№ 176
гр. Плевен, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20244430200064 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от „***“ АД, ЕИК ***, чрез изпълнителните ***и:
П.К.Н. и Л.Т.Ч., с адрес: ***, гр. София – 1000 против НП № 15-
2300102/23.05.2023г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл.166, ал.2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди/ лева. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание ж-лят редовно призован, представлява се от юрк.
С.Г., която твърди, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на
материалноправни и процесуалноправни норми, поради което и моли за
1
неговата отмяна. Алтернативно моли за намаляване на наложената
имуществена санкция към законовия минимум.
Ответникът по жалбата – *** на Дирекция „Инспекция по труда“-
Плевен, редовно призован представлява се от юрк. П.Ч., която моли за
потвърждаване на НП, като излага подробни аргументи.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на
страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона,
намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.
„***“ АД е със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *** и се
представлява заедно от П.К.Н. с ЕГН ********** и Л.Т.Ч., с ЕГН **********,
и за това не се спори.
На 09.03.2023г. и на 10.03.2023г. длъжностни лица от Дирекция „ИТ“-
Плевен - актосъставителят Г. И. Д., *** в Дирекция „Инспекция по труда“-
Плевен и свидетелят Д. И. Ц., извършили проверка на място по повод станал
на 09.03.2023г. трудов инцидент със смъртен изход на лицето Т.М.Д., ЕГН
**********, в обект: ***, ***, стопанисван от „***“ АД със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, представлявано от П.К.Н. с ЕГН ********** и
Л.Т.Ч. с ЕГН **********. В хода на извършената проверка на място, както и
при извършена документална проверка в периода 09.03.2023г.-10.04.2023г. в
офиса на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен дл.лица констатирали, че
„***“ АД са нарушили разпоредбите на трудовото законодателство по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно:
„***“ АД с ЕИК ***, в качеството си на работодател, не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд на лицето Т.М.Д., като не е
разработил и предоставил на Т.М.Д. писмена инструкция за безопасно
извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари /суров
неф/ с паро-подгряваща установка.
2
Длъжностните лица установили също така, че на 09.03.2023г. около
09:40 часа пострадалият Т.М.Д. на длъжност „***“ и „***“ в „***“ АД е
извършвал пропарка на автоцистерна за превоз на суров нефт с Рег.№ *** с
пароподгряваща установка на площадка на сектор „Тампонажно-
интензификационни работи“ в ***, ***.
При поискване към момента на проверката на място в обекта на
09.03.2023г. и 10.03.2023г. не е представена писмена инструкция за безопасно
извършване на пропарване на автоцистерна с ППУ.
В резултат на горните констатации актосъставителят Г. И. Д. в
присъствието на свидетеля Д. И. Ц. съставила АУАН № 15-
2300102/10.04.2023г., като въз основа на него било издадено оспореното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни,
логични и последователни показания на свидетелите Г. Д. и Д. Ц. и
приложените към делото писмени доказателства: НП №15-
2300102/23.05.2023г., АУАН №15-2300102/10.04.2023г.; Заверено копие на
длъжностна характеристика за длъжността „***“; Заверено копие на
длъжностна характеристика за длъжността „***“ на ДИТ-Плевен; Заверено
копие от обратна разписка от 12.06.2023 г. за получаване на НП №15-
2300102/23.05.2023; Заверено копие на Пълномощно с peг. № 1587/13.03.2023
г.; Заверено копие на Инструкция по здраве и безопасност при попарване на
автоцистерна с ППУ; Заверено копие на Инструкция по здраве и безопасност
при работа за „***“ при сектор РИС и ТИР; Заверено копие на възражение с
вх. № 23039893/19.04.2023г., находящи се от л.8 до л.113 по приложеното в
цялост НАХД № 1526/2023г. по описа на РС-Плевен, както и от
представените в съдебни заседания писмени доказателства, а именно:
Свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „***“ рег. №
483/28.07.2014г., издадено от Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор; Удостоверение за професионална компетентност за
извършване превоз на товари № 112-001683/17.02.2020 г.; Заповед №
222А/16.11.2015 г. на „***“ АД, с която Т.Д. е определен за водач на
специален *** с рег. № ***; Страница от книгата за ежедневен инструктаж на
09.03.3023 г.; Страница от Книгата за начален инструктаж за проведен
3
инструктаж на Т.Д. на 21.04.2007 г.; Страници от Книга за периодичен
инструктаж за проведени инструктажи по тримесечия на Т.Д. от 01.01.2022 г.
до 31.03.2023 г. /общо 5 страници/ - приложени на л.25-29 от делото. Следва
да се посочи че допуснатата свидетелка М. П. Н. също подкрепя изложената
фактическа обстановка. Същата на практика сочи че по време на проверката
са били предоставени от страна на дружеството инструкции за безопасна
работа на шофьор-монтажниците и инструктажни книги за различни видове
инструктажи, за което не се спори. Свидетелката твърди още че на
проверяващите била предоставена инструкция за безопасност и здраве при
работа №56-12 при работа на ***, за което също не се установи спор. В
посочените части показанията на свидетелката подкрепят фактическата
обстановка, доколкото посочената инструкция, визирана от нея е приложена
към оспореното НП и е от 06.01.2012г. По – нататък в показанията си, отново
ценени от съда свидетелката разяснява видовете обучение на работещите в
дружеството и в конкретност провежданото такова от и на пострадалато лице
Т.М.Д., но никъде в показанията не се посочва че на проверяващите е била
предоставена инструкция за здраве и безопасност при пропарване на
автоцистерна с ППУ ИЗБР 151-23, визирана в НП, която е с дата 13.03.2023г.,
т.е. издадена след датата на констатиране на нарушението. С други думи
показанията на тази свидетелка се ценят доколкото заобикалят конкретика
досежно именно тази Инструкция, като са насочени с въпроси от
процесуалния представител на ж-ля в ирелевантна посока. Въпреки това не
опровергават доказаната фактология, поради което, както беше посочено, се
ценят с доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното
Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от
закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното
постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя,
посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН,
4
описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП
подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен
е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното
постановление. Съдът счита, че ***ът на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” и с оглед разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 47 от ЗАНН.
Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както
досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова
квалификация, като акт и НП си съответстват напълно. Налице е съответствие
и между текстовата част и и цифрова квалификация в самия АУАН, съответно
в самото НП. Приложени са съответни и относими правила за поведение, а не
както твърди във възражението си ж-лят, като общото правило за поведение
от ЗБЗУТ е правилно конкретизирано с това от Наредбата, с което е
обвързано. Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени
съответно в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и акта също е издаден от
оправомощено лице – свидетелят Г. И. Д., работещ на длъжност „***” в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, която е оправомощена да съставя
АУАН за нарушения по КТ на основание чл.416, ал.1 от КТ във вр. чл.16 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда”. Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не е
нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия
орган в едномесечен срок от получаване на административнонаказателната
преписка, като този срок е инструктивен. Предвид изложеното съдът счита, че
в хода на административнонаказателното производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност
на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
След анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
възраженията на страните съдът счита, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател е доказано. Съгласно чл.413, ал.1
от КТ „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
5
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. В конкретният случай по
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно не е
разработил и предоставил на работника Т.М.Д. писмена инструкция за
безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни
товари /суров нефт/ с паро-подгряваща установка, като в същото време е
установено от длъжностните лица при ДИТ, че на процесната дата –
09.03.2023г. пострадалият Т.М.Д. на длъжност „***“ и „***“ в „***“ АД е
извършвал пропарка на автоцистерна за превоз на суров нефт с Рег.№ *** с
паро-подгряваща установка на площадка на сектор „Тампонажно-
интензификационни работи“ в ***, ***.
По отношение на наведеното в жалбата, въпреки липсата на изрично
искане за приложение на чл.28 ЗАНН: Тук е мястото да се отбележи, че
ЗАНН не предвижда критерии за отграничаване на маловажните случаи,
поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при
съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при
които е извършено административното нарушение, например стойността на
вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.
Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона… ”. От друга страна известно е, че когато
преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи
на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6
от ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази
разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от
административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се
приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в
6
никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен
контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил. В
настоящият казус съдът вече посочи, че безспорно е налице визираното в акта
и НП нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Нарушената
разпоредба на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 е свързана с осигуряване на
здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, като съгласно същата „При използване
на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и
здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на
писмени инструкции“. Неизпълнението й е оценено от законодателя като
такова с висока степен на обществена опасност, което ясно личи от размера
на предвидената имуществена санкция. С оглед особената значимост на
безопасните условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, настоящият случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.9, ал.2 от НК и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че е безспорно установено извършването на нарушение по
чл.4, ал.1, т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/,
във вр. с чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване от страна на дружеството жалбоподател.
Описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по
посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН осъществява състав на
административно нарушение по КТ, за което жалбоподателят е бил
санкциониран.
В заключение: С наказателното постановление на „***“ АД с ЕИК *** е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 5000
лева на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. В
разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ законодателят е предвидил наказание в
размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията
7
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
конкретният случай на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер от 5000 лева, който е 1/3 на предвиденото от Закона за процесното
нарушение наказание за ЮЛ. Съдът счита, че от страна н
аадминистративнонаказващия орган са съобразени тежестта на нарушението,
а именно наличие на трудов инцидент със смъртен изход и в този си размер
би постигнало целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. Доколкото
санционирано е ЮЛ, посочената в жалбата липса на виновно поведение е
ирелевантно обстоятелство, тъй като отговорността на ЮЛица е обективна и
безвиновна и вина не се изисква.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-2300102/23.05.2023г. на *** на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя „***“ АД е със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *** и се представлява заедно от
П.К.Н. с ЕГН ********** и Л.Т.Ч., с ЕГН **********, в качеството на
работодател за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване и на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8