№ 153
гр. гр.Несебър, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно
дело № 20232150200260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Ж. Х. В., ЕГН **********, с адрес: *********, срещу
наказателно постановление № 23-0304-000241/07.04.2023 г. на началника на сектор
към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 200 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите на наказващия орган, като
заявява, че на процесната дата е управлявал МПС с всички надлежни документи, вкл.
свидетелство за регистрация – Част I и Част II. Твърди, че не е знаел и не е
предполагал, че управляваното МПС е с прекратена регистрация, като за първи път бил
уведомен за този факт на 09.03.2023 г., след датата на установяване на нарушението.
Съгласно изложеното и позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023
г. на ВКС и ВАС се моли за отмяна на обжалваното постановление.
Насрещната страна по жалба – РУП гр. Несебър, изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни по изложени
съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като
законосъобразно.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично, поддържа дадената жалба. Не ангажира писмени и гласни доказателства.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 21.02.2023 г., около 14,00 часа, в гр. Несебър, до ПС „********“,
жалбоподателят управлявал личния си л.а. „Ланчия“, с рег. № ******. По същото
време бил спрян за проверка от св. П. - младши полицейски инспектор в РУ Несебър,
която извършила служебна справка с ОДЧ и установила, че автомобилът няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и е със служебно прекратена регистрация от
31.01.2023 г. При тези данни св. П. съставила на жалбоподателя АУАН Серия АД бл.
№ 483303 от 21.02.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със
случая била образувана преписка с пр.пр. № 3165/2023 г. по описа на РП Бургас, пр.пр.
№ 335/2023 г. по описа на ТОН, като при съобразяване на представените от РУ –
Несебър материали, прокурор при РП - Бургас, ТО - Несебър, с постановление от
10.03.2023 г., отказал да образува досъдебно производство срещу В., като приел, че
същият е управлявал МПС с рег. № ******, със служебно прекратена регистрация от
31.01.2023 г., но поради ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието
отказал да образува ДП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил
материалите на РУ Несебър за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Въз основа на постановлението било издадено и процесното НП, което се
обжалва пред настоящата инстанция.
Съгласно приобщените доказателства, до жалбоподателя е изпратено
уведомление от 13.02.2023 г. за служебно прекратената регистрация на автомобила му
от началник сектор ПП при ОД МВР Бургас, получено на 09.03.2023 г., съгласно
уведомително писмо на директора на РУ „Югоизточен район“, Български пощи.
Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ е изпратено от Гаранционен фонд до
жалбоподателя на 06.01.2023 г., но без доказателства за доставката му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 483303 от 21.02.2023 г.;
Постановление за отказ да се образува ДП от 10.03.2023 г. на РП – Бургас, ТО –
Несебър; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; писмо рег. №
769р-2255/585/13.02.2023 г. на началник сектор ПП при ОД МВР Бс; писмо изх. № 94-
Ж-4-1/23.03.2023 г. на директор РУ „Югоизточен район“, Български пощи; писмо вх.
№ 5423/06.06.2023 г. на Гаранционен фонд и приложените към него писмени
документи; писмо вх. № 6224/30.06.2023 г. на началник РУ Несебър и приложените
към него документи; както и от показанията на свидетелката П.. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Приетата от съда фактическа обстановка е безспорна и с оглед изложеното от
жалбоподателя в жалбата и възраженията му, които касаят единствено правната страна
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
2
От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Ланчия“, с рег. № ******, на 21.02.2023 г., който бил
със служебно прекратена регистрация от 31.01.2023 г., без да са свалени табелите, по
смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ е
предвидено, че информационният център /изграден и поддържан от Гаранционния
фонд, съгл. чл. 571 от КЗ/ уведомява собствениците на моторни превозни средства, за
които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е
подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да
представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор
за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентните държавни органи да
прекратят регистрацията на моторното превозно средство, на основание чл. 571, ал. 11
от КЗ. От своя страна, чл. 143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство, като служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От анализа на цитираните текстове може да се направи извода, че
неизпълнението на задължението за сключване на задължителна застраховка ГО от
собственикът на регистрирано в РБ МПС, което е в движение, води до задължение за
Гаранционен фонд, след уведомяване на собственика да инициира процедура по
служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на
това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. Това
задължение е разписно подробно в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства на Министъра на МВР и попада в компетенциите на звената Пътна
полиция.
В случая, от събраните доказателства, се установява, че жалбоподателят е узнал
за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС при проверката,
която е установила процесното нарушение, като уведомлението на началник сектор ПП
при ОД МВР Бс за този факт е достигнало до В. едва на 09.03.2023 г.
В мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г.
на ОСС на НК на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС, е прието, че в случаите, когато
няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Съответно е даден отговор на поставения
въпрос в смисъл, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
3
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
В случая, независимо от изричните указания на съда до
административно-наказващият орган да представи надлежни доказателства за
уведомяване на жалбоподателя за прекратяване на регистрацията на управлявания от
него автомобил към датата на установяване на нарушението, такива не бяха
представени. От събраните доказателства не се установи жалбоподателят да е узнал по
какъвто и да е начин за това обстоятелства преди датата на нарушението, преди
21.02.2023 г. Ето защо съдът намира, че у него е липсвал субективния елемент на
деянието, с оглед на което не може да се приеме, че от субективна страна е осъществил
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът счита, че нарушението не е извършено виновно
от жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, поради което подадената
от него жалба се явява основателна, а обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000241/07.04.2023 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя Ж.
Х. В., ЕГН **********, с адрес: *********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са
наложени кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4