№ 108
гр. Кюстендил , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101548 по описа за 2020 година
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, адрес на управление на дейността – гр. София, р-н
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адв. А.П., преупълномощена от Адвокатско дружество
„Попов, Арнаудов и партньори“, съдебен адрес: - гр. София, пл. „Света Неделя“ № 4, ет.3, е
предявило против Л. В. Й., ЕГН: **********, от ************, иск да бъде признато за
установено по отношение на последната, че дължи на ищеца суми, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение, а именно: 286,34 лв. – главница, формирана, както
следва: 175,84 лв. – незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за
телефонен номер ********** (Приложение № 1 от 21.08.2015 г.) и телефонен номер
********** (Приложение № 1 от 30.06.2016 г.; 110.50 лв. – незаплатени суми за месечни
вноски за предоставен на изплащане продукт (Пакет LG K8 4G Indigo+Pspd48KTrio MAT
25) с Договор за продажба на изплащане от 30.06.2016 г., а така също и 83.52 лв. лихва за
забава върху главницата от 286,34 лв. за периода от 09.02.2017 г. до 13.04.2020 г.; 239.88 лв.
– неустойка за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.
5.3.1 от Приложение № 1 от 30.06.2016г. (12 месечни такси от по 19.99 лв., считано за
периода от 01.06.2017г. до 30.06.2018г.), ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.04.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и разноските от производството.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответник е депозирал писмен отговор
1
като изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Видно от представеното заверено копие на Договор № *********/21.08.2015г., е че страните
влезли в договорна обвързаност помежду си по повод предоставяне от оператора на
потребителя (тук ответник) на електронни съобщителни услуги, както и продукти на
изплащане. С приложение № 1 към процесния рамков договор било уговорено предоставяне
на ответника на абонаментна услуга за карта с телефонен номер ********** с месечна
абонаментна такса от 15.00 лв. с ДДС за срок от 24 месеца (до 21.08.2017г.). Последният
впоследствие бил удължен по силата на Анекс към Договор № ********* от 12.05.2017г. –
до 09.06.2019г. Видно от Допълнение към Приложение № 1 към Договор №
*********/21.08.2015г., е че Й. е декларирала съгласие с приложимите Общи условия, както
и че е запозната с предварителната информация по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на
потребителите В тази връзка приложени по делото са и Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (л. 7 до 27 от
делото). Видно от Приложение № 1 към Договор № ********* от 30.06.2016г., е че
Операторът предоставил на абоната мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** с месечна такса от 23.99 лв. с ДДС, за срок от две години – до
30.06.2018г. С договор за продажба на изплащане № *********/30.06.2016г. Операторът
като продавач, продал на абоната, като купувач, Пакет LG K8 4G Indigo+Pspd48KTrio MAT
25, сериен номер 357823072365517 към телефонен номер ********** по приложение №
1/30.06.2016г. срещу цена, платима на една първоначална вноска и последващи 23 такива
последните от по 6,50 лв. всяка (или обща цена от 155,99 лв. – видно от чл. 4 от Договора).
Предаването на крайното устройство на купувача е удостоверено с Приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство на л. 42 от делото, ведно с изготвен погасителен
план, представляващ приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане
*********/30.06.2018г. и гаранционна карта ********* – съотв. л. 43 и 44 от делото.
Представени по делото са и фактури за незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, както следва: за периода 19.01.2017 г. до 12.09.2017 г., а именно: №
*********/19.01.2017 г.; № *********/20.02.2017 г.; № *********/20.03.2017 г.; №
*********/20.04.2017 г.; № *********/12.05.2017 г.; № *********/19.05.2017 г.; №
*********/12.06.2017 г.; № *********/12.07.2017 г.; № *********/11.08.2017 г. и №
*********/12.09.2017 г.) за сума в общ размер на 175,84 лв. главница и 51,75 лв. – лихва,
ведно с Приложение А към първите 6 от тях за незаплатени суми за месечни вноски за
предоставени продукти на изплащане за сума в общ размер на 110,50 лв. главница и 31.77
лв. законна лихва. Посочените по-горе източници на облигационни отношения се представят
и в оригинал, ведно с диск, заради дигитално положените от страна на оператора подписи.
По делото е приета и съдебно-почеркова експертиза, изготвена от В. Д. СТ. – експерт-
2
криминалист, от която се установява, че положените в „подпис за абоната“ в Анекс към
Договор № *********, Изменение и допълнение към Приложение № 1 към Договор №
*********/12.05.2017 г.; Договор № *********/12.05.2017 г. Приложение № 3 към Договор
№ *********/12.05.201 г. и Допълнение към приложение № 1 към Договор №
*********/12.05.2017 г. подписи са на лицето Л. В. Й., ЕГН: ********** (ответна страна в
настоящото производство).
От приложеното частно гр. дело № 655/2020 г. по описа на РС Кюстендил, се установява, че
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената такава с
№ 166/23.04.2020г. по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично
основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство
дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която
съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало
да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния
случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, специалният
установителен иск е предявен в законоустановения за това срок, поради което съдът приема,
че искът е допустим.
По основателността:
3
По отношение на сумата от 286,34 лв. – главница, формирана, както следва: 175,84 лв. –
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за телефонен номер
********** (Приложение № 1 от 21.08.2015 г.) и телефонен номер ********** (Приложение
№ 1 от 30.06.2016 г.; 110,50 лв. – незаплатени суми за месечни вноски за предоставен на
изплащане продукт (Пакет LG K8 4G Indigo+Pspd48KTrio MAT 25) с Договор за продажба
на изплащане от 30.06.2016г.
Предявени са установителени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено задължение на ответника за месечни
абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги по процесните договори, както
и за заплащане на месечни вноски по договор за продажба на изплащане.
В случая основна предпоставка, обуславяща основателността на заявената претенция е
наличието на действително правоотношение между страните, възникнало на основание
сочените като източници на облигационни отношения рамков договор, ведно с
приложенията и анексите към него. Именно във връзка със сочения елемент от фактическия
състав, пораждащ договорната отговорност, е бил налице спор в хода на производството. В
тази връзка особеният представител на ответната страна е оспорил положените в сочените
като източници на облигационни отношения юридически факти подписи от страна на
абоната. Ето защо по делото е проведено доказване в посочения смисъл с оглед назначената
и изготвена от експерт криминалист В. Д. СТ. съдебно-графологична експертиза. Така,
последната установява, че положените в „подпис за абоната“ в Анекс към Договор №
*********, Изменение и допълнение към Приложение № 1 към Договор №
*********/12.05.2017г.; Договор № *********/12.05.2017г. Приложение № 3 към Договор №
*********/12.05.201г. и Допълнение към приложение № 1 към Договор №
*********/12.05.2017г. подписи са на лицето Л. В. Й., ЕГН: ********** (ответна страна в
настоящото производство).
Предвид това, съдът счита, че категорично се установи, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по посочените договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, които са конкретизирани и допълнени с подписаните
приложения, както и по договора за продажба на устройство на изплащане – Пакет LG K8
4G Indigo+Pspd48KTrio MAT 25.
По силата на тези договори ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от
две години, впоследствие удължени, в качеството му на абонат и потребител на мобилни
услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с Приложения № 1
основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни тарифни планове.
От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна
абонамента такса. С допълнително съглашение е закупен Пакет LG K8 4G
Indigo+Pspd48KTrio MAT 25, чието изплащане е уговорено за срок от 23 месеца и цената на
устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. Следва да се посочи,
4
че така както е уговорена абонаментната такса е минималната цена, която абонатът следва
да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи за това,
че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по
начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените
услуги. Поради това заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не
зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
От представените по делото фактури се вижда, че ищецът е начислявал цена за потребени
услуги извън месечните такси и вноските за устройствата на изплащане. Тук съдът обаче
намира на първо място, че процесните фактури са издадени въз основа на договорите и
приложенията към тях за които се установи, че носят подписа на ответника, респ. че е
налице валидно възникнало между страните облигационно отношение. Вярно е, че
фактурите не установяват осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е
основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите
са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на
потребяване на далекосъобщителните услуги (оспорено е съществуването на валидно
възникнало правоотношение, доказването на което обстоятелство в хода на процеса за
ответната страна бе неуспешно с оглед извода, който експертът е направил в тази връзка, а в
.с.з. процесуалният представител сочи, че в отговора са оспорени и фактурите, което в
действителност не е сторено – спр. отговор на искова молба на л. 88 от делото; описаните
фактури са под т.8 от представените писмени доказателства, а оспорването е на документи
от т.2 до т. 7), съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и
съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им, поради което в тази
си част вземането е основателно и следва да се уважи. В този смисъл с оглед акцесорния
характер на задължението за лихва за забава от 83,52 лв. за периода 09.02.2017 г. до
13.04.2020 г.) върху сочената сума претенцията в тази си част също се явява основателна и
следва да се уважи, предвид и факта, че липсва спор относно размера й. Такъв обаче е
налице относно дължимостта й поради погасяване на вземането.
Така, досежно наведеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност относно лихвите: съдът на първо място следва да посочи, че и вземанията за
абонаментни месечни такси към мобилния оператор представляват периодични платежи и се
погасяват със специалния 3-годишен давностен срок, но възражение в посочения смисъл
особеният представител на ответника в отговора е въвел само досежно акцесорната
претенция за лихви, която единствено съдът ще обсъди. Претенцията е за 83,52 лв. лихва
върху главницата от 286,34 лв. за периода 09.02.2017 г. до 13.04.2020 г. Давността започва
да тече от момента, в който вземанията са станали изискуеми. В случая тя е прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. на 15.04.2020 г. Ето защо всички вземания
за лихви преди 15.04.2017 г. са погасени по давност. В случая обаче следва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците в редакцията на разпоредбата, както следва – ДВ, бр. 34 от
5
2020 г., в сила от 09.04.2020 г., според която в срока от 13 март до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С § 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) беше
предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Този
закон е обнародван в ДВ, бр. 44 от 13 май 2020 г., следователно, на 20 май 2020 г. са изтекли
седемте дни от обнародване на Закона в ДВ. Считано от 21 май 2020 г., спрелите да текат на
13 март 2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП процесуални срокове, продължават да
текат, считано от 21 май 2020 г. Или спирането на течението на давността е за 2 месеца и
седем дни. Този срок, съотнесен към датата 15.04.2017 г. обуславя погасяване по давност на
вземанията преди 07.02.2017 г. В настоящия случай претенцията за лихва е за периода
09.02.2017 г. – 13.04.2020 г., поради което и същата не е погасена по давност, а
възражението в тази насока се явява неоснователно.
Досежно претенцията по чл. 92 от ЗЗД за сума в размер на 239,88 лв.:
Ищецът обосновава правото си да получи неустойка по сочения за процесен източник на
облигационни отношения поради прекратяване действието му по вина на абоната, с
разпоредбата на чл. 5.3.1 от Приложение 1 към процесния рамков договор. Според същата,
при неизпълнение на задълженията на абоната, произтичащи от договора или Общите
условия, включително ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или
договорът бъде прекратен в рамките на срока на ползването му, операторът има право да
получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси (без отстъпките), дължими до
изтичане на съответния срок на абонамента. В този смисъл, съгласно мотивната част на TP
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС начинът на определяне на неустойката, както и границите й,
не са уредени с императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел,
както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си, не водят до нищожност на клаузата
за заплащане на неустойка. Същата обаче следва да се приеме за нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
6
задължението вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай.
Така, в случая, настоящият състав намира, че при прекратяване на договора по вина на
абоната в срока му, уговорката, че последния дължи заплащане на оставащите месечните
абонаментни такси до края на договора (без отстъпките), е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката. В този случай мобилният оператор по прекратения
договор ще получава имуществена облага в по - голям размер от този, който би получил, ако
договорът не беше прекратен, като на свой ред ще е освободен от задължение за
изпълнение.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че клаузата на чл. 5.3.1 от Приложение 1
към рамковия договор, за неустойка при прекратяване на договора в рамките на срока му, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и следва да се отхвърли
в своята цялост.Отделно от горното и за пълнота на изложението: ищецът извежда
дължимостта на неустойката от разпоредбата на чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от
30.06.2016г. (12 месечни такси от по 19.99 лв., считано за периода от 01.06.2017г. до
30.06.2018г.) поради предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер ********** по вина на абоната. Изрично същият с молба
вх. № 17563/23.09.2020г. сочи, че не е изпращано на ответника известие за прекратяване на
договора, доколкото последното било резултат от неговото виновно поведение. В случая
съдът намира за необходимо да посочи следното: прекратяването на договора поради
неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1
ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението
за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ
срок за изпълнение. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което
съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока му. А само предсрочното негово прекратяване води до възникване на
уговорената между страните компенсаторна неустойка. В този смисъл изпълнение по
неустоечното съглашение не се дължи и на това основание.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР 4/2014vг. по тълк.д. 4/2013 г.,
при отхвърляне на иска заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, но въз основа
на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските:
7
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 888,30 лв. По правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК за исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца разноски
съразмерно с уважената част на иска в размер на 538,85 лв. (при 60,66% уважена
претенция), респ. за заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на
233,54 лв. Ответникът, макар и да има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, не е заявил, че претендира такива, респ. липсват и данни за сторени такива.
В настоящото производство ответникът е бил представляван от назначен на разноски на
ищеца особен представител, чиято дейност е винаги възмездна. В този смисъл съдът в о.с.з.
от 09.06.2021. се е произнесъл по заплащането на дължимото му се във връзка с горното
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, адрес на
управление на дейността – гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 и Л. В. Й., ЕГН:
**********, от ************, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение № 166/23.04.2020г., издадена по ч. гр. д. №
655/2020 г. на КРС общо за сумата от 286,34 лв. – главница, формирана, както следва: 175,84
лв. – незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за телефонен номер
********** (Приложение № 1 от 21.08.2015 г.) и телефонен номер ********** (Приложение
№ 1 от 30.06.2016 г.; 110,50 лв. – незаплатени суми за месечни вноски за предоставен на
изплащане продукт (Пакет LG K8 4G Indigo+Pspd48KTrio MAT 25) с Договор за продажба
на изплащане от 30.06.2016 г., а така също и 83,52 лв. лихва за забава върху главницата от
286,34 лв. за периода от 09.02.2017г. до 13.04.2020 г.), ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.04.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението И ОТХВЪРЛЯ иска за 239,88 лв. – неустойка за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 30.06.2016г.
(12 месечни такси от по 19.99 лв., считано за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2018г.) КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА Л. В. Й., ЕГН: **********, от ************ да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, адрес на управление на дейността – гр. София, р-н „Илинден“, ул.
„Кукуш“ № 1 сумата от 538,85 лв (петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки) – разноски по настоящото производство, както и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 655/2020 г. на КРС за сумата от 233,54 лв. /двеста тридесет и три
лева и петдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРЕД Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9