№ 16537
гр. С., 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110144158 по описа за 2023 година
Ищцата В. Л. П. - К., чрез адвокат М. Л. Л. е предявила срещу ответника
ФИРМА, ЕИК ******, установителен иск правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцата спрямо
ответника за сума в размер на 379.17 лв., представляваща законна лихва за
периода от 08.03.2020 г. до 05.03.2023 г. върху сума в размер на 1 250.00 лв.,
като сочи, че с влязло в сила Решение от 18.11.2020 г. постановено по в.гр.д.
№3269/2019 г. по описа на СГС, IV- б състав, е признато за установено, че
ФИРМА дължи на В. Л. П. - К. сума в размер на 1 250.00 лв., заплатена по
изп.д.№20128380409760 по описа на ЧСИ с рег.№838 на КЧСИ, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.10.2009 г. по гр.д.№11156/2009 г.
по описа на СРС, 90-ти състав, след погасяване на вземането по давност.
Сочи, че ответникът не е заплатил сумата в размер на 1 250.00 лв. до
05.03.2023 г., което породило правния интерес от предявяване на настоящия
иск и за която сума е издадена заповед за изпълнение от 22.04.2023 г. по ч.гр.д.
№12392/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника ФИРМА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, като
сочи че същият има акцесорен характер и не може да бъде предмет на
1
самостоятелен такъв. Сочи, че търсената законна лихва не може да бъде
предмет на отделна искова претенция, а е последица от материалния
правоувеличаващ ефект на исковата молба. Твърди, че предявеният иск
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, противоречи на
основните принципи в процеса, в това число принципа на концентрационното
начало. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че се
иска по заобиколен ред да бъде допълнено решение по чл. 250 ГПК, извън
процесуалните срокове за това. Сочи, че разгледана по чл. 86 ЗЗД, претенцията
е неоснователна както по основание, така и по размер, поради недоказаност на
елементите от фактическия състав на нормата. Иска се съдът да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и да присъди на
ответника сторените разноски. Прави възражение за размера на
претендираните такива от ищцовата страна.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава
след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от
деня, в който бъде поканен от кредитора. Предвид липсата на установен срок
за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е
било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Наличието на главен дълг се установява от събраните по делото
доказателства, като същевременно и не се и оспорва от ответното дружество.
2
От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение от
18.11.2020 г. постановено по в.гр.д.№3269/2019 г. по описа на СГС, IV- б
състав, е признато за установено, че ФИРМА дължи на В. Л. П. - К. сума в
размер на 1 250.00 лв., заплатена по изп.д.№20128380409760 по описа на ЧСИ
с рег.№838 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от
26.01.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.10.2009 г. по гр.д.№11156/2009 г. по описа на СРС, 90-ти състав, след
погасяване на вземането по давност.
Основателността на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД се
предпоставя от безспорната установеност на съществуването и изискуемостта
на главното задължение и настъпване на последиците на забавата.
Фактическият състав на забавата на длъжника включва изискуемост на
задължението, покана за изпълнение и виновно неизпълнение в определения
срок. Изключенията от изискването за покана са предвидени в чл. 84 от ЗЗД по
отношение единствено на срочните задължения и при задълженията за деликт.
Задълженията за връщане на получено без правно основание стават изискуемо
от момента на получаване на сумата, а за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, тъй като с оглед извъндоговорния характер на източника
на облигационното правоотношение задължението е без определен срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че гр. д. №
19903/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, е образувано по предявен
положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ФИРМА дължи в полза на В. Л. П. - К. сумата
от 1 250.00 лева – главница, представляваща платена без основание в полза на
ФИРМА сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото
имущество и вземанията на В. Л. П. - К. по изп.д.№20128380409760 по описа
на ЧСИ с рег.№838 на КЧСИ, за която сума на 29.01.2018 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. №
74147/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав.
Следователно ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано
производството по ч. гр. д. № 74147/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав,
като препис от заповедта е връчен на ФИРМА, което дружество е имало
възможност в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК да подаде възражение
3
срещу издадената заповед (в случай, че оспорва дължимостта на
претендираното вземане), респективно, да заплати доброволно сумата,
предмет на издадената заповед за изпълнение (в случай, че не оспорва
дължимостта на претендираното вземане).
Следователно се налага извод, че с получаване на препис от издадената в
производството по ч. гр. д. № 74147/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът
ФИРМА е поканен от ищеца В. Л. П. - К. да му заплати сумата от 1 250.00
лева, представляваща платена без основание в полза на ФИРМА сума,
събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и
вземанията на В. Л. П. - К. по изп.д.№20128380409760 по описа на ЧСИ с рег.
№838 на КЧСИ.
Следователно ответникът дължи лихва за процесния период на забава, а
именно - за периода от 08.03.2020 г. до 05.03.2023 г., като за претендирания
периода на забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху
главницата в размер на сумата от 1 250.00 лева, изчислен с помощта на
компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 382.68 лв., поради искът следва да се уважи до пълния предявен
размер от 379.17 лв.
Действително в случай, че ищецът бе претендирал законна лихва в
производството по ч. гр. д. № 74147/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав и
развилото се във връзка с него исково производство по гр. д. № 19903/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 120 състав, би имал възможност в негова полза да се
присъди такава от датата на депозиране на заявлението в съда (по аргумент от
разпоредбата на чл. 422 ГПК), но ищецът не се е възползвал от тази си
възможност.
Възраженията на ответника, че щом ищецът не е претендирал законна
лихва върху главницата в производството по ч. гр. д. № 74147/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 120 състав, то следва извод, че вземането за главницата следва да
се третира като неолихвяемо, са неоснователни. Действително законната
лихва е последица от уважаването на претенцията за главница и не
представлява самостоятелен иск, но от друга страна не е налице пречка, в
случай че законна лихва не е претендирана при разглеждане на претенцията за
главница, иск за законна лихва за забава да бъде предявен и в отделно
4
производство. Самото обстоятелство, че законна лихва върху главницата не е
претендирана при разглеждане на претенцията за главница не превръща
вземането за главница в неолихвяемо и не освобождава длъжника от неговата
забава по отношение изпълнение задължението за заплащане на главницата.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 379.17 лв. и за периода от 08.03.2020 г. до 05.03.2023 г.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в
размер на сумата от 25.00 лв., представляваща заплатената държавна такса.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в исковото и заповедното производство, като са представени и
доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена държавна
такса.
Дължимите по заповедното производство разноски на ищеца са в размер
на сумата от 25.00 лв., представляваща заплатената държавна такса.
От името на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното
производство по ч. гр. д. № 12392/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав и в
исковото производство по гр. д. № 44158/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 76
състав.
Видно от представения по гр. д. № 44158/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
76 състав, договор за правна защита и съдействие от 18.07.2023 г., сключен
между В. Л. П. - К. и адвокат М. Л. Л., за изпълнение на възложената работа
адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
5
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2
ЗА.
Видно от представения по ч. гр. д. № 12392/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 76 състав договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023 г., сключен
между В. Л. П. - К. и адвокат Кр. И. Б., за изпълнение на възложената работа
адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не
понисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца и
процесуалните му представители в настоящите исково и заповедно
производства не следва да се определя, респективно присъжда адвокатско
възнаграждение.
Както се посочи по-горе, настоящото производство е образувано по
предявен от В. Л. П. - К. срещу ФИРМА, по реда на чл. 422 ГПК,
положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в
размер на 379.17 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.03.2020
г. до 05.03.2023 г. върху сума в размер на 1 250.00 лв., като сочи, че с влязло в
сила Решение от 18.11.2020 г. постановено по в.гр.д.№3269/2019 г. по описа на
СГС, IV- б състав, е признато за установено, че ФИРМА дължи на В. Л. П. - К.
сума в размер на 1 250.00 лв., заплатена по изп.д.№20128380409760 по описа
на ЧСИ с рег.№838 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от
26.01.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.10.2009 г. по гр.д.№11156/2009 г. по описа на СРС, 90-ти състав, след
погасяване на вземането по давност.
Същевременно по делото се установи, че за сумата за главница
първоначално е образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 74147/2017
г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, а впоследствие и исково производство по
гр. д. № 19903/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, като и в двете
6
производства не е претендирана законна лихва върху претендираната
главница.
Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип
на добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се
налага извод, че главната цел преследвана с образуването на процесните
заповедно и исково производства не е защита на накърнени права и законни
интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, ако ищецът
беше претендирал законна лихва (представляваща законна последица от
уважаване на претенцията за главница), то би получил по-голяма защита на
правата си, отколкото чрез избрания начин за защита, а именно чрез
предявяване на претенцията за обезщетение за забава в отделно заповедно и
исково производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че е
налице нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на
процесуални права, залегнал в разпоредбата на чл. 3, изр. 1 ГПК, поради което
и в тежест на ответника не следва да се възлагат разноски за адвокатско
възнаграждение в производствата по гр. д. № 44158/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 76 състав и ч. гр. д. № 12392/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ФИРМА, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №...., дължи на В.
Л. П. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.” №..., ет.... – адв.
М. Л. Л., сумата от 379.17 лв., представляваща законна лихва за периода от
08.03.2020 г. до 05.03.2023 г., върху сума в размер на 1 250.00 лв.,
представляваща получена от ФИРМА без основание сума, разпределена му в
7
резултат от принудително изпълнение върху имуществото на В. Л. П. - К.,
осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело
№20128380409760 по описа на ЧСИ с рег.№838 на КЧСИ, за която сума в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.04.2023 г. по ч.гр.д. № 12392/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Я.” №...., да заплати на В. Л. П. - К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.” №..., ет.... – адв. М. Л. Л., сумата от 25.00 лева – разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 25.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8