Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 25.01.2024 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На шестнадесети
януари 2024 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Мария Михалева
Прокурор: Радослав Бухчев
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 535 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна
жалба, подадена от К.А.Й. ЕГН ********** ***, чрез
Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11, БУЛСТАТ: *********,
адв. М. Я. и адв. В.З. против Решение № 229 от
26.07.2023 г., постановено по НАХД №
820/ 2022 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП №
22-0851-000249/ 15.03.2022 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с
което на касатора за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и адм. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В жалбата посочено конкретно касационно основание за отмяна – нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С. С., редовно преупълномощен,
който изразява мотивирано становище за порочност на постановения съдебен акт, с
искане за присъждане на направените разноски от въззивната съдебна инстанция.
Ответникът по касация – началникът на сектор ПП при ОД
на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. В хода
на адм.наказателното производство и съдебното дирене не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспореното съдебно
решение и НП.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по
делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че касаторът е санкциониран за това, че на
24.02.2022 г., в 12:30 часа, в гр. Добрич, по ул. „Тимок“ до № 3, в близост до
кръстовището с ул. „Георги Кирков“, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил м.„БМВ 326Д” с ДК № ТХ 5094 АТ, като
отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
7510 Дрегер“ с инвeнтарен № ARBA 0063. На водача е бил издаден талон за
изследване с номер 072688/24.02.2022 г., който той е отказал да подпише. Водачът
отказва да даде и кръвна проба за установяване употребата на алкохол пред медицинско
лице и орган на МВР, за което е издаден протокол от 24.02.2022 г. – нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН касаторът е депозирал
писмени възражения по акта пред АНО. Съобразно дадените му правомощия, АНО е
извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на касатора
без уважение, приемайки че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е
бил изготвен и писмен отговор до касатора с рег. № 851000-2613/09.03.2022 г.
(л. 15). Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били
изготвени и докладните записки от актосъставителя Андреев – мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 20), К. С.-мл. инспектор в
Първо РУ на МВР – Добрич (л. 22) и С.А. - инспектор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Добрич (л. 18-19). Непосредствено след извършване на нарушението
са били снети и писмени обяснения от А.А., видно от които, на посочените в акта
дата и час, автомобилът е бил управляван от касатора (л. 21).
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния АНО, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване
на адм. нарушения, да издават НП, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, която
заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно,
ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни
разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо
и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът е намерил, че НП е законосъобразно
в процесуален аспект.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на касатора и
издаденото въз основа на него НП. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Кр.
Ст. (старши на автопатрула) и Хр. Христов (водач на патрулния автомобил)
потвърждават констатациите в АУАН и в НП. Същите са категорични, че касаторът е
управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е
отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване. В тази насока са и
показанията на свидетеля Б. А., посредством които се установява идентична
фактическа обстановка. Свидетелят А. е категоричен, че касаторът е отказал да
бъде тестван за употребата на алкохол, под предлог, че не е управлявал
автомобила. Съдът е кредитирал в цялост показанията на свидетелите, които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от
тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания
да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
С оглед изложеното съдът е приел твърденията на касатора
Й., че не е управлявал процесния автомобил, за недостоверни и като израз на защитната
му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от останалите,
събрани по делото гласни доказателства, подкрепени със заключението на вещото
лице по изготвената видеотехническа експертиза. Отказът на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.
На следващо място, безспорно по делото е било установено,
че свидетелят Б.А. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Добрич е издал талон за изследване № 072688 от 24.02.2022 г., който талон
касаторът е отказал да получи, обстоятелство е удостоверено с подписа на П.Петров.
Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за
изследване чрез кръвна проба и с който талон, нарушителят е бил уведомен, че
трябва да се яви в ЦСМП - Добрич до 45 мин. от връчването му. Т.е., от страна
на касатора е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване
за употребата
И независимо, че касаторът е отказал да получи талона
за изследване, той е бил придружен до ЦСМП - Добрич, където същият е отказал да
даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози № 61 от 24.02.2022 г. (л. 10).
Т.е., от страна на касатора е налице и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.
От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по безспорен
начин, че водачът е извършил и двете деяния, представляващи отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Първо е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие е отказал да даде кръв
за химическо изследване, т.е. не е изпълнил и предписанието за медицинско
изследване за употребата на алкохол. В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, съобразно изложените по-горе съображения, съдът е приел за
безспорно установено, че към момента на проверката касаторът е имал качеството
водач на МПС и е отказал да бъде тестван за алкохол.
Съгласно задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2021 г., ОСС, І и
ІІ колегия, докладвано от съдията Николай Гунчев, отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в
кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Относно отнетите контролни точки въззивният съд е
посочил че отнемането на контролни точки
е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018
г.).Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки
от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил
единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира
отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна
административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки,
съответният АНО действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените
за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), за
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози) са отнети 12 контролни точки.
Съдът е приел, че нарушението не
представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
(респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(нарушение) от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на
степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно
на АНО, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
наречените в теорията „формално нарушение”. Фактът, че касаторът е отказал да
му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол в кръвта,
осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да
има или да няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели
до извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено
нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство
е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно
мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени
възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна. Според
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба от 2000 лв.
Съобразно чл.
2, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Съобразно чл.
3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Според чл.
6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., отказът на лицето да попълни,
подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един
свидетел.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки за
приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на
нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наказанието е определено в
абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Намаляване на наказанието под законово установения размер законът
не допуска в случая.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 229/26.07.2023 г., постановено
по НАХД № 820/ 2022 г. по описа на РС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..