Р Е Ш Е Н И
Е
№ 65
гр.Пазарджик , 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд,Търговско отделение,в открито заседание ,проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при
участието на секретаря И. Ш.,като разгледа докладваното от съдията търговско
дело №312 по описа за 2018година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова
молба от
Г.Т.П., ЕГН-**********,***, в качеството си на пострадал при ПТП на 01.08.2017г.против ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.Стефан Караджа №2,в която се твърди,че на
01.08.2017г.ищецът претърпял ПТП, при който бил
блъснат на път PAZ-1206 {при моста на р.
Марица между гр. Септември и гр. Ветрен) от л.а.Фолксваген Голф с ДК №
РА 1472 ВН,управляван от Д.С. Д., ЕГН **********.Срещу водача било образувано НОХД №2127/17г.по
описа на PC-гр.Пазарджик.С Решение №17/10.01.2018г.съдебният състав признал
обвиняемия Д. С. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 01.08.2017г.на път PAZ-1206 (при
моста на р. Марица между гр. Септември и гр. Ветрен) при управление на МПС -
л.а.Фолксваген Голф с ДК №РА 1472 ВН е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл.49 от ЗДвП,а именно като водач на
ППС,което излиза от земен път с настилка,не е пропуснал движещото се по пътя с
предимство ППС,вследствие на което по непредпазливост е причинил на Г.Т.П.
комплексни средни телесни увреждания,изразяващи се в трайно затруднение на
движенията на снагата, вследствие на контузия на гръдния кош със счупване на
гръдната кост и разстройство на здравето,временно опасно за живота, вследствие
на контузия на белите дробове и плеврален излив, поради което и на основание
чл.301,ал.1,т.4 от НПК във връзка с чл.78А, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер на 1800 лева, като също
така го е лишил от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца.
Решението на Районен съд- гр. Пазарджик е обжалвано и
потвърдено с Решение №50/29.03.2018 г.,постановено по ВНОХД №199/2018г.,Окръжен
съд-гр. Пазарджик,което е окончателно.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските
последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.Съдебната практика в тази насока не
прави разграничение между присъдата и съдебното решение, с което на основание
чл. 78а от НК подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност с налагане
на административна санкция „глоба".
Доколкото Решение № 17/10.01.2018 г. по НОХД № 2127/17
г. по описа на PC – гр.Пазарджик е влязло в законна сила, то следва да се
приеме за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че процесното ПТП
представлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и че вина за настъпването му
носи единствено и само деликвентът Д.С. Д., който е управлявал л. а. Фолксваген
Голф с ДК № „РА 1472 ВН".
Непосредствено след процесното ПТП ,ищецът твърди че бил откаран в много тежко
състояние и с опасност за живота в спешното отделение на МБАЛ Пазарджик,където
е бил приет,била му е оказана първа помощ, били са му направени необходимите
изследвания,след което е бил откаран с линейка в УМБАЛ Свети Г. в гр.Пловдив,за
което представя писмени доказателства .
В резултат на процесното ПТП ищецът твърди,че е
получил контузия на гръдния кош с
фрактура на гръдната кост, представляваща средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК;коремна травма и контузия в областта на белите дробове, причинила
временна опасност на пострадалия - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НИ;плеврален излив, представляващ средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НИ.
Дълго време ищецът бил на постелен режим.Не могъл да
се придвижва, движенията му са били ограничени.Изпитвал в болки при минимални
движения на гръдния кош.Дишал е затруднено.Изпитвал е силни болки в областта на
корема. Обездвижването са довели до значителна атрофия и схващания. И до ден
днешен твърди,че изпитва болки в областта на корема и гръдния кош.
Поради
описаното по-горе състояние,ищецът твърди,че дълго време не можел да
работи.Това се отрази доста негативно
както на него, така и на домакинството, на което е глава и за което е изкарвал финансови
средства основно той преди процесното събитие.
Претърпяното ПТП е причинило на ищеца и значителни
негативни психологически последици.Състоянието на Г.П. е депресивно,най-вече
заради претърпения стрес,психическата травма от понесените силни болки,
претърпяната хоспитализация и хирургическа интервенция.Емоционалните
изживявания симптоматично градирали в дистрес - увреждащо високи за психиката
на човек нива на стрес,с трайно във времето проявление и с негативен ефект
върху физиката,емоциите,умствената концентрация,адаптацията и справянето в
различни ситуации.Налице са категорични данни за посттравматично
разстройство.Преди инцидента ищецът твърди,че бил контактен и жизнен. В
момента е затворен вътре в себе си. Не
говори за случилото се. Рядко споделя каквото и да е изобщо. Страхува се да се
придвижва на открито, както и да управлява, дори да се вози в МПС-та. Отделно
от това е потиснат от факта,че възможността му за физически натоварвания е
ограничена, което не му позволява да извършва редица дейности, които
затрудняват изкарването на прехраната му на него и семейството му.
Твърди
се,че към датата на процесното ПТП - 01.08.2017 г., за л. а. Фолксваген Голф с
ДК № „РА 1472 ВН" има валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност" в ЗАД „Армеец" АД, полица № BG/11/117001207225, валидна
за периода от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г.
Предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение,но въпреки наличието на многобройни доказателства, както за вината за настъпване на процесното ПТП на
водача на л. а. Фолксваген Голф с ДК № „РА 1472 ВН",така и за многобройните
телесни увреждания на Г.П., ответното дружество отказало изплащане обезщетение
по застрахователната преписка, доколкото според ответника „от представената
документация не се установяват по категоричен начин както твърдените вреди, така
и основателността на претенцията".
С оглед на гореизложеното съда е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца 100000.00лева,представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. - датата,
следваща изтичането на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователното
дружество по претенцията,до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска в т.ч.вината и противоправността в действията на застрахования
водач на л.а.“Фолксваген“,както и механизма на процесното ПТП.Оспорва
твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания.Евентуално твърди
съпричиняване от страна на ищеца заради неизползване от него на предпазен колан
съгласно разпоредбата на чл.137 а от Закона за движение по пътищата и оспорва
иска по размер като твърди,че
обезщетението,което се претендира не отговоря на действителната вреда и се
явява прекомерно.
Не оспорва обстоятелството,че л.а.Фолксваген Голф с ДК № „РА 1472 ВН е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Представя доказателства и формулира
доказателствени искания.
В
допълнителната искова молба ищеца поддържа заявената претенция.Твърди,че
възражението на ответната страна,че е
допринесъл за настъпване на вредоносния
резултата заради непоставен предпазен колан,е недоказано и необосновано.За
установяване на това обстоятелство ангажира гласни доказателства.Поддържа
доказателствените си искания формулирани в исковата молба.
Ответникът депозира допълнителен отговор на исковата
молба,в който поддържа направените възражения и доказателствени искания.
От
събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,се
установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на
чл. 380. В чл.432,ал.1 от КЗ е признато
право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по разглеждания
вид застраховка е отговорен по правилата на чл. 45 и сл.от ЗЗД,да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован,спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна
връзка между последното и причинената вреда.
Установени са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
от причинените му средни телесни повреди, изразяващи се в гръдно-коремна
травма-счупване на гръдната кост,контузия не белите дробове и ограничен
плеврален излив.Вредите са причинени виновно,в резултат на противоправното
поведение на Д.С. Д., ЕГН **********.С
Решение №17/10.01.2018г.по НОХД
№2127/17г.по описа на PC-гр.Пазарджик обвиняемия Д. е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.08.2017г.на път PAZ-1206 (при моста на р.
Марица между гр. Септември и гр. Ветрен) при управление на МПС - л.а.Фолксваген
Голф с ДК №РА 1472 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбата на чл.49 от ЗДвП,а именно като водач на ППС,което излиза от земен
път с настилка,не е пропуснал движещото се по пътя с предимство ППС,вследствие
на което по непредпазливост е причинил на Г.Т.П. комплексни средни телесни
увреждания,изразяващи се в трайно затруднение на движенията на снагата, вследствие
на контузия на гръдния кош със счупване на гръдната кост и разстройство на
здравето,временно опасно за живота, вследствие на контузия на белите дробове и
плеврален излив, поради което и на основание чл.301,ал.1,т.4 от НПК във връзка
с чл.78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
глоба в размер на 1800 лева, като също така го е лишил от правото да управлява
МПС за срок от 10 месеца.
Решението на Районен съд- гр. Пазарджик е обжалвано и
потвърдено с Решение №50/29.03.2018 г.,постановено по ВНОХД №199/2018г.,Окръжен
съд-гр. Пазарджик,което е окончателно.
При това положение съдът приема,че извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл. 300 от ГПК.Налице
е причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди.Установен
е и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя,обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" – застрахователна полица №BG/11/117001207225,валидна от 27.04.2017г. до 26.04.2018г.
Спорно в
настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и основанията за намаляването
му поради съпричиняване на увреждането
от страна на пострадалия.Ответната страна в отговора на исковата молба формално
оспорва механизма на процесното ПТП и наличието на пряка причинноследствена
връзка между ПТП и уврежданията на ищеца.Оспорването е формално,защото не са
изложени конкретни твърдения в тази насока различни от тези на ищеца изложени в
исковата молба и не са ангажирани доказателства.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и
в хипотезата на упражнено по реда на чл.
432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице,но и на всички онези
неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват
същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация
и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото като доказателство по
делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищецът е
претърпял гръдно – коремна травма изразяваща се в счупване на гръдна кост,контузия
на белите дробове и ограничен плеврален излив.Проведено е консервативно лечение
с обезболяващи,отхрачващи,антибиотици и нискомолекулен хепарин.Счупването на
гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движенията за период от около
месец,месец и половина.Причинена е загуба на трудоспособност за около 3
месеца.В началния период от около 1-2 седмици ищецът е изпитвал болки при
вдишване и издишване,движение,кашляне и др.В процеса на оздравяване
интензитетът на болките е намалявал.Необходим е бил режим на легло за около 3-4
седмици.Контузията на белите дробове и плевралният излив и състояние временно
опасно за живота поради риск от остро нарушаване на дишането.Счупването на
гръдната кост завършва с зарастване и оздравяване.В настоящия случай оздравителния
процес е приключил.Не се очакват усложнения и влошаване на здравословното
състояние на ищеца.Способността му за физически труд е възстановена ,като за
тежък физически труд това е станало след около 4 месеца.Възможно е да изпитва
болки с неголяма интензивност при определени метерологични условия и резки
температурни промени.
Вещото лице е категорично,че травматичните увреждания са причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са получени при ПТП - автомобилна травма, пострадал пасажер в лек автомобил
при сблъсък с твърд предмет към инкриминираната дата - 01.08.2017 г.,с което
съдът приема за доказана и връзката между противоправното деяние и увреждането
на ищеца.
Становището на експерта е,че при правилно положен и
изправен предпазен колан нямаше да е налице воланна травма,довела до счупване на гръдната
кост.Травматичните увреждания щяха да се по-леки и най-вероятно щяха да се
свеждат до лентовидни кръвонасядания и
повърхностни охлузвания на предната коремна стена,успоредно на колана,както и
косо през гръдния кош.
За изясняване на обстоятелствата относно това налице
ли и съпричиняване от страна на ищеца е допусната САТЕ.Експерта е изготвил
заключението си на база материалите по настоящето дело и тези по НОХД
№2127/2017г.по описа на ПРС.Технически оглед на автомобила на ищеца не е
извършван,тъй като същият не е запазен от собственика ,а е бил бракуван и
предаден за скраб.Вещото лице описва уврежданията на автомобила вследствие на
масивен удар с друг автомобил в посока отпред назад и по-изразен
отляво.Предната броня е изцяло разрушена,предния капак е нагънат
нагоре,предното стъкло е здраво,има деформация на предна престилка,преден ляв
калник,който е огънат и внедрен към гумата на предно ляво колело,предно дясно и
окачването са без изменение,двата фара са счупени като левия от тях –
изцяло,силно е деформирана напречната греда зад бронята в левия край.Предната
лява врата е здрава и се вижда на снимките отворена,левият праг е без
изменение,тавана на купето отгоре и отляво е без деформации.Предната част на
автомобила е деформирана от препокриване до 0,70м.от ляво на дясно от
габаритната ширина като дълбочината на внедряване варира по цялата ширина от
0,6 до 0,8 м.
Вещото лице установява,че автомобила има фабрично
поставени предпазни колани,но липсват данни дали към момента на ПТП тези на
предните седалки са били в изправност.На 01.03.2017г.автомобила е преминал
технически преглед ,при който се извършва проверка за наличие на предпазни
колани и тяхната функционалност.Автомобила е с първоначална регистрация през
1988г.през този период на леките автомобили се поставяли предпазни колани с
механичен обтегач тип пружина,като максималния срок за експлоатация на този тип
колани според производителите и специалистите в областта е 15 години.Вещото
лице при огледа на снимките е констатирало,че колана на водача е освободен от
заключващия механизъм и е свободно положен върху облегалката на седалката,а не
е издърпан автоматично от механичния обтегач ,т.е.от това положение на колана
може да се направи извод,че същия не е изправен и не отговаря на техническите
изисквания.
Вещото лице обяснява,че в случай не непоставен
предпазен колан ,механизма на движение на тялото в процеса на удара зависи от
положението на пострадалия,посоката на енерционните сили,конструктивните
особености на автомобила и силата на удара.Конкретната причина за нараняванията
в случая е рязкото спиране или намаляване на скоростта на автомобила от около
63-70км.ч.до състояние на покой.При това спиране тялото на водача се изтласква
напред и нагоре,при което главата се удря в предното стъкло,краката в предното
табло,а гърдите и горната част от корема – във волана.Често се стига и до удари в страничните части на
купето.Следващата фаза от динамиката на тялото е ,че непосредствено след удара
във волана тялото се отхвърля назад към изходно положение .При този обратен
тласък възникват тласъчни увреждания в
резултат на преразтягане на определена част от тялото и особено в шийната и
поясната област на гръбначния стълб.Следващата фаза е притискане на тялото от
деформирани или разместени елементи от вътрешната част на купето на
автомобила.Тъй като експерта взема предвид
свидетелските показания по делото, с оглед на които може да се приеме,че
ищец е бил с предпазен колан /св.З.-…колана му откопчах лично аз и му помогнах
да слезе от колата…./,взема предвид и данните от СМЕ,че ищеца няма травма по
долните крайници и главата,същият заключава ,че предпазния колан /в случай,че е
бил поставен / не е изиграл предпазната си функция и е допуснал инерционно
движение на тялото на ищеца напред.
След анализ на снимковия материал,вещото лице не
установява,че има настъпили изменения в положението на средната колонка,в която
е монтиран предпазния колан.Такава деформация се наблюдава при едновременно
огъване на левия праг и левия край на тавана на купето,а от снимките ясно се
вижда,че такива деформации липсват.
Вещото лице обяснява,че предпазните колани в
автомобила търпят износване при обикновена експлоатация,а могат да бъдат и
механично повредени поради невнимание.Механичните обтегачи могат да бъдат
повредени след участие в ПТП в резултат на много голямо натоварване.Механична
повреда на колана може да настъпи в резултат на
остаряване-изтриване,прокъсване,променена структура на колана като
разтягане,колана не се развива плавно,а заяжда,не се прибира ,а пада
свободно,не може да се закопчае ,а така също и когато автомобила е над 15
годишен и коланите не са сменяни.
Вещото лице заключава ,че най-вероятно при масивния
удар и високата кинетична енергия ,рязкото инерционно движение напред на тялото
на пострадалия е настъпил внезапен отказ–повреда на механичния обтегач,при
което се е създала възможност за недопустимо отпускане –удължаване на
предпазния колан,при което е настъпил удар на тялото във волана довел до
счупване на гръдната кост на ищеца.
Разпитани са свидетели на ищцовата страна.
Св.З.,без родство с ищеца,се движел със собствения си
автомобил непосредствено след автомобила на ищеца в деня ПТП и бил пряк
очевидец на случилото се.Свидетелят установява, че след удара се притекъл на помощ. Видял удара между двете
коли, спрял веднага и отишъл при автомобила на ищеца. Вратата била заяла.Ищецът
бил в истерия, в шок и викал.Отворил
вратата трудно. Свидетелят лично откопчал предпазния колан на ищеца и му
помогнал да слезе от колата .След това на мястото на инцидента дошли
други хора.
Св. Ч.,без
родство с ищеца,дългогодишен негов познат като и двамата живеят в гр.Ветрен и
общуват интензивно като почти всяка вечер
посещават пенсионерския клуб в гр. Ветрен,установява,че след катастрофата ищеца
доста време не можел да се възстанови от нараняванията на гръдния кош.За катастрофата разбрал от снаха му Г.още вечерта
на същия ден.Ищеца бил в болница около 10 дни-две седмици,след което свидетелят
отишъл да го посети в дома му. Бил на легло.Жена му се грижела за него.Той
близо 6 месеца не се явил в клуба.След това разбрах, че му се отключил диабет,
кръвно и други болести.Посещавал два или три пъти.Той не бил същият човек.Не
можел да върши никаква тежка физическа работа. Даже и неговите ангажименти не
можел да извършва.Жена му го придружавала до тоалетна. Преди това гледаше лозя,
но сега не можел.Имал около 15 дка лозя.Миналата година-2018г.,
брали грозде.Свидетелят не може да установи с точност за колко декара се грижи
ищеца,но посочва,че едната част от
лозята обработва сина му,а другата по-малката – ищеца,но работата върши
предимно съпругата му,а той по-скоро я придружава.
Той след ПТП-то
идвал рядко в клуба.Бил видимо променен.
Сега го вижда в седмицата поне два пъти
като идва в клуба с колата.В момента не се е възстановил напълно.Споделял е, че
все още има болки.Има кръвно и диабет.
С оглед събраните по делото доказателства и при
съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца посочени по-горе и преценени като обективен
критерий,тяхната продължителност от около две седмици при силно изразен
интензитет намаляващ с
времето,състояние на обездвиженост на снагата в продължение на около месец и
половина,през който период се е наложило
ищеца да е на леглови режим и да бъде обгрижван от съпругата си,невъзможността
му да полага труд в продължение на около 3 месеца,а тежък физически труд в
продължение на 4 месеца,продължителността на оздравителния процес – в случая до
6 месеца,пълното възстановяване на ищеца,и липсата на каквато и да било
неблагоприятна прогноза за развитие на болестен процес вследствие на травмата,
факта, че към момента на ПТП-то пострадалия е на 70 години и е в пенсионна
възраст,следва да се приеме,че следва да се присъди обезщетение в размер на
18 000,00лв.Съдът отчита и изживяната от ищеца психическа травма още в
момента на ПТП-то според показанията на св.З. ищецът е бил в шок,в истерия
поради силната уплаха от случилото се.Преживяното се е отразило трайно
негативно върху неговата психика доколкото свидетелят Ч. установява,че след
катастрофата ищеца вече бил друг човек.Съдът приема обаче,че към момента
възстановителния процес е успешно приключил както по отношение на физическите увреждания,така и по отношение на
психологическите натоварвания,които ищеца е понесъл.В тази насока в.л.д-М. е
категоричен,че гръдната кост е заздравяла,че работоспособността е
възстановена,че усещането за болка с не голям интензитет е възможно да се появи
при определени климатични условия и резки температурни промени и че не се
очакват отклонения от нормалното протичане на жизнените процеси на ищеца.Св.Ч.
от своя страна установява,че след шестия месец след травмата ищеца възстановил
социалната си активност като отново започнал да посещава редовно пенсионерския
клуб и дори да управлява лекия си автомобил,което съдът приема като показателно
за преодоляване на чувството на страх от случилото и постепенно заличаване на
мъчителния спомен от инцидента.Нещо повече,установява се ,че постепенно ищецът
е възстановил физическата си активност до степен,че макар и разчитайки в голяма
степен на помощта на съпругата си е започнал да се грижи за една макар и малка
част от лозовите си насаждения,за които е полагал грижи преди катастрофата.
Съдът намира
възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, за основателно.Твърденията на ответната страна в тази насока са,че ищецът
е пътувал в автомобила си без поставен предпазен колан.Това твърдение е
опровергано по категоричен начин от показанията на св.З..Вещото лице д-р М.
обаче е категоричен,че при правилно положен и изправен предпазен колан не била
налице воланна травма причиняваща счупване на гръдната кост,травматичните
увреждания щяха да са по-леки като лентовидни кръвонасядания и повърхностни
охлузвания по предната коремна сетна успоредно на колана и косо през гръдния
кош.При това положение съдът приема,че макар и поставен предпазния колан не е
изпълнил защитната си функция поради неизправност.Съдът приема,че направеното
от ответната страна възражение за непоставен предпазен колан включва в себе си
и такова за поставен неизправен такъв,тъй като последиците и в двете хипотези
за настъпилите увреждания на ищеца са сходни,ако не е и еднакви-касае се за
обективно състояние,изразяващо се в липса на осигурена адекватна защита на
телесната цялост на ищеца и именно в резултата на това настъпили увреждания на
същия,които при наличие на тази защита не биха настъпили.С оглед извода на
експерта, обсъден в съдебно заседание проведено на 13.03.2019г.,ищецът излага
твърдения ,че при силния удар между двата автомобила проебладаващо в лявата част
на неговия автомобил,вратата била блокирала и станала „почти на решето“.Там
била гредата ,на която се захваща колана ,която леко е вдала и освободила
колана,при което обема на движение на същия става по-голям.В тази връзка съдът
е допуснал допълнителен въпрос към автотехническата експертиза,формулиран от
ищцовата страна,към което искане се е присъединила и ответната страна,а именно
да се изяснят обстоятелствата относно това възможно ли е при удара да е
нарушена техническата изправност на предпазния колан до степен,че същия да не е
могъл да изпълни предпазната си функция и въпреки поставянето му воланната
травма да е била неизбежна.
Тезата на ищеца
в горния смисъл не се подкрепя от заключението на САТЕ.Констатациите на
експерта са,че към момента на изготвяне на снимковия материал по досъдебното
производство след ПТП-то,колана на предната шофьорска седалка не е в техническа
изправност заради факта,че същия е свободно положен върху облегалката на
седалката ,а не е прибран автоматично от механичния обтегач.Съдът не би могъл
да приеме,че неизправността на колана е настъпила вследствие на удара между
двата автомобила,а не преди това заради констатациите на вещото лице,че при
оглед на фотоалбума на автомобила от близък план,не се забелязват настъпили
изменения в положението на средната колона,в която е монтиран предпазния
колан.Такива изменения могат да се наблюдават при деформации на левия праг на
автомобила и на левия край на тавана на купето,каквито в случая не са
налице.Вещото лице ,противно на твърденията на ищеца,че предната лява врата е
силно увредена ,“станала почти на решето“ от удара,описва същата като здрава.
При това положение съдът приема,че състоянието на
неизправност на предпазния колан е предшестващо пътния инцидент.Извода на
експерта,че при извършения годишен преглед на автомобила на 01.03.2017г.е
проверена и изправността на коланите,е хипотетичен и се базира на традиционните
добри практики в тази насока ,а не на реално отразени констатации на
контролните органи за това.Съдът не споделя извода на вещото лице,че при удара
е настъпил внезапен отказ –повреда на механичния обтегач,при което се е създала
възможност за отпускане на предпазния колан.Извода не е подкрепен с факти от
обективната действителност,а напротив същия противоречи на констатациите на
експерта по-горе,че колоната ,на която е монтиран колана не е претърпяла
деформации при удара.Извода противоречи е на житейската логика ,както и на
принципната функция и цел на колана да осигурява защита именно в ситуация като
процесната и на опита от практиката,че в такава ситуация точно предпазния колан
,правилно поставен и функциониращ,предотвратява увреждания по тялото на пътника
от пряко и рязко съприкосновение с редната част на автомобила,а
по-конкретно когато става въпрос за
шофьора - с волана на автомобила.При първоначална регистрация на автомобила на
ищеца 19.05.1988г.към датата на инцидента същия е на почти 30 години.От страна
на ищеца да няма твърдения за извършена профилактика или смяна на предпазните
колани ,при което и с оглед заключението на в.л.Ф.,че производителя и
специалистите определят 15 години максимален срок за експлоатация на тази обезопасителна
система ,извода за наличие на неизправност на колана преди ПТП,направен въз
основа на изложените по-горе съображения,е още по-обоснован и логичен.
Степента на принос на ищеца към настъпилите увреждания
съдът определя на 1/3 от тях.С толкова при условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД ще
следва да бъде намалено дължимото от ответната страна обезщетение.В този смисъл
иска се явява основателен до размера от 12000,00лв.,а над този размер на
претендирания от 80000,00лв.претенцията ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,считано
от дата,на която ответника е изпаднал в забава,а именно 28.09.2017г.-деня
следващ крайния срок ,до изтичането на който ответника е следвало да заплати
дължимото застрахователно обезщетение след като е бил надлежно поканен за това
от ищеца с писмо входирано в ответното
дружество на 27.06.2018г.
И двете страни претендират присъждане на деловодни
разноски-ищеца в размер на 3530,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение,а
ответната страна – 600,00лв.,която е внесена като депозит за възнаграждение на
вещите лица по делото като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.К. като
пълномощник на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатско възнаграждение.При предявен иск
в размер на 80000,00лв.,минималния размер на адвокатското възнаграждение
определен при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 3230,00лв.Страните по
упълномощителната сделка са уговорили безплатна правна помощ при условията на
чл.38 ал.2 от Закона за Адвокатурата,което не
може да бъде в размер по-нисък от този по цитираната по-горе
наредба.Претендираното от адв.К. адвокатско възнаграждение е с 300,00лв.повече
от минималния размер,което с оглед фактическата е правна сложност на делото и
извършените процесуални действия от страна на защитата,не може да обоснове
извод за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК и да даде основание на
съда да намали размера му.Дължимото в полза на адв.К. възнаграждение следва да
бъде съобразено с уважената част от предявения иск ,тъй като разпоредбата на
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не дерогира приложението на чл.78 ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати адвокатско
възнаграждение в полза на адв.К. в размер на 529,,50лв.,а ищеца следва да
заплати деловодни разноски в полза на ответната страна в размер на 510,00лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати ДТ
в размер на 480,00лв.върху уважената част от исковата претенция.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр.София,ул.Стефан Караджа №2 на основание чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.52 от ЗЗД в полза на ищеца Г.Т.П.,ЕГН-**********,***, в
качеството си на пострадал при ПТП на
01.08.2017г.по вина на Д.С.. Д. със застраховка
"Гражданска отговорност" – застрахователна полица
№BG/11/117001207225,валидна от 27.04.2017г. до 26.04.2018г., обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания,в размер на 12000,00лв.,определено при
условията на съпричиняване от страна на пострадалия в степен равна на 1/3 от
дължимото без съпричиняване обезщетение от 18000,00лв.,ведно със законната
лихва,считано от 28.09.2018г.до окончателното изплащане на сумата като за
разликата над 12000,00лв.до претендирания размер на обезщетението от
80000,00лв.,или за 68000,00лв.ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД,ЕИК
********* на основание чл.38 ал.2 от
Закона за Адвокатурата да заплати на адв.П.Н.К.,член на САК,ЕГН-**********
,служебен адрес ***,партер,офис 1 адвокатско възнаграждение за оказана от него
безплатна правна помощ на ищеца Г.Т.П. в
размер на 529,50лв.съобразно уважената част от заявената претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр.София,ул.Стефан Караджа №2 да заплати ДТ по делото в размер на
480,00лв.
ОСЪЖДА Г.Т.П.,ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.Стефан Караджа №2 съобразно отхвърлената част от заявената
претенция деловодни разноски в размер на 510,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: