НЧХД № 224/2017г.
МОТИВИ
:
Производството
по делото е образувано по тъжба от Г.К.П. *** против подс.Г.П.Т.
***, подс.И.К.М. *** и подс.С.К.А.
*** за престъпление по чл.148 ал.2 от НК във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК във
връзка с чл.147 ал.1 от НК и във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в
периода от 17.01.2017г. до 18.01.2017г. включително в гр.С. и в гр.Пазарджик
при условията на продължавано престъпление публично са приписали престъпление
за Г.К.П. ***.
Обвинението с тъжбата е и срещу подс.Г.П.Т. *** за престъпление по чл.148 ал.2 от НК във
връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК и във връзка с чл.147 ал.1 от НК, за това, че на
24.01.2017г. в гр.С., чрез печатно произведение – бр.1 на вестник „С.йци“ е приписал престъпление за Г.К.П. ***.
Подс.Г.П.Т., И.К.М.
и С.К.А. не се признават за виновни по предявеното им обвинение, като в
обясненията си твърдят, че пред полицаите и пред съда са казали истината за
случилото се, поради което молят да бъдат оправдани.
Защитата пледира за оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението.
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна присъда и налагане
на наказание на подсъдимите. Тук е мястото да се посочи, че съдът несподеля
доводите на защитата, че наказателното производство е следвало да бъде
прекратено на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК, поради ненадлежно упълномощаване
на повереника по делото. Тези доводи на защитата
съдът счита за неоснователни, тъй като видно от приложеното по делото
пълномощно, представено с тъжбата, е че адв.Н.Б. е
бил упълномощен от тъжителят да го представлява по делото. Изрично е посочено в
пълномощното, че повереника е упълномощен да
представя документи пред съда, както и да прави искания за разпит на свидетели.
Така, че съдът счита, че в случая не е била налице хипотезата на чл.24 ал.5 т.5
от НПК както твърди защитата и упълномощаването на повереника
е редовно и е породило правните си последици.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Тъжителят
Г.П. *** и работи като международен шофьор. Подсъдимите Г.Т., И.М. и С.А. *** и
работят по почистването към О.С.. Подс.Г.Т. *** св.П.Т..***
подсъдимите били на работа, като почиствали и опесъчавали
улиците на селото от снега с помощта на малък товарен автомобил. Когато
минавали по улицата на която живеел тъжителят Г.П. забелязали, че той е пред
дома си и почиства автомобила си, който бил паркиран пред гаража. По същото
време св.В.Г. се намирала на стълбището за втория етаж на домът си и гледала
към подсъдимите, който минавали с товарния автомобил. Когато се разминавали с
тъжителят подсъдимите помислили, че последния замахва към тях със снежна топка.
Автомобилът на подсъдимия спрял за малко и потеглил, като след около 20 метра
отново спрял. Тримата подсъдими слезли
от автомобила, взели лопатите и застанали на разстояние от тъжителят. Между
тъжителят и подсъдимите започнал разговор, като подсъдимите не се доближавали,
тъй като отношенията им с тъжителят били влошени от предишен инцидент. Подс.Г.Т. се обадил по телефона на баща си св.П. Т., който след
малко пристигнал на място с автомобила
си. С него пристигнала и майката на подс.Т. св.Д.Т..
Тъй като отношенията между св.П.Т. и тъжителят били влошени св.Т. се обадил на
тел.112 и в РУ на МВР С. и поискал съдействие. На място пристигнали служители
на РУ на МВР С. св.Й.З. и св.С.П., същите разговаряли с подсъдимите и с
тъжителят и разпоредили всички за отидат в сградата на РУ на МВР С., където да
дадат обяснения. Действията на подсъдимите и на тъжителят били заснети от
камера намираща се в дома на св.П.Т., като впоследствие записът от камерата бил
предаден на служителите на полицията. В РУ на МВР С. подс.Г.Т.,
И.М. и С.А. дали писмени обяснения пред полицай Й.З., в които заявили, че
когато минавали покрай тъжителят Г.П. били напсувани от него с думите „Спрете
мама ви дейба циганска“, след което тъжителят хвърлил
по тях снежна топка. Подсъдимите написали също така в обясненията си, че
тъжителят е извадил нож, който сложил под якето си, като същевременно им казал
да се приближат към него, за да ги заколи. Възоснова
на обясненията на подсъдимите дадени в полицията бил съставен Акт по УБДХ против
тъжителят Г.П. от св.Й.З. и било образувано АНД № 75/2017г. по описа на РС
Пазарджик срещу тъжителят Г.П., в качеството му на нарушител по УБДХ. По това
дело било насрочено съдебно заседание на 18.01.2018г. като пред съда били
разпитани подсъдимите. Подс.И.М. казал пред съда, че
тъжителят П. ги е замерял със снежни топки и е отправил към тях думите „Сега ще
ви утрепя майка ви циганска“, като преди това е сложил нож под якето си. Подс.Г.Т. заявил пред съда, че тъжителят П. е извадил нож,
който е сложил под якето и казал „Елате да ви
изтрепя, мама ви дееба циганска“. Подс.С.А.
казал пред съда, че тъжителят е отправил към тях обиди с думите „Спрете мама ви
дееба“. След което е извадил нож и казал „Ще ви
заколя, мама ви дееба“. След което сложил ножа под
якето си. Подсъдимите били разпитани отново като свидетели по АНД № 75/2017г.
на 01.02.2017г. и отново потвърдили пред съда предишните си показания . По
делото били събрани и други доказателства, като бил изгледан и записът от
камерата, намираща се в дома на св.П.Т., след което съдът постановил решение, с
което тъжителят П. бил оправдан по обвинението за извършено от него дребно
хулиганство по смисъла на УБХД. Решението не било обжалвано и влязло в законна
сила. След инцидента св.П.Т. се срещнал с журналиста св.Д.К. и му разказал за
това, което е разбрал за случая от подсъдимите. Така св.К., публикувал
получената информация в бр.1 на вестник „С.йци“ от
24.01.2017г. В статията публикувана във вестника било описано, че тъжителят е
псувал и се е заканвал на подсъдимите. Вестникът бил разпространен и
информацията в него станала достояние на широк кръг хора от О.С..
След
влизане на решението на съда в сила срещу подсъдимите била подадена тъжба от
тъжителят П. и било образувано настоящото дело. Видно от справките за съдимост
на подсъдимите, е че същите не са осъждани, като от характеристичните им данни
се установява, че имат добри характеристични данни.
По доказателствата :
Тази фактическа обстановка възприе съдът възоснова на частично от обясненията на подс.Г.Т., И.М., С.А.,
показанията на св.В.Г., Й.З., С.П., Г.П., К.П., В.К., показанията на св.Д.К., показанията
на св.П.Т., частично от показанията на св.Д.Т., писмените доказателства по
делото и вещественото доказателство компакт диск със запис.
Съдът кредитира частично обясненията
на подсъдимите, в частта, в която същите не отричат, че са дали обяснения в
полицията и показания пред съда, в които са заявили фактите описани в
обстоятелствената част, тъй като тези техни обяснения се подкрепят от
протоколите за съдебните заседания в съда и от писмените обяснения приложени по
АНД № 75/2017г.,
Съдът кредитира показанията на св.В.Г.,
тъй като същата е очевидка на деянието и показанията и се потвърждават от
показанията на св.В.К. и веществото доказателство – компакт диск със запис.
Вярно е че св.З. и П. твърдят, че не са я видели, но от записа на камерата се установява,
че двамата полицаи са пристигнали в един по-късен момент, когато всичко е било
приключило и св.Г. не е била там. Съдът кредитира показанията на св.Й.З. и св.С.П.,
тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от записът на камерата
съдържащ се във вещественото доказателство компакт диск. Съдът кредитира и
показанията на св.В.К., тъй като същите се подкрепят от показанията на св.В.Г.
и веществото доказателство компакт диск. Съдът кредитира записът от камерата
съдържащ се във вещественото доказателство компакт диск, тъй като същия не е
оспорен от страните и не са налице данни да е манипулиран. Съдът кредитира и
писмените доказателства – протоколи от съдебни заседания по АНД № 75/2017г. на
ПРС и писмените обяснения от подсъдимите дадени в полицията приложени по АНД №
75/2017г. на ПРС, тъй като същите не са оспорени от страните и тяхното
съдържание не се отрича от подсъдимите в техните обяснения по делото. Съдът
кредитира показанията на св.П.Т., който твърди, че той лично е дал информация
относно случая с тъжителят на журналиста св.Д.К., тъй като тези негови
обяснения се потвърждават от показанията на св.Д.К.. Съдът кредитира
показанията на св.Д.К., тъй като същите се потвърждават от показанията на св.П.Т..
Съдът не дава вяра на показанията на св.Д.Т., в частта, в която същата твърди,
че е чула как тъжителят се заканва на подсъдимите с думите „Елате,
мамка ми да еба циганска, ще ви изколам“,
тъй като тези нейни показания от една страна се опровергават от показанията на
св.В.Г. и от записа на камерата, от които става ясно, че св.П.Т. и св.Д.Т. са
пристигнали на място, след приключване на инцидента. От друга страна св.Д.Т. е
майка на подс.Г.Т. и не е безпристрастна от изхода на
делото. Фактът, че св.Д.Т. не е била там, когато е възникнал инцидента се
установява и от обясненията на подсъдимите, които твърдят, че когато е
възникнал конфликта с тъжителят са били само те и тъжителят П.. Още повече, че подс.Г.Т. се е обадил по телефона на баща си, след което са
пристигнали св.П.Т. и Д.Т.. Така, че твърденията на св.Т., че е очевидец на
деянието се явяват недостоверни, тъй като от доказателствата по делото се
установява противното.
От
правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.Г.Т., подс.И.М. и подс.С.А. са осъществили състава на престъплението по чл.148
ал.2 от НК във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК и във връзка с чл.147 ал.1 от НК
във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 17.01.2017г. до 18.01.2017г.
включително в гр.С. и в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление
публично са приписали престъпление за Г.К.П. ***.
Подсъдимите са действали от
субективна страна умишлено, при пряк умисъл, тъй като са знаели, че твърденията
им пред полицейския служител и пред съда са неистински и въпреки това са ги
написали в писмените обяснения и са ги поддържали пред съда в показанията си. В
подкрепа на горния извод на съда е поведението на подсъдимите. Този извод на
съда се обосновава от показанията на свидетелката В.Г., която установява в
показанията си, че не е имало обиди и действия на закана с убийство от страна
на тъжителят по отношение на подсъдимите на процесната
дата.
Престъпленията, който подсъдимите
са приписали на тъжителят Г.П. са престъплението обида по чл.146 ал.1 от НК,
като са заявили в писмените си обяснения пред св.Й.З. и пред съда, че тъжителят
е казал за тях думите „Мама ви дейба, циганска“ в тяхно
присъствие. Другото престъпление, което подсъдимите са приписали на тъжителят е
по чл.144 ал.3 от НК, а именно закана с убийство, като са заявили в писмените
си обяснения пред полицая св.Й.З. и пред съда, че тъжителят П. е извадил нож и
е отправил към тях закани с думите „Елате да ви
заколя“.
По делото е безспорно установено,
че подсъдимите са приписали горепосочените престъпления за тъжителят П. в
писмените си обяснения пред св.Й.З. на 17.01.2017г. и пред съда на 18.01.2017г.
В подкрепа на този извод на съда са писмените обясненията на подсъдимите и
протоколите от съдебните заседания приложени по АНД № 75/2017г. Самите
подсъдими в обясненията си също не отричат, че са дали горепосочените писмени
обяснения в полицията и показания в съда. От друга страна по делото се
установи, че твърденията на подсъдимите по отношение на тъжителят П. дадени в
полицията и пред съда са неистински, тъй като от показанията на св.В.Г.,
показанията на св.В.К. и вещественото доказателство – запис от камера се
установява противното. В случая единствения безпристрастен свидетел очевидец е
св.В.Г.. Същата е категорична, че е видяла и чула случилото от началото до
края. Св.Г. е категорична, че тъжителят П. не е обиждал подсъдимите с думите
„Мама ви дееба циганска“ и не е изваждал нож. Тези
нейни показания се потвърждават от записа на камерата, от които е видно, че
тъжителят не е вадил нож. Съдът кредитира показанията на св.В.Г., тъй като
същите са непротиворечиви, последователни и се подкрепят от показанията на св.В.К.
и от записа на камерата съдържащ се във вещественото доказателство – компакт
диск, приложен по АНД № 75/2017г. на ПРС и приобщен към доказателствения
материал по делото чрез предявяването му на страните и възпроизвеждането му в
съдебно заседание. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите, който твърдят, че казаното от тях пред полицай и
пред съда е истина, тъй като обясненията на подсъдимите освен доказателствено средство са и средство за защита, поради
което са повлияни от желанието на подсъдимите да се оневинят за извършеното от
тях деяние. В случая по делото са безспорно установени и двете деяния извършени
от подсъдимите на 17.01.2017г. и на 18.01.2017г. Тъй като двете деяния осъществяват
един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите съдът прие, че в случая подсъдимите са действали
при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. По делото е
доказан и квалифициращият признак „публично“, тъй като твърденията на
подсъдимите са станали известни на повече от трима души за всяко едно от
деянията, както в полицията, така и в съда. В подкрепа на този извод на съда са
доказателствата по делото, които се съдържат в показанията на св.Й.З. и св.С.П.,
както и в протоколите от съдебни заседания по АНД № 75/2017г. по описа на ПРС.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите да
накърнят доброто име на тъжителят в обществото .
По отношение на отговорността :
Съдът счита, че в конкретния случай по
отношение на подс.Г.Т., И.М. и С.А. са налице
предпоставките на чл.78а ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.148 ал.2
от НК във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.147 ал.1 от НК се
предвижда наказание глоба и обществено порицание, при осъществяването на
посоченото деяние не са причинени
имуществени вреди, подсъдимите Г.Т., И.М. и С.А. не са осъждани за престъпление
от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счита, че подсъдимите Г.П.Т.,
И.К.М. и С.К.А. следва да бъде освободени от наказателна отговорност по чл.148
ал.2 от НК във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.147 ал.1 от НК и
във връзка с чл.26 ал.1 от НК като им се наложи административно наказание .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимият съдът взе предвид
разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието
и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства съдът съобрази чистото им съдебно минало и добрите
характеристични данни. Ето защо съдът при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства определи на подсъдимите Г.П.Т., И.К.М. и С.К.А. адм.наказание глоба в размер на 1000 лв. за
всеки един от тях, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Пазарджик. Така определеното адм.наказание съдът
счете за справедливо и съответно на деянието извършено от подсъдимите.
По отношение
на обвинението срещу подс.Г.П.Т., за престъпление по
чл.148 ал.2 от НК във връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК и във връзка с чл.147 ал.1
от НК, за това, че на 24.01.2017г. в гр.С., чрез печатно произведение – бр.1 на
вестник „С.йци“ е приписал престъпление за Г.К.П. ***
съдът счете, че същото не е доказано по несъмнен начин с оглед изискването на
чл.303 ал.2 от НПК, въпреки, че бяха изчерпани всички възможности за неговото
доказване по следните съображения :
По делото
е установено от събраните доказателства, че информацията относно инцидента в с.С.между
подсъдимите и тъжителят П. е била дадена на журналиста св.Д.К. от св.П.Т. ***.
Този извод се обосновава от показанията на св.Д.К. и показанията на св.П.Т..
Съдът кредитира показанията на св.Д.К. и св.П.Т., тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и не се опровергават от останалите
доказателства по делото. По делото липсват доказателства подс.Г.Т.
да е предоставил информацията на вестник „С.йци“,
поради което това обвинение срещу него се явява недоказано.
Предвид
гореизложеното съдът счете, че обвинението срещу подс.Г.Т.
за горепосоченото престъпление не е доказано и съдът на основание чл.304 от НПК
го оправда по обвинението за престъпление по чл.148 ал.2 от НК във връзка с
чл.148 ал.1 т.2 от НК и във връзка с чл.147 ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото съдът осъди подс.Г.П.Т., подс.И.К.М. и подс.С.К.А. да заплатят на тъжителят Г.К.П. разноските по
делото в размер на по 137, 34 лв. за всеки един от тях, представляващи
възнаграждение за адвокат – повереник и държавна такса.
С оглед
оправдаването на подс.Г.П.Т. по едно от обвиненията и
на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителят Г.К.П. да заплати на подс.Г.П.Т. разноските по делото в размер на 400 лв., представляващи
възнаграждение за адвокат .
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :