Решение по НАХД №3134/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 3134 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2025 ГОДИНА, НО, ХХХVІІ СЪСТАВ.

Срещу обвиняемата А. Б. Т., ЕГН ********** е образувано и водено
досъдебно производство за престъпление по чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ :
На 30.03.2025 г., гр. Варна, без надлежно разрешително държала
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0.13 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин 70.39 % и метамфетамин
с нетно тегло 0.09 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин
50.17 %, на обща стойност 15.40 лева /петнадесет лева и четиридесет
стотинки/, като случаят е маловажен.

При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК,
съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението от
ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1 000.00
/хиляда/ лева, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78 А, ал.7 от НК, съответно са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК, поради което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по
реда именно на глава 28 от НПК.

В съдебно заседание представител на прокуратурата поддържа
обвинението.В пледоарията си по същество моли съда да наложи наказание
при условията на чл.78а. от НК към минималния размер.

1

Обвиняемата А. Б. Т. участва в производството лично. В хода на
съдебно следствие сочи, че се признава за виновна по деянието което и е
възведено. Моли съда за налагане на административно наказание – „глоба“ в
минималния размер.

От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:

Обвиняемата А. Б. Т. е родена на ********* г. в гр.Стара Загора,
българка, български гражданин, живущ в гр.Варна, бул.“**********“ № **, ет.
**, ап. **, с завършено висше образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, ЕГН **********.

На 30.03.2025 г. около 23:00 ч. обвиняемата Т. се намирал в гр.Варна,
ул.“Капитан Райчо“ до № 56. В дясната си ръка държала сгънато алуминиево
фолио, съдържащо бяло кристалообразно вещество, представляващо
наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло – 0.13 грама, със
съдържание на активен компонент метамфетамин 70.39 %, на стойност – 9.10
лева. В дамската си чанта Т. държала спецефично сгънато полоетиленово
пликче, съдържащо жълтеникаво кристалообразно вещество, представляващо
наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло – 0.09 грама, със
съдържание на активен компонент метамфетамин 50.17 %, на стойност – 6.30
лева.

По същото време и на същото място се намирали полицейски
служители при Първо РУ при ОД МВР - Варна, св.М. Х. и св.Хр. Л. В хода на
извършената проверка полицейска проверка, на въпрос дали има в себе си
наркотични вещества, обв.Т., заявил, че има наркотично вещество „кристали“
и че ще съдейства на полицейските органи.
Обвиняемият предал държаното от него наркотично вещество с
Протокол за доброволно предаване , в който Т. в графата за пояснения
собственоръчно написала: „За лична употреба“ / л. 10 от ДП/.

По повод установените вещества в него било образувано БП № 510/2025
г. по описа на Първо РУ при ОД МВР - Варна.

В хода на разследването по образуваното била назначена и изготвена
физико-химическа експертиза № 313/ 01.04.2025 г.. От същата се установява:
високорисково наркотично вещество – сгънато алуминиево фолио, съдържащо
2

бяло кристалообразно вещество, представляващо наркотично вещество –
метамфетамин с нетно тегло – 0.13 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин 70.39 %, на стойност – 9.10 лева и в спецефично
сгънато полоетиленово пликче, съдържащо жълтеникаво кристалообразно
вещество, представляващо наркотично вещество – метамфетамин с нетно
тегло – 0.09 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 50.17
%, на стойност – 6.30 лева.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
Амфетаминовите производни са вещества с висок риск за общественото
здраве, забранена за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по
делото, както и от заключенията на експертизите.

Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите Л. и Х.

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че обвиняемата А. Б. Т.
е осъществиа от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 30.03.2025 г., гр. Варна, без надлежно разрешително държала
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0.13 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин 70.39 % и метамфетамин
с нетно тегло 0.09 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин
50.17 %, на обща стойност 15.40 лева /петнадесет лева и четиридесет
стотинки/, като случаят е маловажен.
3

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство,
декларираното съжаление за извършеното, младата възраст на обвиняемият.
При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по
ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с
ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за
лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат
до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.

Въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а. ал.5 от НК, не споделя че са
налице основанията на чл.9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност.

Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
4

определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.354а., ал.5 от НК.

Нормата на чл.9, ал.2 от НК визира две възможни хипотези, при
наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е
общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която
е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като "малозначително", поради което не е престъпно.

Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че
малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на
обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги
застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл.93, т.9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9, ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче
трябва да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде
изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен
обществен ефект. / Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО /.

Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението
по чл. 354а. НК са особено значими и действията, с които те се накърняват,
обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което
от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Не
може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл. 9 ал.2
от НК, поради следното.

Безспорно към момента на извършване на деянието А. Б. Т. е била
неосъждана и спрямо нея може да се приложи разпоредбата на чл. 78а. от
НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
5

високорискови наркотично вещество - Метамфетамин, има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и са поставени под
контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКИВП).

Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителното
незначителна стойност на инкриминираните рискови вещества.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че
упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със
съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
разрешение за това.

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, Т.
впоследствие продължила да упражнява до намесата на органите на реда. С
това същата е осъществила една от формите на изпълнителното деяние,
съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените
наркотични вещества.

Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на
пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк умисъл,
като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за
фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен характер на
деянието и въпреки това да го извърши. / Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.
д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. №
1122 / 2015 г. на ВКС, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г.
на ВКС, І н.о /.

От изричните признания на обвиняемата Т. следва, че тя съзнателно е
държала процесното количество метамфетамин за лична употреба, което
определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.
6

По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните
вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и
списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и
прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина.

Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия,
обвиняемата А. Б. Т. е осъществила по отношение на високорисково
наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. ал.5 от НК.

Доколкото по делото не се установи А. Т. да е придобила или държала
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е
осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение за същото.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на Т., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало, самопризнанията му, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.

Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78 а от НК, по отношение на А. Т., тъй като същата не е
осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана по реда на
глава осма, раздел четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди,
7

поради което и същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност
като и се наложи административно наказание "Глоба".

Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и
данните за личността на обвиняемата, за която прие, че е с ниска степен на
обществена опасност, нейното семейно и имотно състояние, отчитайки
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на обвиняемата Т. административно наказание глоба в размер
на минималния предвиден в закона, а именно „Глоба“ в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв.

Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемата Т.

ВД – остатък от наркотични вещества следва да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда А. Б. Т. да заплати
направените разноски по делото в размер на 167.31 лв. в полза на ОД МВР –
Варна.

Водим от горното съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

8

Номер на акта:	1212
Дата:	15 октомври 2025 г. (в сила от 31 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20253110203134
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 август 2025 г.

Решение по НАХД №3134/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите