Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
Гр.Шумен, 21 Юни
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. М.
при
секретаря Г. Георгиева, и в присъствието на прокурора Я. Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№433/2018г. по описа на ШОС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В
исковата си молба срещу Прокуратура на Република България, ищецът К.А.И.
излага, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия на ответника. Сочи, че с присъда №113 от 14.10.2013г. по НОХД
№451/2013г. по описа на ШРС бил признат за невиновен в това, че на неустановени
с точност дати в периода м.Февруари - 16.05.2010г. в гр.Шумен, при условията на
продължавано престъпление, като извършител
и в съучастие със С.Б.С. от гр.Ш. е съставил неистински официални документи,
с цел да бъдат използвани пред Дирекция "Инспекция по труда" гр.Ш., и
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.308, ал.1 от НК вр.
чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК. С определение на ШОС от 16.12.2013г.,
поради оттегляне на въззивния протест производството по ВНОХД №457/2013г. било
прекратено. С присъда №49/08.07.2015г. по НОХД №976/2015г. по описа на ШРС, бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението, че за времето от 01.01.2008г.
до 08.12.2018г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице - счетоводител към ЕТ "В.С.-Р...",
противозаконно присвоил чужди пари, собственост на търговеца, общо 364,90 лева,
връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - престъпление по
чл.201, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда бил признат за
виновен в това, че а времето от 01.01.2008г. до 31.12.2009г. в гр.Шумен, при
условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи
- парични средства, представляващи суми за осигурителни вноски, престъпление по
чл.206, ал.6 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК
го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание "Глоба" в размер на 3000 лева. С решение №77 от
23.10.2015г. по ВНОХД №345/2015г. на ШОС, съдът потвърдил изцяло присъдата на
ШРС. И по двете наказателни дела на ищеца била определена мярка за неотклонение
"Подписка". Излага, че за времето от м.Май 2010г. до произнасяне на
решение №77/23.10.2015г. по ВНОХД №345/2015г. на ШОС - общо повече от 5 години
и 6 месеца, участвал в двете наказателни производства като обвиняем и подсъдим.
Многократно бил призоваван за разпит, и всяко явяване в полицията и в съдебно
заседание му причинявало тревога и силно притеснение. Не можел да спи, започнал
да употребява успокоителни, нарушил се професионалния му живот - почти всички
клиенти, които обслужвал, се отказали от услугите му. Нарушил се и личния живот
на ищеца. Приятели, познати, и дори роднини започнали да го избягват. Спрял да
излиза от дома си, ограничил всичките си контакти, двете му деца и съпругата му
също били притеснени. Психическото напрежение се отразило неблагоприятно върху
здравето му. Получавал пристъпи на тревожност, сърцебиене, стягане и силни
болки в сърдечната област, завишили се стойностите на кръвното налягане и
кръвната захар. Била му поставена диагноза "Неинсулинозависим захарен
диабет ИНЗТ ІІ тип, с незадоволителен метаболитен контрол", като
заболяването имало много бърз прогрес, получил абсцес на нокътя на левия крак,
след това гангрена, и след оперативна интервенция му бил ампутиран ІІІ пръст на
ляво стъпало. По късно се наложила ампутация и на ІІ пръст на лявото ходило. От
м.Август 2017г. заболяването било вече с диагноза "Инсулинозависим захарен
диабет", от когато приемал ежедневни дози инсулин. Второто заболяване
"Исхемична болест на сърцето, трисъдова коронарна болест" също
прогресирало и през 2016г. му бил направен байпас на пет коронарни артерии. Излага,
че разглеждането на двете наказателни дела и преживения стрес били в пряка
причинна връзка с възникване и стремителния прогрес на заболяванията му. Сочи,
че е направил разходи за организацията на адвокатската си защита по
наказателните дела в общ размер на 1500 лева. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1500 лева
имуществени вреди, 50000 лева неимуществени, ведно със законната лихва от
16.12.2013г. до окончателното изплащане на сумите, и направените деловодни
разноски. С молба вх.№2436/03.05.2019г. ищецът е конкретизирал претенциите си,
като е посочил, че претендира по 25000 лева неимуществени вреди по всяко едно
от наказателните производства, а законната лихва върху претендираното
обезщетение по НОДХ №451/2013г. на ШРС се търси считано от 16.12.2013г., а тази
по НОХД №976/2015г. на ШРС, считано от 23.12.2015г.. Претенциите за имуществени
вреди също са разделени по равно за двете наказателни производства, като се
търсят по 750 лева обезщетение за всяко едно от тях, ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2013г. по първото, и от 23.10.2015г. по второто дело.
Ответникът е депозирал отговор в
законния едномесечен срок, с който оспорва предявените искове. Претенциите във
връзка с обвинението по НОХД 976/2015г. били неоснователни, доколкото за част
от продължаваната престъпна дейност, деянието било преквалифицирано по чл.206
от НК, за което деяние било наложено административно наказание. Оспорва
акцесорния иск за законна лихва, във връзка с обвинението по НОХД №451/2013г.,
доколкото претенцията била считано от 16.12.2013г., а присъдата била влязла в
сила на 03.01.2014г. Съгласно т.4 от ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС, при незаконни
актове на правозащитни органи, началният момент на забавата и съответно
дължимостта на законната лихва и началния момент на погасителната давност
възниквали за конкретния случай от влизане в сила на оправдателната присъда. Твърди,
че размерът на претендираното обезщетение не съответства на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, липсвали доказателства, освен твърденията на ищеца, за претърпените
от ищеца вреди, а и претенцията била прекомерно завишена, предвид сравнително
бързото приключване на производствата, леката мярка за неотклонение,
несъобразяване на претенцията с икономическия стандарт в страната. Иска за
имуществени вреди бил недоказан, доколкото нямало представени доказателства за
заплатен адвокатски хонорар по водените наказателни дела.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото
НОХД №451/2013г. по описа на ШРС, е видно, че с постановление за привличане на
обвиняем от 16.09.2010г. на РУП гр.В. П., ищецът е бил привлечен като обвиняем
за престъпления по чл. 308, ал. 1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение
"Подписка". С обвинителен акт на Районна прокуратура Н. П., депозиран
в ШРС на 19.03.2013г., е повдигнато обвинение срещу ищеца за престъпление по
чл.308, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 то НК вр. чл.20, ал.2 о тНК, по който е било
образувано НОХД №451/2013г. по описа на ШРС. С присъда от 14.10.2013г. по
горното дело, съдът е признал ищеца за невиновен в извършване на престъплението
по повдигнатото му обвинение, и го е оправдал. С Определение №452/16.12.2013г.
по ВНОХД №457/2013г. на Шуменски окръжен съд, производството по делото е било
прекратено поради оттегляне на въззивния протест от представителя на Шуменска
окръжна прокуратура. От приложеното НОХД №976/2015г. на ШРС е видно, че с
Постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2015г. на РУП В. П., ищеца е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и
престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С обвинителен акт на Районна
прокуратура В. П. от 25.05.2015г. е повдигнато обвинение срещу ищеца за
престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.206,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по който е образувано НОХД №172/2015г. по описа на ВПРС,
което е прекратено и и изпратено по подсъдност на ШРС. По образуваното в ШРС
НОХД №976/2015г. съдът е постановил присъда от 08.07.2015г. с която ищеца е
признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.206, ал.6 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание "Глоба" в
размер на 3000 лева. Със същата присъда ищеца е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С решение №77/23.10.2015г. по ВНОХ
№345/2015г. по описа на ШОС, горната присъда и била изцяло потвърдена. От
приложената към горните дела справка за съдимост е видно, че с Решение
№1387/13.12.2004г. по НАХД №1867/2004г. на ШРС, ищеца е бил освободен от
наказателна отговорност за осъществено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и на основание чл.78а, ал.1 от НК му е било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500 лева, и е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
От
представените договори за правна помощ по НОХД №451/2013г. на ШРС е видно, че между
ищеца и процесуалния му представител е договорено възнаграждение - по договор
от 31.10.2012г. - 300 лева, платимо по банков път, като ищеца не е ангажирал
доказателства за осъществен банков превод на горната сума. По НОХД №976/2015г.
с договор за правна защита и съдействие от 08.07.2015. е договорено
възнаграждение е договорено 800 лева адвокатско възнаграждение, платимо в брой
след приключване на делото, като ищеца отново не е ангажирал доказателства за
изплащането на горната сума. От представените от ищеца медицински документи, и
от изготвената по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза се
установява, че по време на наказателното му преследване, ищеца е изпитвал
тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство на невъзможност за справяне, за
изолация и принудително ограничаване на контактите. Функционирането му към
настоящия момент в социума е пълноценно и без признаци на адаптационни
нарушения. Диагностицирането на ищеца с диабет е от 2006г., с неврологични
усложнения, диабетна полиневропатия, периферна ангиопатия, ампутация на ІІ и
ІІІ пръст на ляво стъпало, ИБС - триколонова болест, като от 2017г. е започнато
и инсулиново лечение на захарния диабет. Експертите сочат, че не може да се
установи какъв е делът на стреса в процеса на развиващите се усложнения, и
предположението оставало на хипотетично ниво. Имало установена патогенеза на
усложненията при ЗД, Диабетна макроангиопатия с изява на Коронарна съдова
болест и Периферна съдова болест. Патогенетичната връзка между захарния диабет,
исхемичната болест и другите прояви на увреждане на кръвоносната система била
доказана в съвременната медицина, и в конкретния случай, тя била ясно проявена
с прогресиращото развитие на усложнения, изискващи оперативно лечение.
Разпитаните свидетели В.Т.И./съпруга на ищеца/, В.Й. М. и Н.Н.Н., заявяват че
по време на обвиненията срещу ищеца, последния е изживял изключително силен
стрес, самочувствието му се сринало, влошило се и здравословното му състояние, ограничил
социалните си контакти.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е предвидено, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. По повдигнатото на ищеца обвинение по НОХД №451/2013г. по описа на ШРС за престъплението по чл.308, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, и това обвинение е било поддържано до прекратяване на съдебното производство на 16.12.2013г., почти три години. За повдигнатите по НОХД №976/2015г. на ШРС обвинения за престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, а за престъплението по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, а обвинението по тях е било поддържано до постановяване на въззивното решение - около 6 месеца. По последното обвинение ищеца е възстановил присвоеното имущество в хода на съдебното производство, поради което и деянието му е било преквалифицирано по ал.6 на чл.206 от НК, и именно поради това е бил и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК - в Р №427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013 г. по гр.д. №85/2012 г., ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І. г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д. №792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014 г. по гр.д. №40/2013 г., І. г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р №151/13.05.2014 г. по гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012 г., ІV г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г. по гр.д. №1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на ІІІ г.о., Р №391 от 13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от 10.01.2012 г. по гр.д. №296/2011 г. на ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Изпитаният от лицето психически, емоционален и физически дискомфорт е във връзка с всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела. В настоящия случай следва да се отчете сравнително краткия период, през който обвиненията са били поддържани от ответника - по първото производство три години, а по второто шест месеца, неколкократните призовавания в досъдебната и съдебната фаза на производството, както и извършването на различни процесуални действия на досъдебното производство. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат твърдения свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, унижение, доброто му име в обществото било силно накърнено. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани изключително от незаконното обвинение. И от изготвената медицинска експертиза е видно, че не може с категоричност да се заключи, че стреса, преживян по време на наказателните производства неминуемо е допринесъл за усложняване на вече съществуващите заболявания на ищеца, далеч преди началото на наказателното преследване. Прогресиращото развитие на усложненията, наложили оперативно лечение на ищеца се дължали най - вече на патогенетичната връзка между захарния диабет, исхемичната болест и другите прояви на увреждане на кръвоносната система. С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на обвиненията, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.308, ал.1 от НК са необходими 7 000 лева. По незаконно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.201, ал.1 от НК, за обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди са необходими 3000 лева. Тези размери на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо него процесуална принуда. Съдът намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл от незаконно повдигнатите обвинения, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установено по делото, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. Първата главница от 7000 лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 03.01.2014г. /влизане в сила на прекратителното определение на ШОС по ВНОХД №457/2013г./, а втората от 3000 лева, следва да се присъди ведно със законната лихва считано от 23.10.2015г. Въпреки изявлението на представителя на ответника в последното по делото заседание, съдът намира че не е надлежно сезиран с изрично възражение за погасителна давност, направено в преклузивния срок, поради което и акцесорната претенция не следва да се редуцира. Ето защо иска следва да се уважи до така установения размер, а в останалата част да се отхвърли.
По отношение на претенцията за имуществени вреди. Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски, поради което същите се явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба, които могат да се обезщетят единствено по реда на ЗОДОВ /в този смисъл Р №621 от 22.10.2010г. по гр.д. №1927/2009г., ІV г.о. на ВКС, както и Р №433 от 23.06.2010г. по гр.д. №563/2009 г., ІV г.о. на ВКС, Р №843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК /чл.299, т. 12 НПК отм./, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл.187, ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение - чл. 189, ал.1 НПК. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. За да бъдат присъдени тези разноски, ищеца следваше да установи при условията на главно и пълно доказване реалното изплащане на уговореното между него и процесуалния му представител възнаграждение. Както бе отбелязано по - горе, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което и исковете за имуществени вреди следва да се отхвърлят изцяло.
Неоснователно
е искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски в настоящото
производство, които съобразно представения списък на разноските са в размер на
1000 лева - адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие, ищеца и процесуалния му
представител са договорили възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо след
приключване на делото. Съобразно задължителните тълкувания дадени с т.1 на
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай не са представени
доказателства за заплащане нито по банков път, нито е вписано внасяне на сумата
в брой, поради което и на ищеца не следва да се присъждат деловодни разноски.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на К.А.И. с ЕГН **********,***, сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
в резултат на
незаконни обвинения в престъпление по чл.308, ал.1 от НК в хода на воденото
наказателно производство по ДП №827/2010г. по описа на РУП гр.Ш., изготвяне на
обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за
горното престъпление по НОХД №451/2013г. по описа на ШРС, изготвяне на протест
и внасянето му в съда, по който е било образувано ВНОХД №457/2013г. по описа на
ШОС, по което производството по делото е било прекратено поради оттегляне на
протеста, ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.01.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в
престъпление по чл.201, ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство
по ДП №484/2014г. по описа на РУП гр.В. П., изготвяне на обвинителен акт и
внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горното
престъпление по НОХД №976/2015г. по описа на ШРС, изготвяне на протест и
внасянето му в съда, по който е било образувано ВНОХД №345/2015г. по описа на
ШОС и поддържането му по същото дело, по което е била потвърдена оправдателната
присъда по горното обвинение, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за
неимуществени вреди в останалата им част до пълния предявен размер, претенцията
за заплащане на законната лихва върху главницата по първия предявени иск за
периода от 16.12.2013г. до 03.01.2014г., и изцяло исковете за заплащане на имуществени
вреди в размер на по 750 лева, представляващи адвокатски възнаграждения по
горните две наказателни производства, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: