РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. Пловдив, 11.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на трети май, през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Калоян Димитров, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3299 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/, както и по чл.204,
ал.2, във връзка с чл.203, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по жалба, депозирана от П.Х.Б. с ЕГН ********** ***, срещу
твърдян формален отказ на Секретар на Община Пловдив за предоставяне на достъп
до обществена информация, обективиран в негово Решение № 21ДОИ-51(1) от 03.12.2021
год. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. №
21ДОИ-51/19.11.2021 г., както и съединени с оспорването на въпросното решение
искове по чл.204, ал.2 от АПК за обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди от сочения незаконосъобразен отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация. Съгласно депозираната жалба, както и няколкото уточнения
по същата, постъпили по указание на съдията –докладчик по оставяне без движение
на жалбата, е заявено искане за отмяна на твърдения незаконосъобразен отказ и
задължаване на Секретаря на Община Пловдив да предостави исканата от
жалбоподателя обществена информация, както и е конкретизирана претенцията по
отношение на исканото присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лева. Претенцията за имуществени вреди от 100 лева, формулирана
първоначално в жалбата, е била оставена без разглеждане и производството е било
частично прекратено за същата с протоколно определение на съда от 30.03.2022
г., което не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Искът за
неимуществени вреди по чл.204, ал.2 от АПК, причинени от оспорвания в
настоящото производство като незаконосъобразен административен акт на Секретар
на Община Пловдив, останал за разглеждане по делото, е предявен против Община
Пловдив. Конкретизирано е от ищеца Б. същият иск да е такъв за обезщетяване на претърпени
от него страдания в резултат от проявено към личността му пренебрежение от
страна на общинската администрация, лишаване от възможност за запознаване с
оценка, или липса на такава, на негови литературни произведения и като резултат
от това – лишаване и от възможност да докаже нивото на творчеството му; причинени
страдания с оглед на изпращане на съобщение за обжалваното решение преди
християнски празник и изпадане на ищеца в тежко психическо състояние и липса на
радост; причиняване на тежка депресия поради липса на отговор каква такса
следва да заплати, ако реши да обжалва отказа. Сочи се неимуществените вреди да
са били претърпени от ищеца в периода от 16.12.2021 год. до 22.12.2021 год.,
като са оценени в претендиран размер от 5000 лева.
Жалбоподателят и ищец Б. участва
лично в съдебните заседания, като по същество заявява, че
липсват доказателства неговите книги да са били четени, а по отношение на
предявения иск сочи, че предоставя на съда определяне съответна компенсация.
Изрично е заявено и че ищецът не желае да ангажира свидетелски показания, или
други доказателства относно установяване на претендираните от него
неимуществени вреди. Не е направено, въпреки дадени указания в тази насока от
съда, конкретно искане за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Секретар на
Община Пловдив и ответникът по исковата претенция – Община Пловдив, се
представляват по делото от юрисконсулт К. с представени съответни отделни
пълномощни, която заявява неоснователност
на жалбата, като сочи, че с оспореното решение е предоставен пълен достъп до
исканата обществена информация. Заявява се искане за отхвърляне на исковата
претенция за неимуществени вреди, като неоснователна, като се сочи, че ищецът
не е представил доказателства за действително причинени му вреди. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителството по делото.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
общо становище за неоснователност на исканията на г-н Б., като сочи, че липсват
доказателства за наличен отказ от предоставяне на обществена и информация и
съответно доказателства за вреди, които да са в пряка зависимост от твърдения
от жалбоподателя незаконосъобразен акт.
Съдът, след като се съобрази с
изложените основания в жалбата касателно оспорването на процесното решение,
както и съединения с нея иск по чл.204, ал.2 от АПК и като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
На първо място, депозираната
жалба срещу Решение на Секретар на Община Пловдив е допустима, като е такава
против годен за оспорване индивидуален административен акт, доколкото се касае
до решение, постановено по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, по повод на заявление
за достъп до обществена информация, направено от жалбоподателя, което решение подлежи
на обжалване пред съд, съгласно чл.40 от ЗДОИ. Оспорването е в срок, видно от
датата на получаване по електронен път на решението, както и с правен интерес
от обжалване, предвид соченото от жалбоподателя наличие на формален отказ,
съдържащ се в представеното му решение за предоставяне на достъп до исканата от
него информация.
Предявеният
съвместно със заявеното оспорване на решението на Секретар на Община Пловдив
иск за неимуществени вреди е допустим, съгласно изричното предвиждане на
чл.204, ал.2 от АПК, който сочи,
че искът за вреди от незаконосъобразен акт по
чл.203, ал.1 от АПК може да се предяви
респективно и да се разглежда заедно с оспорването на административния акт, ако
това е сторено до приключване на първото заседание по делото. В конкретния
случай искът е предявен още с депозирането на жалбата против оспорваното като
незаконосъобразно решение. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
издател на посоченото решение, от чиято незаконосъобразност се претендират
вреди, е секретарят на Община Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно
чл.14 от ЗМСМА, поради което и доколкото издателят на решението е част от
административната структура на това юридическо лице, то правилно искът е
насочен именно срещу Община Пловдив.
От фактическа страна
от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят и
ищец Б. е взел участие в процедура по Наредба за реда и условията за
финансиране на инициативи в сферата на културата и включването им в Календар на
културните събития в Община Пловдив и конкретно в проведената конкурсна сесия през
2019 г. по Компонент 4 “Произведения на пловдивски писатели и важни за града
издания“ с две свои литературни произведения, а именно книгите „Барикадите“
с подзаглавие „Един стар забравен български любовен роман“ и „Четвъртият път
или отговорното общество – алтернатива на демокрацията“. Подаденото проектно
предложение било допуснато до етап на оценка от назначена по реда на Наредбата
комисия, която извършила такава съгласно критерии, определени в Методика за
оценяване, съставляваща приложение към Наредбата, включваща даване на оценки от
членовете на комисия по определена скала съответно от 1 до 20 точки за
художествено и/или научно съдържание на
произведението и от 1 до 10 точки за значение на произведението за културния
живот на града, опазване на културно-историческото наследство и запазване на
историческата памет. Въз основа на тези критерии и с оглед методиката на
формиране на общата оценка на предложението след поставяне на индивидуална
такава от всеки от членовете на комисията, по отношение на първото произведение
на Б. били определени общо 6,14 точки, а по второто – 5,14 точки, поради което
и предложенията му не били одобрени за финансиране, предвид неизпълнение на
критерия за наличие на минимален брой точки за класиране 15. Със заявление за
достъп до обществена информация до Кмета на Община Пловдив, с поставен входящ
номер 21ДОИ-51 от 19.11.2021 г., жалбоподателят поискал предоставяне на достъп
до обществена информация относно основанията /рецензиите/ за оценките на
неговите две книги чрез предоставяне на копия на магнитен носител, или такива
по електронен път. На 03.12.2021 г. било издадено обжалваното сега Решение №
21ДОИ-51(1) на Секретаря на Община Пловдив, в което се
посочило като т.I, че се
предоставя пълен достъп до исканата обществена информация, като в тази връзка
било отразено в решението, че оценката на проектите се извършва от Комисия,
назначена със заповед на кмета на Община Пловдив на база критерии, определени в
Матрица за оценяване – неразделна част от Методиката за оценяване – Приложение
10 от Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на
културата, част от календара на културните събития на Община Пловдив. Посочено
било, че за отделните индикатори, посочени в Матрицата за оценяване, се дават
оценки по скала, както и че при оценката членовете на комисията се основават на
информацията, която се съдържа в апликационната форма за кандидатстване и
съпътстващите приложения. Отразено било още и че оценката на проектното
предложение се формира, като се съберат точките, присъдени от всеки един оценител
и сборът се раздели на броя на оценителите, а оценката се закръгля до втория
знак след десетичната запетая. Заявено било, че минималният брой точки за
класиране е 15, а в случая двете предложения „Барикадите“, с подзаглавие „Един
стар забравен български любовен роман“ и „Четвъртият път или отговорното
общество – алтернатива на демокрацията“ са получили по-малко от необходимия
минимум точки. Указано било решението да се изпрати на заявителя на посочения в
заявлението адрес на електронна поща, което било и сторено и на 16.12.2021 г.
решението постъпило в електронната поща на жалбоподателя. Указан бил и срокът,
редът и съдът, пред който подлежи на обжалване решението. Междувременно, заедно
със заявлението за достъп до обществена информация /ДОИ/ жалбоподателят
депозирал и заявление, адресирано до Председателя на Общинския съвет и до Кмета
на Община Пловдив с вх. № в общината 21VII-9/19.11.2021 г., в което уведомил за подаденото
заявление за ДОИ, както и относно това, че са му известни поставените оценки на
произведенията му, представени за финансиране в конкурсната процедура, като
изложил съображения относно наличните според него причини за дадените му ниски
оценки и съмнение относно това, че книгите му не са били четени от членовете на
комисията.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
от правна такава съдът намира следното по направеното оспорване на Решението на
Секретар на Община Пловдив: На първо място, обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, като се установява, че
Кметът на Община Пловдив, който се явява задължен субект по ЗДОИ /чл.3, ал.1/ е
утвърдил с представената Заповед от 08.11.2018 г. Вътрешни правила за предоставяне
на достъп до обществена информация в Община Пловдив, с които е определил
изрично решенията за предоставяне или отказ от предоставяне на ДОИ да се вземат
от секретаря на Община Пловдив, или друг упълномощен от кмета служител на
общинската администрация. Сиреч, налице е било изрично определено, съобразно с
предвиденото в чл.28, ал.2 от ЗДОИ, длъжностно лице, което да взема решения за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.
Налице е поради това и изрична делегация на правомощия по ЗДОИ и затова
Секретарят на Община Пловдив е действал в рамките на законоустановените и
делегирани му правомощия на задължения по ЗДОИ субект, поради което и решението
не е нищожно, а е издадено от компетентен орган. Не е възведено в жалбата и
твърдение за нарушение на чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Въпросното решение е издадено и
в предвидения в чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок за разглеждане на заявлението на Б. за
ДОИ. Информацията, предмет на обжалваното решение, безспорно е обществена по
смисъла на чл.2 от ЗДОИ. По същество, според съда, въпросното решение от
03.12.2021 г., което е такова за предоставяне на достъп до обществена
информация по заявлението на Б. и не съдържа изричен отказ от предоставянето на
такава, нито сочи законово основание по чл.37 от ЗДОИ, по своето съдържание не
може да бъде определено и като такова, което, въпреки описаното изрично в т. I предоставяне на достъп до информация, съставлява
формален отказ от предоставяне на обществена информация, както се твърди в
жалбата на Б., или дори частично предоставяне на информация по смисъла на
чл.37, ал.2 от ЗДОИ. Напротив, с решението си административният орган е
представил според съда достъп до поисканата от жалбоподателя информация и то по
обем, вид и форма, в достатъчна степен съобразени с искането на заявителя,
поради което и не е налице твърденият от него формално изявен със съдържанието
на акта отказ от предоставяне на информация. Това е така, предвид факта, че в
решението подробно е разяснена процедурата, по която се извършва класирането по
проведения конкурс по посочения Компонент 4 „Произведения на пловдивски
писатели и важни за града издания“ и е видно, че направеното по решението
описание на същата, включваща и методиката на оценяването, изцяло съответства
на съдържанието на нормативния акт, основание за провеждане на конкурсната
процедура, а именно въпросната Наредба за реда и условията за на инициативи в
сферата на културата, част от календара на културните събития на Община Пловдив
/по –надолу само Наредбата/ и съответно на Приложение №10 към специалната
Наредба на ОС Пловдив съставляващо „Методика за оценяване на проекти по
Компонент 4 „Произведения на
пловдивски писатели и важни за града издания““. Съгласно чл.7, ал.9 от
Наредбата допускането, оценката и класирането се
извършва съгласно Методики за оценяване на проектите по всеки един Компонент –
от Приложение № 7 до Приложение № 10 към настоящата наредба. Следва
да се има предвид, че нито в текста на самата Наредба, нито в относимото Приложение №10 към същата /Методиката/,
е предвидено посочване устно или писмено от членовете на комисията на конкретни
основания или причини, поради които те са дали една или друга индивидуална
оценка, още по-малко е предвидено изготвянето на писмени рецензии на
оценяваните произведения, предложени за финансиране, нито пък е предвидено
изискване за изрично мотивиране на дадената обща оценка на назначената в
процедурата комисия. Единствено тогава, когато член на комисията е против
взетото от същата решение, на същия е предоставена възможност да подпише
протокола с особено мнение и да изложи писмено мотивите си. В тази насока и
предвид конкретното заявено искане на жалбоподателя да му се предостави информация
именно за основанията /рецензиите/ на поставените и известни му вече оценки на
неговите произведения, очевидно е, че такива няма как да му бъдат предоставени,
след като не са част от изискванията за извършване на оценка на предложените за
финансиране проекти. Такива рецензии, както се каза, не е регламентирано да се
изготвят в процедурата по оценяване на проектите, нито е налице въведена
някаква форма за излагане на забележки /мотиви/ по дадените индивидуални и обща
оценки в таблиците за оценяване, т.е. административният орган е нямало как да
предостави достъп до информация, която не съществува, тъй като не е
регламентирано в нормативния акт такава именно информация да бъде съставяна и
съответно съхранявана. Вместо това, на заявителят е предоставен пълен достъп до
обществената информация за процедурата, включващ именно такава за начина на
извършване на оценяването, за който се пита и от която за него би следвало да
стане ясно, че липсва изискване за изготвяне на исканите от жалбоподателя
рецензии. В тази насока, макар изрично това обстоятелство /че не се изготвят и
съхраняват рецензии на произведенията, кандидатстващи за финансиране/ да не е
посочено в решението на Секретар на Община Пловдив, то същото е имплицитно
съдържащо се в него, доколкото е описана стриктно и последователно цялата
процедура по даване оценка на кандидатите, която не съдържа изискване за
съставяне на рецензии. В тази насока, видно и от съдържанието на представения
по делото протокол от работата на комисията, утвърден и съхраняван от кмета,
същата е провела две заседания за разглеждане и оценяване на постъпили проекти
за финансиране по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за
града издания“, като при второто от заседанията е посочено, че от членовете на
комисията са били обсъдени проектите, с които са се запознали, при съобразяване
именно на критериите за оценка и Методиката за оценяване, но без да са били
записани в протокола конкретни изказвания, както и че всеки член на комисията е
попълнил индивидуална оценителна таблица, след което резултатите са били
обобщени и е било извършено класиране. Поради това и с оглед липсата на
съдържание по протокола на комисията, което да може да се приеме като такова,
съставляващо излагане на мотиви, основания, рецензии, лични мнения на членовете
и пр. за разглежданите предложения, за административния орган не е съществувала
възможност да даде друг отговор по постъпилото до него заявление за ДОИ от
19.11.2021 г., респективно не е съществувало задължение за евентуално
предоставяне на жалбоподателя на самия протокол от работата на комисията,
доколкото, както се каза, той не съдържа искана от него конкретна информация.
Всички съображения на жалбоподателя относно начина на организиране на
конкурсната процедура, изборът на членове на комисията, работата на същите,
въведените критерии за оценка и пр. в тази насока не са относими изобщо към
законосъобразността на решението за достъп до обществена информация, което той
обжалва, а касаят евентуалната законосъобразност на проведената процедура по
оценяването, която обаче не е предмет на настоящото дело, поради което и не
следва да се разглеждат от съда. Само за яснота ще следва да се посочи, че
предвид съдържащата се по Приложение № 10 към Наредбата /Методика за оценяване
на проекти по компонент 4/ „Таблица за оценка на административното съответствие“,
в която таблица конкретно в т.7 е обективиран критерий „Текст на ръкописа на
електронен носител (CD, USB, DVD)“, то е очевидно, че за комисията е
осигурена възможност за запознаване със съответното произведение, което подлежи
на оценяване и в този смисъл изложеното в жалбата на Б. искане административният
орган по ред на ЗДОИ да му съобщи изрично, ако книгите му не са четени и оценявани
от никого, не може да бъде възприето като основателно искане, дори и решението
на Секретаря на Община Пловдив да бе счетено за незаконосъобразно. В
процедурата, проведена съгласно Методиката се съдържат правила за запознаване,
респ. оценка на съответното произведение, като дали комисията се е запознала,
или не, с произведенията и доколко е била запозната, е въпрос, който отново е
извън предмета на настоящото дело. В тази връзка в Раздел II на Методиката е разписан редът за оценка
на проектите от комисията на база Матрица за оценяване – неразделна част от
методиката. За отделните индикатори, посочени в Матрицата се дават оценки по
скала. Определено е, че при оценяването членовете на комисията се основават на
информацията, която се съдържа в апликационната форма за кандидатстване и
съпътстващите приложения, което не изключва ползването и на други релевантни
източници на информация. Както се каза вече обаче, липсва изискване за изготвяне
и прилагане на рецензии, или отделни мотиви, като такива са предвидени да се
излагат писмено само при подписване на протокола от работата на комисията от
неин член с особено мнение при изразено от негова страна несъгласие с взетото
решение, каквато хипотеза в случая също не е била налице. Предвид посоченото и
според съда в случая не е се установява нито пълен, нито частичен изричен, нито
формален отказ на задълженото по закон лице да предостави исканата обществена информация.
По изложените съображения съдът
намира, че решението, с което е предоставена исканата информация по заявлението
на оспорващия по ЗДОИ, е материално законосъобразно, а оспорването му като
неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед този
изход на спора между жалбоподателя Б. ***, то по предявения за съвместно
разглеждане иск с основание по чл.204, ал.2 от АПК против Община Пловдив за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са причинени
от незаконосъобразен акт – въпросното Решение на Секретар на Община Пловдив №
21 ДОИ-51(1) от 03.12.2021 г., съдът намери, че следва да
прекрати производството по заявената искова претенция, като я остави без
разглеждане. В тази насока съдът взема предвид изричната разпоредба на чл.207,
ал.2 от АПК, според която производството по съединения иск се прекратява и ако
оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Посоченото е така, предвид
факта, че липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на
иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.203, ал.1 от АПК, вр. с
чл.204, ал.1 от АПК. В тази връзка е налице и съдебна практика, обективирана
напр. в Решение № 13829/2014 г. по адм. дело № 4806/2014г. на ВАС. Независимо от посоченото за недопустимост на
исковата претенция, с оглед яснота, съдът намира за уместно да посочи и че дори
и да бе уважена жалбата срещу оспорваното решение на Секретар на Община
Пловдив, то тогава искът би следвало да бъде отхвърлен като недоказан, предвид
липсата на каквито и да било доказателства за действително претърпени от страна
на ищеца неимуществени вреди и налична причинна връзка между същите и
незаконосъобразност на акта, доказателствената тежест за ангажирането на
каквито доказателства е била на ищеца и тя му е била надлежно указана.
При този изход
на спора и при своевременно направено от страна на ответниците, чрез общия им
процесуален представител, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
то на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъди в полза на Община Пловдив
като ответник и като структура, към която се числи другият ответник Секретар на
Община Пловдив, юрисконсултско възнаграждение за представителството по делото
съобразно с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на общо 150 лева При определяне на размера на това
възнаграждение се съобрази обстоятелството, че разглеждането на жалбата против
Секретар на Община Пловдив и на иска против Община Пловдив е осъществено в
рамките на едно и също административно дело, като ответниците са представлявани
от един и същи процесуален представител и се касае до свързани производства.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Решение №21ДОИ-51(1) от 03.12.2021 г. на Секретар на Община Пловдив.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева с правно основание
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.207, ал.2 от АПК
производството по адм. дело № 3299/2021 г. по описа на Административен съд
- Пловдив в частта му по така предявения иск.
ОСЪЖДА П.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Пловдив, с
адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, съставляваща размер на юрисконсултско
възнаграждение общо за осъщественото представителство на двамата ответници по
делото.
Решението
в частта, с която се отхвърля жалбата срещу административен акт, на основание
чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението
в частта, с която се прекратява производството по отношение на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, е с характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба или протест в 7-дневен срок от уведомяване на страните за
изготвянето му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: