№ 143
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110126092 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „*****” ЕАД срещу АЛ. АЛ. АЛ. с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3708,93 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: *****/ инсталация ********** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 11.02.2021г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 478,03 лева за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г., както и сумата от
45,91 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава от 11.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 7,69 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
01.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8312/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период е ползвал топлинна енергия на
процесната стойност, но не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове. Твърди, че претенцията на ищеца не е конкретизирана по
месеци, както и че не е посочено кога според ищеца настъпва изискуемостта на всяко
вземане. Поддържа, че не е потребила топлинна енергия в количеството и за периода,
претендирани от ищеца. Твърди, че Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването,
1
на която се позовава ищецът, е отменена, а преди отмяната й редица разпоредби били
обявени за нищожни, т.е. същите не били породили действие. Твърди, че в процесния
апартамент липсват два радиатора. В тази връзка се твърди, че от исковата молба не става
ясно как са били извършени изчисленията и дяловото разпределение. Оспорва
доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводни експертизи като неоснователни. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД не е взел становище по основателността на
предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявените искове са допустими, като подадената искова молба отговоря на
изискванията за редовност. Както е посочил съда в определението от 27.10.2021г. не е
необходимо за индивидуализацията на вземанията на топлопреносното предприятие да бъде
направена разбивка на задълженията съобразно отделните прогнозни сметки и издадените
изравнителни сметки, а е достатъчно да бъде посочена обща сума, претендирана за
неплатена топлинна енергия за определен период, респ. сбор от мораторната лихва върху
падежиралите месечни задължения. Такава индивидуализация в случая е налице. За
редовността на исковата молба не е необходимо и разграничаване на претенцията по
компоненти съответно за отопление на имот, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума за мощност, както и сума за общите
части на сградата. Поради което възраженията на ответника, касаещи редовността на
исковата молба и заявените с нея претенции, са неоснователни.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
2
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на
собственост или на вещното право на ползване.
В конкретния случай с протоколно определение от 13.12.2021г. съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че АЛ. АЛ. АЛ. е собственик на процесния апартамент с оглед изричното
нейно становище, че е собственик на апартамента и живее в него. С оглед на което
ответникът е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове за заплащане на
топлинна енергия в качеството й на собственик на имота, респ. страна в облигационното
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди.
От Констативен протокол № 1028 от 12.05.2015г., съставен за установяване на
идентичност между номерацията на отделните имоти /апартаменти/ на адрес- ул. *** по
нотариални актове, първична документация и номерацията на същите в информационната
система на „*****“ ЕАД се установява, че апартамент № 21 с аб. № 39075 от
информационната система на „*****“ ЕАД е идентичен с апартамент № 16, ет. 1 по
първичен списък- л. 18-19 от делото.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
документите, представени от третото лице-помагач и от съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че пълната отопляема кубатура на ап. 16 по док.т от м.09.1991г. е 131 куб. м. /имот 121
куб.м, припадаща се част от стълбища 10 куб.м./. Експертът е уточнил, че на определените
дати за отчет на уредите за дялово разпределение в проц. бл. № 33, касаещи трите отчетни
периода /2017г./2018г., 2018г./2019г. и 2019г./2020г./, съвпадащи напълно с исковия период,
в ап. 21 /ап. 16/ не е осигуряван достъп, за което са съставени протоколи за неизвършен
отчет. Уточнено е, че в имота е разпределяна топлинна енергия за отопление от един
радиатор по МСРС поради неосигурен достъп и от сградна инсталация, за топла вода е
разпределяна топлинна енергия по служебен разход за периода 2017г./2018г., а за отчетни
периоди 2018г./2019г. и 2019г./2020г. разпределената топлинна енергия е по норма за разход
за един обитател. От ответницата по делото не са представени възражения/рекламации/ до
фирмата за дялово разпределение за разпределяната топлинна енергия през исковия период,
ако е отправяла такива, и последвалите изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че
топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От
заключението се установява, че разпределянето на топлинна енергия през процесния период
е за отопление- един радиатор по МСРС поради неосигурен достъп; от сградна инсталация –
при отопляем обем на имота 131 куб.м. и за БГВ- за отчетен период 2017г./2018г. по
прогнозна база 36 куб.м., за периоди 2018г./2019г. и 2019г./2020г. по норма за разход за
един обитател поради неосигурен достъп. От заключението се установява, че за процесния
3
период сумите за потребена топлинна енергия са 3479,09 лева по прогнозно потребление и
166,28 лева за доплащане от абоната, тоест общо 3645,37 лева, в която сума не са включени
лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива/междинни
погасявания/прихващания/ и суми за услугата топлинно счетоводство.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни
за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума.
Експертът е посочил, че за процесния период прогнозно фактурираните суми за топлинна
енергия са на обща стойност 3479,06 лева, по партидата на абоната изравнителните сметки
за 3-те отоплителни периода била сума за доплащане в размер на 229,87 лева, осчетоводени
в м.07.2018г., м. 07.2019г. и м. 07.2020г., като с изравнителните сметки не били погасявани
задължения извън процесния период. Общо стойността на топлинната енергия била 3708,93
лева.
Съдът намира, че следва да кредитира на основание чл. 202 ГПК заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като намира същото за пълно,
компетентно и обективно дадено. Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., но
действащата през процесния период, количеството топлинна енергия, определено по чл. 68,
се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща
вода. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: 1. по
показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.
4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане.
Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да бъде посочено, че
с Решение № 8294 от 26.06.2020г., постановено по адм. дело № 14350/2019г. на ВАС, е
оставена без разглеждане касационната жалба на Р. И. С. срещу Решение № 11603 от
31.07.2019г., постановено по адм. д. № 13721/2017г. от тричленен състав на ВАС, шесто
отделение, и е прекратено производството по делото в тази част, както и е оставена без
разглеждане частната жалба на Р. И. С. срещу Определение № 11485 от 26.07.2019г.,
постановено по същото дело, и е прекратено производството по делото в тази част. С
горецитираното решение е отменено Решение № 11603 от 31.07.2019г., постановено по адм.
д. № 13721/2017г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, в частта, с която са
обявени за нищожни по жалби на Р. И. С., В. В. К. и Н. И.а Г. чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т.
1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3,
4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
4
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и вместо него са
отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и
4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и
8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. В останалата
част решението е оставено в сила. Т.е. горецитираното решение е постановено след исковия
период /01.05.2017г. до 30.04.2020г./ и е неотносимо към същия, доколкото по арг. от чл. 195
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение /в случая 26.06.2020г./.
Съгласно приложимите през процесния период норми на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./ и Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата-
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, при
неосигуряване на достъп за отчитане /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на
достъп за отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/ се прилага екстраполация по
специфичен разход на сградата съобразно установените в наредбата правила. За
обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да бъдат представени по делото
посочените протоколи за неосигурен достъп до имота.
В случая за обосноваването на приложения специфичен метод за определяне обема
на доставената топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи
процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици.
В конкретния случай по делото са представени протоколи за неосигурен достъп до
имота за процесния период, а именно Констативен протокол за извършен отчет на отчетна
група 14 в процесния блок, в който е посочено, че на първа дата за отчет- 24.06.2019г., и на
втора дата на отчет- 06.07.2019г., не е осигурен достъп до апартамент № 21; Констативен
протокол за извършен отчет на отчетна група 14, в който е посочено че на първа дата за
отчет- 31.05.2018г., и на втора дата на отчет- 03.06.2018г., не е осигурен достъп до ап. 21 с
посочен аб. № 39075, както и Констативен протокол за извършен отчет, в който е посочено
че на първа дата за отчет- 10.07.2020г., и на втора дата за отчет- 18.07.2020г., не е осигурен
достъп до ап. № 16 с аб. № 39075.
В тази връзка от представените констативни протоколи се установява спазването на
нормативно установеното в Наредбата за топлоснабдяването изискване да са определени
най- малко две дати, които лицето по чл. 139б ЗЕ /топлинен счетоводител/ да е обявило на
потребителите за осигуряването на достъп за отчет на уредите и на така обявените дати
абонатът за процесния апартамент да не е осигурил достъп за отчет на уредите. Както беше
посочено по-горе ап. 21 и ап. 16 са идентични, като в протоколите е посочен и аб. № 39075,
5
съответстващ именно на процесния имот.
Съгласно чл. 70, ал. 4 НТ на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5- от приложението по чл. 61,
ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно т. 6. 7 от Приложението към чл. 61, ал. 1
НТ- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна
собственост, разпоредбите на т. 6. 5, предвиждащи прилагането на екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на
достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати. Следователно, за
да се приеме, че достъп от абоната не е осигурен, следва да са обявени най- малко две дати
за отчитане на уредите и на същите достъп до имота да не е осъществен. Съдът намира, че с
оглед представените по делото доказателства ищецът е доказал предпоставките за
определяне цената на доставената топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната методика
към Наредбата за топлоснабдяването. На следващо място, ответникът не е подал възражения
до фирмата за дялово разпределение срещу разпределяната топлинна енергия и изготвените
изравнителни сметки. Следва да бъде посочено и че в случая не е бил осигурен достъп до
имота, за да може да се удостовери реално доставеното количество топлинна енергия, респ.
потребена такава, каквито са възраженията на ответника. На следващо място във връзка с
твърденията, че в имота липсват два радиатора, следва да бъде посочено, че видно от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и отговорите, дадени в
проведеното по делото съдебно заседание фирмата за дялово разпределение е начислявала
топлинна енергия само за един радиатор, а в списъците на етажните собственици срещу
процесния апартамент са посочени 4 топлинни разпределители.
Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като намира същото за обективно и
компетентно дадено, вещото лице е работило и по документите, изпратени му от третото
лице-помагач. Поради което приема, че стойността на доставена топлинна енергия в
процесния имот за процесния период е 3645,37 лева.
По отношение на мораторните лихви съдът намира, че с Решение по Протокол 7/
23.10.2014г. на Съвета на директорите на „*****“ ЕАД са приети нови общи условия, които
са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като
същите са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016г. (с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
6
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). Т.е по ОУ
от 2016г. ищцовото дружество не е необходимо да доказва датата на която е публикувало
общите фактури.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
По отношение на процесните вземания действа редакцията на общите условия на
ищцовото дружество – ОУ в сила от 11.08.2016г., доколкото процесният период е от
01.05.2017г. до 30.04.2020г. При Общите условия от 2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 33 от ОУ. Съгласно чл.
33, ал. 1 от цитираните Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изчислена по посочения ред, към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2021г., погасени по давност се
явяват вземанията за периода от м.05.2017г. до 11.2017г. включително. Давността за
вземането за м.12.2017г. е започнала да тече на 15.02.2018г., поради което тригодишният
срок за вземането изтича на 15.02.2020г., и към 11.02.2021г. /датата на подаване на
заявлението/ давностният срок за него и за всички следващи месеци до края на процесния
период не е изтекъл. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
– л. 6, таблица № 3, се установява, че за погасения по давност период е начислена топлинна
енергия в размер на 325,39 лева /съдът отчете обстоятелството, че за отчетен период
2017г./2018г. резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане/. След приспадане
на погасената по давност част от предявения иск същият се явява основателен за сумата от
3319,98 лева и за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 3708,93 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г. следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла,
поради което от претенцията за мораторна лихва в общ размер на 478,03 лева следва да бъде
7
приспадната начислената лихва върху погасената по давност част от главницата, макар за
самата лихва /начислена за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г./ давността да не е
изтекла. Съдът, като взе предвид направените изчисления от вещото лице по ССчЕ,
определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимата мораторна лихва върху
непогасената част от главницата на 427,90 лева, до който размер предявения иск е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 478,03 лева следва да бъде
отхвърлен.
Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата дялово
разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от
съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената
суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лице-
помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г.
купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача,
тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016г.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на „*****“
ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се
установява, че дяловото разпределение в имота за процесния период е извършвано от „Б.“
ООД.
По делото не е оспорен размера на предявения иск за цена на услугата дялово
разпределение, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че същият е
45,91 лева.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение, клаузата на чл. 32, ал.
3 от ОУ от 11.08.2016г. не намира приложение за това вземане, следователно при липса на
друга уговорка относно неговия падеж, давността тече съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД от датата,
на която е възникнало. Съобразно посочената норма, месечното вземане за м.01.2018г. е
възникнало на 01.02.2018г., поради което към датата на заявлението- 11.02.2021г., давността
за него е изтекла. Съгласно експертното заключение по ССчЕ, размерът на вземането за цена
на тази услуга за м.01.2018г. е 1,50 лева, следователно след приспадане на погасената по
давност част, предявеният иск е основателен за сумата от 44, 41 лева за периода от
01.02.2018г. до 30.04.2020г., и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 45,91 лева и за м.01.2018г.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за сумата от 7,69 лева за
8
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
01.02.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от 134, 81 лева, като
съразмерно уважената част от исковете има право на разноски в размер от 120,56 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 115,38 лева,
депозит за експертизи в размер на 500 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100
лева с оглед обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност на делото, тоест
общо 715,38 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 639,76 лева. Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, като са представени и доказателства за сторените
разноски. В проведеното съдебно заседание на 13.12.2021г. процесуалният представител на
ищеца е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, поради което следва да бъде
определено възнаграждение в размера, предвиден в НМРАВ, който с оглед цената на
предявените искове е 526,84 лева. Съразмерно отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъдят разноски в размер от 55,69 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че АЛ. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „*****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
следните суми: 3319,98 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: *****/ инсталация ********** за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 11.02.2021г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 427,90 лв. за периода от 15.09.2018г. до
01.02.2021г., както и сумата от 44,41 лв., представляваща цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за
забава от 11.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8312/2021г. по описа на СРС, 31-ви
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 3708,93 лева и за периода от 01.05.2017г. до
30.11.2017г., иска за мораторна лихва за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 478,03 лева, иска за дялово разпределение за разликата над уважения
9
размер до пълния предявен размер от 45,91 лева и за м.01.2018г., иска за мораторна лихва
върху дяловото разпределение в размер на 7,69 лева за периода от 03.03.2018г. до
01.02.2021г.
ОСЪЖДА АЛ. АЛ. АЛ. да заплати на „*****“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 120,56 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
639,76 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД да заплати на АЛ. АЛ. АЛ. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 55,69 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10