РЕШЕНИЕ
№ …./16.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РС
– ПАЗАРДЖИК,
ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа гр. дело № 2315/2017 г.
по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Претендира се от съда да бъде признато за установено по
отношение на ответника З.П.Х., че за „Теленор България“ ЕАД съществуват парични
вземания, както следва: за сумата от 24,05 лв.,
представляваща главница
по сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, както и за
сумата от 233,54 лв., представляваща неустойка за предрочно прекратяване на
договора, съгласно фактура №**********
от 05.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик.
В исковата молба, ведно с молби-уточнения, се излагат
твърдения, че в полза на „Теленор България“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените парични суми по ч. гр. дело
№ 1381/2017 г. на РС-Пазарджик, против която ответникът е депозирал възражение
по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че между страните е скючен договор за предоставвяне
на далегосъобщителни (мобилни) услуги на 17.03.2010 г. за абонатен №*********, по
силата на който ответникът ползвал мобилен номер **********. Посочва се, че
договорът бил новиран с няколко допълнителни споразумения, последното от
16.01.2015 г. по програма „Резерв 13.99“ със срок на действие до 16.01.2017 г.
Посочва се, че за отчетния период на потребление за месец март и месец април
2015 г. ответникът ползвал доставените от ищеца мобилни услуги, но не заплатил
дължимата месечна такса, като след направена корекция на паричните задължения
на абоната незаплатената стойност на мобилните телефонни услуги възлиза на сумата от 24,05 лв, съобразно
фактура №********** от 05.06.2015 г. Посочва се, че поради неплащането на абонаментната
такса за двата месеца, ищецът на основание чл. 75 от ОУ, е прекратил
едностранно договора по вина на клиента. Това довело до правото на ищеца да
претендира посочената неустойка за
предрочно прекратяване на договора за 233,54 лева. Последната била уговорена
между страните в т.11 от индивидуалния договор с клиента и допълнително
споразумение от 16.01.2015г. Предвиждало се, че при прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти,
дължими до края на срока на договора. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът поддържа съображенията си, че не дължи изпълнение,
представени с възражение вх. №9385 от 10.05.2017г. по ч. гр. дело № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик. Заявява, че
сумата, която единствено дължи на ищеца е тази за главница за 25,00 лева.
Признава, че закъснял два месеца с плащането, но когато решил да стори това
установил, че вече дължи 257,00 лева и
телефонът му е изключен. Поддържа, че е болен човек от шизофрения, не е
съгласен да заплати исковите претенции, без да излага конкретни фактически
твърдения и/или възражения, и смята да си погаси дълга само от 25,00 лева. В
съдебното заседание, пълномощника на ответника и негов баща посочва, че синът
му не е поставен под запрещение.
РС – Пазарджик, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик
се изяснява, че на 11.04.2017 г. съдът е сезиран от ищеца със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е Заповед № 840/19.04.2017
г., видно от която ответникът е осъден да заплати на ищеца 24,05 лв. за
главница, с 233,54 лв. за неустойка за предрочно прекратяване на
договор, с 4,46 лева за мораторна лихва за периода от 21.05.2015 г.-до
14.03.2017г., ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до изплащане на
вземането, ведно със сторените съдебни разноски за 25,00 лв., платена държавна
такса, и 180,00 лв. за правна помощ. Съобразно заповедта, паричните вземания
произтичат от Договор за далекосъобщителни услуги от 17.03.2010 г., по който е
издадена фактура №********** от 05.07.2015 г., за абонатен №*********. Срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК е ответникът е подал възражение.
Страните
не спорят, а и видно от представените от ищеца фактури се изяснява, че
ответникът, с клиентски номер №*********,
не е погасил паричните си задължения по Фактура №********** от 05.05.2015 г.,
за отчетен период 05.04-04.05.2015 г., на стойност 14,59 лева с ДДС, както и по
Фактура №********** от 05.04.2015 г., за
отчетен период 05.03-04.04.2015 г., на стойност
13,99 лв. с ДДС. Видно от Фактура №********** от
05.06.2015 г. мобилният оператор е извършил корекция
на двете фактури на стойност с -3,76 лева, като е отразена обща сума за плащане
от 24,05 лева с ДДС.
Изяснява се, че за отчетните периоди
страните са сключили договор за мобилни услуги от 16.01.2015
г., по силата, на който ответникът продължава да ползва предоставения му
по-рано с договор за мобилни услуги от 17.03.2010 г. мобилен номер **********. Срокът на договора е за 24
месеца и до 16.01.2017 г. В т. 11 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на
срока на договора.
В
издадената от „Теленор България“ ЕАД Фактура №********** от 05.07.2015 г., за
отчетен период 05.06-04.07.2015 г., са отразени задължения в размер на 257,59 лв., от които 233,54 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги и 24,05 лева за задължения от предходен
период.
От представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, се изяснява, че
според чл. 75, при неспазване някое от задълженията по част XIII от ОУ от
страна на потребителя, или в случай, че е налице неизпълнение на друго
задължение от него, ищецът има право да ограничи предоставянето на услугите,
или едностранно да прекрати индивидуалния договор, при условията на т. 19б и т.
19 в. от ОУ. Част XIII от ОУ регламентира задължението на абоната да заплаща в срок дължимата цена за
ползвана услуга, съобразно индивидуалния договор и ОУ.
За да възникне
спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в негова тежест е да
установи наличието на действителен договор за предоставяне на мобилни
услуги, както и че е предоставил твърдените мобилни услуги на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е
заплатил задължението си по договора за предоставяне на мобилни
услуги. По иска с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът трябва да докаже, че е налице уговорка за
заплащане на неустойка в договора за
мобилни услуги, както и че
договорът за мобилни услуги е
прекратен по вина на потребителя – ответник. При установяване на тези
обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираната
неустойка.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
С оглед
еднопосочните изявления на страните, които се подкрепят от събраните писмени
доказателства, съдът намира, че ответникът е ползвал предоставените му от ищеца
мобилни услуги за месец март и месец април 2015 г., представляващи общ отчетен
период от 05.03.2015 г. до 04.05.2015 г.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, обстоятелството, че възникналите от договора парични задължения за
ответника през процесния период са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване от него по правилата на чл. 154 от ГПК. Съгласно чл. 77 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение. В настоящото съдебно производство този
правнорелевантен факт не бе установен от длъжника чрез събраните по делото
доказателствени средства, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната
действителност и искът следва да бъде уважен.
По иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Исковата претенция за неустоечно вземане в размер на сумата от 233,54 лева
е неоснователна. Действително в т. 11 от
договора за мобилни услуги от 16.01.2015г. е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, в случая поради допуснато неизпълнение на две последователни
месечни такси, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора.
Съгласно ТР № 3/2011 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, представляват периодични
плащания. Непротиворечива е съдебната практика, че вземанията за месечни
абонаментни такси за мобилни услуги покриват това понятие.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г., т.д.№
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при иск за
присъждане на неустойка.
В задължителната и трайна практика по чл. 290 от ГПК, върховната съдебна
инстанция е приела, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за
периодично изпълнение е нищожна, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Така според Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г., I т.о. на ВКС , „уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в
размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му,
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят
по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се
предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на
бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост“ (в този смисъл и решение по т.д. №1226/2015г., I т.о. на
ВКС и др.). Ето защо с оглед
сходната правна природа на на паричното вземане за неустойка по процесния
договор с това по договора за лизинг, съдът намира, че то е недължимо, тъй като почива на нищожна
клауза, противоречаща с
добрите нрави. Поради това права и задължения за страните на основание същата
не са възникнали и не могат да се претендират.
При този изход от
спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца доказани разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът не
доказа направени по делото разноски.
По ч. гр. дело №
1381/2017г. на РС-Пазарджик ищецът е сторил съдебни разноски за сумата от 25,00
лева, платена държавна такса, и за сумата от 180,00 лева-платено адвокатско
възнаграждение. Съдът констатира, че с подадената
искова молба в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК не е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за установяване съществуването на паричното вземане за сумата от 4,46
лева за мораторна лихва за периода от 21.05.2015 г.-до 14.03.2017г.,
удостоверено в Заповед №
840/19.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. д. № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик. С оглед разясненията дадени в ТР №4/2013г.,
компетентен да обезсили заповедта за изпълнение за сумата от 4,46 лева в случая
е заповедния съд. Същевременно това обстоятелство /недължимост на 4,46 лева/ исковият съд взима предвид при
изчисляване разноските дължими за заповедното производство, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 18,81 лева за деловодни
разноски на ищеца по ч.гр. д. № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик.
Разноските сторени
в настоящото производството от ищцовото дружество са за сумата от 75,00 лева, платена
държавна такса, и за сумата от 180,00 лева-платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно
на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 23,81 лева.
Предвид
установената отговорност за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят общо 42,62 лева - разноски за заповедното и
исково производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД че за „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“, Бизнес парк-София, сграда 6, съществува парично вземане по
отношение на З.П.Х., ЕГН**********,
с адрес: ***, за сумата от 24,05 лева,
представляваща главница по договор за далекосъобщителна услуга от 17.03.2010г.,
новиран с договор за мобилни услуги от 16.01.2015г., по издадена фактура №********** от 05.07.2015 г. за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва върху главницата от
11.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №
840/19.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. д. № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес
парк-София, сграда 6, срещу З.П.Х.,
ЕГН**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата 233,54 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга от 17.03.2010г., новиран с договор за
мобилни услуги от 16.01.2015г., по
издадена фактура №********** от
05.07.2015 г. за абонатен номер №*********, за която сума е издадена Заповед №
840/19.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. д. № 1381/2017 г. на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, З.П.Х., ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес
парк-София, сграда 6, сумата в размер на 42,62
лева, представляваща сбор от съдебни разноски по ч. гр. дело № 1381/2017 г.
на РС-Пазарджик и по гр. дело № 2315/2017 г. на РС-Пазарджик.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова