Р
Е Ш Е
Н И Е №
393
гр. Стара Загора,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 335 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП Пловдив против Решение № 260297 от 25.05.2021 г.,
постановено по АНД № 2870/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 528485-F536675 от 29.07.2020г. на Директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 180, ал. 3 oт ЗДДС на нарушителя
„ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Чирпан,
ул.“П.К.Яворов“ № 6, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 13
817,97 лева за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 oт ЗДДС. В
жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като
твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във
вр. с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН.. Касаторът оспорва извода на съда,
че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като счита, че не са налице доказателства за малозначителност на
деянието. Въз основа на изложените в жалбата съображения е направено искане за
отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Трейшън оил“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул. „П.К.Яворов“ №6, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В представено
по делото писмено становище процесуалният му представител адвокат И.Т. оспорва
касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатска защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е НП № 528485-F536675/29.07.2020 год., издадено от Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Трейшън оил“ ЕООД- гр. Чирпан е
наложена имуществена санкция в размер на 13817,97 лева, на основание чл. 180,
ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че като регистрирано по ЗДДС лице
„Трейшън оил“ ЕООД, е било длъжно, но не е изпълнило задълженията си да начисли
ДДС в размер на 276 359,40 лв., в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период:
месец октомври 2019г. за извършена от него облагаема доставка с предмет:
„розово масло реколта 2019г.“ 90 кг, на стойност 1 381 797,00 лв. и дължим
ДДС 276 359,40 лв., с получател по доставката „Есетере България“ ЕООД, ЕИК
*********. Данъчното събитие за доставката е възникнало на 30.10.2019г. и на
тази дата данъкът е станал изискуем и за регистрираното лице е възникнало
задължение да го начисли. На основание чл.113, ал.4 от ЗДДС, в 5-дневния срок
от възникване на данъчното събитие „Трейшън оил“ ЕООД е издало данъчен документ
- фактура №37/30.10.2019г. с посочена дата на данъчното събитие – 30.10.2019г.,
поради което и на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, т.е. данъкът е дължим за данъчен период 01.10.2019г.- 31.10.2019г. Данъкът
в размер на 276 359,40 лв. е следвало да
бъде начислен от „Трейшън оил“ ЕООД, като размерът на данъка, посочен в
данъчния документ (фактурата), бъде включен при определяне на резултата за
данъчен период м.10/2019г. в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, която е
следвало да бъде подадена в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период (т.е. до 14.11.2019г.
включително), както и фактурата да е посочена в дневника за продажбите за същия
данъчен период. За данъчен период 01.10.2019г. – 31.10.2019г. е подадена
справка-декларация по ЗДДС с вх.№24002219053/13.11.2019г.
с дневници за покупки и продажби, но размерът на
дължимия данък не е включен при определяне на резултата на резултата за
периода, нито издадената фактура е посочена в дневника за продажбите.
Дружеството е включило размера на данъка при определяне на резултата в
справка-декларацията за м. ноември 2019г. с вх. №24002222945/05.12.2019г. и
фактурата е посочена в дневника за продажби за м.ноември 2019г. /в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен/.
Нарушението е извършено за пръв път на 15.11.2019г. в гр.Стара Загора, като с
извършеното деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗДДС.
Районният съд е отменил
обжалваното НП, като е приел, че с оглед конкретиката на казуса става въпрос за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл.93, т.9 НК. Посочено е, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
характеризират нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други нарушения от същия вид. Констатирано е, че извършеното
нарушение е формално и е извършено за първи път от жалбоподателя. Посочено е,
че в случая се касае само за едно нарушение – дължим ДДС по един данъчен
документ (фактура №**********/30.10.2019г.), причина за извършване на
нарушението е допусната грешка от страна на служител в счетоводната кантора –
оперативен счетоводител К.К.. Обосновано е, че дължимият ДДС е начислен за
следващ данъчен период – за м.ноември 2019г. и
то преди изтичане на крайния срок за това, като едновременно с подаването на справката-декларация
за м. декември 2019г. е внесен и дължимият ДДС. Констатирано е още, че
нарушителят няма публично-правни задължения, а от приложеното по делото
извлечение от разплащателната сметка на дружеството е видно, че до 30.11.2019г.
то не се е разпоредило по никакъв начин с процесната сума. По тези съображения
Районен съд Стара Загора е отменил изцяло обжалвания санкционен акт.
Решението на Районен съд Стара
Загора е валидно, допустимо и правилно.
Обосновано съдът е приел, че
при проведеното административно-наказателно производство не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните
изисквания към съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на
него НП. Обвинението за допуснато от „Трейшън оил“ ЕООД нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС като основание за налагане на административно наказание
по чл. 180, ал.3 от ЗДДС е фактически, правно и доказателствено обосновано.
Съдържанието на НП съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна
страна.
В съответствие и при правилно
приложение на закона са изведени съображенията на районния съд, мотивирали
извода, че „Трейшън оил“ ЕООД не е изпълнило в законово регламентирания срок
задължението си да начисли ДДС за данъчен период м.октомври 2019г в
законоустановения срок за това.
Напълно се споделя и направеният от съда извод, че нарушителят
следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по
делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.
Изложените в тази връзка доводи – първо по ред нарушение, неначисляване на ДДС
само по една фактура от м.октомври 2019г поради допусната грешка от оперативен
счетоводител, начисляване на данъка за следващия данъчен период и то преди изтичане на крайния срок за това, внасяне
на дължимия ДДС едновременно с подаването на справката-декларация за данъчен
период м.ноември 2019г през м. декември 2019г, липсата на публично-правни задължения и
обстоятелството, че до 30.11.2019г. дружеството не се е разпоредило по никакъв
начин с процесната сума, представляват такива обстоятелства от обективен
характер, съставляващи основание нарушението да бъде определено като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от ДР на НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН. По делото не са установени обстоятелства, които да мотивират
друг правен извод относно малозначителността на деянието.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и
своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на
разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ТД на НАП Пловдив следва да бъде
осъдена да му заплати такива за адвокатска защита съобразно данните за реалното
им заплащане по представеното пълномощно-разписка /л.20 от делото/.
Възражението на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от
945лв е неоснователно. Този размер е минималният съгласно чл.18, ал.2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно е обоснован с оглед фактическата и правна сложност
на делото и отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
за справедливост и обоснованост.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260297/25.05.2021 г., постановено
по АНД № 2870/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул.“П.К.Яворов“ № 6 сумата
945/деветстотин четиридесет и пет/лв, представляваща разноски за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.