Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.ЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 16034 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 547182 от 27.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 67599/2016 г. на СРС, III ГО, 85
състав /с отстранени очевидни фактически грешки с решение от 31.10.2019 г. по
гр.д. № 67599/2016 г. на СРС, III ГО, 85
състав/ е признато за установено по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР,
вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Л.Л.Т., П.Г.Ц., А.Г.П. и Н.Д.Т., че ищцата
М.Т.Т. е собственик на реална част с площ от 126 кв.м., разположена по
протежението на северната граница и североизточния ъгъл на собствения й имот
пл. № 362 в кв. 190, м. Вилна зона „Беловодски път“ по плана на гр. София с
идентификатор 68134.1939.345, която реална част е заключена в контур на точки
5, 4, 3, 7, 6, 5, представляваща част от ПИ с идентификатор 68134.1939.628,
съгласно комбинирана скица-Приложение № 5 към съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. С.К., неразделна част от решението, както и че е
налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-108/02.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на
АГКК-гр. София относно границата между ПИ с идентификатор 68134.1939.345 и ПИ с
идентификатор 68134.1939.628 по отношение на тази част от 126 кв.м., като
дворищно-регулационната граница между имот пл. № 362 и пл. № 363, определена по
плана от 1959 г., е изместена, която реална част е включена неправилно в имот с
идентификатор 68134.1939.628, и е отбелязана в комбинираната скица-Приложение №
5 на вещото лице, заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, като за
разликата до 156 кв.м. искът е отхвърлен като неоснователен.
Ответниците Л.Л.Т., П.Г.Ц., А.Г.П. и Н.Д.Т. са осъдени
да заплатят на ищцата М.Т.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1 381, 32 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответниците Л.Л.Т., А.Г.П. и Н.Д.Т. – чрез адв. Г.. Считат, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Излагат съображения за неправилно приложение на чл.70,
ал.1, т.2 ППЗПИНМ (отм.) и за неправилно тълкуване на представената по делото заповед
№ 214 от 26.06.1972 г. на СГНС. В тази връзка поддържат, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в резултат на тази заповед има разместване
на собственост и в резултат на изменение на действащия регулационен план се
отнема от имота на ищцата и се придава към имота на ответниците. С процесната
заповед приключва процедурата по чл.70, ал.1, т.2 ППЗПИНМ (отм.), вр. чл.11,
т.3 ЗПИНМ (отм.) за отстраняване на грешки в кадастралния план, съответно – и в
регулационния план. Следователно, със заповедта се отстранява грешка в
кадастъра, като се нанасят точните имотни граници между имота на ищцата и този
на ответниците, без да има разместване на собственост по смисъла на пар. 8 от
ПР на ЗУТ, който се явява неприложим в процесния случай. Процесната заповед е
ИАА, надлежно съобщен на заинтересованите страни – праводателите на ищцата - Д.О.и
А.Х., които не са го обжалвали в предвидения за това срок, поради което
заповедта е влязла в сила. Следващите регулационни планове и кадастрална карта
от своя страна са съобразени и точно следват верните имотни граници, очертани
със заповедта от 1972 г. С оглед изложеното се поддържат съображения за неправилност
на обжалваното решение и неоснователност на ищцовата претенция.
Срещу така постановеното решение е депозирана и
въззивна жалба от ответницата Л.Л.Т. - лично, в която излага доводи за неправилност на решението. Излага съображения
за неправилно тълкуване на първоинстанционния съд на заповед № 214 от
26.06.1972 г. на СГНС, с която приключва процедурата, предвидена по чл.70,
ал.1, т.2 ППЗПИНМ (отм.) за отстраняване на грешки в кадастралния, съответно –
и в регулационния план. Твърди, че с процесната заповед се одобрява попълването
на кадастралната основа с точните граници между имоти с пл. № 362, 363 и 378.
Заинтересованите страни са били надлежно уведомени. Разписният лист е подписан
от праводателите на ищцата Д.О.и А.Х. и тъй като не е имало спор за материално
право, те не са обжалвали и заповедта е влязла в сила. С тази заповед
регулацията е приложена – регулационните граници съвпадат с имотните и
процесната част е неразделна част от имот XIV-363.Оспорва като неправилни изводите на съда, че ищцата е
собственик на спорната реална част. В тази връзка поддържа, че със заповед №
РД-18-108/02.12.2010 г. са одобрени кадастралната карта и кадастралните
регистри на района, направено е измерване на място, като с тази заповед според
заключението на СТЕ границите на имотите на ответниците и на ищцата по
отношение на спорната по делото граница са нанесени в кадастралната карта по
границите на изменението на регулационния план от 1972 г. Счита, че това
показва, че твърдението за неприложена регулация е невярно. Излага и
съображения, че по време на измерването на място през 2010 г. реално са владели
имота от 1972 г., като според действащата кадастрална карта спорната реална
част от 126 кв.м. е част от имот с идентификатор 68134.1939.628. С оглед
изложеното се поддържат съображения за неправилност на обжалваното решение и
неоснователност на ищцовата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата М.Т.Т.. Излага съображения за неоснователност на
релевираните оплаквания. Поддържа доводи за правилност на изводите на съда, че е
собственик на процесната реална част от 126 кв.м. поради неприложена регулация,
която реална част неправилно е била на нанесена в кадастъра като част от
собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор 68134.1939.345. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски.
В проведеното пред въззивната инстанция открито
съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител, оспорва въззивните
жалби.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен, както и
в частта му по отношение на ответницата П.Г.Ц., е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно
съединени искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124 ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с
идентификатор 68134.1939.345. Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба №
107, том XI, дело №
2092/1953 г. Н.И.Ю.и Т.И.М.са продали на дядо й Д.Н.О.и баба й А.Р.Х.югоизточната
половина част от собствената си нива, находяща се в землището на София-Бояна,
м. „Пандурица“, цялата по нотариален акт с площ от 1 991 кв.м., при
съседи: Ф.Й.С.И.Б., В.И.П.и С. Г. Ч., която част е с пространство 995, 50 кв.м.
при новообразувани граници на тази продаваема част: от изток –С.Н.Б., от юг – В.И.П.,
от запад – продавачите с втората половина част от нивата и от север – Ф.Г..
С нотариален акт № 74, том VIII, дело № 1455/1971 г. към собствения на Д.Н.О.и А.Р.Х.парцел
XIII-362 по
регулационния план на кв. 19, м. „Беловодски път“ са били придадени по
регулация 61 кв.м. от имот с пл. № 570 на В. Н. Л. при съседи: Д.Н.О.и А.Р.Х.,
парцел XIII-361 и улица, като
площта на имота по документи е 1 051, 50 кв.м.
След смъртта на Д.Н.О.през 1981 г. и А.Р.Х.през 1983
г. единствен техен наследник, съответно – собственик на описания недвижим имот
била дъщеря им П.Д.Н., която с нотариален акт № 43, том XXХ, дело № 4751/1983 г. е дарила на дъщеря си - ищцата М.Т.Т.
едноетажна вила, находяща се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 33
кв.м., състояща се от: стая-дневна, кухня, антре и тоалет, заедно с дворното
място, върху което е построена с площ от 896 кв.м., съставляващо парцел XIII-362 в кв. 19 по плана на гр. София, м. „Вилна зона
Беловодски път“, при съседи: ул. „Акация“, проф. С. Д., С.Г.и В.П..
Твърди, че ответниците Л.Л.Т. и В.Ф.П.са съсобственици
на съседния поземлен имот с идентификатор 68134.1939.628, като собствеността са
придобили, както следва: С нотариален акт № 74, том ХI, дело № 2059/1953 г. С. В.Г.е закупила от С.С.Ч. и Е.В.Ч.а реална част от
951 кв.м. от собствения им непокрит недвижим имот в землището на Бояна-София,
м. „Пандурица“, с площ по документ за собственост – 2 500 кв.м., а по
измерване – 2 853 кв.м., която реална част е със съседи: братя Б.,А.А.М.,
Софжилфонд и братя Р.. По силата на договор за доброволна делба от 17.05.1993
г. наследниците на С. В.Г.– Ф.Н.Г., В.Ф.П.и Л.Ф.Д.са поделили недвижимия имот,
както следва: В.Ф.П.става изключителен собственик на втори етаж от вилна сграда,
находяща се в София – Бояна, ул. „*********, заедно с ½ ид.ч. от
дворното място с площ от 951 кв.м. по документ за собственост и 970 кв.м. по
скица, съставляващо парцел XIV-363 от кв.
19 по плана на гр. София, зона „Беловодски път“, а Л.Ф.Д.става изключителен
собственик на първи етаж от вилна сграда, находяща се в София – Бояна, ул. „*********,
заедно с ½ ид.ч. от дворното място с площ от 951 кв.м. по документ за
собственост и 970 кв.м. по скица, съставляващо парцел XIV-363 от кв. 19 по
плана на гр. София, зона „Беловодски път“. С нотариален акт № 81, том LLXXXII, дело № 26683/93 г. Л.Ф.Д.е продава своя дял от имота
на Л.Л.Т.. От своя страна, В.Ф.П.се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 178, том V, дело № 872/2008 г., с който е призната за собственик на дела от имота
съгласно договора за доброволна делба.
Ищцата твърди, че имотът й е нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот с
идентификатор 68134.1939.345 с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. *******, с
площ от 817 кв.м. при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.1939.1094,
68134.1939.361, 68134.1939.628 и 68134.1939.1132. С първия и единствен
регулационен план за имота, одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г., е
предвидено отнемане на част от собствения й имот, която се придава към УПИ
XIV-363, по настоящем собственост на ответниците, както и че регулацията никога
не е била приложена, като от 1953 г. собственият й имот е владяла майка й,
впоследствие – и тя в старите му граници по документ за собственост и регулацията
никога не е била прилагана. През 2006 г. ищцата
е поискала изменение на кадастралния план, изразяващо се в нанасянето му
с площта и границите по стар кадастрален план, съответно – с връщане към него
на отнетите по регулация части и нанасянето му с площ от 973 кв.м. В качеството
на заинтересовани лица ответниците са били уведомени за искането и са направили
възражение срещу него, поради което и с оглед констатирания спор за материални
права исканото изменение е било отказано. Ищцата твърди, че и до момента
упражнява владение върху имота лично и чрез майка й, живееща в него, в
границите му съгласно документите за собственост на праводателката й А.Х. от
1953 г. и 1971 г. и те никога не са били променяни на терен. Счита, че
независимо от прякото отчуждително действие на регулационния план, последиците
му следва да се считат премахнати поради упражняването на продължило повече от
10 години непрекъснато владение от нея лично и чрез майка й върху отнетата от
имота им част.
С оглед изложеното ищцата счита, че е налице грешка
при нанасяне на собствения й имот в кадастъра, тъй като е налице несъответствие
с действителния обем на правото на собственост и границите на имота.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че в качеството й на собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.1939.345 с площ от 973 кв.м. е собственик
на реална част от 156 кв.м., която по грешка е била нанесена в кадастъра като
част от собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор 68134.1939.628
(бивш УПИ XIV-363).
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Л.Л.Т., с който оспорва предявения иск. Твърди, че с
ответницата В.Ф.П.са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
68134.1939.628. Твърди, че е придобила правото на собственост с нотариален акт
№ 81, том LLXXXII, дело №
26683/93 г. от 20.0.1993 г. в режим на СИО. На 24.12.1993 г. е починал съпругът
й Д. Т., оставяйки наследници по закон: ответницата Л.Л.Т. и дъщеря им Н.Д.Б.при
квоти: 3/4 за ответницата и 1/4 за дъщеря им. На 17.07.2006 г. ищцата е подала
до кмета на Столична община, район „Витоша“ молба за изменение на кадастралния
план. Ответницата е възразила срещу искането, като молбата на ищцата е била
оставена без уважение. Кадастралната карта и кадастралните регистри са били
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г., която не е била изменяна. Счита,
че нанесените между собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор
68134.1939.345 и съсобствения й поземлен имот с идентификатор 68134.1939.628
съответстват на имотната граница, попълнена със заповед № 214/26.06.1972 г. на
СГНС, Дирекция „Архитектура и градоустройство“. Счита за неоснователни доводите
за неприложена регулация. Твърди, че от закупуването си имотът е ограден с
бетонни колове и мрежа. Ответниците в качеството на съсобственици в дворното
място доброволно и извънсъдебно са си разпределили ползването на двора, като
ответницата Т. владее половината място от юг, а ответницата – Петрова – от
север. В частта, която ползва ответницата Т., има маслини и овощни дървета –
череша, ябълка и круша, посадени от предишния собственик, чиито плодове бере с
дъщеря й при посещение в имота, който от 1993 г. владее явно, необезпокоявано и
непрекъснато. През 2015 г. с ответницата Петрова са се снабдили с разрешение №
94/30.03.2015 г. за изграждане на оградата от западната страна на парцела – към
улицата тупик. От 1993 г. ответницата Т. е заплащала дължимите местни данъци и
такси. След заснемането на мястото през 2010 г. от СГКК-гр. София ищцата
незаконно е преместила част от оградата, издигната между двата поземлени имота,
използвайки старата мрежа и колове. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата В.Ф.Петрова.
С определение на съда от 13.07.2017 г. като ответник в
производството е конституирана и Н.Д.Т.. Последната е депозирала отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Отправя се искане за
неговото отхвърляне. Претендират се разноски.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
РСЦ18-УГ01-1500/21.03.2018 г., изд. от Столична община, Район „Средец“,
ответницата В.Ф.П.е починала на 23.03.2017 г., като е оставила наследници по
закон: П.Г.Ц. – дъщеря и А.Г.П. – син, конституирани на нейно място по реда на
чл.227 ГПК като страни в производството с определение на съда от 14.05.2018 г.
От страна на ищцата М.Т.Т. е отправено искане №
94-М-532/12.07.2006 г. за изменение на кадастралния план с нанасянето на
поземлен имот с проектопл. номер 872, к.л. 588, кв. 19, в.з. „Беловодски път“.
Видно от протокол № 15 от 03.06.2009 г. от проведено в
изпълнение на заповед от 22.12.2008 г. на кмета на Столична община, Район
„Витоша“ заседание на Районния експертен съвет по устройството на територията,
е взето решение по искане № 94-М-532/12.07.2006 г. на М.Т.Т. и заявление вх. №
94-М-532/27.11.2008 г. на Л.Л.Т. и В.Ф.Т. е докладвано искане за попълване на
кадастралната основа на имот пл. № 872, кв. 19, в.з. „Беловодски път“, по което
е констатирано наличието на спор за материално право, поради което процедурата
е спряна до разрешаването му по съдебен ред.
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба № 107, том XI, дело № 2092/1953 г. от 16.12.1953 г., по силата
на който Н.И.Ю.и Т.И.М.продават на Д.Н.О., А.Р.Х., П.П.Б.и Е.Н.К.собствената си
нива, находяща се в землището на София-Бояна, м. „Пандурица“, цялата по
нотариален акт с пространство 1 991 кв.м. при съседи: Ф.Й.С.И.Б., В.И.П.и С.
Г.Ч., както следва: 1) на Д.Н.О.и А.Р.Х.(по мъж Д.а Н.О.) – югоизточната
половина част от нивата с пространство 995, 50 кв.м. при новообразувани граници
на тази продаваема част: от изток –С.Н.Б., от юг – В.И.П., от запад –
продавачите с втората половина част от нивата и от север – Ф.Г., и 2) на П.П.Б.и
Е.Н.К.(по мъж Х.К.К.) – югозападната половина част от нивата с пространство
995, 50 кв.м. при новообразувани граници на тази продаваема част: от изток –
купувачите на първата половина част Д.Н.О.и А.Р.Х., от юг - В.И.П., от запад - Ф.Ч.
и от север – А. М..
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по регулация № 74, том VIII, дело № 1455/1971 г., според който
към собствения на Д.Н.О.и А.Р.Х.парцел XIII-362 по регулационния план на кв.
19, м. „Беловодски път“ се придават по регулация 61 кв.м. от имот с пл. № 570
на В. Н. Л. при съседи: Д.Н.О.и А.Р.Х., парцел XIII-361 и улица, като площта на
имота по документи е 1 051, 50 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници № 3191/24.08.2006
г., изд. от Столична община, Район „Оборище“, Д.Н.О.е починал на 18.04.1981 г.,
като е оставил наследници по закон: А.Р.Х.– съпруга и П.Д.Н. – дъщеря. По
отношение на А.Р.Х.в удостоверението за наследници е посочено, че същата е
починала през 1983 г. като вдовица и за свой наследник е оставила
горепосочената си дъщеря.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том
XXХ, дело №
4751/1983 г. П.Д.Н. дарява на дъщеря си М.Т.Т. следния свой собствен недвижим
имот, а именно: едноетажна вила, находяща се в гр. София, ул. *******, със
застроена площ 33 кв.м., състояща се от: стая-дневна, кухня, антре и тоалет,
заедно с дворното място, върху което е построена, с площ от 896 кв.м.,
съставляващо парцел XIII-362 в кв. 19 по плана на гр. София, местността „Вилна
зона Беловодски път“, при съседи: ул. „Акация“, проф. С. Д., С.Г.и В.П..
С нотариален акт № 74, том XI, дело № 2059/1953 г. от 11.12.1953 г. С. С.ов Ч. и Е.В.Ч.а
продават собствения си непокрит недвижим имот в землището на Бояна-София, м.
„Пандурица“ с пространство по акта 2 500 кв.м., а по измерване 2 853
кв.м., при съседи по акта: И.П., Н.Б.иЙ.Ч., а днешни граници: борова гора,
братя Б., Софжилфонд, Ф.Ч., братя Р., както следва: 1) на Р. М. Т.и С.Г.Д. –
общо 951 кв.м. при съседи на тази част: борова гора,А.А.М., Софжилфонд и Ф.Ч.;
2) наА.А.М. – 951 кв.м. при съседи на тази част: Р.М. Т., С.
Г.Д., С. В.Г., Софжилфонд и Ф.Ч., и 3) на С. В.Г.– 951 кв.м. при съседи на тази
част: братя Б.,А.А.М., Софжилфонд, братя Р..
С договор за доброволна делба от 17.05.1993 г. Ф.Н.Г.,
В.Ф.П.и Л.Ф.Д.като съсобственици на недвижими имоти: жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „*********, и дворно място от 951 кв.м. по нотариален акт, а по
скица от 970 кв.м., съставляващо парцел XIV-363 в кв. 19 по плана на София, вилна зона
„Беловодски път“, при съседи: братя Б.,А.А.М., Софжилфонд и братяР., заедно с
изградената в него двуетажна вилна сграда със застроена площ от 47, 50 кв.м.,
състояща се от: две стаи, кухня и сервизни помещения на първи етаж и две стаи,
кухня и сервизни помещения на втори етаж с три избени помещения в сутерена,
притежавани при квоти, както следва: Ф.Н.Г. – 2/3, В.Ф.П.– 1/6 и Л.Ф.Д.– 1/6, са
постигнали съгласие, както следва: Ф.Н.Г. получава в дял и изключителна
собственост посоченото жилище; пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
на целия втори, обособен като отделно жилище етаж на вилната сграда, находяща
се в дворното място; В.Ф.П.– получава в
дял и изключителна собственост целия втори, обособен като отделно жилище етаж
на вилната сграда, находяща се в София-Бояна на ул. „*********, състоящ се от:
две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 47, 5 кв.м., заедно
с най-голямото избено помещение в сутерена, разположено в южната половина на
сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място,
цялото от 951 кв.м. по нотариален акт, а по скица 970 кв.м., съставляващо
парцел XIV-363 в кв.
19 по плана на София на зона „Беловодски път“ при съседи: братя Б.,А.А.М.,
Софжилфонд и братяР.; Л.Ф.Д.- получава в дял и изключителна собственост целия
първи, обособен като отделно жилище етаж на вилната сграда, находяща се в
София-Бояна на ул. „*********, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 47, 5 кв.м., заедно с най-голямото избено
помещение в сутерена, разположено в южната половина на сградата, заедно с 1/2 ид.ч.
от общите части на сградата и дворното място, цялото от 951 кв.м. по нотариален
акт, а по скица 970 кв.м., съставляващо парцел XIV-363 в кв. 19 по плана на София на зона „Беловодски
път“ при съседи: братя Б.,А.А.М., Софжилфонд и братяР..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81,
том LLXXXII, дело №
26613/93 г. от 20.10.1993 г. Л.Ф.Д.продава на Л.Л.Т. следния свой собствен
недвижим имот, придобит по наследство, а именно: първи етаж от вилна сграда,
находяща се в София-Бояна, ул. „*********, състоящ се от: две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 47, 50 кв.м., заедно с най-голямото
избено помещение в сутерена, разположено в южната половина на сградата и заедно
с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от
951 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 970 кв.м., съставляващо парцел XIV-363 в кв. 19 по плана на София, вилна зона
„Беловодски път“, при съседи: братя Б.,А.А.М., Софжилфонд и братяР..
Видно от удостоверение за наследници изх. №
36/25.01.1994 г., изд. от Столична община, Район „Младост“, на 24.12.1993 г. е
починал Д.Б.Т. – женен, като е оставил наследници по закон: Л.Л.Т. – съпруга и Н.Д.Б.–
дъщеря.
С решение от 10.05.1995 г., постановено по гр.д. №
1266/1995 г. на СРС, 28 състав, е допусната промяна във фамилното име на Н.Д.
Борисова, която за в бъдеще да носи фамилното име Т., на основание чл.15, ал.1
ЗИБГ.
По делото е представена молба от 06.11.1970 г. от С. В.Г.в
качеството й на собственик на имот по силата на нотариален акт № 74, том ХI,
дело № 2059/1953 г., в който молителката сочи, че с утвърдения регулационен
план границите не са нанесени вярно по отношение на имот пл. № XIII-362 и XVI-378,
собственост на Димитър О., с оглед на което и на основание §70, т.2 от ППЗПИНМ
(отм.) е поискано нанасянето на тези граници.
По силата на §70, т.2 от ППЗПИНМ (отм.) влезлите в
сила уличнорегулационни и дворищнорегулационни планове могат да се изменят,
когато се установи, че кадастралната основа на плана съдържа съществени
непълноти или грешки, които имат значение за регулационните предвиждания.
Съставен е технически протокол от 12.12.1970 г., на
основание заявление вх. № 9817/06.11.1970 г. на С. Владимирова Гинева, подписан
от заявителката в качеството на собственик на имот пл. № 363, Д.О.и А.Х.в
качеството на собственици на имот пл. № 362, а А.Х.- и в качеството на
собственик на имот пл. № 378, които са посочили, че са съгласни с така
нанесената имотна граница, както е била до преди последната регулация, А.А.М. в
качеството на собственик на имот пл. № 363а.
Със заповед № 214/26.06.1972 г. относно „попълване на
кад.основа и изменение на регулации“, на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ,
протокол 8, срт.51/28.03.1963 г. на ИК на СГНС, вр. § 58, ал.1, т.1, б. „б“
ППЗПИНМ, е одобрено попълването на кадастралната основа с точните граници между
имоти с пл. № 362, 363 и 378 по черните линии „А-В“, „В-С“, „С-Д“ и
премахването на знаците за общност върху линиите „В-С“ и „С-Д“ и изменението на
дворищната регулация между парцели XIII-362, XIV-363 и XIV-378 в кв. 19, м. „Беловодски път“ на гр. София по
зелено-защрихованите линии – така, както е означено в приложената към заповедта
скица, представена по делото.
Представен е разписен лист на собствениците на парцели
в кв. 19, м. „Беловодски път“, гр. София, в т.ч. – С. В.Г.за имот с пл. № 363, парцел XIV, Д.О.и А.Х.за имот пл. № 362, парцел XIII иЕ.К. за имот пл. № 378, парцел XVI, които с подписите си са удостоверили получаването на
съобщение по § 63 ППЗПИНМ относно заповед № 214/72 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. С.К., се установява, че е налице кадастрален план
от 1956 г. (Приложение № 1 към СТЕ), в който имотът на ищцата е нанесен с пл. №
362, като графично изчислената му площ по този план е 930 кв.м., а на имот с
пл. № 378, намиращ се западно от него, е 869 кв.м. Общата площ на ПИ 362 и
съседния му от запад ПИ 378 е 1 801 кв.м. Вещото лице е посочило, че тази
обща площ не съответства на описаната в нотариалния акт от 1953 г., където
същата фигурира като 1 991 кв.м. В този план процесната площ между имота
на ищцата и този на ответниците е включена в имота на ищцата. Имотът на
ответниците към посочения момент не е бил обособен като самостоятелен такъв и е
представлявал източната част от ПИ 363, целият с площ от 1 714 кв.м.,
която площ също не съответства на записаното в НА от 1953 г. (л.79-81 от
делото) площ на двата продадени дяла от по 951 кв.м. или общо 1 902 кв.м.
Впоследствие северната граница на ПИ 363 (на ответниците) е коригирана върху
плана, като общата му площ е 1 754 кв.м, която корекция не засяга частта
от имота, в която се намира имотът на ответниците.
Следващият наличен план, изследван от вещото лице, е
регулационен план, одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г. (Приложение № 2),
съгласно който към имота на ищцата се придават 61 кв.м. от имот с пл. № 570,
намиращ се южно от нейния. От имота на ищцата не се отнема никаква площ за
изграждане на улица. За нейния имот е отреден УПИ XIII-362 от кв. 19, който е с площ 991 кв.м. Сметките по регулация по
отношение на ПИ 570 са уредени. В този план спорната между страните площ е
включена към парцела на ищцата. За ПИ 363 са отредени два парцела. Имотът на
ответниците по този план е обособен като парцел IV-363 с площ от 784 кв.м. по контура на т.14, 9, 8, 4, 5,
15, 14.
Изследван е и регулационен план, одобрен със заповед №
570/02.10.1961 г. В кадастралната основа на плана имот 363 е разделен на два имота
– 363 и 363а. Съгласно този план се предвижда улица – тупик между парцел XIV-363 и XV-363а от СО,
Район „Витоша“. При това от ПИ 363 се отнемат за тупика 30 кв.м.
Със заповед № 214/26.06.1972 г. е одобрено частично
изменение на регулационния и кадастралния план, с което се премества имотната
граница и границата на дворищната регулация между имот 362 (УПИ XIII-362 на ищцата) и имот 363 (УПИ XIV-363 на ответниците). С това изменение според вещото
лице процесната по делото площ от имота на ищцата се прехвърля към имота на
ответниците. При това имотът на ищцата по този план става с площ 867 кв.м., а
този на ответниците става с площ 922 кв.м. Вещото лице е посочило, че в
материалите по делото е приложена заповедта и графичната й част, както и
разписният лист за уведомяване на собствениците.
Следващ по време според заключението на СТЕ е
кадастрален план, изработен от 1977 г. (Приложение № 3), в който имотът на
ищцата е записан с пл. № 345, а този на ответниците – с пл. № 628. Вещото лице
е посочило, че западната граница на имота на ищцата е изместена в западна
посока с около 14 метра, като източната част на ПИ 378 от предходния план е
включен към имота на ищцата. Първоначално процесната по делото граница е била
нанесена в плана във вида й преди одобряването на заповед № 214/1972 г., като
впоследствие планът е коригиран и границите на имота на ответниците е нанесена
в съответствие със заповед № 214/1972 г. При това площта на ПИ 628 е 922 кв.м.,
а площта ма имота на ищцата е 1 260 кв.м.
Със заповед № РД-09-189/08.05.1990 г. е отреден УПИ XVI-378, 378а. Източната граница на този УПИ е по
границата на ПИ 378 по стария кадастрален план от 1956 г. и кадастралната
основа на регулационния план от 1959 г. Вещото лице е посочило, че към момента
е действащ регулационният план от 1959 г. с нанесените по него корекции, като
върху копието от плана (Приложение 4) направените изменения са нанесени в
съответствие с описаните по-горе заповеди.
Със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. е одобрена
кадастралната карта на района, в която имотът на ищцата е нанесен с
идентификатор 68134.1939.345 и площ 817 кв.м. Границите на имота на ищцата по
отношение на спорната по делото граница са нанесени в кадастралната карта по
границите на изменението на регулационния план от 1972 г. Имотът на ответниците
е нанесен с идентификатор 68134.1939.628 и с площ от 938 кв.м. Границите на
имота на ответниците по отношение на спорната по делото граница са нанесени в
кадастралната карта по границите на изменението на регулационния план от 1972
г.
От страна на вещото лице е извършен оглед на имота на
ищцата и контролни измервания, при което е констатирано, че процесният имот е
ограден от всички страни с ограда от метални колове и телена мрежа. Местоположението
на съществуващата ограда между имота на ищцата и имота на ответниците е
обозначена на скицата - Приложение 5 с оранжев цвят по контура на точки C, 7, D, от която е
видно, че това местоположение не съответства нито на първоначалната граница
между двата имота, нито на промененото местоположение с плана от 1972 г., както
и на нито един от плановете. Това местоположение на оградата е показано и с
условен знак на скицата-проект на л.28 от делото.
В проведеното на 05.07.2018 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че
едновременно с една заповед е направена поправка на кадастралната основа и
промяна на регулационния план по поправената кадастрална основа, с което
попълване на практика се премества границата навътре в имота. Спрямо предходния
регулационен план с тази заповед се променят границите, като се придава площ.
Същевременно, вещото лице е посочило, че в заповедта е записано, че се
отстранява грешка.
По делото е допусната и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К., според която
на място към момента на извършване на огледа от вещото лице е била налична
ограда от телена мрежа по линията C-7-D от
комбинираната скица-Приложение № 5 от основното заключение, която пресича
спорните 126 кв.м., разделяйки ги, както следва: в имота на ищцата остават 59
кв.м., а в имота на ответниците – 67 кв.м.
Пред СРС е разпитан свидетелят В.М.К., който депозира
показания, че съпругът на Л. и неговата жена са брат и сестра; че знае за
обект-вила, намираща се на „Беловодски път“, където е ходил през 1993 г., тъй
като е помагал за ремонтните работи. Знае, за имот в Бояна на Л. и Д., който е
починал през 1993 г., като заявява, че след смъртта му са ходили да поддържат
двора; че имотът се е ползвал като вила; че границата на парцела през 1993 г. е
била права линия с мрежа и циментови колове, а през 2013 г., когато са се
събрали да почистят по повод приемането на дъщерята на Л. да учи във Франция, свидетелят
е забелязал, че границата е леко на дъга и извита в долната част на парцела,
към имота на Л.. Имало е дървета и храсталаци, както и тоалетна в дъното.
Пред СРС е разпитана и свидетелката Р. Д.а Л.а, която
заявява, че познава бабаП.Н.и дъщеря й М., и че е наследила имот, който описва
като разположен от горната страна на имота на М. с уточнението, че на нея е
южна страна, а на свидетелката – северна. Депозира показания, че имотът на М. има стара
ограда, от трите страни е старата ограда, а откъм пътя са правили заедно.
Свидетелката – срещу нея, а ищцата – отдолу, са направили по-стабилна ограда от
бетон и метал. Заявява, че от страната на ответниците е стара ограда с мрежа и
бетонени колове. Заявява, че оградата е от 1975 г., откакто свидетелката е там,
имало е бунгало и впоследствие е била построена къща в имота на М. около 2002
г. – 2003 г., като оградата е там, откакто свидетелката я помни, никой не я
местил, като от двора на свидетелката има видимост към имота на М.. Заявява, че
преди старата ограда е бил насаден жив плет, както и че оградата между двата
имота е малко навътре в долния край, към М., а отдолу е права, с височина
1,50-1,70 м, като бетонните колове са стабилно прикрепени към земята.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността на решението.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно
съединени искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 на
ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл.
54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на реална
част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на
ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета като
самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). Като установителен иск,
условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за
предявяването му. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик
на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на
ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от
имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за
поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без
предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. (в този
смисъл - решение № 92 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). Искът по чл.
54, ал. 2 ЗКИР е установителен иск за собственост и цели разрешаване спора за
принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта, като в производството съдът
изследва въпроса за наличието на непълнота или грешка във вече одобрената КК.
Съгласно §5, ал.1 ПЗР
на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план
се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението
на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно -
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР
№ 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други
факти, водещи до промяна на границите.
В случая ищцата се легитимира, по силата на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXХ, дело № 4751/1983 г., като собственик на поземлен
имот с площ от 896 кв.м., съставляващ парцел XIII-362 в кв. 19 по плана на гр.
София, местността „Вилна зона Беловодски път“. Установи се, че имотът на ищцата
е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор
68134.1939.345 с площ от 817 кв.м.
Не могат да бъдат споделени доводите, че част от собствения
й поземлен имот е била придадена по регулация към съсобствения на ответниците
УПИ XIV-363, отразен в
кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 68134.1939.628. От
заключението на СТЕ по делото се установи, че към момента е действащ
регулационният план от 1959 г. С него към имота, придобит през 1983 г. от
ищцата, се придават по регулация 61 кв.м. от имот с пл. № 570, намиращ се южно
от него, като по отношение на него сметките по регулация са уредени. При съобразяване
на представените писмени доказателства: молба от 06.11.1970 г. от С. В.Г.за
нанасяне на верни имотни граници по отношение на имот пл. № XIII-362, на
основание §70, т.2 от ППЗПИНМ (отм.); технически протокол от 12.12.1970 г.,
съставен на основание заявление вх. № 9817/06.11.1970 г. на С. Владимирова
Гинева; заповед № 214/26.06.1972 г. относно „попълване на кад.основа и
изменение на регулации“, с която на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ, протокол 8,
срт.51/28.03.1963 г. на ИК на СГНС, вр. § 58, ал.1, т.1, б. „б“ ППЗПИНМ, е
одобрено попълването на кадастралната основа с точните граници между имоти с
пл. № 362, 363 и 378 по черните линии „А-В“, „В-С“, „С-Д“ и премахването на
знаците за общност върху линиите „В-С“ и „С-Д“ и изменението на дворищната
регулация между парцели XIII-362, XIV-363 и XIV-378 в кв. 19, м. „Беловодски
път“ на гр. София по зелено-защрихованите линии – така, както е означено в
приложената към заповедта скица, представена по делото, и разписен лист на
собствениците на парцели в кв. 19, м. „Беловодски път“, гр. София, на имот с
пл. № 363, имот пл. № 362, имот пл. № 378, парцел XVI, които с подписите си са
удостоверили получаването на съобщение по § 63 ППЗПИНМ относно заповед № 214/72
г., както и при съобразяване заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице,
дадени по реда на чл.200, ал.2 ГПК, съдът намира, че с процесната заповед №
214/26.06.1972 г. не е извършено изменение на регулационния план, касаещо
придаване на части по регулация между процесните имоти, а е завършена
процедурата, инициирана със заявлението на С. В.Г.по §70, т.2 от ППЗПИНМ (отм.),
предвиждащ възможност за изменение регулационния план поради грешка в
кадастралната основа, в какъвто смисъл са и доводите на жалбоподателите. Съдът
не кредитира заключението в частта му, с която се посочва, че по силата на
заповедта от 1972 г. от имота на ищцата се отнемат 126 кв.м., които се придават
към имота на ответниците, тъй като правните последици на процесната заповед са
въпрос на правна преценка, дължима от съда. Наред с посоченото, самото вещо
лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК е заявило в проведеното пред СРС открито
съдебно заседание на 05.07.2018 г., че в заповедта е записано, че се отстранява
грешка.
По изложените съображения не може да се приеме, че
ищцата се легитимира като собственик на спорната реална част по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXХ, дело № 4751/1983 г., с който е придобила по дарение
собствеността на парцел XIII-362 в кв. 19 по плана на гр. София, местността
„Вилна зона Беловодски път“.
С оглед така формираните изводи следва да бъдат
обсъдени наведените от страна на ищцата твърдения, че от 1953 г. имотът се
владее първо от майка й, а впоследствие и от нея и че упражнява фактическа
власт по отношение на отнетите от имота й части непрекъснато повече от 10
години, обуславящи извод за заявено в условията на евентуалност основание за
придобиване собствеността на спорната реална част – по давност.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
чл.40 ЗПИНМ (отм.), в ред. до изм. ДВ бр. 68 от 1959 г., парцелите по
дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез
доброволна делба, на части с размери, по-малки от предвидените по действуващите
разпоредби. Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на
завети и на придобивна давност. Такива
части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки и на завети, ако
се включват в съседен парцел, при спазване на действуващите разпоредби.
Съгласно чл.40 ЗПИНМ (отм.), в ред. след изм. ДВ бр.
68 от 1959 г., парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят
по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от
предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат
обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Такива части не могат да
бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива
части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако
се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.
Съгласно чл.59 ЗТСУ (отм.), в ред., действала в
периода 01.06.1973 г. – 01.01.2001 г., реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или
по давност.
Следователно, при действието на чл.40 ЗПИНМ (отм.) и
чл.59 ЗТСУ (отм.), в ред., действала до 01.01.2001 г., е въведена забрана за
придобиване реални части по давност.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗТСУ (отм.), в ред., действала в
периода 01.01.2001 г. – 31.03.2001 г., реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ
и лице, определени с правилника за прилагане на закона. По силата на ал.2 това
правило не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява
към съседен имот.
По силата на чл.200, ал.1 ЗУТ (в сила от 01.03.2001
г.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.
Съгласно ал. 2 това правило не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към
съседен имот.
Доколкото в случая реално определените части не
отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице съгласно ППЗТСУ,
съответно – на чл.19 ЗУТ, и не се касае за първоначално урегулиране на
неурегулирани поземлени имоти, по отношение на които да намерят приложение
нормата на чл.28 ЗТСУ /отм./ и чл.200, ал.2 ЗУТ, не са налице предвидените
изключения от забраната за придобиване на реални части по давност.
Отделен е въпросът, че въз основа на ангажираните по
делото доказателства не би могъл да се направи обоснован извод ищцата да владее
спорната реална част. Свидетелката Л.а депозира показания, че между имота на
ищцата и този на ответниците има ограда от 1975 г., откакто свидетелката е там,
която никой не е местил, малко навътре в долния край, към М., а отдолу е права,
с височина 1,50-1,70 м, като бетонните колове са стабилно прикрепени към
земята. Свидетелят Кирков обаче депозира показания, че границата през 1993 г. е
била права линия с мрежа и циментови колове, а по повод посещение в имота на
ответниците през 2013 г. е забелязал, че границата е леко на дъга и извита в
долната част на парцела, към имота на Л.. Същевременно, от заключението на
вещото лице се установява, че към момента на извършения от него оглед през 2017
г. разположената на място ограда, онагледена в Приложение № 5 към СТЕ с оранжев
цвят по контура на точки C, 7, D, не съответства нито на първоначалната граница между двата имота, нито на
промененото местоположение с плана от 1972 г., както и на нито един от
плановете.
С оглед така формираните изводи следва да се приеме,
че от страна на ищцата не е установено в условията на пълно и главно доказване
да е собственик на спорната реална част, която да е била неправилно отразена в
кадастралната карта и кадастралните регистри като собствена на ответниците.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответниците Л.Л.Т.,
А.Г.П. и Н.Д.Т. не следва да бъдат възлагани разноски за производството пред
първата инстанция, поради което решението следва да се отмени и в частта, с
която същите са осъдени да заплатят на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
3/4 от общо присъдената й сума от 1 381, 32 лв., равняващи се на 1 035,
99 лв. За разликата до пълния присъден размер, равняваща се на 345, 33 лв.,
задължена остава ответницата П.Г.Ц..
Ответниците Л.Л.Т., А.Г.П. и Н.Д.Т. имат право на
разноски за производството, но доколкото не са заявили искане за присъждането
на такива, разноски не следва да им се присъждат.
В качеството им на жалбоподатели ответниците имат
право на разноски и за въззивната инстанция, но доколкото не са заявили искане
за присъждане на такива, разноски не следва да им се присъждат.
Ответницата по жалбата-ищцата няма право на разноски за
въззивната инстанция.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
547182 от 27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 67599/2016 г. на СРС, III ГО,
85 състав, с отстранени очевидни фактически грешки с решение от 31.10.2019 г.
по гр.д. № 67599/2016 г. на СРС, III ГО, 85 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска с правно основание
чл.54, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Л.Л.Т., ЕГН **********, А.Г.П.,
ЕГН ********** и Н.Д.Т., ЕГН **********, че ищцата М.Т.Т., ЕГН ********** е
собственик на реална част с площ от 126 кв.м., разположена по протежението на
северната граница и североизточния ъгъл на собствения й имот пл. № 362 в кв.
190, м. Вилна зона „Беловодски път“ по плана на гр. София с идентификатор
68134.1939.345, която реална част е заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6,
5, представляваща част от ПИ с идентификатор 68134.1939.628, съгласно
комбинирана скица-Приложение № 5 към съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещото лице инж. С.К., неразделна част от решението, както и че е налице
грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-108/02.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК-гр. София
относно границата между ПИ с идентификатор 68134.1939.345 и ПИ с идентификатор
68134.1939.628 по отношение на тази част от 126 кв.м., като
дворищно-регулационната граница между имот пл. № 362 и пл. № 363, определена по
плана от 1959 г., е изместена, която реална част е включена неправилно в имот с
идентификатор 68134.1939.628, и е отбелязана в комбинираната скица-Приложение №
5 на вещото лице, заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, както и в ЧАСТТА, с която Л.Л.Т., ЕГН **********,
А.Г.П., ЕГН ********** и Н.Д.Т., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на М.Т.Т.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГК, сумата от 1 035, 99 лв.
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Т.Т., ЕГН ********** срещу Л.Л.Т., ЕГН **********, А.Г.П., ЕГН **********
и Н.Д.Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124,
ал.1 ГПК за признаване на установено, че М.Т.Т. е собственик по силата на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXХ, дело № 4751/1983 г., както и на заявеното в
условията на евентуалност основание – придобивна давност, на реална част с площ
от 126 кв.м., разположена по протежението на северната граница и североизточния
ъгъл на собствения й имот пл. № 362 в кв. 190, м. Вилна зона „Беловодски път“
по плана на гр. София с идентификатор 68134.1939.345, която реална част е
заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, представляваща част от ПИ с
идентификатор 68134.1939.628, съгласно комбинирана скица-Приложение № 5 към
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К. /намираща
се на л.190 от делото на СРС/, неразделна част от решението, както и че е
налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-108/02.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на
АГКК-гр. София относно границата между ПИ с идентификатор 68134.1939.345 и ПИ с
идентификатор 68134.1939.628 по отношение на тази част от 126 кв.м., като
дворищно-регулационната граница между имот пл. № 362 и пл. № 363, определена по
плана от 1959 г., е изместена, която реална част е включена неправилно в имот с
идентификатор 68134.1939.628, и е отбелязана в комбинираната скица-Приложение №
5 на вещото лице, заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен, както и
в частта му по отношение на ответницата П.Г.Ц., и в частта, с която последната
е осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над
1 035, 99 лв. до 1 381, 32 лв. разноски по делото, е влязло в сила
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2