О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 20.09.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 4668 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М.
с предявен против Д.П.-прокурор в Апелативна специализирана прокуратура
осъдителен иск за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
В исковата молба се сочи, че ищецът е страна по ВНЧД №
102/2018г. по описа на АСп.НС, в което ответницата участва в качеството на
прокурор. На 22.03.2018г. /не е посочено дали на тази дата е проведено съдебно
заседание/ поискал нейния отвод по причина, че предявил против нея осъдителен
иск за вреди в размер на 50 000лв. за нарушение на чл.6, §1 и §2 от ЕКЗПЧ с
образувано гражданско дело в СГС, понастоящем по жалба висящо в САС. Твърди, че
това обстоятелство е основание за отвод по чл.29, ал.2 НПК, но въпреки това и
предвид знанието за образуваното против нея гражданско дело не се отвела. Навежда,
че отказът да се отведе нарушава правата му прогласени в чл.6, §1 от ЕКЗПЧ и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и твърди от това да е
претърпял неимуществени вреди, за които претендира обезщетение.
С исковата молба е направено искане за освобождаване
от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК и предоставяне на правна помощ
по съображения, че от 2013г. е в затвора и не разполага със средства, с които
да внесе дължимата държавна такса за иска и заплати възнаграждение за адвокат.
Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република
България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. Конституционната норма урежда функционалния
имунитет на магистратите, обезпечаващ тяхната независимост при осъществяване на
функциите си и формиране на свободно вътрешно убеждение при изпълнение службата
си и постановяване на актове. Имунитетът е изключен само когато извършеното
съставлява умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила
присъда. Последователна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в множество съдебни актове, че наличието на функционален
имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск, за която съдът следи служебно и при констатация за това е
длъжен да прекрати делото.
В случая искът е насочен против ответницата, в
качеството на прокурор, по водено против ищеца наказателно производство.
Конкретното поведение от което се твърди да произтичат вреди е направено искане
и отказ на ответницата да се отведе от участие в наказателно дело с твърдение
за наличие основанието за това по чл.29, ал.2 НПК. Основната функция на
прокурора в наказателното производство е да повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер-чл.46, ал.1 НПК. Той участва и в други
производства по НПК свързани с разрешаване на различни въпроси от наказателно-правен
характер. Като страна в наказателното производство той разполага с
правомощията, съответно процесуалните права и задължения, предвидени в НПК, в
който са регламентирани и редът и основанията за неговия отвод-чл.47 НПК вр.
чл.29 НПК. При наличие на основание за това прокурорът е длъжен сам да се
отведе от участие по делото, а в случай на отказ при направено искане от
насрещната страна в досъдебната фаза на наказателното производство въпросът се
разрешава от по-горестоящия прокурор, респ. в съдебната фаза от съдебния
състав, разглеждащ делото. Във всички случаи въпросът за отвода на прокурора е
непосредствено свързан с изпълнение на функциите по чл.46 НПК и в този смисъл е
част от служебните му действия, поради което се обхваща от функционалния имунитет
по чл.132, ал.1 от Конституцията и в този смисъл предявения иск се явява
недопустим.
На съда е служебно известно, с оглед множеството
искови производства инициирани от ищеца, че от 2013г. е в затвора и не
разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и
на основание чл.83, ал.2 ГПК искането за това следва да се уважи.
Изводът за недопустимост на предявения иск предпоставя
оставяне без уважение искането за правна помощ на основание чл.24, т.2 ЗПр.П.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК Е.Д.М., ЕГН **********,
от заплащане на държавна такса по гр.д.№ 4668/2018г. по описа на СГС, І-1
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на Е.Д.М. за
предоставяне на правна помощ по чл.94 ГПК вр. чл.23 ЗПр.П.
ВРЪЩА исковата молба на Е.Д.М., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4668/2018г.
по описа на СГС, І-1 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
СЪДИЯ: