№ 315
гр. Стара Загора, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530202254 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 775580-F770021 от
24.06.2024 година на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, /оправомощен
със Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 година на Изпълнителния директора на
НАП/, с което на „М***********“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от Б.
С. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.4, във
връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като се твърди маловажност на
извършеното нарушение и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за разноски.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
становищата, и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На “М***********“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Б. С.
А., ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F770021 от 28.05.2024 година за това, че при извършена
оперативна проверка на 28.05.2024 година, в 10,27 часа, на обект –
баничарница в град Стара Загора, улица „Майор Кавалджиев“ №85,
стопанисван от „М***********“ ЕООД, с ЕИК: ******, е констатирано, че
„М***********“ ЕООД, с ЕИК ******, в качеството му на задължено лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение
на същата наредба. При извършена контролна покупка на 28.05.2024 година в
10:20 часа на 1 брой рогче, по 1,50 лева броя, 1 брой пица по 2,70 лева броя и 2
броя минерална вода по 1,00 лев броя, всичко на обща стойност 6,20 лева от
ОП С. В. П. – проверяващ, преди легитимацията на проверяващите не е
издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта „Datecs
DP -150“, с идентификационен номер на ФУ № DT895195 и
идентификационен номер на ФП №02895195, което е в работен режим, нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година на Министъра на финансите.
Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като
нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра
на финансите, във връзка с чл. 118, ал.1 от Закона за ДДС. С акта също е
установено обстоятелството, че нарушението се явява повторно по смисъла на
2
§ 1, т.35 от Допълнителните разпоредби на Закона за ДДС. При съставяне на
акта дружеството жалбоподател, чрез законният си представител се е
възползвало от правото си на възражение, и е подало такова в писмен вид.
Възражението е разгледано от АНО но не е уважено.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и
квА.фицирано така, както е в акта.
На дружеството, на основание чл.185, ал.4 от Закона за ДДС, във
връзка с чл. 185, ал.1 от Закона за ДДС е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в минималния предвиден за съответната
хипотеза размер в закона размер от 2 000 лева.
За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, всяко лице е длъжно за регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или на касова бележка
от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
нА.чност по платежна сметка, кредитен превод и други посочени в текста.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство независимо дА. е поискан
друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова
бележка и да я съхранява до напускането на обекта. В разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното административно наказание, за
допуснато в тази насока нарушение.
3
На първо място от събраните по делото писмени доказателства –
Протокол за извършена проверка в обект от 28.05.2024 година и приложения
дневен отчет от същата дата, се установява безспорно, че проверяваният
търговски обект се стопанисва от дружеството жалбоподател, съответно
следва да се приеме, че административно-наказателната отговорност е
ангажирана спрямо правилния субект.
Установи се още, че в момента на извършената и заплатена
покупка на баланс на обща стойност от 6,20 лева не е била издадена касова
бележка от фискално устройство, с което несъмнено виновно е нарушена
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Това
несъмнено се установява от разпитаните по делото свидетели –
актосъставителя С. П. и свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на акта - К. Т.. Не се представиха доказателства за издаден фискален
касов бон за направената покупка, поради което съдът приема това за
безспорно установено. За съда е безспорно, че проверяващият –
актосъставителят, при осъществената контролна покупка е заплатил
поисканата му парична сума от 6,70 лева и за тази сума не е му е бил издаден
фискален бон. Следва да се отбележи, че по същество тези обстоятелства не се
оспорват и от жалбоподателя.
Административно-наказателната отговорност на дружеството
жалбоподател е ангажирана в хипотезата на чл. 83, ал.1 ЗАНН, поради което е
безпредметно обсъждането на въпроса за вината.
Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са
изискванията на закона, безспорно е установено административното
нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган –
оправомощен. Несъмнено АУАН е връчен на лице надлежно упълномощено от
управляващия и представляващ дружеството.
Не се споделят доводите в жалбата, че в конкретния случай се
4
касае за нарушение в хипотезата на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай.
Разглежданото административно нарушение има за общественоопасна
последица ощетяване на държавния фиск. Действително – контролната
покупка е била на ниска абсолютна стойност /6,70 лева/, но предвид
асортимента на търговския обект /тестени изделия с цени от 1,50 лева до 3,50
лева за брой и безалкохолни напитки от 1,00 до 1,30 лева/, същата е адекватна
за целта на извършената проверка. Отделно, по делото са събрани
доказателства, че деянието е било извършвано от дружеството нееднократно,
в т.ч. е приложено и влязло в сила наказателно постановление №761530-
F757608/15.03.2024 година., като видно от заявление вх. №7779/17.04.2024 г.
по чл. 79б от ЗАНН и по чл. 169, ал.4, във връзка с ал.5 от ДОПК, наложеното
на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ със
същото наказателно постановление е било заплатено на 17.04.2024 година.
Правилно административно-наказващия орган е преценил, че
нарушението е извършено в условията на повторност. Съгласно § 1, т.35 от
Допълнителните разпоредби на Закона за ДДС, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
Безспорно е, че цитираното предходно наказателно постановление №761530-
F757608/15.03.2024 година е влязло в сила /видно от отбелязването върху
същото – влязло в законна сила на 30.04.2024 г./, за същото нарушение, а
разглежданото нарушение е било извършено по-малко от месец по-късно – на
28.05.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от Закона за ДДС за
допуснатото и описано по – горе нарушение е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева, а съгласно разпоредбата на чл. 185,
ал.4 от Закона за ДДС - при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата
е от 400 лева до 2000 лева, а на имуществената санкция - от 2000 лева до 8000
лева. Видно от цитираните разпоредби, на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в минимален
размер. Ето защо и предвид принципа “reformatio in pe ius”, обсъждането на
същия размер се явява безпредметно.
Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за
присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.
5
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 775580-F770021
от 24.06.2024 година на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, /оправомощен
със Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 година на Изпълнителния директора на
НАП/, с което на „М***********“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от Б.
С. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.4, във
връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „М***********“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано
от Б. С. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив,
ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6