Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр.Сливница 06 август 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Паулина
Великова като разгледа докладваното от съдия Гергинска гр. дело № 8 по описа за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, Б.И.К., чрез пълномощника си, адв.Н. Стонов – САК, моли да бъде постановено решение, с което да се признае по отношение на ответното дружество, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* че не дължи сума в размер на 67,11лв., представляваща сума за доставена топлинна енерги за м. февруари 2007г. и лихви върху главницата в размер на 68,93лв. начислена за периода от 01.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че към процесния период, страните не са били обвързани от облигационно отношение по повод доставне на топлинна енерг, поради което и ищецът не дължи заплащане на процесната сума. Твърди, че задължението си научил при справка в клиентски център на ответното дружество.
В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор,с който оспорва исковата молба. Твърди че същата е недопустима, т.к. в процесния период не са били обвързани с облигационно отношение, т.к. ищецът не е бил собственик на имота. Отделно от това твърди , че искът е неоснователен, т.к. ищецът е придобил имот и е станал клиент на дружествотона 28.12.2011г., има съответен код и към него не фигурира процесната сума, нито фактура за процесния период. Моли исковата пратанция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.Представя писмени доказателства.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на ищецът,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представеният нот.акт.№107, том І, рег.№7319,
дело 101 от 2011г. се установява, че на 28.12.2011г., по силата на дарение,
ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.София,
община Столична, район „Люлин”, бл.436, вх.А, ет.13, ап.82.
От представената справка за задълженията на абонат
157077 към 18.04.2017г. в която са посочени дължимите суми описани по фактури,
месеци и начислени лихви, се установява, че съгласно описаната фактура
********** за втори месец на 2007г. фигурира задължение в размер на 67,11лв.и
лихви в размер на 71, 50 лв.От представеното уведомление изх.№
Г-2309/2-2/2017г. ищецът е уведомен че за топлофициран имот , описан по-горе с
аб. № 157077към 02.02.2017г. има неизплатени задължения към оттветното
дружество на обща стойност 7144,85лв. за топлинна енергия и дялово
разпредделение, в това число главница и лихви. Ищецът е приканен да заплати на
ответното дружество дължимата сума, като са му разяснени възможността да сключи
споразумение за разсрочено плащане, както и възможността на ответното дружество
да събере дължимите му суми по съдебен ред.
При тези данни от фактическа страна, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищцът иска да бъде признато със сила на пресъдено нещо, по отношение на ответното дружество, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, че не дължи сума в размер на 67,11лв., представляваща сума за доставена топлинна енерги за м. февруари 2007г. и лихви върху главницата в размер на 68,93лв. начислена за периода от 01.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба.
динствено за пълнота следва да се изложи, че за част от исковия период, а именно до 2003 г., приложение намира отменения ЗЕЕЕ, като в чл. 106а, ал. 1 предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Ал. 2 на текста гласи, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.
Чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ е възпроизведен в чл. 150, ал. 1 ЗЕ, според който продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Според §1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ „Потребител” е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди.
С приемането на Закона за енергетиката (ЗЕ) понятието „потребител на топлинна енергия” е уредено в §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща за част от исковия период. Съгласно разпоредбата, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Потребител на топлинна енергия до отмяната на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ /м. юли, 2012 г./ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§1, т. 42 от ДР на ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на облигационно основание /§1, т. 42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/.
След отмяната на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията от 17.07.2012 г. ЗЕ въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /а преди 17.07.2012 г. - са „потребители на топлинна енергия”/ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
От изложеното е видно, че потребител/клиент на топлинна енергия е лицето, което е собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост и съответно получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди. По делото безспорно е доказано, че въззивникът е потребител на топлинна енергия.
Между ТОПЛОФИКАЦИЯонното дружество и собственика на топлоснабден имот възникват облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор за продажба на топлинна енергия, нито изрично приемане на общите условия от потребителя.. Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент/потребител на топлинна енергия, в този смисъл изобилна съдебна практика.
Следователно притежаването на правото на собственост на въззивникът върху процесния топлоснабден имот води до създаване на договорни отношения за продажба на топлинна енергия между него и ТОПЛОФИКАЦИЯонното дружество и до възникване на задължението му да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия в собствения му имот. Същият в качеството си на собственик на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ и е обвързана от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
В конкретния случай към 02.02.2007г. ищецът не е бил собственик на процесния топлоснабден имот и между нето и ответното дружество не е имало облигационно правоотношение. Факт, който въпреки че в писмения си отговор ответното дружество неоспорва, на практика видно от изпратената покана до ищеца за дължими суми за топлоенергия, е включена и сума в размер на 67,11лв., представляваща сума за доставена топлинна енерги за м. февруари 2007г. и лихви върху главницата в размер на 68,93лв. начислена за периода от 01.04.2007г. до датата на подаване на уведомлението до ищеца. По тази причина за него е налице правен интерес да бъде установено че не дължи процесните суми.
Искът е основателен и доказан, поради и което следва да бъде уважен, предвид безспорно установеното че към м. февруари 2007г., ищецът не е бил собственик на процесния имот и не е бил титуляр на аб.№ 157077.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ищеца разноски съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, в общ размер от 350,00лв. в това число 50,00лв. за държавна такса и 300,00лв. адвокатско възнаграждение. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. В конкретният случай за всеки не е налице прекомерност, размера на адвокатското възнагражеднеие е определено съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Георги
Беловски, че Б.И.К. с ЕГН: **********, с адрес *** не
дължи сума в размер на 67,11лв., представляваща сума за доставена топлинна
енерги за м. февруари 2007г. и лихви върху главницата в размер на 68,93лв.
начислена за периода от 01.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Георги
Беловски да заплати на Б.И.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в общ
размер от 350,00лв. /в това число
50,00лв. за държавна такса и 300,00лв. адвокатско възнаграждение/,
представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен
съдия: