Мотиви
към присъда № 32 /15.11.2010г. по н.о.х.д. № 272 по описа на
Районен съд град Г.Т. за 2010г.
На 04.11.2010г. Районна прокуратура – гр. Г.Т. е внесла за разглеждане
в Районен съд – гр. Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 151/2010г.
по описа на РУ „Полиция” – гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д., по който е било
образувано производство пред първа инстанция срещу А.А.И. *** с ЕГН - **********,
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343в, ал.ІІ във вр.
с ал.І от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 14.06.2010г.
в с. В., общ. Г.Т., в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление извършил такова деяние – управлявал моторно превозно средство -
л.а.”Рено 19”
с рег. № ***без да притежава свидетелство за това.
Подсъдимият се признава за
виновен в извършване на вмененото му престъпление. Признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласието си да не
се събират тези факти и желае делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от
особената част на НПК – чл. 371, т.1 от НПК. Съгласен е при постановяване на
присъдата съда да се ползва от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, както и служебно събраните от съда такива. В последната
си дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено наказание
„Пробация”.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Г. Т. поддържа повдигнатото
обвинение и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на
вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” в минимален размер, което предвид предходната съдимост да бъде търпяно
ефективно.
След
като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира
за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И. е бил осъден от Районен съд – гр. К., за извършено от него деяние по чл.
343б, ал.І от НК, на „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като
изпълнението на основание чл. 66, ал.І от НК е отложено за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 10.04.2009г.
С
Наказателно постановление № 1209 / 30.12.2009г. на Началника на РУ „Полиция” –
гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д., на подс. И. му е била наложена глоба в размер
на 100 лева за това, че на 25.12.2009г. в с. В., общ. Г.Т. е управлявал лек автомобил без да притежава
свидетелство за управление на МПС. Наказателното постановление е влязло в сила
на 13.03.2010г.
На
14.06.2010г. около 22.30часа подс. И. *** лек автомобил лек автомобил .”Рено 19” с рег. №***. Същият бил спрян за проверка
от служители на РУ „Полиция” гр. Г.Т. при ОД на МВР гр. Д. При извършената
проверка се установило, че подсъдимия И. отново управлява МПС без да притежава
свидетелство за управление на такова.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и предвид разпоредбите на чл.371 и следващи от НПК, а именно:
съдържащите се в ДП № 151/2010г.: справка от извършена проверка – л. 4; акт за
установяване на административно нарушение № 246/14.06.2010г. – л. 5; акт за
установяване на административно нарушение № 1209 от 25.12.2009 г. – л. 7;
наказателно постановление № 1209/30.12.2009г. – л. 8; протокол за разпит на св.
П.Г.М. от 17.08.2010г. – л. 10-11; протокол за разпит на св. Д.Г.Д. от
17.08.2010г. – л. 12-13; справка за нарушител – л.16; справка съдимост от
09.07.2010г. – л. 17; справка за досъдебни производства от ОСлО от 13.07.2010г.
– л. 19; справка от ОДП за досъдебни производства от 14.07.2010г. – л. 21;
характеристика – л. 23; протокол за разпит на обвиняем от 07.10.2010г. – л.
40-41; декларация за семейно положение – л. 43; съдържащите се в нохд №
272/2010г. : удостоверение за раждане на С.А. А. – л. 17; епикриза от неонатологично отделение на С.А. А.
– л. 18; характеристика на подсъдимия от кмета на с. В.
Гласните такива, включващи показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са еднопосочни,
логично подредени и безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Събрани
са съгласно изискванията визирани в НПК, предвид което се кредитират изцяло от
съда. На проведеното досъдебно производство подс. И. не признава вината си и
отказва да даде обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение.
В първо
съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник са изявили претенция за
трансформация на процеса по реда на глава 27 от особената част на НПК. Предвид
императивните разпоредби на чл.370, ал.ІІ от НПК, съда е допуснал исканата
трансформация. Подсъдимият И. дава
съгласието си събраните в досъдебното производство доказателства да се ползват
от съда при постановяване на присъдата. Всички доказателства събрани от
досъдебното и съдебно производство преценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност като безпротиворечиви и взаимно допълващи се, обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
От
обективна страна подс. И. ***, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил “Рено 19” с рег. №***, без да притежава свидетелство
за това.
От
субективна страна същият при извършване на деянието е действал при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
По този
начин подс. И. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав
на чл.343в, ал.ІІ от НК.
Причината
за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на
установения в държавата правов ред, в частност неспазване на правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДв.П.
За да определи
конкретното наказание на подсъдимия съдът се съобрази не само с императивните
разпоредби на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в частност чл.373, ал.ІІ
от НПК, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните
за личността му, констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
му:
Подсъдимият
А.А.И., ЕГН – **********.
Смекчаващо отговорността му обстоятелство е единствено
липсата на висящи наказателни производства водени срещу него.
Отегчаващи отговорността му
обстоятелства са извършено от него и наказано по съдебен ред деяние по чл.
343б, ал.І от НК, множество установени нарушения по ЗДвП, противоречиви
характеристични данни клонящи към лоши. Следва да се отбележи недобросъвестното
участие при проведеното досъдебно производство. Досъдебното производство е било
спирано по вина на подсъдимия, неявяването му при призоваване наложило неговото
принудително водене, при предявяване на обвинението същия е отказал да даде
обяснения с оглед установяване на обективната истина, което му поведение говори
за процесуално поведение с което се цели избягване или забавяне осъществяване
на наказателната репресия за извършеното от него деяние. Изложеното навежда до
заключението, че самопризнанието на подсъдимия в съдебната фаза на
наказателното производство е направено с цел единствено избягване на адекватно
на извършеното наказание, а не осъзнаване на вина и в резултат на това
самопризнание.
При
определяне на наказанието на подсъдимия съда взе предвид императивните
разпоредби визирани в Глава 27 от особената част на НПК, респ. чл. 373 ал.ІІ от НПК. Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние,
чиято обществена опасност е завишена, с оглед обстоятелството, че същото е
извършено в изпитателния срок на отложено за изпълнение наказание лишаване от
свобода наложено по предходна присъда, множеството нарушение по ЗДвП,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо за извършеното деяние би
било налагането на наказание без да прилага разпоредбите на чл. 55 от НК.
Наличието на неблагоприятни за личността му данни, а смекчаващите такива не са
нито многобройни, нито изключителни за да се приложи чл. 55 от НК сочат, че
наказание по отношение на подсъдимия, от вида “лишаване от свобода” би
изпълнило целите на генералната и лична превенция,
предвид което съдът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано в размер над минималния,
но под средния, визиран в санкцията на закона, поради което с присъдата съдът
отмери наказанието от този вид в размер на шест месеца, което ответства на
тежестта на деянието и ще изпълни максимално целите, визирани в чл. 36 от НК. Предвид
обстоятелството, че процеса е преминал по реда на глава 29 от особената част на
НПК, съда на основание чл. 58а, ал.І от НК е намалил определеното на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца с една трета и е
наложил на подс. И. наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца
като на основание чл. 61,т.2 във вр. с. чл.60, ал.І, във вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното
наказание в затворническо заведение от закрит тип. Този размер на наказанието
би допринесъл за постигане на целите на наказанието - личната и генерална
превенция.
В съответствие чл.68, ал.І, от НК подсъдимия И.
следва да изтърпи първо отложеното за
изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца по н.о.х.д. №23/2009г. по описа на Районен
съд гр. К., като на основание чл. 61,т.2 във вр. с. чл.60, ал.І,
във вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение от закрит тип при разделното изтърпяване на
така наложените наказания.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.