение за строеж от
главния архитект на община *** и на ***г. бил съставен протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като на същата
дата на място на имота била окачена информационна табела, съобразно
изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове.
При всяко посещение на имота от трети лица в
изпълнение на съответни проучвателни дейности бил съставян протокол, в който
било описано и състоянието на имота, като в част от съставените протоколи било
отразено, че на място са намерени изоставени рибарски бунгала. Още в решение по
в.гр.д.№ 1014/2002г. по описа на ВОС било изрично посочено, че в имота се
намират полуразрушени постройки, които са в това състояние още от 1989г.
След придобиване на имота „РВБ“ ЕООД извършило
разходи за целия инвестиционен проект в размер на 3048703.48 лева, от които
пряко за процесния имот били вложени 234733.21 лева и били заплатени всички
дължими данъци за имота през годините.
В периода от 2006г. до 2017г. ищците нито
веднъж не се били противопоставили на действията извършвани от собственика на
имота „РВБ“ ЕООД, за което дружество били наясно, че е собственик. Едва след
налични проекти и възможност за започване на строителни работи в имота
възникнали проблемите за ответното дружество и негови представители пуснали
редица жалби за съдействие и отстраняване
на незаконните бараки към Районна прокуратура гр.Варна, община ***,
Областна администрация Варна. За претенциите относно собствеността върху имота
ответното дружество научило едва с получаване на исковата молба, като до него
момент ищците не били афиширали пред ответника и неговия праводател, че са
владелци на имота, а още по-малко да са собственици и да са упражнявали в пълен
обем правата на собственик.
Ответникът поддържа, че не са налице законовите
материално-правни предпоставки за придобиване собствеността върху имота по давност
от ищците. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците са били във
владение на процесния имот, както и че да упражнявали фактическа власт върху
имота при равни права. При всяко от многократните посещения в имота не били
срещани повече от 4-5 човека, при разговор, с които се установявало, че се
възприемат като държатели на имота.В редица документи включително заповеди за
изземване на имотите, образували процесния имот и в съдебни решения фигурирали
имена на лица, различни от ищците. Невярно било и твърдението на ищците, че още
владеят имота. Към момента на подаване на отговора на исковата молба имота бил
ограден и достъпа до него ограничен, а пазенето му възложено на трето за спора
лице, намиращо се в договорни отношения с ответното дружество. При
възобновените изпълнителни производства през пролетта на 2017г. формално
намерените в имота лица били изведени, тъй като така и не се легитимирали пред
съдебния изпълнител, като ответното дружество твърди, че изведените от съдебния
изпълнител лица не са сред ищците.
Ответникът оспорва да е налице и намерение за своене на имота от ищците. В исковата молба се сочело, че
ищците са получили право на ползване върху имота на основание заповед от ***г.,
според която имота безвъзмездно им е предоставен за временно ползване. След
като имали ясното съзнание да са държатели на имота, то било невъзможно
едновременно с това да са имали или да имат намерение да своят имота.
След реституирането на имотите, възстановените
собственици провели срещу намерените в тях лица съдебни и административни
процедури за изваждането им от имота, при което ясно било демонстрирано на
ищците и всички ползващи имота лица, че той има собственици.
Ответникът моли отхвърляне на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
I.
Основаване на лодкостоянка „***“:
Със Заповед № ***г. на Изпълнителния комитет на Окръжен
народен съвет – Варна е наредено да се впише за разрешени за лични плавателни
средства нова лодкостоянка в местността „***“ – северно от старата пречиствателна
станция на КК „***“, както и Общинските народни съвети Варна и *** и
Ловно-рибарско дружество да окажат съдействие и подпомогнат гражданите
собственици на плавателни съдове за оборудване на лодкостоянката и нейното
благоустрояване /л.21/.
От писмо на
Директора на Държавно ловно стопанство – Варна от ***г. се установява, че
Държавно ловно стопанство – Варна е съгласувало изграждането на временни бараки
за рибарите в лодкостоянка „***“ *** през ***г.
/л.32/.
Местата за
лодкостоянки на лични плавателни средства са определени със Заповед № ***г. на Председателя на Изпълнителния
комитет на Окръжен народен съвет – Варна, като в т.6 от приложения към
заповедта списък №1 е посочено място с.***, местност „***“, База ПС на СТФ – Варна /л.22-25/.
В писмо от ***г. подписано от Председател и от
Секретар на Водна база „***“ се посочва, че към този момент в базата домуват 40 плавателни съда и членуват 60 риболовци.
Стопанисван е терен от около 10 декара, отреден от Ловно стопанство – Варна, в
който са построени хелинги и скари за изтегляне на лодките. Водната база е
електрифицирана и водоснабдена, като са изградени и 30 дървени бараки за
нуждите на риболовците. С писмото е направено искане за включване на Водна база
„***“ в проектирането на брегоукрепителни съоръжения
в районна на местността „***“ /л.26/.
Според представен
от ищците списък на лодките на лодкостоянка „***“ за ***г., към ***г. лодките
са 67 /л.540-541/.
II.
Придобиването на правото на собственост от ответното
дружество и въвеждането му във владение в имота:
С решение №***г. на Поземлена комисия ***
е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Ц.С. в съществуващи
реални граници на имот: *** с площ от *** дка, *** категория, представляващо
парцел №*** от масив №*** по съществуващи стари реални граници на землище ***,
общ. ***, местност „***“, видно от представено с исковата молба копие от решението
и от скица № ***г. /л.36-37/.
На ***г. е
съставен протокол за въвеждане на Ц.Н.С. във владение на имота описан в решение
№ ***г. на Поземлена комисия ***/л.38/.
С нотариален акт №***г.
К.Н.С. и Ц.Н.С., като наследници на Н.Ц.С., са признати за собственици на *** с площ от ***дка, съставляващо парцел
№*** от масив №***, по съществуващи стари реални граници на землището на с.***,
обл.Варна, в местността „*“ /л.39/.
С решение от 24.01.2003г. по в.гр.д.№ 1014/2002г. по описа на Варненски
окръжен съд Р.С.Р., С.Й.А., Н.Й.А., П.Д. Ф., К.И.М., В.И. Ж., Т.К.Г. и К.И.К.
са осъдени да предадат на Н.А.С. и К.Ц.Т., като наследници на К.С. и Ц.С., владението върху собствения им
недвижим имот находящ се в землището на с.***, обл.Варна,
местност „***“, представляващ лозе с площ от *** дка, заснето с пл.№ *** по
плана на землището на с.***. Решението е влязло в законна сила на ***г. /л.40-43/.
На ***г. по изпълнително дело №
2069/2003г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна е
съставен протокол за принудително
отнемане и предаване на вещи. Според съдържанието на протокола съдебния
изпълнител е отнел от С.Й.А., Н.Й.А., Р.С.Р., П.Д. Ф., К.Й.М., Т.К.Г. и К.И. (Ц.)
К. и въвел във фактическо владение Н.А.С. и К.Ц.Т. в недвижим имот находящ се в
землището на с.***, местност „***“, лозе с площ от *** дка, представляващо имот с пл.№ *** по плана на землището
на с.***. В протокола е отразено възражение на пълномощник на длъжниците по
изпълнителното дело, че част от техните бунгала се намират в имот с пл.№ ***, а
в имот с пл.№ *** има бунгала, не са на длъжниците посочени в изпълнителния
лист. Определен е срок от 20 дни за собствениците на бунгала да ги демонтират и
отстранят от имота /л.45/.
С решение № ***г. на Поземлена комисия *** е
възстановено правото на собственост на Н.Т.П. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на *** от *** дка, *** категория, находяща се в землището
на с.***, местност „***“. Според скица № ***г. парцелът собственост на
наследниците на Н.Т.П. описан в решение № ***г. на ПК *** е парцел №*** от
масив №*** по съществуващи стари реални граници на землище на с.***, общ.***
/л.49-50/.
На ***г. е
съставен протокол за въвеждането на Н.Т.П. във владение на имота описан в
решение № ***г. на ПК *** /л.51/.
С нотариален акт №
***г. Н.Т.П. е признат за собственик на следния недвижим имот: *** с площ от ***
дка, *** категория, находяща се в землището на с.***, обл.Варна,
местност „***“, съставляваща парцел *** в масив *** по плана за съществуващи
стари реални граници на с.*** /л.52/.
С нотариален акт №
***г. А.Н. П., Т.Г. П. и Д.Г. К., като наследници на Г.Т.П., са признати за
собственици на *** с площ от *** дка, *** категория, находяща се в землището на
с.***, обл.Варна, местност „***“, съставляваща парцел
*** в масив *** по плана на съществуващи стари реални граници. При съставяне на
акта са представени Решение № ***г. на ПК ***, скица № ***г., протокол за въвод
във владение № ***г. и удостоверение за наследници № ***г. км.*** /л.48/.
С договори за
покупко-продажба сключени в изискуемата от закона форма на нотариален акт „РВБ“
ЕООД е закупило собствеността върху имоти, част от процесния в настоящето
производство имот, както следва:
На ***г. е закупило от Д.Н. А. и Т.Н.Г.
следния недвижим имот: *** в землището на с.***, общ.***, обл.Варна,
местност „***“, с площ от *** кв.м., земя *** категория, съставляваща Поземлен имот № *** или парцел №*** от
масив №*** по плана за земеразделяне /л.58-59/;
На ***г. е закупило от Д.Г. К. и Т.Г. П.
собствеността върху *** в землището на с.***, общ.***, обл.Варна,
местност „***“, с площ от *** кв.м., земя *** категория, съставляваща Поземлен имот № *** или парцел №*** от
масив №*** по плана за земеразделяне /л.56-57/.
На ***г. е
закупило от Н.А.С. и К.Ц.Т. следния недвижим имот: *** в землището на с.***,
общ.***, обл.Варна, местност „***“, с площ от ***
кв.м., земя *** категория, съставляваща Поземлен
имот № *** или парцел №*** от масив №*** по плана за земеразделяне
/л.54-55/.
Едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Т.“ ЕООД е „РВБ“
ЕООД. На 21.12.2016г. е изменен
учредителния акт на дружеството „Т.“ ЕООД, като част от капитала на дружеството
е апортна вноска на обособено предприятие „Център за
комплексна рехабилитация и хидротерапевтично лечение
– с.***, част от търговското предприятие на „РВБ“ ЕООД, която апортна вноска включва и собствеността върху поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-1/12.02.2014г. на
Началник на СГКК – Варна, с адрес на поземления имот с.***, общ.***, обл.Варна, местност „***“, с площ съгласно скица *** кв.м.,
и съгласно документи за собственост *** кв.м. /л.60-85/.
На ***г. е подписано споразумение между
„РВБ“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, двете дружества представлявани от управителя им Д.В.С.,
с което „РВБ“ ЕООД се задължава в срок до ***г. да предаден
на „Т.“ ЕООД владението на *** кв.м., представляващи част от имот с
идентификатор №*** и съставляващи бивш поземлен имот № *** по плана за
земеразделяне на с.***. Споразумението е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите положени от представляващия и двете дружества /л.190-191/.
Споразумението е
послужило за образуване на ч.гр.д.№ 17592/2017г. по описа на ВРС и издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
от ***г., с който „РВБ“ ЕООД, представлявано от Д.В.С. е осъдено да предаде
владението на имота описан в споразумението на „Т.“ ЕООД, представлявано от Д.В.С.
/л.186-189 и 192/.
По молба от ***г.
на пълномощника на представляващия „Т.“ ЕООД е образувано изпълнително
дело пред ЧСИ №*** С.Я. срещу длъжника „РВБ“ ЕООД за предаване на недвижимия имот описан в
изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ 17592/2017г. по описа на ВРС /л.193/.
Въвод във владение е извършен на ***г. Според съставения от съдебния изпълнител протокол имота е
идентифициран с помощта на вещото лице Я.Д.. В имота са заварени преместваеми обекти, както и двама души, които не желаят да
се представят, да се запознаят със съдържанието на протокола и да подпишат
същия. Имотът се огражда с мрежа и се създава портал, пред който оставени към
момента на въвода вещи в имота да могат да се
изнасят. Назначен е пазач на имота /л.622-624/.
III.
Спора между страните относно упражняването на
фактическа власт върху имота в процесния период от ***г. до ***г., извършваните
от страните действия и дали същите са извършвани с намерение за своене на имота:
В периода от ***г. до ***г. членовете на
лодкостоянка „***“ са събирали общи средства разходвани за нуждите на
лодкостоянката, видно от представени от ищците ревизионни актове, протоколи и фактури от посочения период /л.542-561/.
Според представен
с исковата молба констативен протокол от ***г.
съставен от комисия определена със Заповед № ***г. на Областен управител –
гр.Варна при извършена от комисията проверка в общ.***, местност „***“ е установено, че терена на лодкостоянка „***“
е застроен с рибарски бараки, нестационарни и лесно демонтируеми.
Част от бараките са подвижно закрепени на релси върху масивни останки от
основаните на съществувалата пречиствателна станция, а друга част са върху
бившите емширови кладенци на пречиствателната
станция. Има изграден път, направен от ползвателите. Изградена е също
инфраструктура: електрификация от собствено изграден трафопост, водопровод,
изградени от рибарите самостоятелни хелинги за изтегляне на плавателни съдове и
47м. естакада в морето за пристан на същите /л.88/.
На ***г. в Окръжна прокуратура Варна е
депозиран сигнал от Р.С.Р., В.И. Ж., С.Й.А., Н.Й.А., П.Д. Ф., К.И.М., Т.К.Г. и К.И.К.,
в който се посочва, че те са ответници по гр.д.№357/2001г. по описа на Районен
съд гр.Варна с предмет иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и
предаване владението на недвижим имот описан в нотариален акт № ***г. В сигнала
се посочва, че лицата, които го подават, считат, че описания в нот.акт имот е изключителна държавна собственост /л.92-93/.
На ***г. и на ***г. ръководството на лодкостоянка „***“ е взело решение да върне
част от средствата на членовете, които са финансирали водопровода, като според
представените протоколи са върнали средства на 8 физически лица, сред които
ищците К.М., Р.Д., К.И. и Д.Х. /л.492-493/.
На ***г. е открита партида за ВиК услуги с МОЛ Б.Г.. Всички
домакинства в създадената кооперация се водоснабдяват от уличен тръбопровод
Ф90, изграден със собствени средства от членовете на кооперацията, видно от
представено писмо от „ВиК – ***“ ООД /л.578/.
На ***г. са издадени заповеди №№ *** и ***
на Кмета на община ***, с които имоти №№ *** и ***, находящи се в землището на
с.***, местност „***“ са иззети от: М.П.Д., А.Х.Д., А.Г.П., Б.Д.И., В.М.П., В.Д.Д.,
Д. Д.Г., Е.Я.В., Ф.И.А., И.И. А., И.М.Л., М.Н.Д., Д.Н. С., Н.Н. С., Н.П.П., С.Д.К.,
Л.С.И., Д.Д.П., Д.С. П., С.Г.Г., Б.П.Ф., Х.П. Ц., К.И.М. и К.И.К.. Незабавното
изпълнение на заповедите е възложено на Началника на РПУ – *** и Г.Й. –
ст.експерт „***“ при Община *** /л.222-223/.
Постъпилите жалби
срещу заповедите са отхвърлени с влезли в законна сила съдебни решения
постановени и влезли в сила през ***г. и ***г. Видно от мотивите на решенията жалбите са
подадени с твърдения, че имотите са държавна собственост и като такава са
предоставени за ползване на собствениците на плавателни средства, които са
членове на лодкостоянка „***“ /л.224-237/.
Няма данни дали
заповедите са изпълнени.
В писмо от
Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“, териториално звено Варна от ***г. се твърди, че на лодкостоянка „***“
съществува създадена от самите рибари инфраструктура, необходима за безопасно
домуване на плавателните съдове и съхраняване на риболовен инвентар.
Инфраструктурата включвала: път, ограда, водопровод, електропровод, стационарни
хелинги за домуване с рудани за изтегляне от водата,
за поддръжка и ремонт на около 40 рибарски съда. На територията на
лодкостоянката имало изградени леки постройки – бунгала в един ред по
протежение на брега, за подслон и съхраняване на рибарски инвентар. Територията
била благоустроена и естетически оформена и терена бил допълнително укрепен с
подпорни стени и стъпала. Лицето за кореспонденция, което представлявало
колектива от рибари пред различните институции бил М.П.Д. /л.29/.
На ***г. е учредено ДЗЗД „***“, с което
шест физически лица се съгласили да обединят своята дейност създавайки
дружество с цел експлоатация, поддържане и развитие на Лодкостоянка „***“,
изградена съгласно Заповед №***г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен
съвет – Варна и осигуряване на догодина съдружниците и работещите в дружеството
лица. Учреденото ДЗЗД е регистрирано в регистър БУЛСТАТ /л.494-498/
На същата дата е
проведено общо събрание на съдружниците и в съответствие с договора за
учредяване на ДЗЗД за съдружник е приет К.И.М. /л.499/.
На ***г. е проведено ново общо събрание на
съдружниците и 39 физически лица са приети за нови членове на ДЗЗД „***“ /л.500-502/.
На ***г. е взето решение за заличаване на
К.Г. от списъците на дружеството и да бъде преустановено подаването на ток и
вода за бараката му. Според представения протокол решението е взето единодушно
от присъствалите 24 членове на дружеството от общо 42-ма съдружника /л.503/.
На ***г. е взето
решение за отпускане на средства в размер на *** лева за заснемане на района и
уточняване границите на имотите, на които е разположена лодкостоянката /л.504/.
С отговора на
исковата молба ответното дружество е представило документи за установява на
твърденията му, че след придобиване
на имотите от „РВБ“ ЕООД през ***г. са извършвани действия за облагородяване на района, в който
се намира процесния имот, като извършваните от ответника и праводателя му
действия са включвали посещения на имота от трети лица, геодезическо заснемане,
извършване на укрепителни мероприятия и други дейности извършвани като действия
на управление от собственика на имота, които дейности са били известни на
ищците и последните не са се противопоставили на извършването им. Представените
писмени доказателства се отнасят за собствени на ответното дружество ***
недвижими имота с обща площ от *** декара, сред които е и процесния имот с площ
от *** дка. Според ответника тези доказателства изключват твърденията на ищците
да са считали, че са собственици на процесния имот /л.246-404/.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания и умения
посредством назначена съдебно-техническа експертиза и на страните са допуснати
гласни доказателства, посредством разпит на свидетели.
В заключението на
вещото лице се посочва, че първия изработен план за процесния имот е КП-1956г.
До влизане в сила на ЗСПЗЗ няма изработени кадастрални планове. За местността
има изготвен план на старите граници във връзка с възстановяване на земите на
бившите собственици. За територията е изработена карта на възстановената
собственост /КВС/ на землище с.***, общ.***. Процесния имот с ид.№*** по КВС на
землище на с.*** е представлявал три отделни имота с номера – ***, *** и ***.
След закупуване на част от имотите със заявления към ОСЗ-***
са отразени изменения, като от имоти *** и ***е обособен имот ***, а след
закупуване на имот *** от собствениците на имот *** се е формирал имот *** по КВС. При извършени на ***г. и ***. огледи на имота е
констатирано, че имота е с материализирани на терен граници – ограда от телена
мрежа, закрепена на метални колове, с изключение на част от северозападната и
северната граница (тъй като имотите граничещи с процесния също били собственост
на ответника). От юг, там където е влизането в имота е поставена голяма двойна
врата – рамкирана метална част с мрежа, както има и от страна на пътя от
западната страна на имота. Ползваните от рибарското дружество бараки са
съборени и терена се е разчиствал, а на изток имало рибарски лодки на
изградените лодкостоянки. Към заключението на вещото лице са представени
комбинирани скици и снимков материал.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните по делото /л.450-456/.
Свидетелят Р.М.
М. заявява, че от присъстващите на заседанието ищци познава М.Д., К.А., Д.Н.,
Ж.К., В.В., К.М. и Д.Н.. Свидетеля описва местонахождението на лодкостоянка „****“
след преместването ѝ през ***г. След преместването на лодкостоянката от
местност „***“ в местност „***“ рибарите, сред които и свидетеля, започнали да
се оборудват с бараки, винчове, скари за да им е удобно за влизане в морето и
обикновено за живеене през лятото и за риболов. Посочените от свидетеля ищци
били в лодкостоянка „***“ от първите години, преди ***г., до когато свидетеля
също бил там. Площта на имота била доста голяма, може би около *** декара. Свидетеля
описва границите на имота ползван за лодкостоянка „***“. Свидетеля бил в имота
до 90-та година, а след това прекъснал за 10 години, а след прекъсването
посещавал имота заедно с приятели два-три пъти месечно от пролетта до есента.
След ***г. всеки, който идвал започвал да си прави постройки, започнали да се
правят градинки и да се отглеждат зеленчуци. В имота нямало хора, които да не
са рибари. Всички, които отивали там използвали имота за риболов и нямало
външни хора. Имало няколко човека, които живеели целогодишно в имота. Вода в
имота имало още от 1981г., но през 1994-5 година свлачище прекъснало
водопровода и после била прекарана вода от пречиствателната станция. Всички
постройки били електрифицирани. Всяка постройка имала кухня, хладилник, а някои
имали фризери, беседки. Терена бил облагороден. За
всяка лодка имало хелинг. В началото имота бил гора, а след устройването на
лодкостоянката се разчистило за да се направят бараки, засадени били дръвчета,
цветя. Свидетеля твърди, че не е чувал да има реституционни претенции за имота,
а за сегашното състояние знаел от репортажите за изгорените бараки по
телевизията. Свидетеля не е бил член на сдружението, а е бил съдружник с друг
човек, който е членувал там. В имота имало ниски ограждения покрай някои от
градинките. През 2006г. свидетеля посещавал имота и се говорело, че имота е
закупен от някакъв руснак. Имота не бил ограден, а постройките били разположени
по целия терен.
Свидетелят Г.Д.
С. твърди, че познава лодкостоянка „***“ от ***г. и описва
местонахождението на имота. Имота бил с площ над *** декара, като в него имало
може би над 40-50 постройки. Освен постройките имало винчове, скари за лодките,
бараки за мрежи, фургони. Имало 4-5-6 семейства, които живеели постоянно в
имота. Когато свидетеля отишъл в имота направили водопровод. Електромерите били
изнесени на общо табло и почти всички постройки били електрифицирани. Имота бил
поддържан. Всеки имал асмичка, градинки, цветя, общо
била закупена косачка. Свидетеля посочва, че от присъстващите на заседанието
ищци познава Р.Д., М.Д., К.М., Д.Н., Ж.К., К.Д., Г.Х. /съпруга на К.Х. л.118/, В.В.,
Н.А., Д.Н., И.И., Д.Н. /съпруга на Н.А.Н., починал след предявяване на иска и
конституирана като ищца/ и Л.И.. От както ищеца отишъл на лодкостоянката през
2000г., 5-6 човека починали, а всички посочени от него ищци вече били членове
на лодкостоянката. Освен присъстващите на заседанието, свидетеля посочва като
членове на лодкостоянката Б. капитана и К.К.. Освен рибарите и техни гости,
свидетеля не е виждал други хора в имота. Свидетеля посещавал имота 4-5 пъти в
годината. В имота повечето били фургони с веранди, имали си мивки, хладилници,
телевизори, маси и били оборудвани с почти всичко за нормално живеене. Имота се
ползвал от рибарите до 27-28 декември 2017г., след което всичко било сринато с
багер. Свидетеля твърди, че си е закупил барака за ползване на мрежи и
принадлежности, която се намирала в горски фонд извън процесния имот. Свидетеля
бил член на лодкостоянката в периода от 2000г. до 2017г. и плащал членски внос. Земята не се
продавала, като свидетеля знаел, че са настанени там от кметството или
общината. Всички от лодкостоянката имали електромери, които се засичали от
касиера. Инкасатор от Енергото засичал само главния
електромер. В имота имало питейна вода, която се отчитала също само на главен
водомер. Нямало канализация, а имало септични ями. Повечето постройки имали
бани. Свидетеля заявява, че не му е известно имота да е закупен през 2006г. от
трето лице и не е виждал строителна техника в имота. В имота имало хора, които
живеели там целогодишно.
Свидетелят Й.Д.
К. в показанията си твърди, че живее в гр.София и от 2000г. е *** във
Варненски свободен университет и почти всеки месец е във Варна. Познава лодкостоянка
„***“ и е бил много пъти там, тъй като бил приятел с Д.Н., който имал постройка
на брега на морето. Първите впечатления на свидетеля от процесния имот били от
2003г. При първите му посещения постройката на Д.Н. била в имота, той имал
лодка и съоръжение за спускане на лодката в морето. От присъстващите на
заседанието ищци, свидетеля посочва, че познава К.А., Н.Н., В.В., К.М., Д.Н., И.Т.
и Д.Н.. Това били хората, които най-често виждал при събиранията в постройката
на Д.Н.. Посочените от свидетеля ищци се устроили на лодкостоянката преди Д.Н.,
може би преди 2000г. Свидетеля твърди, че е посещавал лодкостоянката 20-30 пъти
годишно и описва местоположението и границите на имота. Територията на
лодкостоянката била около 8-10 декара, като в нея имало изградени множество
постройки на рибари. Всеки от тях си устроил място за живеене и за място за
инвентар. Лятото било много оживено, особено събота и неделя цялата
лодкостоянка била пълна с хора. Имало хора, които живеели там постоянно. Всяка
постройка си имала дворче, имало зеленчуци, цветя, лози, всеки, който имал
постройка се грижел за нея и за мястото пред нея. Имота се поддържал и имало
път, който бил достъпен за всеки. Самите обитатели на лодкостоянката имали
вътрешен ред, правила, имали председател и касиер, както и и общи сметки за ток
и за вода. Всеки собственик на лодка си имал собствено съоръжение за влизане на
лодката в морето. В постройките посетени от свидетеля имало ток и вода, а вечер
лодкостоянката светела, което показвало, че в постройките имало ток и
осветление. В постройката на Д.Н. имало всичко необходимо за живеене –
хладилник, печка, мивка, легла, телевизор, риболовен инвентар, баня и тоалетна.
На свидетеля било известно, че е имало спорове за собствеността, но от рибарите
знаел, че никой не е въвеждан във владение и никой не е извършвал дейности като
собственик на имота. След Коледа 2017г. имота бил заключен и имало охранителна
фирма, а през м.март 2018г. имота на Д.Н. още не бил съборен, но имало много
други съборени постройки. Постройката на К.А. била изгорена, той с общи усилия
я възстановил и след това постройката отново била разрушена. Постройката на Д.Н.
се намирала на 10-тина метра в дясно след портала, буквално над водата. Свидетелят
посещавал имота от април-май до октомври, а през зимата само за да видят какво
е състоянието на постройката на Д.Н.. Укрепването на брега се правело от самите
рибари, като свидетелят лично участвал в укрепването на брега около постройката
на Д.Н.. В проведени много по-късно от времето, когато започнал да посещава
лодкостоянката, се говорело, че земята била реституирана и след това продадена
на руснак. Всяка постройка имала електромер и водомер и касиера на
лодкостоянката ги засичал и събирал парите. Според свидетеля всеки от рибарите
в лодкостоянката бил собственик на постройката, която е изградил. Те владеели
мястото и се чувствали като собственици на съответното място и в същото време
това пространство, което всеки ползвал било обособено и никой друг освен
собственика не го ползвал. Свидетеля заявява, че не му е известно дали е имало
съответните разрешения за постройките, доколкото му е известно имало общо
разрешение за лодкостоянка, което предполага изграждане на помещения за
инвентар и преспиване. Цялата документация на лодкостоянката се намирала при Д.Н.
и с унищожаването на лодкостоянката документацията била унищожена. Всеки
ползвал площ според особеностите на терена и потребностите си, като не била
еднаква площта на всеки.
Свидетелката Д.П.П.
описва местонахождението на лодкостоянка „***“ и твърди, че я посещава отпреди
1989г. когато започнала да ходи на гости на семейство Хлебарови, които били
колеги на майка ѝ. Лодкостоянката представлявала един ред бунгала и
скари, от които се спускат лодките. М. – приятел на мъжа на свидетелката си
купил бунгало там през 2004г. и с неговия съсед Р. често ходели там. Около
бунгалото на М. имало други постройки, имало градинка, която поддържал. Целия
терен бил с площ от над *** декара, не бил ограден, имало метална портичка, която свидетелката не е виждала затворена. Свидетелката
посещавала имота често през летния период заедно с мъжа си. В имота били само
рибари, едни и същи физиономии. В имота имало улично осветление. Преди 1989г. в
имота имало един ред бунгала, а след 2004г. имало много повече бунгала и повече
хора. От присъствалите на заседанието ищци свидетелката посочва да познава К.М.,
В.В., Д.Н., К.А., Г.Х., М.Х., Н.А. и К. К. Пред бунгалата имало дворчета, които
като пространство били горе долу еднакви и били много добре направени. Всеки се
грижел за двора си, а покрай някои от бунгалата имало огради. В бунгалата имало
ток и вода, а зимата някои от рибарите спирали водата за да не замръзват
тръбите. Свидетелката разбрала, че има проблем с пребиваването на рибарите в
имота когато жената на М.Х. и се обадила и казала, че сложили пазач и им дали
10 дни или седмица да се изнесат. На свидетелката не ѝ е известно през
годините да са се водили дела за собствеността на имота.
Свидетелят Г.П.
Й. твърди, че познава лодкостоянка „***“, защото вилата му се намира над
лодкостоянката и много добре познава терена. Познавал мястото от 1993г., като
бил приятел с К.Х., който имал постройка на лодкостоянката. От 1993г. свидетеля
често посещавал лодкостоянката. В мястото имало ток и вода. Имало доста
постройки, някои от които масивни, а други леки.Свидетеля виждал в мястото
10-15 човека, които били на риболов, минавали пред терасата и излизали с лодки,
а след това се връщали към техните помещения. Терена бил около 10-12 декара.
Влизало се през портал, но свидетеля не е забелязал терена да е ограден с
постоянна ограда. В началото нямало асфалт, но терена бил сравнително добре
поддържан. Впоследствие рибарите се организирали и настлали пътя с чакъл. Около
всички постройки хората се стремели да бъде чисто и да си засадят цветя за да
бъде по-приятно за почивка. Отнасяли се с имота като със собствен и смятали, че
в перспектива това нещо може да бъде тяхно. Проблеми започнали да съществуват в
последните две години. От присъстващите в залата ищци свидетеля посочва да
познава М.Д..
Свидетелката Д.Я.Н.
заявява, че знае къде се намира лодкостоянка „***“ и за първи път я посетила
през 1986г. когато започнала да посещава баба Н. и дядо С. Те живеели в имота
целогодишно, а свидетелката била приятелка с дъщеря им Л.. През лятото било пълно с хора, а някои
живеели там целогодишно. Терена бил голям
и имало много хора. Свидетелката описва хора, които и е известно да са
имали постройки в имота – Н., който бил касиер, В., М.п., Ж., Л.И.. След 1986г.
свидетелката всяко лято ходела поне по една седмица на почивка в имота, но и
през останалото време ходела периодично. В постройката на Л.И. имало ток, вода,
телевизор, фризер. Имотите били поддържани и имало живот. Като се погледнело
как всичко било подредено се виждало, че рибарите се отнасят към имота като към
свой имот. През годините свидетелката не е виждала в имота други хора освен
рибарите и тях възприемала като собственици. Лодкостоянката имала касиер,
председател, устав. Според свидетелката прилежащите площи към постройките били
различни по големина. Свидетелката не е виждала строителство в големия имот и
не ѝ е известно да е имало реституционни претенции за имота.
Свидетелят Т.Р.П.
в показанията си твърди, че познава рибарското селище още от 1985-6-7г. когато
било застроено. Впоследствие ходил в имота към 2000г. и участвал в
строителството на някои бунгала. Терена бил доста голям като площ и достъпа до
него бил свободен. Пътя до имота бил правен от хората от лодкостоянката.
Свидетелят твърди още, че познава всички рибари по физиономии, но по имена не
ги знае. Познава по имена Т.К., Н.К., Д.Н., К.К., Р.Д.. Т.К. имал голямо
бунгало от тухли, като свидетелят участвал в строежа на бетонните стени. Вътре
било добре обзаведено: маси, столове, телевизор, хладилник, печка, ставало за
живеене. Терена бил добре поддържан, имало други бунгала, които също били
поддържани. В постройките имало ток и вода. Укрепителни мероприятия били
извършвани от собствениците, които живеят там. При посещенията на свидетеля в
имота имало доста хора. Хората вложили доста средства за имота. На свидетеля не
е известно да е имало спорове с трети лица по отношение на имотите и да е имало
дела с трети лица или с общината. Хората, които посочил, били членове на
лодкостоянката. Общо се събирали хората и правели укрепване на брега, скари за
лодките.
Свидетелят В.С.П.
описва местоположението и площта на имота. Заявява, че познава лодкостоянка „***“
от 1986г. от картите, с които е работил, а на место
от 1995г., когато станал член на лодкостоянката. Терена бил с площ от около ***
декара, върху който били разположени предимно бунгала, леки постройки, дървени.
Има лодкостоянка, където стоят лодките. Терена не бил ограден. Имало път, който
е правен и поддържан от членовете на лодкостоянката. Преди свидетеля да стане
член на лодкостоянката бил прекаран ток, а след това прекарали вода в имота.
Терена се поддържал от рибарите, нямало огради между бунгалата, а просто разни
камъчета за да изглежда красиво. Поименно познавал малко от рибарите, но по
физиономия познавал всички от присъстващите на заседанието. От неприсъстващите
К. пътувал в момента, С. бил задържан в Р., а Т. пътувал. Присъстващите на
заседанието ищци били в имота от 1995г. Свидетелят посещавал имота всяка година
в сезона за риболов. След края на сезона спирали водата и се зазимявало.
Свидетелят не е виждал трети лица, които не са рибари, да правят проучвания,
сондажи, укрепителни мероприятия в имота. Всеки от рибарите се грижел добре за
имота, да го направел уютно и удобно място. Свидетелят имал бунгало, което не
попадало в процесния имот, било на границата на имота, но единствения му път за
достъп до бунгалото му било през процесния имот. Свидетелят посещавал имота от
1995г. до 2017г. всяка година, а когато ходел имало едни и същи хора, които
периодично си ходели там. Всеки си ходел на бунгалото и се грижел за него и за
прилежащата му част. Нямало масивни постройки, а били леки дървени конструкции.
От 1981г. била основана лодкостоянката и била отразена в картите. Всеки можел
да влезе в лодкостоянката,тъй като не била оградена. През последната година
свидетелят разбрал, че там ще се строи. Свидетелят бил член на лодкостоянката.
Имало организация, управителен съвет и всеки можел да кандидатства. Бараката,
която ползвал свидетеля не била построена от него, но била поизгнила и той я
оформил наново. Не можело да се изгражда самоволно където си решат. Имало
барака, която била напусната, имало свободно място и така свидетелят станал
член на лодкостоянката. Управителния съвет на лодкостоянката посочил на
свидетеля къде има свободно място. През зимния период се спирала водата за да
не замръзнат тръбите. Плащането на тока и водата ставало от касиера на
лодкостоянката, като рибарите нямали отделни партиди за ток и вода, а имали отделни
контролни електромери и водомери, по чиито показания разпределяли разходите за
ток и вода.
Свидетелят Х. В.К.
в показанията си твърди, че посещава лодкостоянка „***“ от повече от 20 години
и описва къде се намира същата. Свидетеля имал съсед Л.Д., който живеел там
можи би повече от 20 години, а последните 4-5 години целогодишно живеел там,
защото банка му взела вилата. Лодкостоянката представлявала площ, на която
имало лодки, скари за теглене на лодките и бараки от началото до края. Бараките
били много, а последната била на Ф., когото свидетеля познавал от 50 години,
защото правел преглед на лодките. До лодкостоянката имало черен път, който
после бил възстановен от хората от лодкостоянката и посипан с изронен асфалт.
Терена бил ограден от рибарите. Бунгалото на Л.Д. било дървена постройка с две
стаички и отстрани помещение за инвентар. Свидетеля заявява, че от рибарите
познава Б.Ф., В.Г., К.. Хората, при които ходел
се отнасяли с имота, като със свой собствен имот и възприемали
постройките като частна собственост. В постройките имало ток и вода. Всеки се
грижел за бунгалото си и за почистването на района. Имало хора, които живеят
целогодишно и други, които ходели сезонно там. Свидетеля не е виждал да се
правят укрепителни мероприятия и не му е известно други хора да са имали
претенции за собствеността на имота.
В показанията си
свидетелят М.Г.Ш. заявява, че познава лодкостоянка „*** от началото на
1980-те години, тъй като има приятел там. Описва къде се намира терена, като
твърди, че терена бил ограден, влизало се през портал и имало пазач. В края на
1990-те години свидетелят ходил в имота да помага на ищеца Д.А.Г., когото
познавал от 4-ти клас. От тогава свидетеля посещавал имота до преди 5-6 години
поне по два пъти в годината. Свидетеля
познавал още Т.Р. и В., с когото били съученици, както и Р., на когото
заварявал неща. Когато се влезело в имота първо имало пазач, а след това се
минавало покрай къщурките, които били 40-50-60, много. Венци бил в имота повече
от 20 години, Т. вече 15-20 години. Хората имали лодки, бунгала, хелинги.
Правили си градинки около къщите. В началото пътя бил раздрънкан, после хората
събрали пари, поизравнили пътя и го посипали с разтрошен асфалт. Свидетеля не
знае за реституционни претенции към имота, разбрал за тях от една година от
вестници и телевизия.
Свидетелят В.С.И.
твърди, че познава лодкостоянка „***“ от 1981-2 година. П.А. К. и Ц., на когото
свидетеля не знае фамилията, имали съседни бунгала в лодкостоянката. Свидетелят
правил осветлението в бунгалата им преди 10-15 години. Свидетелят описва
бунгалата на П. К. и на Ц. като местоположение в терена, състояние и
обзавеждане. В имота били направени вътрешни пътеки, било осветено вечер с
ниски лампи, а покрай морето имало асфалтиран участък.Свидетелят не е виждал
други хора със строителна техника в имота и не е чувал за спорове за
собственост.
Свидетелят Г.Т.
П. описва къде се намира лодкостоянка „***“ и твърди, че я познава много
добре и е ходил много пъти след 1982-3 година. По принцип имал приятели там и
ходел 10-15 пъти в годината докато заградили имота и ограничили достъпа. От
рибарите свидетеля познавал С.Й.А. и Н.Й.А., които били братя, Н.А., който
починал миналата година, племенника му Л., който имал бунгало до него, К., М.Г.
доктора, Б., К.К., М.. Тези хора свидетеля познавал от повече от 10 години. Те
имали лодки, постройки, ловели риба. Братята имали слепени една до друга
постройки, които били пригодени за живеене и обзаведени. Свидетелят твърди, че
е виждал и други хора в имота, имало много постройки, но хората не били всички
постоянно в имота. Не е виждал хора в имота, които да се занимават с друга
дейност освен с риболов и не е виждал строителна техника в имота. Терена на
рибарското селище бил поддържан. Пътя се насипвал няколко пъти. Събирали се
пари, имали касиер и преди да се огради имота били дали няколко хиляди и наново
посипали пътя с чакъл. В имота имало ток, трифазен и монофазен,
и вода. Имало трафопост на рибарското селище. Ток имало до всички бунгала и до
лодките имало трифазен ток, защото повечето хелинги ги дърпали с трифазен ток
редукторите. Имота бил добре поддържан, имало градинки, цветя около бунгалата.
Рибарите поддържали имота като за постоянно. Свидетелят заявява, че не прави
разлика между лодкостоянката и имота, защото това било на самия бряг на морето,
там нямало пясък, а било разположено върху камъните и в самата крайбрежна част.
Около бунгалата имота нямал ограда и всеки можел да стигне до бунгалата, до
лодките, до лодкостоянката. Имота се поддържал от хората от лодкостоянката – те
поддържали пътя, оправяли токовете, тръбите за водата, които се пукали зимата,
правели бригади и възстановявали. Имало хора, които обитават бунгалата
целогодишно. Свидетеля заявява, че преди може би 5-6 години е чувал от рибарите
някакъв руснак да е купил мястото за да прави нещо, но това било абсолютно
нелегално. Казвали, че е незаконно това притежание на рибарското селище, което
се намирало в сервитутна зона и няма как тези земи да
се притежават от някого, а документите за притежание на мястото били фалшиви.
Под сервитутна зона свидетелят разбира зона, в която
няма право да се правят трайни сгради.
Последният воден
от ищците свидетел В.Н. С. твърди, че познава лодкостоянка „***“ от
2000-та година. Когато отишъл за първи път имота представлявал рибарско селище
– всеки от рибарите се направил барака и имал лодка. Впоследствие се увеличили
хората, но тогава били около 30. Терена на лодкостоянката бил между *** и ***
декара. Достъпа до селището бил свободен и се стигало по път, който бил
донякъде асфалтиран. В началото на селището имало врата, която постоянно била
отворена и нямало ограда. Хората поддържали мястото идеално. От рибарите
свидетеля познава Х.Д., Б., М., В., на които не им знае фамилните имена.
Рибарите се отнасяли към имота като към собствен и го поддържали на ниво. Между
бунгалата нямало огради, а някои дворчета имали ниски дървени огради. Ток и
вода имало в имота. Поддържали се не само дворчетата пред постройките, а целият
имот.
Свидетелят Б.А.Г.
твърди, че познава управителя на ответното дружество и е в работни отношения с
него от 2013г. до 2018г. На свидетеля били възлагани задачи от ответното
дружество. Известно му е, че дружеството е собственик на имот в землището на с.***
и е виждал документи за собственост на имота. Имота бил с площ от около ***
декара по документ за собственост и се намирал след *** посока към ***
първокласния път, вдясно отдолу 400-500 метра посока морето. Свидетелят
посещавал имота няколко пъти в различните периоди на годината, основно за да се
запознае с терена и е прилагал снимков материал към проектната документация. По
проект в имота трябвало да се изгради рехабилитационен
център. На свидетеля било възложено да изготви проектната документация, която
била внесена в Агенцията по инвестиции към Министерство на икономиката.
Свидетелят описва границите на имота и
твърди, че е ходил там през лятото и през есенно-зимния сезон. През светлата
част на денонощието не бил виждал хора в имота. В имота имало стопански
постройки, които най-вероятно служели за прибиране на риболовните
принадлежности във връзка с дейността на хората, които ги ползват.В най-долната
част посока *** имало няколко лодки. По време на посещенията си свидетелят не
бил обезпокояван от никой и не е чувал от служители на ответното дружество, че
някой има претенции към собствеността на имота. Свидетеля заявява, че не е
виждал ограда на имота. Постройките били стопански от преместваем тип. През
периода от 2013г. до 2018г. свидетелят посещавал имота всяка година,
многократно били правени огледи и били водени представители на различни
институции. Работата на място представлявала оглед, снимков материал и оглед от
служители на съответните органи. При посещенията свидетелят не видял хора в
имота. Постройките били около 20-25, като част от тях може да са попадали и
извън процесния имот.
В показанията си
свидетелят Я.Д.Д. твърди, че като *** през 2006г.
му било възложено от „РВБ“ ЕООД да
изработи геодезическа снимка на имотите им в местност „***“, която да послужи
за нуждите на инвестиционно проектиране, архитектурно и брегоукрепително.
Възлагането било за всички имоти, които обхващали територия от приблизително ***
декара. Свидетелят твърди, че е ходил много пъти в процесния имот и е запознат
със същият. Лично свидетелят заснемал постройките в имота. Постройките били
съсредоточени в имот с идентификатор *** с приблизителна площ от *** декара. В
този имот били съсредоточени постройките и съоръженията за лодките. Заснемането
на имот с площ от почти *** дка като времетраене за група от трима човека
отнемала почти два работни дни. Заснемането било извършено с теодолит и
принципно било възможно да остане незабелязано от присъстващи на терена хора,
но в дадения случай свидетеля срещал обитатели на имота. Водени били кратки
разговори, в които свидетелят казвал, че заснемането се прави за нуждите на
проектиране на собственика, а през 2013г. за целите на брегоукрепването.
След 2006г. възлаганията били повече от 4. През
2006г. заснемане за нуждите на проектирането, през 2013г. за нуждите на брегоукрепването, включително било извършено облитане с дрон, след това през
2013г. било извършено трасиране на имотните граници, обозначаване във връзка с
обявена процедура по изработване на кадастрална карта на имотите в зона А по
ЗУЧК, трасиране на временни пътища, по които сондажната техника да извърши
геоложки проучвания и през 2017г. трасиране за целите на въвода
от съдебен изпълнител. Сондажната техника била камион със сонда 3м.,тежка
техника, която трябвало да достигне и до част от имота с идентификатор ***.
Преди да влезе техниката се обособявала просека и се отнемала част от земния
пласт за да бъде наклона преодолим за техниката. Временните пътища за
преминаване на тежката техника не минавали през постройките, а били в съседен
имот западно от процесния. От 2006г. до 2017г. свидетелят бил не по-малко от 10
пъти в имота, като последно бил в края на 2017г. при въвода
извършен от съдебния изпълнител. При въводите в края
на 2017г. и при повторния въвод имало повече от 10 обитатели, които съпроводили
свидетеля, но не попречили на действията, за които бил отишъл. Свидетеля
определя обитателите като рибари, тъй като виждал лодки и ги заварвал в имота.
Събиране на повече от 10 човека имало само при действията на съдебния
изпълнител, а преди това свидетеля е виждал към 5 човека. Заснети били всички
постройки в имота независимо от конструкцията им. Постройките били между 20 и
30 с предназначение сезонно обитаване, като било трудно да се направи
разграничение между сезонно и постоянно обитаване. Постройките били изградени
от всевъзможни материали. Във връзка със съдебното изпълнение имало изготвена
от свидетеля скица с постройките към ***г., като скицата била изготвена по измерванията
от 2006г.
Свидетелката Г.Р.Ж.,
*** в „РВБ“ ЕООД, а след това и в ответното „Т.“
ЕООД, заявява, че „РВБ“ ЕООД закупило през 2007г. имоти в местността „***“ с
обща площ от около *** дка.
Инвестиционните намерения на „РВБ“ ЕООД, а след това и на „Т.“ ЕООД
били на тази територия да се изгради рехабилитационно-ваканционен комплекс. Свидетелката твърди,
че многократно е ходила в имотите и до предявяване на иска не ѝ било
известно да има претенции за собствеността на имота. Процесният имот бил с площ
от над *** дка, на юг граничел с морския бряг, на север с общински път, а
другите две граници на имота били други имоти на „Т.“ ЕООД. В имота имало през
годините обекти изграждани с подръчни средства и материали. През годините
свидетелката срещала единични лица, на които обяснявал, че е представител на
собственика на терена, но не ѝ било известно до завеждане на делото да е
имало претенции за собствеността. Ползвайки
записки свидетелката дава показания за извършваните през годините дейности във
връзка с реализиране на инвестиционните намерения на собственика на имотите.
Твърди, че не е възпрепятствана да влиза в имота, а при посещенията в имота е
срещала по един, по двама-трима човека в имотите, които са питали какво правят
и на които било обяснявано, че собственикът на имота реализира инвестиционното
си намерение във връзка с проучвания за укрепване на терена. Никой не се
представил поименно и свидетелката не се запознала поименно със срещнатите в
имота хора, но логично се разбирало това да са хора, които ползват тези
временни преместваеми обекти, бараки по-скоро. С
предишния управител на „РВБ“ ЕООД преди 2012г. свидетелката ходила в имота и
лично възприела той да казва много пъти, че няма проблем хората да останат и да
си ползват бараките и терена до реализиране на инвестиционните намерения. Проблемите
започнали през 2017г. когато ответното дружество решило да огради терените, тъй
като от една страна това било активно свлачище
и представлявало опасност за пребиваващите на терена хора и от друга
страна имало издадено строително разрешение и открита строителна площадка за
извършване на укрепителни работи, а по ЗУТ пребиваването на външни лица на
строителна площадка е строго забранено. Към момента на откриване на
строителната площадка били поставени информационни табели на трите подхода към
имотите. През пролетта на 2017г. била поставена табела, че пребиваващите в
процесния имот лица трябва да изнесат вещите си в рамките на един месец. Тогава
имало сериозен отпор и сериозно струпване на хора. При поставяне на табелата
имало един-двама човека, а при следващите опити реално да започне да се строи
оградата имало отпор. Строителната фирма през деня слагала коловете и мрежата,
а през вечерта коловете били събаряни от неизвестни лица. Свидетелката заявява,
че в имота не се сади, не се копае, а просто са събирани от всякакви материали
различни по вид, форма и големина различни преместваеми
обекти. Свидетелката не е забелязала да се обработва земята, възможно било да
има плодни дръвчета. Инвестицията била една в рамките на всичките *** дка, но
тя включвала и дейности извършвани в процесния имот.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предмет
на спора очертан от ищците според изложените от тях твърдения и отправеното до
съда искане е установяване дали същите са придобили собствеността върху
посочения в исковата молба недвижим имот на твърдяното от тях правно основание
– упражняване на постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение върху имота
в периода от ***г. до ***г. Не се спори между страните, че след образуване на
настоящето производство ответното дружество е влязло във владение на процесния
имот и към момента на приключване на съдебното дирене имота е във фактическа
власт на ответното дружество. Снабдяването на ответното дружество с
изпълнителен лист срещу дружество със същия представляващ за предаване
владението върху имота, поканите между двете дружества с един и същ управител
за предаване владението на имота, законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител при извършения на ***г. въвод във владение, както и унищожаването на
вещи на ищците не са част от спорния предмет по настоящето дело и не могат да
бъдат обсъждани в настоящето производство, доколкото не служат за установяване
на спорните по делото факти.
С
доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като
в тежест на ищците е възложено да установят при условията на пълно и главно
доказване, че в периода от ***г. до ***г. са упражнявали явно, трайно,
непрекъснато и несмущавано владение, включително следва да докажат начален
момент и последен установен момент на владението за всеки отделен ищец.
Установяване на фактическа власт върху
имота от всеки от ищците:
Лодкостоянка
„***“ е създадена със заповеди на Председателя на Изпълнителния комитет на
Окръжен народен съвет – Варна от ***г. и ***г., като от тогава се използва по
определеното в заповедите предназначение. Изграждането на временни бараки за
рибарите е съгласувано от Държавно ловно стопанство – Варна през 1983г., като
след от този момент определения за лодкостоянката терен се е ползвал от
рибарите, членове на лодкостоянката. С
показанията на разпитаните по делото свидетели Р.М., Г.Й., Д.Н., Т.П., М.Ш.,
В.И. и Г.П. се потвърждава, че към ***. определеният за лодкостоянка терен се
ползва по предназначение и в него са изградени постройки от рибарите.
Идентичността на ползвания за лодкостоянка „***“ имот и процесния имот с
идентификатор *** се установява от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, като към извършване на огледа на имота
постройките на рибарите са съборени, но отломките от същите и бетонни основи са
видими в имота. Въпреки съставяните протоколи за въвод във владение в полза на
реституираните собственици, включително и съставен на ***г. протокол от съдия-
изпълнител при Варненски районен съд по изпълнително дело № 2069/2003г. по
описа на СИС при ВРС, не се установи рибарите-членове на лодкостоянка „***“ да
са отстранявани от имота преди извършените в полза на ответното дружество въводи във владение от края на 2017г. и началото на 2018г.
В протокола за принудително отнемане и предаване на вещи от ***г. е записано,
че в имота са намерени бунгала собственост на длъжниците по изпълнителното дело
и е определен 20-дневен срок за демонтиране и отстраняване на бараките, като
няма данни това да е действително извършено. В този смисъл въпреки съставения
протокол по настоящето дело няма данни реално да е извършван въвод във владение
и действително рибарите от лодкостоянка „***“ да са отстранявани от части от
процесния в настоящето производство имот. От показанията на разпитаните в
настоящето производство множество свидетели се установи, че в периода от
основаване на лодкостоянката до извършения в полза на ответното дружество въвод
във владение фактическа власт върху имота е упражнявана от рибарите-членове на
лодкостоянка „***“. Броя на тези рибари и техните имена се установяват от
представения Договор за учредяване на дружество по ЗЗД, както и последвалите
решения на съдружниците за приемане на нови съдружници и заличаването на стари
такива, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според
представения договор за учредяване на ДЗЗД от ***г. и
протоколи от проведени общи събрания на ***г. и на ***г. се установява, че
ищците с изключение на К.Б.М., Т.Н.К. и А.Б.В. са приети за членове на ДЗЗД „***“ към ***г. Ползването на имота от първоначалните
ищци най-късно към ***г. се потвърждава и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, както следва Р.Д.Н. (свидетелите Д.П. и М.Ш.), К.Д.К.
(свидетелите Д.П., Т.П., В.П. и Г.П.), Ж.И.К. (свидетелите Р.М., В.П. и Г.П.), Д.И.Г.
(св. М.Ш.), Б.П.Ф. (свидетелите Х. К. и Г.П.), К.М.Х. (свидетелите Г.С., Д.П.,
Г.Й. и Х. К.), М.П.Д. (свидетелите Р.М., Г.С., Г.Й., В.П. и Г.П.), Т.С.Р.
(свидетеля М.Ш.), Л.С.И. (свидетелите Г.С., В.П. и Д.Н.), А.Б.В. (свидетеля В.П.),
Л.А.Д. (свидетелите В.П. и Х. К.), В.Г.В. (свидетелите Р.М., Г.С., Й.К., Д.П.,
В.П., Х. К. и М.Ш.), К.И.К. (свидетеля Г.С.), К.И.М. (свидетелите Р.М., Г.С., Й.К.,
Д.П., В.П. и Г.П.), Ц.П.П. (свидетеля В.И.), П.А. К. (свидетелите В.П. и В.И.),
К.А.А. (свидетелите Р.М., Й.К., Д.П., Д.Н., В.П. и Г.П.), М.П.Х. (свидетелите Д.П.
и В.П.), Н.Й.А. (свидетелите Г.С., Д.П., В.П. и Г.П.), С.Й.А. (свидетеля Г.П.),
Д.К.Н. (свидетелите Г.С., Й.К., Д.П. и Д.Н.), Н.Г.Н. (свидетелите Й.К. и В.П.),
Б.Г.К. (свидетеля В.П.), Т.Н.К. (свидетелите Т.П. и В.П.), Д.Х.Н. (свидетелите
Р.М., Г.С., Й.К., Т.П. и В.П.), И. Й. И. (свидетеля Г. С.), Р.Д.Д. (свидетелите Г.С.
и Т.П.), Н.А.Н.
(свидетелите Г.С., Й.К. и Г.П.), Л.С.Т. (свидетеля Г.П.) и Х.Д.Д. (свидетеля В.С.).
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно ползването на имота от
конкретните лица, които свидетелите посочват. Показанията в тази им част са
подкрепени от събраните в производството писмени доказателства, не са
противоречиви и са дадени под страх от наказателна отговорност за пряко и
непосредствено възприети от свидетелите факти и обстоятелства. При преценка на
показанията на свидетелите следва да се съобрази, че те са посещавали
рибарското селище гостувайки на някой от ищците и срещите им с другите рибари,
които имат постройки там са епизодични и кратки. Поради това обяснимо е
свидетелите да срещат затруднения при посочване на имената на лицата, които са
имали постройки в имота. Следва да се съобрази, че при предявените искове
твърденията на всеки от ищците изложени в исковата молба съставляват по отношение
на останалите ищци признаване на неизгодни факти, макар и от заинтересовано от
изхода на спора лице и могат да послужат при преценка на останалите събрани в
производството доказателства и дали същите да бъдат кредитирани.
В
изложения смисъл настоящия съдебен състав намира за доказано по изискуемия от
закона начин, че всеки от ищците е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот в периода поне от ***г. до ***г., като по делото са събрани доказателства
за началния момент, от който всеки от ищците е упражнявал фактическа власт
върху имота.
В
същото време ищците са упражнявали фактическата власт върху имота както
съвместно по между си, така и съвместно с други лица, които са били членове на
лодкостоянка „***“ в различни периоди, част от процесния период. Ищците заедно
с останалите рибари, които са били членове на лодкостоянка „***“ съвместно са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот и са извършвали действия по
поддръжката и подобряването му, като владението не е било обособено върху
реална част от имота, а всеки от тях е владял имота и влагал грижи, време и
средства за поддържането на целия имот. Така например са събирани и разходвани
общи средства за нуждите на лодкостоянката – напр. снабдяване на имота с вода и
електричество, подобряване на съществуващият път до имота, укрепване на брега.
Осъществяваното
в периода от ***г. до ***г. фактическо владение върху процесния имот от ищците
не е владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като ищците са упражнявали
фактическа власт върху имота като държатели и без да го считат за собствен,
т.е. не е налице втория основен признак на владението – намерението на
владелеца да държи вещта като своя. Ищците като част от рибарите, които са
ползвали лодкостоянка „***“ са започнали да упражняват фактическа власт над
имота като държатели. Първите рибари, които са изградили постройки в имота са
го направили след определяне на терена за лодкостоянка през ***г. Поддържането
на имота и създаването на подобрения в него не прави държателите владелци.
Ищците в процесния период са считали, че имота е изключителна държавна
собственост, в него не може да се строи и им е отреден за ползване за
лодкостоянка. Това тяхно отношение за невъзможност имота да се придобие в
частна собственост се установява, както от твърденията при обжалване на заповеди
№№ *** и *** от ***г. на Кмета на община
***, с които имоти №№ *** и ***, находящи се в землището на с.***, местност „***“
са иззети от членове на лодкостоянка „***“, сред които са част от ищците и
други трети за настоящия спор лица. Липсата на намерение за своене
у ищците се потвърждава и показанията на свидетеля П., че му е споделяно имота
да е закупен от руснак, но документите за това били фалшиви и не можело да се
строи в имота, както и на свидетелите М. и К., че сред рибарите се говорело, че
имота е закупен от някакъв руснак. Отново в тази насока за липса на намерение
за своене са и показанията на свидетеля Я.Д., който е
извършвал действия в имота, на които ищците не са се противопоставяли. При
множеството извършвани от ответното дружество и от праводателя му действия,
които са били във имота или извън него, но в достатъчна близост до процесния
имоти и са станали достояние на рибарите от лодкостоянката дори да не са
възприети от свидетелите такива действия, то липсват данни за противопоставяне
от страна на ищците на действията на ответното дружество като собственик на
имота до опитите за ограждане на имота.
Ответното
дружество ангажира писмени и гласни доказателства за действителното извършване
на фактически действия в процесния имот – трасиране, проучване, откриване на
строителна площадка, като тези действия извършени от ответника като на собственик на имота са станали известни на
ищците според показанията на свидетелите Ж. и Д. без да последва
противопоставяне от тяхна страна и отблъскване на владението на ответника. По
делото не се установи момент, в който ищците, които са установили фактическа
власт като държатели на имота да са манифестирали пред всички останали,
включително ответника и неговите праводатели, че вече държат имота като
собствен. Не могат да послужат за доказване на намерението на ищците да владеят
имота като собствен субективните възприятия на свидетелите, че рибарите се
грижат за имота като за постоянно и като за собствен. При учредяване на
дружеството по ЗЗД и присъединяването към същото изрично е предвидена
възможност за приемане на нови членове и заличаване на стари съдружници, като
ползването на имота е свързано с членуването в лодкостоянка „***“, а не с
придобиване на право на собственост върху идеална или реална част от имота и
ползването на постройка в имота и съответно части от същия се е прекратявало с
решение на съдружниците в ДЗЗД независимо какъв период от време е минал от
установяване на конкретен рибар в лодкостоянката.
Тъй
като не се установи ищците да са владени процесния имот като свой собствен, то исковите
претенции се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; К.Д.К., с ЕГН **********,***; Ж.И.К., с ЕГН ********** и адрес ***; С.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.И.Г., с ЕГН ********** и адрес ***; Б.П.Ф., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Я.Н.А., с ЕГН ********** и адрес ***; А.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***; К.М.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; Т.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***; Л.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***; А.Б.В., с ЕГН ********** и адрес ***; И.М.Л., с ЕГН ********** и адрес ***; Л.А.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***; К.И.К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.И.М., с ЕГН ********** и адрес ***; Ц.П.П., с ЕГН ********** и адрес ***; П.А. К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.А.А., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Й.А., с ЕГН ********** и адрес ***; С.Й.А.,с ЕГН **********,***; Д.К.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Г.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Б.Г.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Т.Н.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Х.Н.,
с ЕГН********** и адрес ***; И. Й. И.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Р.Д.Д.,
с ЕГН *********** и адрес ***; К.Б.М.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Л.Н.В.,
с ЕГН ********** ***, Н.Й.Г., с ЕГН **********
и постоянен адрес ***; П.Й.В., с ЕГН
********** ***; Л.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***; Х.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и К.И.Д., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Д.В.С. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са
собственици на следният недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, област
Варна, одобрени със Заповед № РД -18-03-1/12.02.2014 г. на Началник СГКК-Варна,
с административен адрес: с ***, п.к. ***, с площ от *** кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, с номер
по предходен план: *** /***/, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,
придобит по давност на основание чл.
79, ал. 1 от Закона за собствеността
и за
осъждане ответното дружество да предаде на ищците владението върху имота, на основание чл.108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: