Решение по КНАХД №2060/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В. Т. В. [ЕГН], чрез адв. М. Д. срещу Решение № 845/09.07.2025 г., постановено по АНД № 19/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-8703-001749 от 03.12.2024 г. на Началник СПС в ОД МВР – Варна, сектор „Специализирани полицейски сили Варна“, с което на В. Т. В., [ЕГН], на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП, като вместо това му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП.

Решението на въззивната инстанция се атакува с доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се в жалбата, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Според оспорващия събраните по делото доказателства са неправилно възприети и ценени от въззивния съд, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се фактът, че е налице осъществен състав на описаното в НП административно нарушение. Като доказателство в подкрепа на тази теза се изтъква наличието на противоречия в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, за които посочва, че са участници в ПТП, настъпило по същото време между управлявания от полицейските служители патрулен автомобил и управляваният от В. В. мотоциклет, което последният счита за основание да не се кредитират показанията на тези свидетели. Твърди се, че в мотивите на оспореното решение съдът не е обсъдил всички възражения на санкционираното лице, което се сочи като друг порок на съдебния акт, налагащ отмяната му. Въз основа на изложеното е формиран петитум за отмяна решението на Районен съд – Варна и наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски само за въззивното производство.

Ответникът по касация - Началник СПС в ОД МВР – Варна, сектор „Специализирани полицейски сили Варна“, чрез писмени бележки, депозирани от гл. ю.к. К. Л.-А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че оспореното решение е постановено след като напълно са изяснени релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства. В мотивите му са обсъдени всички възражения на санкционираното лице. След като е направил задълбочен анализ на приложимите правни норми, съдът правилно е приложил материалния закон. Намира за правилен извода, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. В., не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на горното е изложено становище за правилност на решението на РС – Варна и пледира за оставянето му в сила. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 20.11.2024 г. вечерта разпитаните пред въззивната инстанция свидетели К. И. и Вл. П. - и двамата полицейски служители в сектор СПС при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения на установъчен пункт на [улица]в гр. Варна, като паркирали служебния си автомобил в улица под бензиностанция „Бенита“, срещу цирковата площадка и магазин „Кауфланд“. Полицейските служители получили сигнал от свои колеги от II РУ, че водач на мотоциклет е избегнал проверка. Получили подробно описание на мотоциклета и неговия водач. Около 23:00 ч. свидетелите забелязали към тях да се приближава мотоциклет, отговарящ на даденото им описание. Негов водач бил В. В.. Полицай Вл. П. излязъл на пътното платно и със стоп-палка подал на водача на превозното средство сигнал за спиране, на който той не спрял, а продължил напред. Двамата полицейски служители веднага потеглили след него със служебния си автомобил. На светофарната уредба, намираща се на кръстовището с [улица], В. В. преминал на червен сигнал. Патрулната кола продължила да го следва. Приближавайки кръстовището с [улица], водачът на мотоциклета минал от дясната страна на лек автомобил, който бил спрял на червен забранителен сигнал, и отново преминал на червен сигнал. В завоя обаче моторът поднесъл, при което водачът му паднал, а моторът се блъснал в служебния полицейски автомобил, който, гонейки го, заобиколил изчакващите на светофара автомобили и също предприел маневра десен завой на червен сигнал. След като се изправил на крака, водачът на мотоциклета побягнал, но бил настигнат от полицейските служители. При последвалата проверка на моторното превозно средство, на водача и на неговите документи е установено, че регистрационната табела, поставена на управлявания то В. В. мотоциклет КН 5565А, не е издадена за управлявания мотоциклет - Хонда с рама 2SC50A02M003750.

В резултат на проверката срещу водача на мотоциклета – В. Т. В., са съставени няколко акта за установяване на административно нарушение, един от които АУАН № 1416576/21.11.2024 г. за нарушение на чл. 6, т.1 пр.2 от ЗДП, тъй като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Варна като създава непосредствена опасност за останалите участници в движението. При предявяване на АУАН В. не направил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При горната фактическа обстановка и след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка на 03.12.2024 г. началника на Сектор „СПС“ при ОД на МВР - Варна издал атакуваното НП. В него изцяло са приети съдържащите се в АУАН фактически констатации както и дадената им от актосъставителя правна квалификация. Като приел, че В.Т. В. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП, на основание чл. 179, ал.1, т.5 пр.1 от ЗДП, АНО наложил на същия административно наказание глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Пред съда са изслушани двамата полицейски служители, извършили проверката вечерта на 20.11.2024 г., когато е съставен АУАН № 1416576/21.11.2024 година. Въз основа на доказателствата съдът приел за доказано, че на посочената в НП дата и час санкционираният В. Т. В. е осъществил състав на административно нарушение на Закона за движението по пътищата. Приел, че НП и АУАН, са съставени и издадени от компетентните длъжностни лица в сроковете, установени в чл. 34 от ЗАНН, както и че тези актове съответстват на установените законови критерии за форма и съдържание. Доколкото, обаче съдът намерил за недоказано, че при извършване на нарушението с поведението си В. е създал непосредствена опасност за движението, което представлява един от съставомерните елементи на нарушението по чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДП, се е възползвал от правомощията си по чл. 63, ал.2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН и е изменил наказателното постановление като без да изменя съществено обстоятелствената част на НП е приложил санкцията по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, която към момента на постановяване на въззивното решение предвижда административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.

Решението е правилно и законосъобразно.

В хода на въззивното производство от съда са събрани всички доказателства, относими към правния спор, разпитани са двама свидетели, един от които е актосъставителя К. И.. Направените от съда правни изводи кореспондират с доказателствения материал по делото, споделят се от настоящия тричленен състав на касационната инстанция, поради което препраща към тях на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т.5, предл I-во от ЗДП, в нейната редакция преди последните изменения, публикувани в ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., гласи, че се наказва с глоба в размер 150 лв. който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Анализът на този законов текст сочи, че посоченото нарушение е резултатно и неговият резултат е, че с поведението си водачът на превозното средство е създадена непосредствена опасност за движението. Ето защо, като е установил наличието на всички останали съставомерни елементи на описаното в НП административно нарушение, но не и такива за възникнала от поведението на В. В. непосредствена опасност за движението, въззивният съд законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 63, ал.2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН и е изменил наказателното постановление като без да изменя съществено обстоятелствената част на НП е приложил санкцията по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, според която се наказва с глоба от 100 (сто) лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Съдът е приложел тази санкция според актуалната към датата на постановяване на въззивното решение редакция на Закона за движението по пътищата, преди цитираните по-горе законови изменения, публикувани в ДВ, бр. 64 от 2025 година.

Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е обсъдил всички негови възражения. Същите са коментирани в мотивите на обжалваното решение. Обстоятелството, че същите са отхвърлени от въззивната инстанция като неоснователни не опорочава съдебния акт и не налага неговата отмяна.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че лаконичното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено и установено, само по себе си не е достатъчно основание за отмяна на НП, ако и от съдържащите се в НП и на АУАН факти може да се установи категорично наличието на осъществен състав на посоченото от АНО административно нарушение.

Към момента на постановяване на настоящото касационно решение с последните изменения на ЗДП е предвидено наказание в по-висок размер – 150 лева, което при съобразяване с разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, налага глобата да бъде оставена така, както е наложена от въззивния съд. Настоящата инстанция счита, че с обжалваното решение на РС - Варна са защитени обществения интерес и правата на нарушителя, т.е. в максимална степен са постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция, закрепени от законодателя в чл. 12 ЗАНН.

Предвид горното не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за една съдебна инстанция (въззивната) е неоснователно и съдът го оставя без уважение, по арг. на противното на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 ЗАНН.

Съгласно чл. 27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от НЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност. Съдебното дирене по делото е приключило на 02.10.2025 г., поради което е приложима разпоредбата на чл.27е НЗПП в последната й редакция. Предвид изхода на спора на основание чл. 63д ал. 4 и ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е НЗПП и § 1, т. 6 ДР АПК следва В. Т. В. да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 845/09.07.2025 г., постановено по АНД № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. Т. В., [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.