№ 6
гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500393 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №80/ 21.04.2023г. по гр. д. №122/2022г. ОС- Ловеч е
отхвърлил иска на „Агрорайз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Видин, жк “Георги Бенковски“, бл.10, вх.“Б“, ап.13,
представлявано от В. К. Г.- управител, срещу Т. Б. К. в качеството й на ЧСИ с
рег.№815 в КЧСИ и с район на действие ОС- Плевен, с адрес на кантората гр.
Плевен, *******, за присъждане на обезщетение на основание чл.441 от ГПК,
вр. с чл.74,ал.1 от ЗЧСИ, чл.45 и чл.86 от ЗЗД, в общ размер от 30 522.33лв.,
от който- главница 27 483.84лв. и лихва 3 038.49лв., като неоснователен и
недоказан.
Присъдени са и разноски: „Агрорайз“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.
Б. К. в качеството й на ЧСИ с рег.№815 в КЧСИ и с район на действие ОС-
Плевен, сумата 200 лева, представляваща разноски по делото; и на адв. Ю. С.
С. от АК- Плевен, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв., в размер на 1446 лева.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като трети
лица- помагачи на ответника Т. Б. К.- в качеството й на ЧСИ.
В законният срок решението е обжалвано от „Агрорайз“ ЕООД, чрез
адв. Р., като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
1
процесуално нарушение, както и необосновано. Съдът неправилно отхвърлил
исковете с аргумент, че ищецът не е „обеднял", тъй като с несеквесируемите
средствата са „удоволетворени негови съществуващи задължения". Вредата в
настоящия казус, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
насочване на принудителното изпълнение към вземания, които по своя
характер са целево отпуснати средства на съответния земеделски
производител, се извеждала от причината, поради която и на ниво българско
законодателство и на ниво ЕС тези средства били обявени за
„несеквестируеми" вземания- именно да бъдат използвани целево във връзка
с отпускането им за упражняваната от правния субект дейност. Извода на
съда, че след като с тези средства са погасени задължения на длъжника чрез
принудителното изпълнение и поради това не е налице вреда, обезсмислял
института на „несеквестируемостта". Правните норми, уреждащи
несеквестируемото имущество на длъжника били императивни. Всяко
пристъпване на този институт съдържало в себе си и пряката и
непосредствена последица представляваща вреда- в конкретния случай
лишаването от възможност да се използват средствата от длъжника по
целевото им предназначение. Предявеният иск не бил за неоснователно
обогатяване, за да се извеждат мотиви, че ищецът не е обеднял поради
погасяване на негови дългове. Налице било и съществено процесуално
нарушение- в доклада първоинстанционния съд не указал на ищеца и
представителя му за кои факти и обстоятелства, които са в тяхна
доказателствена тежест, не сочат доказателства- за настъпилата за ищеца
вреда. Не били дадени и указания при неясност на исковата молба в тази част
да поправят същата.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени, предявените искове
за главница и лихви да се уважат. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правомощията си
по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че макар
съдебният изпълнител да е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните
правила- насочил е изпълнение върху несеквестируемо имущество на
длъжника /средства, представляващи публично целево финансиране
предназначено за конкретен субект и цел- земеделския производител, във
връзка с упражняваната от него дейност, които не могат да се използват за
обезпечения и за принудително погасяване на вземания/, ищецът не е
установил чрез пълно доказване всички материални предпоставки,
обуславящи възникването на твърдяната деликтна отговорност на ответника.
Съдът е посочил, че не е доказано настъпването на имущественото
увреждане- претърпяна загуба на средства от целево финансиране, т.е. че има
реално намаление на имуществото. Приел е, че с изплащането на част от
дълга „Агрорайз“ ЕООД реално не е претърпял загуба и не е обеднял, тъй
2
като с тези суми са удовлетворени съществуващи негови задължения- по
вземането на взискателя „Лебозол България“ ООД, на Банка “ДСК“ ЕАД, към
НАП и за разноските по принудителното изпълнение. Тези вземания са били
ликвидни и изискуеми /т.е.налице е валидно правно основание/ и с
погасяването им съдебният изпълнител не е ощетил имуществото на
длъжника. Би имало реална вреда в случай, че е проведено принудително
изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на задължения, а в
случая дори и след извършеното изпълнение дългът не е погасен изцяло.
Съдът е посочил, че липсват твърдения за причиняване на други вреди или
загуби от провеждането на принудително изпълнение върху
несеквестируемите вземания, извън изпълнението на съществуващия дълг
(например невъзможност да се произведе и реализира земеделска продукция
поради лишаването от субсидиите).
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Ловеч и намира
подадената въззивна жалба за неоснователна по същество.
В исковата си молба „АГРОРАЙЗ“ ЕООД е изложил, че по образувано
срещу него изп.д.№2262/2019г. ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка
на дружеството и изтеглил суми от същата, средствата в която били целеви
субсиди и несеквестируеми, с което нанесъл пряка имуществена вреда върху
правната му сфера. Т.е. претендирани са претърпени загуби- неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения, чрез намаляване на неговия
патримониум с изтеглените суми.
За да възникне професионалната имуществената отговорност за
причинени имуществени или неимуществени вреди от непозволено
увреждане от частния съдебен изпълнител, следва да са осъществени
следните предпоставки: деяние на частен съдебен изпълнител при, по повод,
или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при
осъществяване на принудителното изпълнително производство;
противоправност; вреди- претърпени загуби или пропуснати ползи;
причинно- следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45
ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
В случая първите две предпоставки са налице, както е приел
първоинстанционният съд- съдебният изпълнител е наложил запор върху
суми и ги е разпределил, въпреки, че същите представляват целеви субсидии,
несеквестируеми са и е бил уведомен от банката, че осребрените суми
представляват несеквестируемо имущество /след налагането на изпълнителен
запор върху банковата сметка съдебният изпълнител е бил уведомен от
банката- изпълнител на залога, какви средства са постъпвали там/- т.е.
ответният съдебен изпълнител е извършил противоправно деяние.
Не е доказана обаче третата предпоставка- настъпването на вреда за
ищцовото дружество. Вредата представлява пропусната полза /неосъществено
увеличение на имуществото/ или претърпяна загуба /намаляване на
3
имуществото/, като в случая видно от исковата молба се претендира второто-
намаляване на имуществото с изтеглените суми. И в исковата молба и във
въззивната жалба се сочи, че е налице вреда само поради „нарушение на
несекверуемостта и нарушението на императивната правна норма уреждаща
несеквестрируемостта“, като във въззивната жалба за първи път се твърди, че
вредата е „лишаването от възможността да се използват средствата от
длъжника по целевото им предназначение“.
Без да са настъпили вредоносни последици от противоправно
поведение не настъпва деликт. Ищецът не оспорва, че е бил длъжник по
изпълнението на действително парично задължение по образуваното
изпълнително дело, поради което с удовлетворяване на изпълняемото право
/частично или изцяло/, макар и с несеквестируеми средства, той е изпълнил
свое изискуемо парично задължение. В резултат е налице баланс в неговия
имуществен комплекс- от една страна, с процесното изпълнително действие
неговият патримониум е намалял, но, от друга, със същия размер неговите
задължения също са били редуцирани /т. нар. компенсация между "вреда" и
"полза"/. Следва да се отбележи също, че "лишаването от възможност да се
ползват средствата от длъжника целево", не означава нито понесена от него
претърпяна загуба, нито пропусната полза / и не доказва такива- ТР 3/2021 от
03.11.2022г. ОСГТК, ВКС/.
Видно от първоинстанционното производство, с определение
№73/23.01.2023г. ОС- Ловеч е изложил доклад по делото съобразно чл. 146
ГПК, допуснал е доказателствените искания на ищеца, така, както са
направени и изрично е дал възможност на страните в 2-седмичен срок от
уведомяването им да изразят становището си по проекта за доклад. Във
връзка с това ищцовата страна е подала молба- становище вх.
№1685/20.03.2023г., с което не е възразила по отношение на разпределената й
доказателствена тежест, не е поискала други доказателства, изразила е
становище по отговорите на другата страна и конституираните трети- лица
помагачи и допуснатата по нейно искане съдебна експертиза, взела е
становище по същество, поискала е разноски. В проведеното открито с.з. на
20.03.2023г. пред ОС- Ловеч ищецът не е изпратил представител. Предвид
изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба, досежно
липсата на указания от първоинстанционния съд в доклада по делото относно
доказателствената тежест на страните и подадените от тях искова молба и
отговори, както и предвид претенцията му в исковата молба за претърпени
загуби в размер на изтеглените суми. Съдът е длъжен да укаже на страните за
кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, а не какви претенции
да направят.
Предвид гореизложеното решението на първата инстанция, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на адв. С. адвокатско
4
възнаграждение в размер на сумата 3092 лева, на осн.чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №80/ 21.04.2023г. по гр. д. №122/2022г. на
ОС- Ловеч.
ОСЪЖДА „АГРОРАЙЗ“ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление в гр.Видин, жк “Георги Бенковски“, бл.10, вх.“Б“, ап.13, да
заплати на адв.Ю. С. С. от АК- Плевен, със съдебен адрес гр.Плевен,
**********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., в
размер на 3092 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщението, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5