Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260038/20.8.2020г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на седми юли, две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1393 по описа на съда за 2020 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно постановление № 19-0819-007235/13.01.2020
г. издадено от Д.Г.Г. – началник група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна в частта, с която на С.Ж.С. ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на глоба в размер на
200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата за
извършено нарушение по чл.20 ал.2 Закона за движението по пътищата.
Изменя наказателно постановление № 19-0819-007235/13.01.2020
г. издадено от Д.Г.Г. – началник група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна в частта, с която на С.Ж.С. ЕГН
********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1
от Закона за движението по пътищата, като намалява размера на наложеното
наказание глоба от 200 на 50 лева.
Осъжда
С.Ж.С. *** сумата от 40 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят
съобщения на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на С.Ж.С.
чрез адв.Б.М.Р..
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалбата на С.Ж.С. против Наказателно постановление № 19-0819-007235/13.01.2020
г. издадено от Драгомир Г. Ганчев – началник група в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна, с което на въззивника са наложени посочените по-горе
административни наказания. В жалбата си С. посочва, че според него наказателното
постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и моли съда за отмяната му.
Жалбата е подадена в
срока на обжалване по чл.57 ал.2 от ЗАНН
от надлежната страна, поради което същата е
процесуално допустима.
В съдебно
заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Б.М.Р.,
редовно упълномощен. По същество адв.Р. поддържа
жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление поради липса на
субективна страна, тъй като С. не е възприел съприкосновението между двата
автомобила и не е разбрал, че се е стигнало до пътнотранспортно произшествие.
Счита, че не е имало от страна на С. движение с несъобразена скорост, тъй като
ако е имало инцидент, той е станал при задръстване при колони от автомобили,
които са били спрели или са се движели с много ниска скорост и няма как С. при
тези условия да се е движел с несъобразена скорост. В условия на евентуалност
моли за намаляване на размера на наложената глоба към минималния.
Въззиваемата страна –
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, редовно призована, се представлява в първото
съдебно заседание от юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова, в заседанието по
същество не се явява, представя писмени бележки, моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.10.2019 г.
около 16:30 часа жалбоподателят С.Ж.С. управлявал лек
автомобил Сузуки
Гранд Витара с рег.№ В 9701 ВР по ул.Девня в
гр.Варна. Наближавал кръговото кръстовище с ул.Ралица и тъй като имало
натрупване на автомобили, решил да премине в другата пътна лента. При
извършване на маневрата при изтегляне надясно закачил с предната лява част на
автомобила си задната дясна част на лек автомобил Мазда ЦХ 7 с рег.№ ЕВ 5580 ВК, управляван от Н.П.О., който
бил спрял пред него. След удара С. продължил движението с автомобила, без
да спре. О. се опитала да го настигне и да го спре, но не успяла, след което записала
регистрационния му номер и сигнализирала за инцидента на тел.112.
Служителите на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР гр.Варна установили автомобила, управляван от С., но
тъй като след този инцидент С. претърпял със същия автомобил тежко пътнотранспортно
произшествие и автомобилът бил сериозно деформиран, не били съпоставени двата
автомобила за следи от контакт. Бил съставен Протокол за ПТП бл.№ 1741988 рег.№ 2273/05.12.2019 г. от младши автоконтрольор Л.М.М. от Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна, С. е отказал да подпише този протокол, което
е удостоверено с подпис на свидетел.
На 01.12.2019 г. С.Ж.С.
собственоръчно е попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, приложена към административно-наказателната
преписка, че на 10.10.2019 г. около 16:30 часа той е
управлявал МПС с рег.№ В 9701 ВР.
На 05.12.2019 г.,
младши автоконтрольор Е.Ж.Г. съставил Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 154364 на С.С.
за това, че на 10.10.2019 г. в 16:28 часа в гр.Варна
на ул.Девня като водач на лек автомобил Сузуки Гранд Витара с рег.№ В 9701 ВР, на около 20 метра преди кръговото
кръстовище с ул.Ралица поради движение с несъобразена скорост, без да се
съобразява със състоянието на пътя и МПС, характера и интензивността на
движение, блъска спрелия пред него лек автомобил Мазда
ЦХ 7 с рег.№ ЕВ 5580 ВК. ПТП с материални щети по двете МПС. Същият като
участник в ПТП без да спре да установи какви са последиците от настъпилото
произшествие напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР
и да остане на място до тяхното пристигане. Според актосъставителят
С. е нарушил виновно чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. С. отказал да
подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетел.
В последващото наказателно постановление №
19-0819-007235/13.01.2020 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция към
ОД на МВР Варна е възприета изцяло обстановката, отразена в АУАН, като
административно-наказващият орган е приел, че С. виновно е нарушил чл.123 ал.1
т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което му наложил административни наказания за
първото нарушение глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец и за второто нарушение глоба в размер на 200 лева.
За настъпилото на 10.10.2019 г. пътно-транспортно
произшествие е заведена претенция № ********** от Застрахователно дружество Бул
Инс АД. При огледа на автомобила Мазда ЦХ 7 с рег.№ ЕВ 5580 ВК са описани като щети лека деформация на облицовка на задна броня и счупен
заден десен външен светлоотразител, като е изплатено
общо обезщетение на стойност 207,66 лева/л.28/.
В съдебно заседание Н.О. свидетелства, че се е движела с автомобила си и с дъщеря по
ул. Девня в лявата лента. Автомобилът, управляван от С. се намирал зад нея.
Имало задръстване и колите били спрели в колони. С. решил да се престрои в
дясната лента и при преминаване покрай автомобила на О. не преценил
разстоянието между тях, при което с предната лява част на своя автомобил
закачил дясната задна част на автомобила на О. и продължил движението си. Тя му
примигвала със светлини, свирнала му с клаксона, но С. не спрял и тя се обадила
на тел.112.
От представената от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна справка за
наложените наказания на С.С. като водач на МПС/л.5/ е
видно, че същият притежава свидетелство за управление на моторно-превозно
средство от 1989 година и до настоящия случай има наложени две административни
наказания за извършени нарушения по ЗДвП и едно административно наказание по
чл.78а от Наказателния кодекс.
От Регионален център 112-Варна бе предоставена по искане на съда справка
рег.№ 105820-145 от 15.05.2020 г./л.18/, от която е видно, на 10.10.2019 г. в 16:32 часа на тел.112 е прието обаждане от
телефонен номер **********, като сигналът е предаден на дежурния при ОД на МВР
Варна с приложен към писмото CD с аудио записи от сигнала.
От писмо рег.№ 819000-26757/16.06.2020 г. от началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна/л.36/ е видно, че на 10.10.2019
г. в 16:30 часа в дежурната част на сектора е получен сигнал от Н.О. за ПТП с
материални щети като водач на лек автомобил Мазда с
рег.№ ЕВ 5580 ВК, като водачът на другия автомобил с рег.№ В 9701 ВР е напуснал
местопроизшествието. Произшествието не е посещавано от екип на Сектор Пътна
полиция. Не е изготвен снимков материал.
С оглед на така
приетата фактическа обстановка, след като се съобрази с приложената
административно-наказателна преписка и събраните в съдебното заседание
доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно -
наказателното производство, съдът достига до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е връчено лично на С. на 11.03.2020 г., жалбата срещу него е входирана на 13.03.2020 г., въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимно лице и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши
автоконтрольор Е.Ж.Г. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна –
длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от
министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП в
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган – от Д.Г.Г.
- началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, съгласно Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Удостоверение
Рег.№ 365 р-27389 от 21.05.2020 г. на ОД на МВР Варна, Сектор Човешки ресурси,
и е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа лимитивно очертан
кръг от факти.
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на
административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Относно
нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно
АУАН и наказателното постановление С.С. е извършил
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Установено е, че след
пътно-транспортното произшествие С. не е изпълнил това свое задължение, като не е спрял, за
да установи последиците от произшествието, напуснал е местопроизшествието и не
е уведомил контролната служба на МВР. Според съда това неговото нарушение се доказва
от свидетелските показания на Н.О. и от писмените доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Относно наложените административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец за това нарушение
съдът счита, че наложената глоба в максимален размер е силно завишена и не отговаря на
обществената опасност на деянието и дееца. От нарушението са причинени минимални
материални щети на друг участник в движението, които са възстановени от
застрахователното дружество. Не е възникнала непосредствена опасност за живота
и здравето на другите участници в движението и пътници. Видно от приложената справка
от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна С. е водач на МПС от 21 години и до
този случай има наложени с наказателни постановления само две наказания за
допуснати нарушения на ЗДвП. В този смисъл съдът като взе предвид разпоредбата
на чл.12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел
да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред
и затова трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, прие, че в случая имат превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което намали размера на наказанието глоба към минималния
размер, а именно – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, които съответстват на степента на извършеното
нарушение.
Съдът не приема
възражението на пълномощника на жалбоподателя адв.Б.Р.,
направено в съдебно заседание, че не е доказан по безспорен начин субективния
елемент от състава на извършеното нарушение, тъй като не е установено С. да е
възприел настъпването на транспортното произшествие и съзнателно да е напуснал
същото. Причинени били повърхностни щети по бронята и задния десен светлоотразител, поради което адв.Р.
счита, че не може да се направи категоричен извод, че С. е възприел
настъпването на пътно-транспортното произшествие и че е напуснал съзнателно
пътното транспортно произшествие от мястото на настъпването му. Както бе
посочено по-горе С. е водач на МПС от 21 години, което говори за един голям
практически опит, факта, че съприкосновението е станало с предната част на
неговия автомобил в една сравнително слабодинамична
обстановка води съда до извода, че не е реално С. да не възприеме удара между
двата автомобила и че този довод е израз на негова защитна теза.
Относно нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП:
Съдът счита, че
наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно поради
неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно АУАН и
наказателното постановление С.С. е извършил нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, за да могат да спрат при възникване
на опасност.
В наказателното
постановление е посочено, че С. се е движел със скорост, която не е съобразена
със състоянието на пътя и МПС, характера и интензивността на движението, като не
е посочено конкретно в какво се изразява неговото нарушение и на кой на
посочените фактори.
Тежестта
на доказване в административно-наказателното производство лежи върху наказващия
орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно постановление
последният се основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на
производството по налагане на административни наказания приема за верни до
доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те
нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени
има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и АУАН не са
доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК,
а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.
Съдът
не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана отговорността
на въззивника. Не бяха представени абсолютно никакви доказателства за това как
наказващият орган е стигнал до извода за движение на С. с несъобразена скорост
и с какво точно тя не е била съобразена. Изброени са част от елементите,
посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, с които водачите на пътни превозни средства са
длъжни да се съобразят, но защо точно тези елементи са посочени, а не
останалите няма абсолютно никакво логично обяснение за съда.
За
да се повдигне обвинение за нарушение на ЗДвП, довело до пътно-транспортно
произшествие следва категорично да е доказано, че това нарушение се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая скоростта, с която се е
движел управлявания от С. автомобил, няма абсолютно никаква връзка с
настъпилото ПТП. ПТП е възникнало при предприемане на маневра от С. заобикаляне
на лек автомобил, който се е намирал пред него, от дясната му страна с цел
включване в дясната пътна лента, при което С. не е осигурил достатъчно
разстояние между двата автомобила за извършване на маневрата и именно това е
довело до удара между тях. В случая е налице нарушение на задължения на водач
при извършване на маневра и именно за това нарушение е следвало да се повдигне
обвинение на С. и да му бъде потърсена отговорност за неизпълнение на това
задължение. Като не е съотнесъл правилно конкретните
обстоятелства към материалния закон, административно-наказващият орган е
наказал С. за нарушение, което не е било извършено от него, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част и бе отменено
от съда като несъобразено с материалния закон.
От процесуалният
представител на ОД на МВР Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.63
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
част от издаденото наказателно постановление и за потвърждаването му в
останалата му част. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на цялостна отмяна на обжалваното
наказателното постановление, но не и по отношение на частична отмяна на същото,
съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената
част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на административно-наказващия орган, съизмеримо с размера на
потвърдената част на наказателното
постановление. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото е приключило в две съдебни заседания, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на административно-наказващия орган, чийто процесуален
представител не се е явил в залата, а е депозирал писмени бележки по делото,
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл.78а
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно потвърдената административната
санкция, а именно сумата от 40 лева.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :