Р Е
Ш Е Н
И Е
№15,18.02.2021г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На четвърти февруари
две
хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №766 по описа за 2020г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, в която се твърди, че на 01.06.2017г. е подписано
Приложение №1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31.01.2017г., сключено между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и “АКПЗ“ЕООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от Договор
за паричен заем № 2320385/01.06.2015 г., е прехвърлено в полза
на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
От своя страна “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 2320385/01.06.2015
г., в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019г. и Приложение № 1 от 03.05.2019г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица - чл. 10.
Съгласно т. 1.8. от параграф 1 от
Рамковия договор Приложение № 1 представлява „образец на списък/таблица/ в
електронен вариант, подписан с квалифициран електронен подпис“, поради което
представеното към доказателствата Приложение № 1 не съдържа мастилен подпис и
печат на страните по договора.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми длъжниците за
извършената цесия на 30.01.2017 г. - съгласно изрично пълномощно на
изпълнителния директор на дружеството.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е преупълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да
уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД длъжниците за извършената цесия на
30.01.2017 г. - съгласно изрично пълномощно на законния представител на
дружеството, както и е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на цесионер по Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019
г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия - съгласно изрично пълномощно от законния представител на дружеството.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия
от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се задължава от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената
цесия. В изпълнение на изискванията на закона, във връзка с горепосоченото
упълномощаване и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е изпратено уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2320385 от 14.05.2019 г. страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството на преупълномощен, за станалата продажба на
вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Също така до ответника е изпратено и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-П-АКПЗ- ИАМ/2320385 от 14.05.2019 г. от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за извършената на 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Двете
писма са изпратени едновременно - с едно писмо, чрез Български пощи ЕАД с
известие за доставяне на посочения в договора за паричен заем адрес на
ответника. Двете писма са изпратени едновременно - с едно писмо, чрез Български
пощи ЕАД, като същото се върна в цялост.
На 05.06.2020 г. ищцовото дружество е
изпратило повторно уведомления за извършените цесии до ответника. Чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено уведомително писмо за извършени цесии,
сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената на 03.05.2019 г.
цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Видно от обратна разписка към товарителница № 68934467,
писмото е получено.
Към исковата молба представят копие от
уведомленията за извършените цесии от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,които да се връчат на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията
във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
На 01.06.2015г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и М.Т.Ц. е сключен Договор
за паричен заем с № 2320385, в съответствие с разпоредбите на ЗПК
и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 2000лв, представляваща
главница и чиста стойност на заема. Редът и условията, при които заемодателят е
отпуснал заем на заемателя, се уреждат от Договора.
Съгласно чл.3, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора, а
именно 01.06.2015 г. Така предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по заема е договорена в размер на 2459,28 лв. Така, договорната
лихва по заема е уговорена от страните в размер на 459,28 лв.
Заемателят се е задължил да върне
заема в срок до 26.05.16г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на
204,94лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 01.07.2015 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 26.05.2016 г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи
от договора, съгласява се с тях и, че желае договорът да бъде сключен.
Съгласно чл.8, ал.1 е посочено при
забава в плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 15лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ 2) банкова гаранция
с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 1 от договора, на
основание чл. 4, ал. 2 от същия, на заемателя е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 2679,84 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 223,32
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за
заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 428,26 лева.
На основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 27.01.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 349лв,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 3264,86лв, с която са погасени сумите, както следва: неустойка за
неизпълнение в размер на 1786,56лв, такса разходи в размер на 15лв, договорна
лихва в размер на 393,03лв, главница в размер на 1070,27 лв.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 26.05.16г. и същият не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Моли съда да приема за установено
спрямо ответника налачието на следните вземания:главница в размер на
929,73лв;договорна лихва в размер на 66,25лв от 27.01.16г. до 26.05.2016
г.;неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 893,28лв периода
от 26.02.2016 г. до 26.05.16г.; обезщетение за забава в размер на 349лв за периода
от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното
изплащане на задължението и разноските в заповедното и в исковото производства.
Ответницата М.Т.Ц. е призована при
условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита че по
договора и налице неравноправна клауза относно предвидената неустойка. Счита,
че ответницата е уведомена чрез нея за извършените цесии.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. №2464/2019 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На 01.06.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Т.Ц.
е сключен Договор за паричен заем №2320385 за сумата от 2000лв., като на същата
е предоставен Стандартен европейски формуляр. Уговорената лихва за срока на
договора е 40%, ГПР е 49.02%, като общата крайна дължима сума е 2459.28лв.,
разпределена в 12 месечни вноски от по 204.94лв.Първата вноска е с падеж 01.07.15г.,
а последната с падеж 26.05.16г. Срокът на договора е изтекъл, като същият не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Ответницата е била запозната с тарифата за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, касаеща забавата в плащането и
допълнителните такси за разходи. На ответницата е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 15лв.
Ответницата
се е задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
обезпечение- двама поръчители, всеки от които да отговарят на определени
изисквания, като при неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 2679.84лв., която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер
на 223,32 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която ответницата е следвало да
заплаща е в общ размер на 428,26лв.
На ответницата е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.01.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 349лв.,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ответницата е погасила до момента 3264.86лв.,
с която е погасена неустойка за неизпълнение от 1786.56лв., такса разходи от
15лв., договорна лихва от 393.03лв. и главница от 1070.27лв.
На 01.06.2017г. Изи Асет Мениджмънт АД са сключили рамков
договор за цесия с Агенция за контрол на просроченни задължения ООД, което от
своя страна е сключило договор за цесия с ищеца от 03.05.19г. За извършените
цесии ответницата е уведомена от ищеца, от името на цедентите. Уведомлението се
е върнало в цялост, като непотърсено.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Съдът намира, че между ответницата и Изи Асет Мениджмънт АД е налице
валидно сключен договор за паричен заем № 2320385/01.06.15г. за сумата от 2000лв.,
при който страните са съобразили изискванията на ЗПК като са уговорили
фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора от 40% и ГПР в размер на 49.02%, който също е в
рамките на допустимият от ЗПК. Налице са безспорни доказателства по делото, че
ответницата не е изпълнила точно договорното си задължение, което влече като
санкция обезщетение за забава,освен връщането на заемната сума и определената
възнаградителна лихва..
В този валидно сключен договор съдът
констатира две неравноправни клаузи, за уговорената неустойка и за такса разходи на събиране
на вземането.
Клаузта, които предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта
на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го напри, дългът му нараства с 2679.84лв. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
На
следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди.
Ищецът претендира направени разходи за
извънсъдебни събиране на задължението в размер на 15лв.. Наведените твърдения
по същество установяват, че с договора страните са договорили клаузи за
начисляване на такса/имаща характер на неустойка/ за неизпълнение на задължение
при определени условия, след настъпването на падеж на главните задължения, като
същество се цели заобикаляне на закона, но всъщност предвидените допълнителни
плащания са свързани с хипотезата на забава на длъжника и имат за цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. С уговарянето му се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК, като се въвежда допълнителни плащания, свързани със
забавата на длъжника.
Предвид
установената нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставено обезпечение и такса разходи за извънсъдебно събиране,
заплатеното от ответницата съгласно тези уговорки общо от 1801.56лв., се явява
платено при начална липса на основание, която следва да бъде приспадната от
дължимата договорна лихва от 66.25лв., главницата от 927.73лв., съгласно
разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД и обезщетението за забава от 349лв. Общия сбор на трите искови претенции е 1342.98лв.,
която напълно се покрива от изплатената без основание сума от 1801.56лв.
Воден от
гореизложеното, съдът намира че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като дължимите суми по договора за заем за изплатени от
ответницата.
Ответницата не оспорва, че е надлежно
уведомена за извършената цесия, тъй като исковата молба и уведомлението за
цесията са връчени на особения представител. Исковата молба, респ. книжата към
нея се смятат редовно връчени ако е залепено уведомление при спазването на
разпоредбите на чл.47 ал.1-5 ГПК. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47 ал.1-5 ГПК и при констатирана редовност на връчването, с оглед охрана интересите на ответника се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
Ищецът
претендира разноски по заповедното и по исковото производства, които с оглед
неоснователността на исковете не му се следват.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София против
М.Т.Ц., ЕГН ********** установителни искове по чл.422 ГПК за заплащане на
сумата от 927.73лв., дължима главница по договор за паричен заем № 2320385 с
Изи Асет Мениджмънт АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.19г.
до окончателното й изплащане, сумата 66.25лв. договорна лихва, сумата 893.28лв.
неустойка на непредоставено обезпечение, сумата 349лв. обезщетение за забава
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
СЛЕД
влизане на решението в сила, екземпляр да се приложи по гр.д.№ 2464/19г. по
описа на РРС.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: