О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 886
гр. Пловдив, 14.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, в закрито
заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА- ВАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева- Вангелова ВЧНД № 1493 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба
на Т.А.А.- законен представител (настойник) на малолетните пострадали К. Ф. А. и А. Ф. А., действаща чрез адв. В. С.
против Определение № 801 / 15.05.2019 г., постановено по ЧНД № 2996/2019 г. на
РС- П., III-
ти наказателен състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от РП – Пловдив
от 18.12.2018г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 10/2018
г. по описа на ОСО при ОП- П.
С жалбата се прави
искане за отмяна на първоинстанционното определение, съответно постановлението
на прокурора и връщане делото на прокуратурата с указания за извършване на
допълнителни следствени действия. По същество се излагат кратки съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Конкретно- изразява се несъгласие с извода на прокуратурата,
подкрепен от районния съд за наличието на предпоставки за приложението на чл.
183, ал. 3 от НК. Изтъква се, че посоченото основание не е налице, тъй като в
рамките на досъдебното производство не били събрани доказателства по надлежния
ред, че това е първо деяние на обвиняемата Н.А..
Като обсъди доводите
в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима.
С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, в
качеството си на законен представител на пострадалите, има право на жалба, като
същата е подадена в законоустановения седемдневен срок.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Досъдебното производство било
образувано с постановление от РП- П. на 20.12.2017 г. срещу Н.С.А. за това, че
през периода от месец август 2017 г. до месец
октомври 2017 г. в град П., след като е осъдена с Решение на ОС- П. по гр. дело
№ 350/2016 г. – влязло в сила на 24.03.2016
г. да издържа свои низходящи - детето си К. Ф. А. ЕГН ********** и детето си А.
Ф. А. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на три
месечни вноски за всяко дете, а именно- 3 месечни вноски по 160,00 лева- общо 480,00 лева за детето К.
Ф. А. и 3 месечни вноски по 160,00 лева- общо 480,00 лева за детето А. Ф. А.- престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
С постановление от 12.01.2018 г. на ОП- П. на основание чл. 194, ал.1, т. 4
и чл. 52, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК разследването е възложено на
следовател от Окръжен следствен отдел при ОП- П.
В хода на разследването, с постановление от 24.07.2018 г. Н.С.А. била привлечена в качеството
си на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че в
периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2018 г. в град П. след като била осъдена с
Решение № 417/ 23.03.2016 г. по въззивно гражданско дело № 350/ 2016 г. по
описа на ОС- П., VII- ми граждански
състав, влязло в сила на 23.03.2016 г. да издържа свои низходящи- малолетното
си дете К. Ф. А. ЕГН ********** и малолетното си дете А. Ф. А. ЕГН **********, като
им заплаща чрез техния баща и законен представител - Ф. А. Х. с ЕГН **********
месечна издръжка за всяко дете в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 7 /седем/ месечни вноски по 160 лева всяка - общо в размер на
1 120 лева - за детето К. Ф. А. с ЕГН ********** и 7 /седем/ месечни вноски по
160 лева всяка - общо в размер на 1 120 лева - за детето А. Ф. А. ЕГН **********
- престъпление по чл. 183 ал. 1 НК.
Представителят на РП- П. е
прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел, че в случая са налице предпоставки за
приложението на чл. 183, ал. 3 от НК, като така постановения прокурорски акт е потвърден
с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 801/ 15.05.2019 г. на РС- П.
Първостепенният съд
изцяло е възприел изложената от прокурора фактическа обстановка, приемайки, че същата се явява съответна на събраните по
делото доказателства. От правна страна контролираният съд е изразил съгласие с
позицията на прокурора, че е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК, като е
приел, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява, че процесните издръжки били заплатени от обвиняемата Н.А., както и
че по отношение на двете малолетни деца не са настъпили други вредни последици.
С оглед на събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намери, че се установява следната фактическа обстановка, правилно възприета от
районния съд:
Децата К. Ф. А. и А.
Ф. А. били родени от фактическото съжителство между обвиняемата Н.С. А. /А./ и Ф.
А. Х.. През 2009 г. обв. Н. А. и Ф. Х. се разделили, като децата останали да
живеят с баща си. През 2013 г. обв. Н. А. се омъжила за Н. Ф. А., като приела
неговото фамилно име.
По делото е безспорно
установено, че за обв. Н.А., съществува задължение да заплаща издръжка на двете
си малолетни деца, като с Решение № 2360
от 04.06.2013 г., постановено по гражданско дело № 1390/ 2013 г. по описа на РС- П., I - ви брачен състав, същата била
осъдена да заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на 120,00 лева за
всяко едно от тях.
С Решение от 18.12.2015г. на РС- П., IV-ти брачен състав, постановено по
гр. дело № 5868/ 2015г., съдът изменил размера на дължимата издръжка, увеличавайки
я на по 140,00 лв. месечно за всяко от децата.
С Решение № 417 от 23.03.2016г., по въззивно гр.д. № 350/2016г., ОС- П., VII гр. състав отменил Решение от
18.12.2015 г. на РС- П., IV-ти брачен състав,постановено по гр. дело № 5868/
2015г., като осъдил обв. Н.А. да заплаща на малолетните си деца месечна
издръжка в размер на 160,00 лв. за всяко от децата, като решението е влязло в
сила на 23.03.2016 г.
Обв. Н.А. била уведомена за съдебното решение с което бил увеличен размерът
на дължимата месечна издръжка по телефона от майка си – свид. К. С..
Бащата на децата Ф. Х. живеел в Г. с новото си семейство, а обв. Н.А.
живеела във Ф. също с новото си семейство.
Предвид отсъствието на двамата родители от страната за малолетните деца
грижи полагали бабата и дядото на децата по бащина линия - свид. Т.А.А. и свид.
А. Х. А.. Органът по настойничество и попечителство на Район „Централен“ при
Община П. назначил свид. Т.А.А. за настойник спрямо малолетните ѝ внуци К.
Ф. А. и А. Ф. А. . С оглед удостоверяване качеството ѝ на настойник на
децата, на свид. Т.А. регулярно били издавани удостоверения от Органът по
настойничество и попечителство на Район „Централен“ при Община П. Такива са
представени по делото: Удостоверение изх. № 94012-19024 от
29.05.2017г. за срок от 6 месеца, считано от 29.05.2017г. /л.48, т.1 от сл.
дело № 10/ ;Удостоверение изх. № 94012- 22071 от
30.11.2017г. за срок от 6 месеца, считано от 30.11.2017г. /л.18, т.1 от сл.
дело № 10/ и Удостоверение изх. № 94012-23096 от 31.05.2018г. за
срок от 6 месеца, считано от 31.05.2018г. /л. 97, т.1 от сл. дело № 10/.
Обв. Н.А. не заплащала редовно присъдената издръжка. Обикновено това
правела нейната майка – свид. К. Й. С. чрез пощенски записи. За юли и август, 2017
г. свид. Т.А. не получила дължимите суми за месечна издръжка на децата, поради
което подала жалба в РП- П., по повод на която било образувано и настоящото
досъдебно производство.
В хода на разследването, като свидетели са били разпитани Т.А.Х. /А./-
настойник на малолетните пострадали; А. Х. А.- дядо на малолетните; К. Й. С.-
майка на обвиняемата Н.А.; адв. Л. Л.- пълномощник на обв. Н.А. във връзка с
водените срещу нея граждански дела за издръжка.
Видно от показанията на свид. Т.А. , дадени при разпита ѝ от 07.02.2018
г. /протокол за разпит - л. 14-15, т. 1 сл.дело № 10/, същата заявява: „ През
месец януари 2017 г. получихме 320 лева, през месец февруари 2017 г. получихме
320 лева , през месец март 2017 г.
получихме 320 лева, през месец април 2017 г. получихме общо 640,00 лева,
като това бяха парите за издръжката за месец април и месец май 2017 г. През месец
юли 2017г. получихме 320 лева, които представляваха парите за издръжката за
месец юни. Във връзка с това закъснение аз подадох жалба до Районна прокуратура
– Пловдив и дадох обяснения в Четвърто РУ- МВР- П. След това през месец октомври
2017 г. получих 640 лева, които пари бяха парите за издръжката на децата за месец юли и месец август 2017 г. След тази дата спрях да получавам пари за
издръжката на децата.“
Видно от показанията на свид. Т.А.,
дадени при разпита от 16.02.2018 г. /л.24-25, т.1 от сл. дело № 10/, същата
заявява: „Искам да заявя, че на дата 12.02.2018 г., след като в продължение
на пет месеца не бях получавала никакви
пари за издръжката на децата, в пощенския клон в присъствието на съпруга ми аз
получих сумата от 1920 лева. Тези пари са за издръжката на внуците ми К. Ф. А.
и А. Ф. А. за месеците септември 2017 г., октомври 2017 г., ноември 2017 г. и
декември 2017 г., както и за месеците
януари 2018 г. и февруари 2018 г. Още веднъж искам да подчертая, че
получените пари в размер на 1920 лева са парите за издръжката на двамата ми
внуци, които пари не бяха плащани от Н.А. в продължение на повече от пет
месеца. “
По делото като писмени доказателства са приобщени оригинални покани за
паричен превод от 16.10.2017 г. /л. 16, т. 1 от сл. дело № 10/ и от 09.02.2018
г. /л. 25 т.1, сл. дело № 10/. Видно от поканата от
16.10.2017 г. свид. А. получила сумата 640 лева, представляваща дължима
издръжка за месеците юли и август 2017 година и видно от поканата за паричен
превод от 09.02.2018 г. свид. А. е
получила сумата от 1920 лева – дължима издръжка за периода от месец септември
2017 г. до месец февруари 2018 г.,
В разпита си от 17.07.2018 г. /л. 45 – 46, т. 1, сл. дело № 10/ свид. Т.А.
е посочила, че след като на 12.02.2018 г. получила покана за пощенски запис за
сумата от 1920 лв., които представлявали издръжката за двете деца за месеците
от септември 2017 г. до февруари 2018 г., свид. А. получавала, макар и с малко
закъснение редовно парите за месечна издръжка на внуците си.
При анализа на гореизложената фактическа обстановка и формираната по делото
доказателствена съвкупност наблюдаващият прокурор правилно е приел, че в процесния случай обв. Н.А. е извършила
престъплението за което е привлечена в това качество. Настоящия въззивен състав
е съгласен и с правния извод, обективиран в прокурорското постановление и
подкрепен от първостепенния съд, че не са налице пречки за приложението на
привилегирования текст на чл. 183, ал. 3 от НК, като в тази връзка държи да
отбележи следното:
В
постановлението прокурорът е посочил, че наличието на предпоставките за
приложението на посочения текст е установено след като същият е извършил
служебна проверка в информационната система на РП- П. Установено било, че до
момента обв. Н.А. не се е ползвала от привилегията на ал. 3 на чл. 183 от НК
/доколкото същата не се прилага повторно/.Прокурорът е пояснил, че по отношение
на обвиняемата са били водени две досъдебни производства, които били прекратени
поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, а
именно ДП № 575/2013 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР П. и ДП №
516/2016 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР П., като
е посочил актовете на РС- П. и ОС- П., с които са били потвърдени постановленията
за прекратяване на горецитираните наказателни производства.
Следва да
се има предвид, че постановлението на прокурора
представлява официален диспозитивен документ и като такъв същият не се
ползва с удостоверителна сила като доказателство относно определени факти и
обстоятелства, отразени в него. Ето защо, независимо, че в него може да се съдържат
факти с правно значение, какъвто е настоящият случай, той няма удостоверителен
характер. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото липсва приложена справка
– извлечение от информационната система на РП- П. относно отразените в
прокурорското постановление данни за възможността да се приложи разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 от НК. В наличието на коментираните предпоставки, настоящия
съдебен състав се увери след като се запозна с актовете на РС- П. и ОС- П.,
постановени в хода на производствата по чл. 243 от НПК, доколкото същите имат
публичен характер и са публикувани в общодостъпна правно- информационна
система.
Разпоредбата
на чл. 183 от НК криминализира съзнателното неизпълнение на задължение за
заплащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски, дължими за
съответния сродник. С други думи – по силата на влязло в сила осъдително
решение, в конкретния случай са възникнали две отделни правоотношения между
родителя и всяко едно от децата му, на което се дължи издръжка. За
съставомерността на деянието е необходимо осъденото лице да не е заплатило поне
две месечни вноски за съответния низходящ.
В
настоящия случай, Н.А. е била привлечена в качеството си на обвиняема за това, че в периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2018 г. в гр. П.,
след като е била осъдена с влязло в сила на 23.03.2016 г. решение на граждански
съд да издържа свои низходящи - малолетното си деца К. Ф. А. и А. Ф. А., като
им заплаща чрез техния баща и законен представител - Ф. А. Х. месечна издръжка
за всяко дете в размер на 160 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно: 7 месечни вноски по 160 лева
всяка - общо в размер на 1120 лева - за детето К. Ф. А. и 7 месечни вноски по
160 лева всяка - общо в размер на 1120 лева - за детето А. Ф. А..
Безспорно, анализът на формираната по делото доказателствена съвкупност води до категоричния извод, че по делото са налице доказателства за заплащане изцяло на дължимите издръжки, включени в инкриминирания период. Изводът на районния съд се подкрепя не само на представените по делото пощенски записи за заплащане на дължимите суми, но и от показанията на свидетелките Т.А., А. А., К. С..
Предвид изложеното и доколкото не са събрани
никакви данни за настъпили други вредни последици в резултат на забавеното
плащане, правилен е крайният извод на прокурора,
че е налице прекратителното основание, визирано в разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК,
тъй като в случая деянието безспорно е извършено и принципно съставлява
престъпление, но не се наказва с оглед на разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК.
От
направения по-горе анализ се налага изводът, че по делото са събрани всички
относими доказателства, фактическата обстановка е изяснена, поради което наказателното
производство е прекратено правилно.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
атакувания първостепенен акт за правилен и законосъобразен, поради което същият
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и
на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 801/15.05.2019 г., постановено
по ЧНД № 2996/2019 г. на РС- П., III- ти
наказателен състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от РП – П.
от 18.12.2018г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 10/2018
г. по описа на ОСО при ОП- П., образувано против Н.С.А., ЕГН ********** за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.